Алфа рисърч: При избори сега ГЕРБ малко пред ПП, а ИТН остава извън парламента
Сближава се електоралната поддръжка сред Политическа партия и ГЕРБ, като партията на Кирил Петков и Асен Василев стопява разликата след политическите събития от последния месец. При избори в този момент пък групировката на шоуменът Слави Трифонов, която напусна ръководещата коалиция, не би влезнала в Народното събрание.
Това демонстрират резултатите от представително изследване на „ Алфа рисърч “, извършено е в интервала 25 юни – 1 юли 2022г. измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети.
„ Внезапното отдръпване на министрите на Има Такъв Народ от Слави Трифонов и последвалата за по-малко от месец каскада от политически събития – свалянето на ръководителя на Народното събрание Никола Минчев, гласуваният избор на съмнение на държавното управление, митингите в отбрана на ръководството, свалянето на ветото за започване на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз, изгонването на 70 дипломати и чиновници на посолството на Русия, завъртането на парламентарната рулетка с Асен Василев като претендент за министър председател на Политическа партия – изправиха България в де факто предизборна политическа обстановка, която значително трансформира динамичността на публичните и електорални настройки “, показват от „ Алфа рисърч “.
Мобилизацията на симпатизантите на “Продължаваме промяната”, като реакция най-много против свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в следствие - на държавното управление, води до превъзмогване на записания в предходни изследвания спад в поддръжката ѝ и отчасти възвръщане на позиции.
С растеж от 2 пункта по отношение на април и 20.2% евентуален избор, Политическа партия остава на малко над % след ГЕРБ (21.5%). Политическа партия реализира растеж в столицата и няколко огромни града, ГЕРБ резервира поддръжката си в по-малките регионални центрове и селища.
Предизвикалата политическата рецесия Има Такъв Народ бележи нова загуба на гласоподаватели и при избори през днешния ден би останала под парламентарната линия (3.3%).
“Възраждане” стопира възхода си, както заради изострянето на борбата ГЕРБ – Политическа партия, която ги оставя настрана от водещата политическа конспирация, по този начин и заради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с Българска социалистическа партия и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадин Костадинов остава с 8% поддръжка.
Българска социалистическа партия съумява за момента да стабилизира електоралните си позиции (11.5%), само че динамичността в този бранш е прекомерно мощна. “Български напредък “ започва с малко над 5% поддръжка и едвам идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се разпределят гласовете сред него, Българска социалистическа партия и Възраждане.
“Демократична България” също резервира гласоподавателите си в София и огромните градски центрове, което ѝ обезпечава 7.1% евентуален избор.
“За “ или „ срещу “ нов кабинет в този парламент
Проучването демонстрира мощно поляризирано публично мнение сред опцията „ ново държавно управление в настоящия парламент “ (49.5%) и предварителни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на държавното управление в оставка, както и хората без ясни политически желания, са „ за “ сформирането на ново държавно управление, до момента в който симпатизантите на опозиционните партии - „ за “ предварителни избори.
Поляризация има и по оста „ каква управническа коалиция би се справила по-добре с ръководството на страната “. Преобладават желанията към коалиция към Политическа партия (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ последователно съумяват да излязат от изолираност – едвам 6 на 100 по-малко (25.2%) считат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната обстановка. Малко над 20% биха предпочели напълно друга опция. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция към ГЕРБ, а тези, които слагат акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединяване към Политическа партия.
Разколебаване на поддръжката за президента
Острите конфликти на партиите от ръководещото болшинство и на държавното управление в оставка с президента Румен Радев водят до отдръпване на доверието към него измежду част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в страната, позитивните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а негативните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо преди година са и оценките за това, дали президентът спомага или не за решение на политическата рецесия в страната. 43.9% считат, че спомага за превъзмогването ѝ, а 36.5% са на противоположното мнение. Ръстът на отрицателните оценки тъкмо по този въпрос слага в по-слаби позиции вероятно служебно държавно управление на Радев, от което се чака да бъде посредник в рецесията, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията измежду симпатизантите на Демократична България, които се приближават по негативни оценки до тези на ГЕРБ.
