Сложи ли Мъск край на либералната цензура преди междинните избори в САЩ?
Сделката за покупката на Тwitter бе формализирана с уволенението на най-пламенните поддръжници на извънредно лявото, които от през днешния ден са безработни
Илон Мъск, най-малко на първо четене, лиши от извънредно левите и надлежно от една огромна част на Демократичната партия в Съединени американски щати най-важния инструмент за агитация. Той направи това в навечерието на значимите за тях избори – междинните, при които се избират сенатори и Конгрес. С покупката на обществената платформа Twitter, която през последните години се трансформира в тъкмо противоположното на това, което бе истинската ѝ концепция, милиардерът действително отваря нова страница в историята на интернет пространството и основава казус, който може да има резултат за години наред.
Като първо свое дело притежателят на Twitter Мъск уволни четирима от най-пламенните поддръжници на изборната цензура в платформата, някои от които са директно виновни за загубата на президентските избори през 2020 година и за заличаването на плурализма и разговора в американското и като цяло международното общество. От престола слизат: „ царя на цензурата ” – 48-годишната Вижая Гади; Параг Агравал – изпълнителният директор; Нед Сигал –финансовият директор; и Шон Еджит – основен консултант.
Най-известен от изброените е Вижая Гади, която доби известност като подписа заповедите за блокирането на редица профили на различни уеб сайтове в мрежата, които не проповядват демократичната концепция, както и с това, че забрани на настоящ президент да разгласява на платформата и съумя да изкриви обстоятелствата в поддръжка на това, че Тръмп бил провел протестите пред Капитолия през януари 2021 година По време на „ царството ” ѝ бе немислимо в платформата някой да напише нещо за Коронавирус, обратно на публично поднасяната всеки ден агитация по медиите, с което на процедура Twitter се трансформира в огледало на тоталитаризма, поднесян ни през последните 2 години и половина като „ избавление ”.
Интересна в последните години бе и политиката на Twitter по отношение на чиновниците си. На тях им се позволяваше да работят едвам по няколко часа дневно и то единствено 2 дни в седмицата в продължение на месеци, като все пак получаваха сериозна заплата, раздувайки в допълнение IT балона. Нещо повече – самата просвета във вътрешното „ семейство ” на платформата последователно бе станала толкоз токсично лява, че чиновниците се обръщаха едни към други с определени от тях самите предлози за пол и принадлежност, бъркайки грубо понятията „ мъж ” и „ жена ”. И тъкмо по тази причина, когато дребното останал разсъдък в лицето на Илон Мъск предложи да закупи платформата и да се трансформира в едноличен неин притежател, над 1000 от тях мигновено напуснаха постовете си още в края на лятото.
Плановете на Мъск за Twitter са съществени, само че е неуместно да се осъществят в задоволително къс период, че това да се случи преди междинните избори през ноември. Въпреки това, в този момент обществената мрежа ще може да се употребява еднообразно от демократи и републиканци за изложение на мнение и за разговор – нещо, което бе неуместно преди единствено няколко месеца и нещо, което е най-големият призрачен сън за крещящите либерали, които добре знаят, че без цензура опорките им са несъстоятелни.
Това пък би следвало да значи, че към този момент клатещите се крайници на стола под администрацията на Джо Байдън напълно скоро могат и да паднат, тъй като в случай че бъде определен Конгрес, доминиран от Старата велика партия (Републиканците, GOP) силата на настоящия в този момент президент на процедура ще изчезне. А с това могат да се трансформират доста неща освен в Съединени американски щати, само че и на геополитическата сцена, в това число и в България.
Още по-любопитна е динамичността сред Илон Мъск и самата републиканска партия. Неведнъж той е изразявал поддръжката си към нея, макар че се самоопределя като демократ, тъй като милиардерът въобще не е малоумен. Ходът му за пазаруване на Twitter е напълно стратегически и евентуално цели да поддържа точно GOP за идните освен междинни избори, само че и президентски през 2024 година За изненада обаче вижданията на Мъск не са в поддръжка на някогашния държавен глава Доналд Тръмп, а на директния му съперник – актуалният губернатор на Флорида Рон ДеСантис, който доби сериозна известност измежду консервативно настроените американци поради положителните му политики по време на Коронавирус пандемията, с които той изрично отхвърли да се съгласи с „ рекомендациите ” на здравните управляващи и да затвори щата си. А колкото и на либералите да не им се хареса това, резултатите приказват сами за себе си – без маски и локдауни Флорида се оправи по-добре в пандемията от щатите, в които ограниченията бяха най-жестоки и тоталитарни, като Калифорния – ядрото на лявото и на IT тълпата.
