Бъдеще за децата: ПРОМЯНАТА е в успешните деца и родители
Сдружение „ Бъдеще за децата “ към този момент 17 години оказва помощ на деца с физически, прочувствени и поведенчески проблеми и техните фамилии в региона на Казанлък. Вярват, че всяко дете може да успее, стига да се намира в положителна и подкрепяща среда. Поговорихме си с тях за идеята им и провокациите, пред които се изправят.
***
Каква е вашата персонална мотивация за идеята, зад която заставате?
Това е дълга персонална история, която се преплита с история на организацията ни „ Бъдеще за децата “. Завършила съм специфична педагогика в СУ „ Св.Климент Охридски “ и от първия си работен ден работя с деца със специфични потребности и техните фамилии. Малко откакто приключих и се завърнах в Казанлък при мен пристигнаха родители, които желаеха децата им да учат в близкото учебно заведение, а не в специфичното. Така преди 17 години започнахме с тези фамилии да променяме мястото, в която живеем и да го вършим по-добро за другите деца. През всички тези години срещнахме доста провокации, само че и направихме доста. Направихме, само че не сами, а дружно с сътрудници, съидейници, доста донори и най-много с институциите /Община Казанлък, Дирекция за обществено подкрепяне, учебни заведения, детски градини и др./, които ни се доверяват и ни поддържат. По-скоро си мисля, че сме като катализатор, който провокира смяната.
Работата в организацията е предизвикателство за мен, непрекъснато съм в търсене на решение на избран проблем. Необходимо е да си изобретателен, еластичен и да рискуваш, само че и да носиш отговорност за това, което правиш и в никакъв случай да не губиш фокуса. Затова всичко, което вършим желая да доближава до повече хора, които имат потребност.
Как се отрази рецесията с COVID-19 на вашата организация?
Всички са сложени пред тестване в тази обстановка. Ние също трябваше за доста къс интервал да се настроим да работим по по-различен метод с децата, с цел да не преустановяваме заниманията с тях. Понякога всеки пропуснат ден е крачка обратно и изгубено време. По отношение на родителите, належащо беше да им оказваме помощ да се оправят в тази обстановка с ежедневните компликации и да ги въвлечем по-активно в работата с децата.
За малко време, сътрудниците ми се научиха да основават онлайн наличие – клипове, занимания за децата, с които работим. За родителите, които не можеха да се оправят по този метод приготвяме материали за работа в домашна среда, а сътрудниците ми им изпращат инструкрии за работа. Създадохме отворена група във Facebook, в която всеки експерт или родител може да качва потребна информация за занимания в домашна среда, които развиват разнообразни умения /внимание, памет, моторика и т.н./
За мен като началник бе най-важно да им осигуря поддръжката, от която имаха потребност.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА? И с какво тази обществена самодейност оказа помощ досега на вашата идея?
Няколко аргументи мога да посочи, първата е директно обвързвана със обстановката сега и рестриктивните мерки, в които сме сложени. Естествено е да желаеме да разтеглим опциите за поддръжка към децата и фамилиите, с които работим, а за какво не и да достигнем до повече деца и фамилии. Искаме да вършим повече онлайн работилници и да предизвикаме родители по-активно да се занивамат с децата си в къщи. Надяваме се да дадем образци, да създадем модели и да накараме фамилиите да прекарват потребно време с децата си, даже и след прекосяването на тази рецесия.
Първоначалният ни проект бе да създадем платформа, в която да качваме всички материали за работа в домашна среда, която да е налична и проведена за родителите. В следствие трябваше да преосмислим концепцията си, защото отчетохме, че времето ни притиска и няма да успеем да го създадем във типа, в който искахме.
