Сбогом на легендата Армани - 50 години контрол, стил и безсмъртна елегантност
Сдълбока тъга светът се сбогува с легендата в модата – Джорджо Армани, който умря на 91 години.
Милано, градът, който той трансформира в столица на елегантността, разгласи понеделник за ден на печал, а камерна, само че цивилен значима гала ще увенчае житейския му път с заравяне в понеделник.
При това – в града, който въодушевяваше и който той облагородяваше.
След себе си Giorgio Armani оставя не просто дрехи, а целия свят, построен от жанр, визия и непроменяемо човешко допиране. И тъкмо в този ден на печал, оставаме със сърца, признателни за хубостта, която той ни подари.
Характерният белег на Джорджо Армани е контролът.
На 91 години той остава освен изобретателен шеф, само че и основен изпълнителен шеф и единствен притежател на компанията, която основа преди 50 години. Бих споделил фешън къща, само че през днешния ден Armani е надалеч повече от това. Да, тя прави облекла – и то доста: от ръчно направени висша мода тоалети за премиите „ Оскар “ (Armani Privé), през присъщите си релаксирани костюми (Giorgio и, за по-малко заможните, Emporio), чак до дънки и тениски за младите. Има също козметика, интериорни произведения и хотели, шоколад и заведения за хранене, даже поделение за цветя – Armani/Fiori – където самата природа се подчинява на условията на Армани в изчистени и строго следени композиции в жанр икебана. Той даже продава вазите.
Това пише Александър Фюри за, припомняйки последното изявление с Джорджо Армани:
„ Най-голямата ми уязвимост е, че управлявам всичко “, признава Армани.
Наскоро сподели рядка уязвимост в тази ризница: отсъства от трите фешън шоута, които провежда през юни и юли, поради заболяване. Все още се възвръща вкъщи, преди плануваните тържества за 50-годишнината, които ще се проведат по време на Миланската седмица на модата в края на септември. Там той ще показа галерия в Пинакотеката ди Брѐра – първата в тази честна изложба, отдадена на модата. Удобното е, че музеят се намира тъкмо против жилището му в центъра на Милано. Дори отдалеко той поддържа желязна хватка.
„ Наблюдавах всеки аспект от шоуто отдалечено посредством видеовръзка – от пробите до последователността и грима “, споделя той.
„ Всичко, което ще видите, е направено под мое управление и с моето утвърждение. “
Дори е звънял по телефона, с цел да се скара на личния състав за късния старт на дефилето Emporio Armani. Това е показателно за силата, която самичък признава като най-голяма:
„ Способността да имам вяра в концепциите си и решителността – от време на време инатът – да ги осъществявам. “
Началото и възходът
Джорджо Армани е повече от име на сако или, за мнозина, име върху бутилка парфюм. Роден е в Пиаченца, на към 60 км югоизточно от Милано. Баща му е бил счетоводител в транспортна компания и го е насочил към медицина – нещо, което евентуално изяснява хирургичната точност и безупречната непорочност на стила му. Работил е като байер в универсалния магазин La Rinascente в Милано, след което става дизайнер на мъжко облекло за Нино Черути. През 1975 година основава лична компания с 10 000 $ начален капитал в офис по-малък от сегашната му баня.
„ Целта ми първоначално беше да наложа визията си и да обличам хората “, споделя той.
„ В прочут смисъл и през днешния ден концепцията е същата. “
Любимата му дизайнерка е била Габриел Шанел – и стилът на Армани има сходно влияние върху поколенията. Той облече дамите в костюми, които бяха толкоз революционни, колкото и тези на Шанел, създавайки решително облекло, което подкрепя обществената гражданска война на работещата жена през 80-те. Същевременно той „ отпусна “ мъжката мода, деконструирайки обичайното шивачество по метод, който повлия на всеки костюм по света.
Империя и защо съжалява
Armani е натрупала милиарди: чистите доходи през 2024 година са 2,3 милиарда евро.
