Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е

Сбогом, мое море, довиждане, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на разнообразни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме към този момент багажи.

А пък какъв брой обичам те: нейде настрана,
не летовищно – диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване превъзходно:

със чаршафа обтегнат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във радостна блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, транспарантна медуза.

Сбогом, мое море! Не е радостен тоз час.
Даже просто ми иде да рева.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм единствено зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години – какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, пристрастености и популярност.

И за какво са ни те? Своя земен живот
ний така бързо хабим в лутане.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто успокоение в мене!

Стига този ламтеж! Не съм към този момент момче
и в часовника безконечен на Хронос
твоя пясък, море, все по-бързо тече
от положителния във неприятния конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не довиждане е туй, а под паника зов
и какво, че прочут е той към този момент,

че безчет преди мен в своя път един ден
са изплаквали постоянно тая
своя жадност и тъга през простора зелен,
виолетов и наследник до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми – постоянно преносимо – нелюшкащ се под,
върху който да стъпя умерено!

Отучи ме от раздразнителност! Стори ме ти цялостен!
Дай ми мъдрост и умереност, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата – уу-уу! – като горестен вик
се дочува на кораби воя.
Сбогом, мое море! Сбогом, моя обич!
Сбогом, безкрайност, жадувана моя!