счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025

смята, че признатите в последния миг, на 31 юли 2025 година промени , лишават открити в закон гаранции при реализиране на избрани разпоредителни покупко-продажби с имущество , поверено на страната. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в така наречен забранителен лист по Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСПК). Отпада условието приватизационна продажба на обособените елементи от търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала, включени в листата по член 3, алинея 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде допустима единствено след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Във връзка с това в претекстовете си президентът Радев показва, че тези промени в ЗПСПК основават условия за прикриване на политическа отговорност на ръководещото болшинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отвод от конституционни пълномощия, поверени на изпълнителната власт по ръководство и предписание с имущество, отговорност на страната. В дълготраен проект това би се отразило на активите на самите сдружения и обезсмислило забранителния лист, в който номинално участват.

По отношение на измененията в Закона за поощряване на вложенията и в Закона за запазване на околната среда, Румен Радев показва, че кардинално поддържа концепцията за категорично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими планове, предопределени за облекчаване на публични потребности в обществен интерес. Това обаче следва да се прави при справедливи критерии, при съблюдаване на условията за предвидимост и оправданост. С допълнението на определението за „ обект със стратегическа значимост “ в Закон за опазване на околната среда, законодателят основава опция за заобикаляне на целия развой на създаване и приемане на съответните тактики и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предопределение на ускорените процедури за предпочитани планове и по този начин се основава опция те да бъдат употребявани оттатък законните им цели.

Пълният текст на претекстовете:

МОТИВИ

за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната благосъстоятелност, признат от 51-вото Народно заседание на

31 юли 2025 година

Уважаеми народни представители,

На 31 юли 2025 година 51-вото Народно заседание одобри Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната благосъстоятелност (ЗИД ЗДС). Така признатият закон сплотява два разнообразни законопроекта и доста оферти, направени сред първо и второ гласоподаване.

Макар и неназована в претекстовете, може да се каже, че общата цел на тези разнообразни законодателни оферти е възстановяване успеваемостта на ограниченията за поощряване на вложенията, с фокус върху ускореното създаване на обекти със стратегическа значимост за развиването на България. Тази цел обаче не може да бъде реализирана посредством законодателни ограничения, които са за сметка на главните права на жителите и противни на конституционната заръка страната да се грижи за повереното ѝ имущество в полза на жителите и на обществото.

1. Засягане на открити в закон гаранции при реализиране на избрани разпоредителни покупко-продажби с държавно имущество или с имущество на сдружения с държавно присъединяване

С § 4, § 5 и § 6 от ЗИД ЗДС се отстраняват експлицитните пълномощия на министъра на защитата да взе участие в осъществяването на разпоредителни дейности по продажба и подмяна на парцели – частна държавна благосъстоятелност, предоставени за ръководство на Министерството на защитата. Това значи, че прехвърлянето на парцели, предоставени за ръководство на Министерството на защитата (продажби и замени), ще се прави по общия ред – съгласно общите процедури по предписание с държавна благосъстоятелност – решение на Министерския съвет (МС) и/или с акт на регионалния шеф. Споделям концепцията да се ускорят и разтоварят административните процедури в Министерството на защитата по повод разпореждането с парцели с отпаднала нужда. Законодателят обаче отива в друга прекаленост. Премахва се императивно откритата в член 45, алинея 5, член 47, алинея 3, член 48, алинея 1 от ЗДС споделена подготвеност сред министъра на защитата и Министерски съвет. Основният претекст на измененията е министърът на защитата да се насочи напълно към реализирането на действия, свързани с осъществяване на извънредно значими за националната сигурност и защита инфраструктурни планове.

Участието на Министерството на защитата и най-много откритата в закона „ самодейност за започване на процедурата “ не е самоцел на закона, а се свързва с нуждата от преценка на характерното предопределение на парцелите, респ. отпадането на нуждата от използването им за такива цели. Логично е тази преценка да се упражнява от способния орган на изпълнителната власт. Нормите, които законодателят анулира, държаха сметка и за фактическото състояние, изразяващо се в мащабите на имуществото, чийто принципал е Министерството на защитата. Както ръководството, по този начин и покупко-продажбите с неговото предписание изискват експертност, концентрация и координация. При реализиране на пълномощията си по член 106 от Конституцията Министерски съвет не може да прескочи експертната подготвеност на личните си членове.

Конституцията и законодателството позволяват редица ограничавания на правото на благосъстоятелност, законният надзор за които е точно националната сигурност и защитата на страната (чл. 7, алинея 6 от ЗДС). Симетрично на тази концепция е прехвърлянето на държавна благосъстоятелност, ръководена от Министерството на защитата, също да бъде съразмерно, само че на отпадналата нужда от осъществяването на задачите, за които тази благосъстоятелност е употребена. Ето за какво изключването на способния орган от този развой прави „ отхвърли “ на страната от нейната благосъстоятелност несъразмерен.