Проучването демонстрира едва усъвършенстване в рейтинга на държавното управление след гласувания избор на съмнение от опозицията. След трагичния спад през април, поддръжката за държавното управление през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), само че отрицателните оценки (45.8%) не престават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките регионални центрове и отвън тях, измежду служащите, дребния и междинен бизнес.
Доверието към политическите водачи
Двамата съпредседатели на Политическа партия – Кирил Петков и Асен Василев имат на практика едни и същи рейтинги – ок. 23% доверие и ок. 46% съмнение. Много интензивният през последния месец водач на ГЕРБ Бойко Борисов повишава с 1% позитивното отношение към себе си (до 20.2%), само че резервира висок дял отрицателни отзиви (57%).
С 18.6% доверие и 48.4% съмнение Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена смяна има при други трима водачи. При Христо Иванов – в положителна посока; растеж с 2 на 100 в позитивните отзиви и доста сериозен спад (7 пункта) в отрицателните. При Костадин Костадинов и Слави Трифонов е налице ясно изразен отрицателен тренд. Лидерът на “Възраждане” губи 4 на 100 доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).
И актуалното, 47 Народно заседание, не съумява да се откъсне от печалните върхове на предходните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от интервюираните, негативно – 60%. Логично, малко по-високo е утвърждението измежду симпатизантите на ръководещата коалиция, само че и при тях не надвишава 15 на 100.
Отпадането на българското несъгласие над започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз не води до предвещаваните от мнозина анализатори публични катаклизми. Изследването демонстрира, че след вота в Народното събрание на така наречен „ френско предложение “ 42% от интервюираните утвърждават повдигането на ветото против 53% неодобряващи. Тази внезапна смяна спрямо настроенията преди няколко месеца ясно демонстрира, че виновното политическо водачество е в положение да докара до утешение в обществото и еволюция на публичните настройки.
Водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи рецесии и усложнена геополитическа конюнктура, провокират изключителна подвижност на и без друго нежните публични и политически настроения. Измерените все още електорални настройки са при едвам 38% изразили предпочитание да вземат участие в изборите. Общественото мнение по настоящи въпроси ще остане поляризирано и през идващия политически сезон, а следените мощни електорални флуктуации се обрисуват като най-трудното затруднение пред сформирането на стабилно политическо болшинство.
Това демонстрират резултатите от представително изследване на „ Алфа рисърч “, извършено е в интервала 25 юни – 1 юли 2022г. измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети.
„ Внезапното отдръпване на министрите на Има Такъв Народ от Слави Трифонов и последвалата за по-малко от месец каскада от политически събития – свалянето на ръководителя на Народното събрание Никола Минчев, гласуваният избор на съмнение на държавното управление, митингите в отбрана на ръководството, свалянето на ветото за започване на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз, изгонването на 70 дипломати и чиновници на посолството на Русия, завъртането на парламентарната рулетка с Асен Василев като претендент за министър председател на Политическа партия – изправиха България в де факто предизборна политическа обстановка, която значително трансформира динамичността на публичните и електорални настройки “, показват от „ Алфа рисърч “.
Мобилизацията на симпатизантите на “Продължаваме промяната”, като реакция най-много против свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в следствие - на държавното управление, води до превъзмогване на записания в предходни изследвания спад в поддръжката ѝ и отчасти възвръщане на позиции.
С растеж от 2 пункта по отношение на април и 20.2% евентуален избор, Политическа партия остава на малко над % след ГЕРБ (21.5%). Политическа партия реализира растеж в столицата и няколко огромни града, ГЕРБ резервира поддръжката си в по-малките регионални центрове и селища.
Предизвикалата политическата рецесия Има Такъв Народ бележи нова загуба на гласоподаватели и при избори през днешния ден би останала под парламентарната линия (3.3%).
“Възраждане” стопира възхода си, както заради изострянето на борбата ГЕРБ – Политическа партия, която ги оставя настрана от водещата политическа конспирация, по този начин и заради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с Българска социалистическа партия и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадин Костадинов остава с 8% поддръжка.
