Мултифондовете ще повишат доходността от средствата в капиталовия стълб на пенсионната система, каза председателят на КФН Васил Големански
Считаме, че с въвеждането на мултифондовия модел ще се усъвършенства доста и ще се увеличи доходността от средствата в финансовия дирек на пенсионната система. Това сподели на брифинг в Министерския съвет ръководителят на Комисията за финансов контрол (КФН) Васил Големански след края на(НСТС).
По-рано през днешния ден представителите на държавното управление в оставка, бизнесът и синдикатите разискаха оферти за промени в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), предвиждащи въвеждането на мултифондовата система в спомагателното наложително и непринудено пенсионно обезпечаване. Големански посочи, че измененията касаят втори и трети пенсионен дирек на пенсионноосигурителната система за родените след 1959 година жители.
Според ръководителя на КФН ще се обезпечи доста по-добра втора пенсия за лицата, които се обезпечават по втория и третия дирек. Предвижда се разширение на капиталовите благоприятни условия на пенсионноосигурителните фондове, което ще докара и до доста усъвършенстване на българския финансов пазар, сподели също той.
Всеки един от сегашните пенсионноосигурителни фондове за втори и трети дирек ще има три подфонда с друг профил на риска и на приемливост към риск, осведоми Големански. Най-висока приемливост към риска ще има по този начин нареченият динамичен фонд, в който ще се обезпечават лицата до 50 година Между 50 година и 62 година ще бъде уравновесен фонд с междинна или уравновесена приемливост към риск. Три години преди пенсионирането, сред 62 и 65 година, фондът ще бъде напълно закостенял, обясни специалистът. Целта е да се откри баланс сред по-високата рентабилност, която нормално е обвързвана с по-висок риск на вложенията, и консервативния модел, който заслужават пенсионноосигурените жители, когато към този момент доближат възраст за пенсиониране, добави той.
Изчисленията демонстрират, че въвеждането на подобен модел ще докара до доста възстановяване на коефициента на заменяне, който все още е 12,5%, уведоми Големански. Очакванията са коефициентът на претовареност след 10 години да доближи 21,5%, което е близо до междинното за Европейския съюз, акцентира той.
Законопроектът планува и доста понижаване на таксите, които се събират от пенсионноосигурителните сдружения, свързани с ръководство на активите, както и на удръжката от осигурителната вноска, която в границите на идващите 10 години е планувано да намалее от 3,75% до 2,1%, заяви също Големански. Това са оптималните стойности на тези такси, като пенсионноосигурителните сдружения могат да изберат да събират и по-ниска такса, добави той.
КФН има опция да подсигурява задоволителен надзор върху целия развой, в случай че законопроектът бъде утвърден от Народното събрание, сподели Големански в отговор на въпрос на Българска телеграфна агенция. Той отхвърли промяната да се прави преждевременно, като посочи, че разисквания за мултифондовете има от години.
Когато е подготвян законопроектът, са разиграни няколко сюжета, сметките са правени от специалисти на КФН и Министерството на финансите, увери Големански.
След като законопроектът за промени в КСО беше разискван в НСТС, следва неговото разглеждане и приемане на съвещание на Министерски съвет, след което да бъде изпратен в Народното събрание.
По-рано през днешния ден представителите на държавното управление в оставка, бизнесът и синдикатите разискаха оферти за промени в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), предвиждащи въвеждането на мултифондовата система в спомагателното наложително и непринудено пенсионно обезпечаване. Големански посочи, че измененията касаят втори и трети пенсионен дирек на пенсионноосигурителната система за родените след 1959 година жители.
Според ръководителя на КФН ще се обезпечи доста по-добра втора пенсия за лицата, които се обезпечават по втория и третия дирек. Предвижда се разширение на капиталовите благоприятни условия на пенсионноосигурителните фондове, което ще докара и до доста усъвършенстване на българския финансов пазар, сподели също той.
Всеки един от сегашните пенсионноосигурителни фондове за втори и трети дирек ще има три подфонда с друг профил на риска и на приемливост към риск, осведоми Големански. Най-висока приемливост към риска ще има по този начин нареченият динамичен фонд, в който ще се обезпечават лицата до 50 година Между 50 година и 62 година ще бъде уравновесен фонд с междинна или уравновесена приемливост към риск. Три години преди пенсионирането, сред 62 и 65 година, фондът ще бъде напълно закостенял, обясни специалистът. Целта е да се откри баланс сред по-високата рентабилност, която нормално е обвързвана с по-висок риск на вложенията, и консервативния модел, който заслужават пенсионноосигурените жители, когато към този момент доближат възраст за пенсиониране, добави той.
Изчисленията демонстрират, че въвеждането на подобен модел ще докара до доста възстановяване на коефициента на заменяне, който все още е 12,5%, уведоми Големански. Очакванията са коефициентът на претовареност след 10 години да доближи 21,5%, което е близо до междинното за Европейския съюз, акцентира той.
Законопроектът планува и доста понижаване на таксите, които се събират от пенсионноосигурителните сдружения, свързани с ръководство на активите, както и на удръжката от осигурителната вноска, която в границите на идващите 10 години е планувано да намалее от 3,75% до 2,1%, заяви също Големански. Това са оптималните стойности на тези такси, като пенсионноосигурителните сдружения могат да изберат да събират и по-ниска такса, добави той.
КФН има опция да подсигурява задоволителен надзор върху целия развой, в случай че законопроектът бъде утвърден от Народното събрание, сподели Големански в отговор на въпрос на Българска телеграфна агенция. Той отхвърли промяната да се прави преждевременно, като посочи, че разисквания за мултифондовете има от години.
Когато е подготвян законопроектът, са разиграни няколко сюжета, сметките са правени от специалисти на КФН и Министерството на финансите, увери Големански.
След като законопроектът за промени в КСО беше разискван в НСТС, следва неговото разглеждане и приемане на съвещание на Министерски съвет, след което да бъде изпратен в Народното събрание.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




