Счупеното не се лепи, а единствено водата е в състояние

Счупеното не се лепи, а само водата е в положение да запуши празните пространства – даже най-недостъпните. Природата не търпи положението на вакуум, по тази причина когато нещо си отиде, друго заема мястото му.

Времето е най-сигурният лек за разрушеното сърце. Няма по-благонадеждно средство, посредством което болката да отмине. Когато и последният признак си отиде, дишаш с цялостни гърди. Чувстваш се лек като перце на птица.

Страхът да не останем сами е отражение на парадигмата, че безусловно би трябвало да изживеем живота си с някого. Егоизмът разполага с доста способи да маскира личното ни самолюбие. Любовта е нарцисизъм за двама, само че с времето това не всеки път остава по този начин. И тогава идва мигът, в който би трябвало да отворим очите си за безспорната истина. Никого не можем да задържим принудително.

И не би трябвало.

Нищо не си коства лъжливият подвиг да се уповаваме на компромисите. Всяко отсрочване на окончателното решение е мъка, на каквата обричаме самите себе си. След като любовта ни е избрала, тя има цялостното право да продължи напред по пътя, където ще срещне други влюбени.

Това също е част от хубостта на живота.

Нелека е тъгата на битието. Но без горест насладата остава недостъпна.

Не можем да започваме изначало нещо, което към този момент е отминало. От предишното можем само да извлечем поуките за това, което следва. Докато сме живи, всичко има значение. Ние имаме значение, по тази причина би трябвало да се щадим в умеенето сами да си предизвикваме страдалчество. Дори егоизмът не заслужава сходна орис.

Рутината да обичаме е обречена на цялостен неуспех. Навиците ни карат да се усещаме живи, само че любовта е допустима единствено там, където възприятията са двупосочни. Никое „ обичам те “, изречено по дифолт вечер, не се съпоставя с метода, по който подготвяме кафето си заран. Затова, реши ли някой да си тръгне, отворете му вратата и му помогнете с куфарите. Извикайте му такси и разменете две-три думи за времето, до момента в който чакате колата да пристигна. Темата за времето постоянно е настояща, тя свързва даже непознатите. После заключете вратата.

Любовта избира да влиза с щурм.

Поетът Добромир Банев, особено за Lupa.bg