Българска социалистическа партия съумява за момента да стабилизира електоралните си позиции (11.5%), само че динамичността в този бранш е прекомерно мощна. “Български напредък “ започва с малко над 5% поддръжка и едвам идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се разпределят гласовете сред него, Българска социалистическа партия и Възраждане.
“Демократична България” също резервира гласоподавателите си в София и огромните градски центрове, което ѝ обезпечава 7.1% евентуален избор.
“За “ или „ срещу “ нов кабинет в този парламент
Проучването демонстрира мощно поляризирано публично мнение сред опцията „ ново държавно управление в настоящия парламент “ (49.5%) и предварителни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на държавното управление в оставка, както и хората без ясни политически желания, са „ за “ сформирането на ново държавно управление, до момента в който симпатизантите на опозиционните партии - „ за “ предварителни избори.
Поляризация има и по оста „ каква управническа коалиция би се справила по-добре с ръководството на страната “. Преобладават желанията към коалиция към Политическа партия (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ последователно съумяват да излязат от изолираност – едвам 6 на 100 по-малко (25.2%) считат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната обстановка. Малко над 20% биха предпочели напълно друга опция. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция към ГЕРБ, а тези, които слагат акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединяване към Политическа партия.
Разколебаване на поддръжката за президента
Острите конфликти на партиите от ръководещото болшинство и на държавното управление в оставка с президента Румен Радев водят до отдръпване на доверието към него измежду част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в страната, позитивните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а негативните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо преди година са и оценките за това, дали президентът спомага или не за решение на политическата рецесия в страната. 43.9% считат, че спомага за превъзмогването ѝ, а 36.5% са на противоположното мнение. Ръстът на отрицателните оценки тъкмо по този въпрос слага в по-слаби позиции вероятно служебно държавно управление на Радев, от което се чака да бъде посредник в рецесията, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията измежду симпатизантите на Демократична България, които се приближават по негативни оценки до тези на ГЕРБ.
Проучването демонстрира едва усъвършенстване в рейтинга на държавното управление след гласувания избор на съмнение от опозицията. След трагичния спад през април, поддръжката за държавното управление през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), само че отрицателните оценки (45.8%) не престават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките регионални центрове и отвън тях, измежду служащите, дребния и междинен бизнес.
Доверието към политическите водачи
Двамата съпредседатели на Политическа партия – Кирил Петков и Асен Василев имат на практика едни и същи рейтинги – ок. 23% доверие и ок. 46% съмнение. Много интензивният през последния месец водач на ГЕРБ Бойко Борисов повишава с 1% позитивното отношение към себе си (до 20.2%), само че резервира висок дял отрицателни отзиви (57%).
С 18.6% доверие и 48.4% съмнение Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена смяна има при други трима водачи. При Христо Иванов – в положителна посока; растеж с 2 на 100 в позитивните отзиви и доста сериозен спад (7 пункта) в отрицателните. При Костадин Костадинов и Слави Трифонов е налице ясно изразен отрицателен тренд. Лидерът на “Възраждане” губи 4 на 100 доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).
И актуалното, 47 Народно заседание, не съумява да се откъсне от печалните върхове на предходните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от интервюираните, негативно – 60%. Логично, малко по-високo е утвърждението измежду симпатизантите на ръководещата коалиция, само че и при тях не надвишава 15 на 100.
Отпадането на българското несъгласие над започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз не води до предвещаваните от мнозина анализатори публични катаклизми. Изследването демонстрира, че след вота в Народното събрание на така наречен „ френско предложение “ 42% от интервюираните утвърждават повдигането на ветото против 53% неодобряващи. Тази внезапна смяна спрямо настроенията преди няколко месеца ясно демонстрира, че виновното политическо водачество е в положение да докара до утешение в обществото и еволюция на публичните настройки.
Водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи рецесии и усложнена геополитическа конюнктура, провокират изключителна подвижност на и без друго нежните публични и политически настроения. Измерените все още електорални настройки са при едвам 38% изразили предпочитание да вземат участие в изборите. Общественото мнение по настоящи въпроси ще остане поляризирано и през идващия политически сезон, а следените мощни електорални флуктуации се обрисуват като най-трудното затруднение пред сформирането на стабилно политическо болшинство.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