С това, което постигнахме досега, мисля, че организацията става по-разпознаваема, от ден на ден хора от страната ни се обаждат и желаят да оказват помощ и да се включват в разнообразни дела и начинания. За екипа е значима и организационната поддръжка, която получаваме от екипа на обществения план. Неправителствения бранш е бързо разрастващ се, изменящ се и постоянно се настройва към обстановката и казуса, за който работи. И е значимо да си съответен и потребен. И може би това е движещо за нас като организация, за мен като човек – по какъв начин може да сме по-полезни. Трудности и проблеми, имам вяра има на всички места. Консултациите и някои обособени модули от Акселератора бяха основни за нас. Първо запознахме с изключителни хора и експерти, второ – с разнообразни способи и способи, с които с значими да бъдем по-успешни и надлежно по-полезни на обществото и нашите клиенти и трето – за всяка организация, която работи в социална употребява е значимо да се научи по какъв начин вярно да показва своите дела и намира поддръжници и благодетели. Смятам, че Промяната промени доста от вижданията ни досега.
Какви са най-често срещаните компликации, които родителите изпитват при развъждането на деца със специфични потребности и защо ги приготвя „ Бъдеще за децата “?
Мисля, че най-голяма компликация за родителите е неприемането на обществото. Независимо от всички акции, от всички старания, с цел да се трансформират настройките към децата със специфични потребности, към момента виждаме родители им, които стоят сами в парка и децата им играят надалеч от другите. Най-често проблемите, с които идват са, че другите деца не ги одобряват в детска градина и учебно заведение.
Какви са най-често срещаните компликации на експертите в работата?
Много родители идват при нас още откакто са открили някакъв проблем с детето си. Например, не желае да проходи, а към този момент е време, не желае да играе с другите деца и постоянно и единствено, към този момент е на повече от три години и към момента не приказва. Най-трудно и дълготрайно е да ги накараме да одобряват казуса, с цел да може поддръжката да е своевременна и пълноценна. Необходимо е доста самообладание и такт, само че в това време не би трябвало да се изтърва момента. Защото колкото по-рано се стартира да се работи с детето, с цел да преодолее компликациите си, толкоз по-голяма е опцията да се компенсират.
Работата с родителите върви ръка за ръка, експерти и семейство би трябвало да са сътрудници в целия развой.
С прекосяването към отдалечено образование някои учители като че ли придвижиха образователния развой в електронна среда, само че не го приспособиха, на какво се дължи този проблем съгласно вас?
Дистанционното образование е предизвикателство за всички участници в процеса. За учителите, тъй като е мъчно да наблюдаваш реакциите на детето, да преценяш до какъв брой се оправя, да прецениш кое му е мъчно и кое не е, какво е усвоило и какво още би трябвало. Трудно задържаш вниманието на децата. Трудно е да наблюдаваш взаимоотношението сред децата. Необходимо е доста повече време, с цел да подготвиш заниманията си, с цел да бъдат забавни и разбираеми. Опитваш се да въвличаш родителите, само че не всички са готови да поддържат децата си, а и не всички имат тази опция.
Кои от онлайн методите, употребявани по време на пандемията, смятате за най-успешни до този миг?
Това може би ще разберем с времето. Според мен нищо не може да размени директния контакт и да бъде по-успешен от него. Няма по какъв начин децата да образуват обществени умения, няма да се научат да поддържат връзка между тях. Можем да изведем някакви плюсове от сегашната обстановка, само че са малко спрямо минусите. В тази обстановка е належащо да се откри салдото сред дейностите в онлайн пространството и дейностите в действителността. Може би онлайн работилниците са добър модел получаваш информация, образно виждаш по какъв начин и можеш да го направиш самичък в къщи или на открито.
Казвате, че напъните, вложени в ранно детско развиване, дават опция на детето за по-добър старт в живота. За страдание не всички деца имат еднакъв старт в живота си, само че може ли да бъде преодоляно това неравноправие и по какъв начин?
Много бих желала да няма обществено неравноправие, само че ми е мъчно да си показва идеалния вид. Това, което може да се направи е да се понижи броя на децата, които живеят в беднотия, да се обезпечи поддръжка за фамилиите, които не могат да се оправят сами, за децата със специфични потребности, да се научим да ги одобряваме и да ги поддържаме в детските градини, учебните заведения, да има обществени услуги, които са в поддръжка на фамилиите и развиват уменията на децата,за да станат едни пълноценни възрастни. Всичко това може да се случи единствено, в случай че имаме положителни политики, воля да бъдат осъществени, партньорство сред разнообразни организации и институции.