„ Не знам дали думата „ работохолик “ е точна, само че усилената работа сигурно е основна за триумфа “, споделя той.
„ Единственото ми страдание е, че прекарах прекалено много време в работа и прекомерно малко с другари и семейство. “
Армани е измежду първите дизайнери, които осъзнават смисъла на обличането на холивудски звезди и на публичността от това. През 1988 година открива офис за обличане на ВИП персони в Лос Анджелис – десетилетие преди съперниците да схванат силата на звездните рекомендации. Но той не е просто снабдител за аления килим, а и помощник: костюмира повече от 200 кино лентата за пет десетилетия, в това число „ Американско жиголо “ (1980), „ Недосегаемите “ (1987), „ Добри момчета “ (1990) и „ Вълкът от Уолстрийт “ (2013). Мартин Скорсезе даже режисира късометражен документален филм „ Made in Milan “, отдаден на креативните му процеси.
Стил оттатък модата
За режисьорите облеклата на Армани са скъпи с тяхната безкрайност, оттатък бързопроменливата мода. Самият той споделя: „ Макар мисленето ми да е надалеч от безредната колебливост на модата, не обичам да бъда именуван „ анти-мода “. За мен стилът надвива над мимолетните трендове. “
Марковите му произведения през днешния ден се търсят и на пазара за винтидж. „ Ако нещо, което сътворих преди 50 години, към момента се цени от хора, които тогава даже не са били родени, това е най-голямата премия “, споделя той.
Наследство и бъдеще
Като евентуално най-възрастния работещ дизайнер в света, Армани управлява многопластова империя. Въпросът за наследяването е неминуем.
„ Плановете ми за последователност се състоят в еволюционен преход на отговорностите към най-близките ми хора – като Лео Дел’Орко, членовете на фамилията ми и целия екип “, споделя той. Дел’Орко, началник на мъжкия дизайн, към този момент се появи на сцената в края на две от дефилетата. „ Искам преходът да е органически, а не миг на раздор. “
Анализатори настояват, че марката ще надживее основателя си, както Chanel или Dior.
Но въпросът остава – кой би могъл да наследи визията му?
Тя е толкоз цялостна и персонална, че мъчно може да бъде повторена. „ Първоначалната ми цел беше да обличам хората, само че последователно прекосих и към други сфери, тъй като желаех да предложа на тези, които влизат в света на Armani, неповторимо преживяване. Създадох метод на живот, който бих определил като естествена изисканост, в който нищо не е прекомерно, само че всичко е в естетика “, споделя той.
Днес постройката Armani/Manzoni в Милано – с магазини, клуб и хотел – е завършена като голяма писмен знак „ А “. Това е случайност, само че и знак – тъй като никой различен дизайнер няма сходен паметник. Това е квинтесенциалният, незаместим Армани.
Наследство през очите на други
Приятели, сътрудници, артисти и дизайнери свидетелстват за неговото въздействие. Карла Соцани го разказва като човек с „ лазерна изясненост “. Пол Смит споделя, че революционизира мъжкото и дамското облекло. Ремо Руфини от Moncler го дефинира като „ културна икона “. Лора Дърн си спомня за роклята, в която завоюва „ Златна палма “. Джонатан Бейли споделя: „ Мога със завързани очи да схвана дали нося Armani. “ Ричард Гиър признава, че преди „ Американско жиголо “ даже не е имал същински костюм. Донатела Версаче го назовава „ световен знак на грациозност и джентълменство “ . Даниел Крейг споделя, че към този момент 50 години Армани „ стои над модата като исполин “.
Списъкът е дълъг: Озуалд Боатенг, Ренцо Росо, Андрю Болтън, Стела Джийн, Рик Оуенс, Мария Грация Киури, Елин Клин, Наоми Харис, Джо Сайкс, Джанкарло Джамети и доста други показват удивление. Всички акцентират едно и също: неизменността, прецизността и въздействието на Джорджо Армани – дизайнер, който трансформира стила в метод на живот и остави отпечатък, който ще остане в историята.