С § 13, т. 2, б. „ а “ от ЗИД ЗДС се отстранява условието приватизационна продажба на обособените елементи от търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала, включени в листата по член 3, алинея 1 (т.нар. забранителен списък) от Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСПК), да бъде допустима след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Освен това, по силата на измененията се дава универсална самодейност на органите, упражняващи правата на страната в капитала на съответното сдружение с над 50 на 100 директно или опосредено присъединяване в капитала, да вършат оферти за приватизация на съответните обекти по член 3, алинея 3, т. 3 от ЗПСК. Това ще важи в цялостна степен и по отношение на обособените елементи от сдружения, държавното присъединяване в капитала на които се упражнява от Министерство на защитата (§ 13, т.1, б. „ а “). Обособените елементи от имущество на търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване ще се продават единствено посредством електронен търг (§ 13, т. 4, б. „ а “).

Принципно поддържам концепцията за разширение на опциите за реализиране на процедурите по ЗПСПК, чрез разширението на обсега на електронните търгове. Това покачва прозрачността на процедурите, информираността и достъпа на евентуалните купувачи. Въпреки това императивното залагане на условието обособени елементи от имуществото на търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала да се продават само посредством електронната платформа е продължение на изначално непозволения метод покупко-продажби с такива обекти да бъдат изведени от общия режим за продажба на имущество на сдружения от забранителния лист.

Не отхвърлям правото на законодателя да основава нови благоприятни условия за приватизация във връзка с обекти с отпаднала нужда, които с времето утежняват положението си и са източник на обилни разноски за сдруженията и за страната. Отмяната обаче дава опция още веднъж да бъдат продавани обособени елементи от обещано дружество, включено в забранителния лист, като действителната нужда от продажбата ще бъде преценявана най-много от самите органи на сдружението. Считам, че отнемайки откритата в закона споделена подготвеност сред Народното събрание и Министерския съвет, заличавайки пълномощията и на двата органа във връзка с продажбата на имущество от сдружения от забранителния лист, законодателят занижава отговорността на тези органи в този развой. Потенциален е рискът от злоупотреби и произвол, което в последна сметка ще засегне обществения интерес. В дълготраен проект това би се отразило на активите на самите сдружения и обезсмислило забранителния лист, в който номинално участват.

Не е изненада, че тези промени в ЗПСПК основават условия за прикриване на политическа отговорност на ръководещото болшинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отвод от конституционни пълномощия, поверени на изпълнителната власт по ръководство и предписание с имущество, отговорност на страната. В член 18, алинея 6 от Конституцията е планувано общото обвързване, че държавните парцели се стопанисват и ръководят в полза на жителите и на обществото. На Министерския съвет пък е предоставено главното негово пълномощие да провежда стопанисването на държавното имущество при реализиране на вътрешната политика на страната (чл. 106, вр. член 105, алинея 1 от Конституцията). То се отнася освен за двата типа благосъстоятелност на страната (публична и частна), само че обгръща и другите нейни права и отговорности, които са парично оценими (Решение № 19 от 1993 година по к. д. № 11/93 г.). Тези задължения на страната по един или различен метод стоят и във връзка с движимостите, благосъстоятелност на търговски сдружения, в които взе участие страната. Това е по този начин, тъй като стопанската активност на немалка част от тези субекти има стратегическо за обществото и стопанската система значение. Именно публичният интерес е конституционният аршин при ръководството и разпореждането с това имущество. Оттеглянето на страната, в лицето на Народно събрание, и най-много на управителния орган на изпълнителната власт, във връзка с покупко-продажби с обособени елементи на такива сдружения е единствено по себе си абдикация от конституционно откритите ѝ отговорности да подсигурява обществения интерес.

С § 14 от ЗИД ЗДС се прави допълнение в Закона за лечебните заведения, по силата на което с акт на Министерския съвет, без търг и конкурс, ще може да се учредяват възмездно лимитирани вещни права върху парцели – обществена и частна държавна благосъстоятелност в интерес на държавни лечебни заведения. Приетата наредба влиза в несъгласие както с наредбите на ЗДС, по този начин и с откритите разпоредителни режими в Закона за лечебните заведения. На процедура законодателят основава съображение търговски сдружения да получават права върху парцели обществена държавна благосъстоятелност отвън категорично откритите ред и учредения в ЗДС, без условия за спортна процедура и гласност. Приетият текст самичък по себе си не дава изясненост по отношение на контрола върху правоимащите субекти, съответно дали учредените лимитирани вещни права ще се употребяват само за медицински действия или биха могли да бъдат мотив за заобикаляне на по този начин поставената цел, в посока на друга комерсиална активност, видимо обвързвана с „ обслужването на пациентите “ (§ 14 от ЗИД ЗДС). Текстът не е съгласуван с правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията), а използването крие евентуални нарушавания на член 17, алинея 4, член 18, алинея 6 и член 19, алинея 2 от Конституцията.

2. Създаване на благоприятни условия за злоупотреби с процедурите за ускорено осъществяване на значими капиталови планове

С § 12 и § 15 ЗИД ЗДС се вършат промени в Закона за поощряване на вложенията и в Закона за запазване на околната среда. Посредством тях се редуцират периодите за изговаряне на администрацията по отношение на избрани капиталови планове, вкарва се правилото за безмълвно единодушие, лимитират се правосъдните инстанции в производства по Закон за опазване на околната среда, уголемява се дефиницията за „ обект със стратегическа значимост “. На идентични промени на същия закон, признати от 49-то Народно събрание през 2024 година, постанових несъгласие (Указ № 124 от 29.04.2024 година, oбн., Дъждовни води, бр. 38 от 30.04.2024 година ), което не бе преодоляно. Поддържам напълно изложеното в претекстовете по отношение на противоконституционността на измененията, в това число за неспазване на разпоредбите на законодателната процедура.

Приветствам болшинството, че за разлика от предходните промени в закона беше основано категорично конкретизиране, че ускорените процедури за администрацията и безмълвното единодушие няма да се ползват при планиране и създаване на слънчеви фотоволтаични преобразуватели и генератори за сила от вятър по смисъла на Закона за силата от възобновими източници (чл. 22к, алинея 4). Въпреки това измененията в ЗНИ и Закон за опазване на околната среда, признати от 51-вото Народно събрание, са още по-притеснителни, тъй като законодателят вкарва различно изброяване на обектите (срв. член 22к, изречение първо от ЗНИ, срв. промените на член 88, алинея 4, член 93, алинея 10, член 99, алинея 9 от Закон за опазване на околната среда, където съюзът „ и “ се заменя с „ или “). По създание се уголемява обсегът на другите капиталови планове, по отношение на които ще се ползват изключенията по отношение на съкратените периоди за деяние на администрацията, правилото за безмълвно единодушие и лимитираното правосъдно обжалване. За страдание, това не основава условия за ускореното осъществяване на действително предпочитаните планове, а залага благоприятни условия за субективно заобикаляне на разпоредбите.

Принципно поддържам концепцията за категорично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими планове, предопределени за облекчаване на публични потребности в обществен интерес. Това обаче следва да се прави при справедливи критерии, при съблюдаване на условията за предвидимост и оправданост. От една страна, наредбата на член 22к, алинея 1 обгръща хетерогенен лист с обекти, което дава опция с регламентираното в закона изключение да бъде злоупотребявано. Това са обекти, които имат друго съображение и предопределение, друг интервал на осъществяване, друг териториален обсег, само че все пак получават еднакъв предпочитан статут.

На последващо място, липсва яснота във връзка с съответните производства и актовете, към които ще се ползва по този начин регламентираната догадка на „ по-кратки “ периоди. Това се отнася и за метода, по който се вкарва законова хипотеза за безмълвно единодушие при непроизнасяне на органа в период (чл. 22к, алинея 2). Създава се спънка за административните органи да ползват законосъобразно неразбираемите правила на член 22к – 22л.

Използвам случая още веднъж да напомня, че европейските актове, с които се стимулира въпросното изменение, изискват оценката на въздействието върху околната среда да бъде реализирана съгласно особеностите на всеки обособен случай (чл. 3 от Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС).

С § 15, т. 1 – 4 от ЗИД ЗДС се вършат промени и допълнения в член 88, алинея 4, член 93, алинея 10, член 95, член 99, алинея 9 от Закон за опазване на околната среда, които плануват при обекти с национално значение или при обекти със стратегическа значимост, избрани категории правосъдни разногласия да се позволяват единствено в една правосъдна инстанция. Нееднократно съм поддържал, че бързината на правосъдното произвеждане не може да бъде за сметка на правилото на законността и за сметка на правата на жителите (Указ № 175 от 07.08.2017 година обнародван, Дъждовни води, бр. 65 от 11.08.2017 г.; Указ № 73 от 15.05.2025 година, oбн., Дъждовни води, бр. 41 от 20.05.2025 г.).

С § 15, т. 5 от ЗИД ЗДС се добавя определението на „ обект със стратегическа значимост в Закон за опазване на околната среда, като по този начин законодателят основава опция за заобикаляне на целия развой на създаване и приемане на съответните тактики и законоустановените им цели. Народното събрание ще може за всеки съответен случай да придава на избран обект статут на обект със стратегическа значимост. Макар изначално да не е ясна материалната му подготвеност за това негово пълномощие, реализирането му ще води ex lege до обезпечено в закона преимущество по отношение на съкратени периоди за изговаряне на администрацията и стеснен достъп до съд – единствено на една правосъдна инстанция. Така на процедура Народно събрание завзема пълномощия по едно и също време в изпълнителна и правосъдна власт. Подменяйки самото предопределение на обектите по § 1, т. 76 от Закон за опазване на околната среда, законодателят директно трансформира приложното поле на ускорените процедури по Закон за опазване на околната среда и ЗНИ и основава опция те да бъдат употребявани оттатък законните им цели.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 4, § 5, § 6, § 12, § 13, § 14 и § 15 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната благосъстоятелност, признат от 51-вото Народно заседание на 31 юли 2025 година

Присъединете се към нашия 

НЗОК ще ревизира заплатите на лекари и медицински сестри?