Нещо повече – изцяло в областта на вероятното е Мъск да се готви за президент – нещо, което колкото и неуместно да звучи на този стадий, може да се окаже събитие от вида „ Черен лебед ”. Той е най-богатият човек на планетата и напълно еднолично би могъл да заплати за предизборната си акция без да разчита на поддръжка на която и да е от двете партии, а с това би се харесал на една голяма част от популацията, които към този момент са обезверени от псевдо дуалността в американската политика, която за тях съставлява две страни на една и съща монета. А с наличния му към този момент боеприпас под формата на Twitter, Мъск може да си подсигурява и една много солидна маркетингова акция.
Извън сферата на сходни спекулации обаче действителността е, че покупката на Twitter е първа стъпка към една сериозна смяна освен в интернет пространството, само че и в международната политика. За пръв път компания от сходен диаметър става еднолична благосъстоятелност. Мнозина смятат Илон Мъск за технократ и това въобще не е надалеч от истината. Неговият идеал е технологиите да ръководят човешкия живот и това е видно от плановете му през последното десетилетие. От друга страна неговите дейности в този момент сигурно ще имат последици по-късно, макар че в този момент могат да се смятат за някаква форма на победа на свободата на словото над тиранията. Преди дни видяхме към момента забележителната мощ на демократичните медии, които съумяха в границите на седмица посредством таргетирана акция да трансфорат рапъра Канйе Уест в личност нон-грата. В този смисъл Twitter, който в този момент даже не влиза в челната десятка по посещаемост на обществените мрежи е единствено дребна част от цялостната картина. Въпреки това „ Пиленцето ” до момента беше главното оръжие в арсенала на либералите, с което те сполучливо и посредством диктат постановяваха изкривеното си мнение като меродавно. И като част от демократичната сфера на въздействие, платформата се използваше от редица знайни и незнайни специалисти, фактчекъри и даже политици и медии за операция на публичното мнение.
Въпрос на време е в този момент да забележим по какъв начин това оръжие ще бъде употребявано за напред. И дали нещо ще се промени.
Илон Мъск, най-малко на първо четене, лиши от извънредно левите и надлежно от една огромна част на Демократичната партия в Съединени американски щати най-важния инструмент за агитация. Той направи това в навечерието на значимите за тях избори – междинните, при които се избират сенатори и Конгрес. С покупката на обществената платформа Twitter, която през последните години се трансформира в тъкмо противоположното на това, което бе истинската ѝ концепция, милиардерът действително отваря нова страница в историята на интернет пространството и основава казус, който може да има резултат за години наред.
Като първо свое дело притежателят на Twitter Мъск уволни четирима от най-пламенните поддръжници на изборната цензура в платформата, някои от които са директно виновни за загубата на президентските избори през 2020 година и за заличаването на плурализма и разговора в американското и като цяло международното общество. От престола слизат: „ царя на цензурата ” – 48-годишната Вижая Гади; Параг Агравал – изпълнителният директор; Нед Сигал –финансовият директор; и Шон Еджит – основен консултант.
Най-известен от изброените е Вижая Гади, която доби известност като подписа заповедите за блокирането на редица профили на различни уеб сайтове в мрежата, които не проповядват демократичната концепция, както и с това, че забрани на настоящ президент да разгласява на платформата и съумя да изкриви обстоятелствата в поддръжка на това, че Тръмп бил провел протестите пред Капитолия през януари 2021 година По време на „ царството ” ѝ бе немислимо в платформата някой да напише нещо за Коронавирус, обратно на публично поднасяната всеки ден агитация по медиите, с което на процедура Twitter се трансформира в огледало на тоталитаризма, поднесян ни през последните 2 години и половина като „ избавление ”.
Интересна в последните години бе и политиката на Twitter по отношение на чиновниците си. На тях им се позволяваше да работят едвам по няколко часа дневно и то единствено 2 дни в седмицата в продължение на месеци, като все пак получаваха сериозна заплата, раздувайки в допълнение IT балона. Нещо повече – самата просвета във вътрешното „ семейство ” на платформата последователно бе станала толкоз токсично лява, че чиновниците се обръщаха едни към други с определени от тях самите предлози за пол и принадлежност, бъркайки грубо понятията „ мъж ” и „ жена ”. И тъкмо по тази причина, когато дребното останал разсъдък в лицето на Илон Мъск предложи да закупи платформата и да се трансформира в едноличен неин притежател, над 1000 от тях мигновено напуснаха постовете си още в края на лятото.