Животът в фрагменти на именития Джорджо Армани вижте в нашата.
Милано, градът, който той трансформира в столица на елегантността, разгласи понеделник за ден на печал, а камерна, само че цивилен значима гала ще увенчае житейския му път с заравяне в понеделник.
При това – в града, който въодушевяваше и който той облагородяваше.
След себе си Giorgio Armani оставя не просто дрехи, а целия свят, построен от жанр, визия и непроменяемо човешко допиране. И тъкмо в този ден на печал, оставаме със сърца, признателни за хубостта, която той ни подари.
Характерният белег на Джорджо Армани е контролът.
На 91 години той остава освен изобретателен шеф, само че и основен изпълнителен шеф и единствен притежател на компанията, която основа преди 50 години. Бих споделил фешън къща, само че през днешния ден Armani е надалеч повече от това. Да, тя прави облекла – и то доста: от ръчно направени висша мода тоалети за премиите „ Оскар “ (Armani Privé), през присъщите си релаксирани костюми (Giorgio и, за по-малко заможните, Emporio), чак до дънки и тениски за младите. Има също козметика, интериорни произведения и хотели, шоколад и заведения за хранене, даже поделение за цветя – Armani/Fiori – където самата природа се подчинява на условията на Армани в изчистени и строго следени композиции в жанр икебана. Той даже продава вазите.
Това пише Александър Фюри за, припомняйки последното изявление с Джорджо Армани:
„ Най-голямата ми уязвимост е, че управлявам всичко “, признава Армани.
Наскоро сподели рядка уязвимост в тази ризница: отсъства от трите фешън шоута, които провежда през юни и юли, поради заболяване. Все още се възвръща вкъщи, преди плануваните тържества за 50-годишнината, които ще се проведат по време на Миланската седмица на модата в края на септември. Там той ще показа галерия в Пинакотеката ди Брѐра – първата в тази честна изложба, отдадена на модата. Удобното е, че музеят се намира тъкмо против жилището му в центъра на Милано. Дори отдалеко той поддържа желязна хватка.
„ Наблюдавах всеки аспект от шоуто отдалечено посредством видеовръзка – от пробите до последователността и грима “, споделя той.
„ Всичко, което ще видите, е направено под мое управление и с моето утвърждение. “
Дори е звънял по телефона, с цел да се скара на личния състав за късния старт на дефилето Emporio Armani. Това е показателно за силата, която самичък признава като най-голяма:
„ Способността да имам вяра в концепциите си и решителността – от време на време инатът – да ги осъществявам. “
Началото и възходът
Джорджо Армани е повече от име на сако или, за мнозина, име върху бутилка парфюм. Роден е в Пиаченца, на към 60 км югоизточно от Милано. Баща му е бил счетоводител в транспортна компания и го е насочил към медицина – нещо, което евентуално изяснява хирургичната точност и безупречната непорочност на стила му. Работил е като байер в универсалния магазин La Rinascente в Милано, след което става дизайнер на мъжко облекло за Нино Черути. През 1975 година основава лична компания с 10 000 $ начален капитал в офис по-малък от сегашната му баня.
„ Целта ми първоначално беше да наложа визията си и да обличам хората “, споделя той.
„ В прочут смисъл и през днешния ден концепцията е същата. “
Любимата му дизайнерка е била Габриел Шанел – и стилът на Армани има сходно влияние върху поколенията. Той облече дамите в костюми, които бяха толкоз революционни, колкото и тези на Шанел, създавайки решително облекло, което подкрепя обществената гражданска война на работещата жена през 80-те. Същевременно той „ отпусна “ мъжката мода, деконструирайки обичайното шивачество по метод, който повлия на всеки костюм по света.
Империя и защо съжалява
Armani е натрупала милиарди: чистите доходи през 2024 година са 2,3 милиарда евро.
„ Не знам дали думата „ работохолик “ е точна, само че усилената работа сигурно е основна за триумфа “, споделя той.