Може да станете част от ПРОМЯНАТА и да подкрепите „ Бъдеще за децата “
***
Каква е вашата персонална мотивация за идеята, зад която заставате?
Това е дълга персонална история, която се преплита с история на организацията ни „ Бъдеще за децата “. Завършила съм специфична педагогика в СУ „ Св.Климент Охридски “ и от първия си работен ден работя с деца със специфични потребности и техните фамилии. Малко откакто приключих и се завърнах в Казанлък при мен пристигнаха родители, които желаеха децата им да учат в близкото учебно заведение, а не в специфичното. Така преди 17 години започнахме с тези фамилии да променяме мястото, в която живеем и да го вършим по-добро за другите деца. През всички тези години срещнахме доста провокации, само че и направихме доста. Направихме, само че не сами, а дружно с сътрудници, съидейници, доста донори и най-много с институциите /Община Казанлък, Дирекция за обществено подкрепяне, учебни заведения, детски градини и др./, които ни се доверяват и ни поддържат. По-скоро си мисля, че сме като катализатор, който провокира смяната.
Работата в организацията е предизвикателство за мен, непрекъснато съм в търсене на решение на избран проблем. Необходимо е да си изобретателен, еластичен и да рискуваш, само че и да носиш отговорност за това, което правиш и в никакъв случай да не губиш фокуса. Затова всичко, което вършим желая да доближава до повече хора, които имат потребност.
Как се отрази рецесията с COVID-19 на вашата организация?
Всички са сложени пред тестване в тази обстановка. Ние също трябваше за доста къс интервал да се настроим да работим по по-различен метод с децата, с цел да не преустановяваме заниманията с тях. Понякога всеки пропуснат ден е крачка обратно и изгубено време. По отношение на родителите, належащо беше да им оказваме помощ да се оправят в тази обстановка с ежедневните компликации и да ги въвлечем по-активно в работата с децата.
За малко време, сътрудниците ми се научиха да основават онлайн наличие – клипове, занимания за децата, с които работим. За родителите, които не можеха да се оправят по този метод приготвяме материали за работа в домашна среда, а сътрудниците ми им изпращат инструкрии за работа. Създадохме отворена група във Facebook, в която всеки експерт или родител може да качва потребна информация за занимания в домашна среда, които развиват разнообразни умения /внимание, памет, моторика и т.н./
За мен като началник бе най-важно да им осигуря поддръжката, от която имаха потребност.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА? И с какво тази обществена самодейност оказа помощ досега на вашата идея?
Няколко аргументи мога да посочи, първата е директно обвързвана със обстановката сега и рестриктивните мерки, в които сме сложени. Естествено е да желаеме да разтеглим опциите за поддръжка към децата и фамилиите, с които работим, а за какво не и да достигнем до повече деца и фамилии. Искаме да вършим повече онлайн работилници и да предизвикаме родители по-активно да се занивамат с децата си в къщи. Надяваме се да дадем образци, да създадем модели и да накараме фамилиите да прекарват потребно време с децата си, даже и след прекосяването на тази рецесия.
Първоначалният ни проект бе да създадем платформа, в която да качваме всички материали за работа в домашна среда, която да е налична и проведена за родителите. В следствие трябваше да преосмислим концепцията си, защото отчетохме, че времето ни притиска и няма да успеем да го създадем във типа, в който искахме.
С това, което постигнахме досега, мисля, че организацията става по-разпознаваема, от ден на ден хора от страната ни се обаждат и желаят да оказват помощ и да се включват в разнообразни дела и начинания. За екипа е значима и организационната поддръжка, която получаваме от екипа на обществения план. Неправителствения бранш е бързо разрастващ се, изменящ се и постоянно се настройва към обстановката и казуса, за който работи. И е значимо да си съответен и потребен. И може би това е движещо за нас като организация, за мен като човек – по какъв начин може да сме по-полезни. Трудности и проблеми, имам вяра има на всички места. Консултациите и някои обособени модули от Акселератора бяха основни за нас. Първо запознахме с изключителни хора и експерти, второ – с разнообразни способи и способи, с които с значими да бъдем по-успешни и надлежно по-полезни на обществото и нашите клиенти и трето – за всяка организация, която работи в социална употребява е значимо да се научи по какъв начин вярно да показва своите дела и намира поддръжници и благодетели. Смятам, че Промяната промени доста от вижданията ни досега.
Какви са най-често срещаните компликации, които родителите изпитват при развъждането на деца със специфични потребности и защо ги приготвя „ Бъдеще за децата “?
Мисля, че най-голяма компликация за родителите е неприемането на обществото. Независимо от всички акции, от всички старания, с цел да се трансформират настройките към децата със специфични потребности, към момента виждаме родители им, които стоят сами в парка и децата им играят надалеч от другите. Най-често проблемите, с които идват са, че другите деца не ги одобряват в детска градина и учебно заведение.
Какви са най-често срещаните компликации на експертите в работата?
Много родители идват при нас още откакто са открили някакъв проблем с детето си. Например, не желае да проходи, а към този момент е време, не желае да играе с другите деца и постоянно и единствено, към този момент е на повече от три години и към момента не приказва. Най-трудно и дълготрайно е да ги накараме да одобряват казуса, с цел да може поддръжката да е своевременна и пълноценна. Необходимо е доста самообладание и такт, само че в това време не би трябвало да се изтърва момента. Защото колкото по-рано се стартира да се работи с детето, с цел да преодолее компликациите си, толкоз по-голяма е опцията да се компенсират.
Работата с родителите върви ръка за ръка, експерти и семейство би трябвало да са сътрудници в целия развой.
С прекосяването към отдалечено образование някои учители като че ли придвижиха образователния развой в електронна среда, само че не го приспособиха, на какво се дължи този проблем съгласно вас?
Дистанционното образование е предизвикателство за всички участници в процеса. За учителите, тъй като е мъчно да наблюдаваш реакциите на детето, да преценяш до какъв брой се оправя, да прецениш кое му е мъчно и кое не е, какво е усвоило и какво още би трябвало. Трудно задържаш вниманието на децата. Трудно е да наблюдаваш взаимоотношението сред децата. Необходимо е доста повече време, с цел да подготвиш заниманията си, с цел да бъдат забавни и разбираеми. Опитваш се да въвличаш родителите, само че не всички са готови да поддържат децата си, а и не всички имат тази опция.
Кои от онлайн методите, употребявани по време на пандемията, смятате за най-успешни до този миг?
Това може би ще разберем с времето. Според мен нищо не може да размени директния контакт и да бъде по-успешен от него. Няма по какъв начин децата да образуват обществени умения, няма да се научат да поддържат връзка между тях. Можем да изведем някакви плюсове от сегашната обстановка, само че са малко спрямо минусите. В тази обстановка е належащо да се откри салдото сред дейностите в онлайн пространството и дейностите в действителността. Може би онлайн работилниците са добър модел получаваш информация, образно виждаш по какъв начин и можеш да го направиш самичък в къщи или на открито.
Казвате, че напъните, вложени в ранно детско развиване, дават опция на детето за по-добър старт в живота. За страдание не всички деца имат еднакъв старт в живота си, само че може ли да бъде преодоляно това неравноправие и по какъв начин?
Много бих желала да няма обществено неравноправие, само че ми е мъчно да си показва идеалния вид. Това, което може да се направи е да се понижи броя на децата, които живеят в беднотия, да се обезпечи поддръжка за фамилиите, които не могат да се оправят сами, за децата със специфични потребности, да се научим да ги одобряваме и да ги поддържаме в детските градини, учебните заведения, да има обществени услуги, които са в поддръжка на фамилиите и развиват уменията на децата,за да станат едни пълноценни възрастни. Всичко това може да се случи единствено, в случай че имаме положителни политики, воля да бъдат осъществени, партньорство сред разнообразни организации и институции.
Може да станете част от ПРОМЯНАТА и да подкрепите „ Бъдеще за децата “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