Как икономическите центрове влияят върху развитието на периферните общини
Сближават ли се равнищата на икономическо развиване в границите на икономическите центрове? На този въпрос се пробва да отговори новото проучване на Института за пазарна стопанска система, което се основава на разбора " Икономическите центрове в България ".
Изследването има три цели: да откри какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развиване на общините в и отвън икономическите центрове, да оцени капацитета за доближаване на икономическото развиване на общините в границите на обособените стопански центрове и най-после да ревизира дали това доближаване към този момент е реалност.
Според разбора по съществени стопански индикатори (произведена продукция на глава от популацията, задгранични вложения и разноски за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове наподобяват повече на тези отвън центровете, в сравнение с ядрата. Въпреки това, разликите сред общините в периферията на икономическите центрове и тези отвън центровете са осезаеми , което от своя страна значи, че няма подозрение в позитивния резултат от присъединяване в икономическите центрове върху перифериите.
От гледна точна на демографията, картината надалеч не е толкоз ясна. В общините отвън икономическите центрове се следи забележителен превес на трайното изселване над заселването, в перифериите на икономическите центрове – сдържан, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от опциите за ежедневна трудова миграция, които оферират периферните общини към ядрата, където са съсредоточени множеството и по-добре заплатените работни места.
С други думи, опцията хората всекидневно да пътуват за работа до близка община със мощна стопанска система значи, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване . Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и стопански изостанали обитаеми места, които са част от периферията на мощни стопански центрове.
Самата конструкция на стопанските системи на огромните групи общини е друга, най-много от позиция на салдото сред селско стопанство, промишленост и технологии. Докато общините отвън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро промишлен. Високотехнологичните действия пък са съвсем извънредно в ядрата, и отсъстват от другите общини.
Тези общини, които при започване на обсъждания интервал сред 2011 и 2015 година са по-слабо развити, порастват по-бързо от тези, които навлизат в интервала с по-развити стопански системи. Интересно е, че този извод важи с по-голяма мощ за общините отвън икономическите центрове, в сравнение с за тези в тях, се показва в разбора.
Що се отнася до процеса на доближаване, в някои стопански центрове в действителност се следи доближаване на равнището на икономическо развиване , т.е. стопяване на разликите сред периферията и ядрото. В доста центрове, изключително по-големите, се оформят два " кръга " на външна страна – един, чиито ритъм на икономическо развиване изпреварва този на ядрото и надлежно се доближава последователно към него, и различен, който изостава.
Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните разрешават разбор на нивата на приходите, междинните приходи в периферните общини последователно се приближават до тези в ядрата им.
Изследването има три цели: да откри какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развиване на общините в и отвън икономическите центрове, да оцени капацитета за доближаване на икономическото развиване на общините в границите на обособените стопански центрове и най-после да ревизира дали това доближаване към този момент е реалност.
Според разбора по съществени стопански индикатори (произведена продукция на глава от популацията, задгранични вложения и разноски за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове наподобяват повече на тези отвън центровете, в сравнение с ядрата. Въпреки това, разликите сред общините в периферията на икономическите центрове и тези отвън центровете са осезаеми , което от своя страна значи, че няма подозрение в позитивния резултат от присъединяване в икономическите центрове върху перифериите.
От гледна точна на демографията, картината надалеч не е толкоз ясна. В общините отвън икономическите центрове се следи забележителен превес на трайното изселване над заселването, в перифериите на икономическите центрове – сдържан, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от опциите за ежедневна трудова миграция, които оферират периферните общини към ядрата, където са съсредоточени множеството и по-добре заплатените работни места.
С други думи, опцията хората всекидневно да пътуват за работа до близка община със мощна стопанска система значи, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване . Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и стопански изостанали обитаеми места, които са част от периферията на мощни стопански центрове.
Самата конструкция на стопанските системи на огромните групи общини е друга, най-много от позиция на салдото сред селско стопанство, промишленост и технологии. Докато общините отвън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро промишлен. Високотехнологичните действия пък са съвсем извънредно в ядрата, и отсъстват от другите общини.
Тези общини, които при започване на обсъждания интервал сред 2011 и 2015 година са по-слабо развити, порастват по-бързо от тези, които навлизат в интервала с по-развити стопански системи. Интересно е, че този извод важи с по-голяма мощ за общините отвън икономическите центрове, в сравнение с за тези в тях, се показва в разбора.
Що се отнася до процеса на доближаване, в някои стопански центрове в действителност се следи доближаване на равнището на икономическо развиване , т.е. стопяване на разликите сред периферията и ядрото. В доста центрове, изключително по-големите, се оформят два " кръга " на външна страна – един, чиито ритъм на икономическо развиване изпреварва този на ядрото и надлежно се доближава последователно към него, и различен, който изостава.
Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните разрешават разбор на нивата на приходите, междинните приходи в периферните общини последователно се приближават до тези в ядрата им.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