„ Единственото ми страдание е, че прекарах прекалено много време в работа и прекомерно малко с другари и семейство. “
Армани е измежду първите дизайнери, които осъзнават смисъла на обличането на холивудски звезди и на публичността от това. През 1988 година открива офис за обличане на ВИП персони в Лос Анджелис – десетилетие преди съперниците да схванат силата на звездните рекомендации. Но той не е просто снабдител за аления килим, а и помощник: костюмира повече от 200 кино лентата за пет десетилетия, в това число „ Американско жиголо “ (1980), „ Недосегаемите “ (1987), „ Добри момчета “ (1990) и „ Вълкът от Уолстрийт “ (2013). Мартин Скорсезе даже режисира късометражен документален филм „ Made in Milan “, отдаден на креативните му процеси.
Стил оттатък модата
За режисьорите облеклата на Армани са скъпи с тяхната безкрайност, оттатък бързопроменливата мода. Самият той споделя: „ Макар мисленето ми да е надалеч от безредната колебливост на модата, не обичам да бъда именуван „ анти-мода “. За мен стилът надвива над мимолетните трендове. “
Марковите му произведения през днешния ден се търсят и на пазара за винтидж. „ Ако нещо, което сътворих преди 50 години, към момента се цени от хора, които тогава даже не са били родени, това е най-голямата премия “, споделя той.
Наследство и бъдеще
Като евентуално най-възрастния работещ дизайнер в света, Армани управлява многопластова империя. Въпросът за наследяването е неминуем.
„ Плановете ми за последователност се състоят в еволюционен преход на отговорностите към най-близките ми хора – като Лео Дел’Орко, членовете на фамилията ми и целия екип “, споделя той. Дел’Орко, началник на мъжкия дизайн, към този момент се появи на сцената в края на две от дефилетата. „ Искам преходът да е органически, а не миг на раздор. “
Анализатори настояват, че марката ще надживее основателя си, както Chanel или Dior.
Но въпросът остава – кой би могъл да наследи визията му?
Тя е толкоз цялостна и персонална, че мъчно може да бъде повторена. „ Първоначалната ми цел беше да обличам хората, само че последователно прекосих и към други сфери, тъй като желаех да предложа на тези, които влизат в света на Armani, неповторимо преживяване. Създадох метод на живот, който бих определил като естествена изисканост, в който нищо не е прекомерно, само че всичко е в естетика “, споделя той.
Днес постройката Armani/Manzoni в Милано – с магазини, клуб и хотел – е завършена като голяма писмен знак „ А “. Това е случайност, само че и знак – тъй като никой различен дизайнер няма сходен паметник. Това е квинтесенциалният, незаместим Армани.
Наследство през очите на други
Приятели, сътрудници, артисти и дизайнери свидетелстват за неговото въздействие. Карла Соцани го разказва като човек с „ лазерна изясненост “. Пол Смит споделя, че революционизира мъжкото и дамското облекло. Ремо Руфини от Moncler го дефинира като „ културна икона “. Лора Дърн си спомня за роклята, в която завоюва „ Златна палма “. Джонатан Бейли споделя: „ Мога със завързани очи да схвана дали нося Armani. “ Ричард Гиър признава, че преди „ Американско жиголо “ даже не е имал същински костюм. Донатела Версаче го назовава „ световен знак на грациозност и джентълменство “ . Даниел Крейг споделя, че към този момент 50 години Армани „ стои над модата като исполин “.
Списъкът е дълъг: Озуалд Боатенг, Ренцо Росо, Андрю Болтън, Стела Джийн, Рик Оуенс, Мария Грация Киури, Елин Клин, Наоми Харис, Джо Сайкс, Джанкарло Джамети и доста други показват удивление. Всички акцентират едно и също: неизменността, прецизността и въздействието на Джорджо Армани – дизайнер, който трансформира стила в метод на живот и остави отпечатък, който ще остане в историята.
Животът в фрагменти на именития Джорджо Армани вижте в нашата.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