Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен

Счита се, че празникът " Успение на Пресветата Богородица " е открит от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август.

Най-старото място, обвързвано с култа към Св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.

Празнуват: Мария, Марийка, Мариана, Марияна, Мариела, Мариета, Мара, Марица, Маруся, Маша, Мика, Мери, Мими, Мариан, Марий, Марио, Мариус, Марчо.