Плановете на Мъск за Twitter са съществени, само че е неуместно да се осъществят в задоволително къс период, че това да се случи преди междинните избори през ноември. Въпреки това, в този момент обществената мрежа ще може да се употребява еднообразно от демократи и републиканци за изложение на мнение и за разговор – нещо, което бе неуместно преди единствено няколко месеца и нещо, което е най-големият призрачен сън за крещящите либерали, които добре знаят, че без цензура опорките им са несъстоятелни.
Това пък би следвало да значи, че към този момент клатещите се крайници на стола под администрацията на Джо Байдън напълно скоро могат и да паднат, тъй като в случай че бъде определен Конгрес, доминиран от Старата велика партия (Републиканците, GOP) силата на настоящия в този момент президент на процедура ще изчезне. А с това могат да се трансформират доста неща освен в Съединени американски щати, само че и на геополитическата сцена, в това число и в България.
Още по-любопитна е динамичността сред Илон Мъск и самата републиканска партия. Неведнъж той е изразявал поддръжката си към нея, макар че се самоопределя като демократ, тъй като милиардерът въобще не е малоумен. Ходът му за пазаруване на Twitter е напълно стратегически и евентуално цели да поддържа точно GOP за идните освен междинни избори, само че и президентски през 2024 година За изненада обаче вижданията на Мъск не са в поддръжка на някогашния държавен глава Доналд Тръмп, а на директния му съперник – актуалният губернатор на Флорида Рон ДеСантис, който доби сериозна известност измежду консервативно настроените американци поради положителните му политики по време на Коронавирус пандемията, с които той изрично отхвърли да се съгласи с „ рекомендациите ” на здравните управляващи и да затвори щата си. А колкото и на либералите да не им се хареса това, резултатите приказват сами за себе си – без маски и локдауни Флорида се оправи по-добре в пандемията от щатите, в които ограниченията бяха най-жестоки и тоталитарни, като Калифорния – ядрото на лявото и на IT тълпата.
Нещо повече – изцяло в областта на вероятното е Мъск да се готви за президент – нещо, което колкото и неуместно да звучи на този стадий, може да се окаже събитие от вида „ Черен лебед ”. Той е най-богатият човек на планетата и напълно еднолично би могъл да заплати за предизборната си акция без да разчита на поддръжка на която и да е от двете партии, а с това би се харесал на една голяма част от популацията, които към този момент са обезверени от псевдо дуалността в американската политика, която за тях съставлява две страни на една и съща монета. А с наличния му към този момент боеприпас под формата на Twitter, Мъск може да си подсигурява и една много солидна маркетингова акция.
Извън сферата на сходни спекулации обаче действителността е, че покупката на Twitter е първа стъпка към една сериозна смяна освен в интернет пространството, само че и в международната политика. За пръв път компания от сходен диаметър става еднолична благосъстоятелност. Мнозина смятат Илон Мъск за технократ и това въобще не е надалеч от истината. Неговият идеал е технологиите да ръководят човешкия живот и това е видно от плановете му през последното десетилетие. От друга страна неговите дейности в този момент сигурно ще имат последици по-късно, макар че в този момент могат да се смятат за някаква форма на победа на свободата на словото над тиранията. Преди дни видяхме към момента забележителната мощ на демократичните медии, които съумяха в границите на седмица посредством таргетирана акция да трансфорат рапъра Канйе Уест в личност нон-грата. В този смисъл Twitter, който в този момент даже не влиза в челната десятка по посещаемост на обществените мрежи е единствено дребна част от цялостната картина. Въпреки това „ Пиленцето ” до момента беше главното оръжие в арсенала на либералите, с което те сполучливо и посредством диктат постановяваха изкривеното си мнение като меродавно. И като част от демократичната сфера на въздействие, платформата се използваше от редица знайни и незнайни специалисти, фактчекъри и даже политици и медии за операция на публичното мнение.
Въпрос на време е в този момент да забележим по какъв начин това оръжие ще бъде употребявано за напред. И дали нещо ще се промени.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