Седмицата: Ако Радан Кънев беше Манол Пейков
Сблъсъците в Народното събрание „ просто “ за избор на началник на Народно събрание – той и евентуален длъжностен министър председател, не престават. Просто от три седмици, в действително очакване не в сряда тази седмица, а в идната сряда да се навърши месец, откогато депутатите в 51-ия парламент на 11 ноември т.г. се заклеха. Но още са в първото си съвещание, което се (въз)произвежда най-често от сряда в сряда, без нищо да се създава.
Скука, ма кой ги гледа тия! Така де, единственото по-скучно е вървиш на избори. Поради единствената причина, че до момента в който вероятно си упражниш правото на (не)глас, няма депутати из секциите за гласоподаване да те забавляват. И е ясно за какво – няма по какъв начин да се клонира тоя „ цирк “ заради простата липса на чак пък толкоз „ клоуни “. Нужни са най-малко 12 879 съгласно последните данни на ЦИК от последните (засега) предварителни избори на 27 октомври за броя на секциите в страната плюс още 719 секции отвън страната. Да не приказваме за „ първокласен циркаджилък “, който може да обезпечат най-много двама в последните скоротечни и скоропостижни парламенти. Като от едната страна е Демократична България депутатът Манол Пейков, а от другата основният „ всё и вся “ на „ Възраждане “ Костадин Костадинов. По-атрактивен някак си наподобява Манол Кръстител, сдобил се с този прякор след опита му да прекръсти на Коцето Късопишков към този момент „ покръстеният “ Костя Копейкин. Пък атрактивността си е най-малкото и заради обстоятелството, че националният фаворит от листата на ПП-ДБ е самичък на този фронт, до момента в който от отсрещната страна му скачат и по-дребни „ възродителни “ номинали. А таз клоунада в Народното събрание е непрестанна – най-малко дотолкоз, доколкото се събират депутатите „ да работят “. Ама най-малко толкоз, тъй като клоуните непосредствено си скачат и в парламентарните почивки, които като време неколкократно надвишават „ работния порядък “.
Та по този начин, ясно е че трагикомедията „ Кръстител vs(с/у) Копейкин “ няма по какъв начин да послужи за повишение на изборната интензивност. Просто „ нЕма хора “ като в оня анекдот: - Кои сте вие,бе? - Е Седемте самураи! - А, що сте трима? - Ми... немаме хора...
Но пък за какво да не се почерпи от челния конфликт под формата на преден опит. Ей по този начин, чисто „ литературно “ да се употребяват и политико-извънпарламентарно някои форми като „ бодил в задните елементи “, „ московски кремове от тестиси на усурийски тигър “ и несъмнено най-пословичното „ късопишковци “. И всякаква друга сходна „ тежка артилерия “, до момента в който леката пехота от двете страни непрекъснато се праща един различен (виртуално, де) я на прокурор, на съд, я на психиатър, а най-много „ на дрегер ту за алкохол, ту за опиати “.
(По)черпването примерно можеше доста да помогне да бъде разбрана от всевъзможен вид и гласуващи, и негласуващи гласоподаватели най-сериозната освен за миналата седмица политпартийна поръчка. Направи я някогашният водач на ДСБ Радан Кънев – директният партиен правоприемник, непосредствено от Иван Костов, и предявител на лидерския пост към настоящия Атанас Атанасов, който сега е „ на пангара “ да е „ новият избор “ за ръководител на ново(не)сформираното Народно заседание.
Рече ги нещата в прав текст Радан, но за едно друго време, че сега „ правото “ може освен да се прочете, а въпреки всичко да се попие най-малко малко, единствено в случай че е изказано я с някой „ пълен “ термин откъм гърба, я с „ пай “, само че пък начело.
И по този начин ето по какъв начин щеше да му се получи на Радан Кънев, в случай че ей по този начин, в „ името на държавничеството “ единствено за малко беше влезнал най-малко в ролята на Манол Пейков. Все отново са сътрудници по съдружна партийност – от Демократична България са. Затова няма смисъл да се употребява и Костя, че с него таман Демократична България, за разлика от „ огромния “ съдружен сътрудник Политическа партия, даже не гласоподава, камо ли да му употребява ни челния, ни задния опит.
„ Преводът “ на Радановото мнение би могло да звучи по следния метод, в случай че стъпим на фразеологии, съвсем като ония дето се размятат по ла**яната, пардон - алената линия, „ Пейков – Костадинов “. Още повече, че претворяването „ на думите в каузи “ стартира мигновено и медийно, и „ обществено “. Примерно като най-хубав превод на Кънев, освен това и най-кратък, изрично може да се схване „ Радан го сподели на ПП-ДБ: Осрахте се! Гласувате с копейките “. Точно, ясно и разбрано освен от негласуващите, а и от нищо не четящите – камо ли „ политика “.
В този смисъл от обръщението на някогашният началник на ДСБ и сегашен евродепутат прозира, че не просто не е икономисал на съпартийците си и съдружните си сътрудници острата рецензия, а че напряко им е „ гневен “ че Демократична България са се огънали даже и единствено един път и са гласоподава за „ Силви Кирилов (ИТН) ръководител на Народно събрание през днешния ден – на следващия ден на Министерски съвет “.
Така де, какъв е смисълът един Радан да загатва доста интелигентно, че по този начин тази групировка за нищо не става в този си състав, щото колкото Демократична България са десни, толкоз Политическа партия са все по-лев(ац)и. Да употребява един Кънев изкази като „ груба и мъчно поправима и мъчно простима неточност “, „ политическо решение, което не може да бъде подминато безмълвно, или най-малко аз не мога “, „ гласуването на ПП-ДБ е политически безпринципно “, „ никакви причини не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа групировка “, „ гласуването е и дребнаво-конюнктурно - не дава отговор на нито един от огромните въпроси и проблеми пред обществото ни “, „ не сочи излаз от политическата рецесия “, „ не предлага решение на стопански провокации “, „ не взема решение даже краткосрочния проблем с бюджета за 2025 година “, „ не подкрепя, а пречи на дейното включване на България в политиката на Европейски Съюз “. А най-фрапантният израз на Костовия правоприемник да е „ решението е и неуместно, и заради това – несполучливо “.
Изводът е очеваден – смисъл няма, откакто, в случай че Радан беше Манол, или най-малко Манол да му е преводач на Кънев, всичко щеше да е от ясно по-ясно. Просто меко казано с „ Осрахте се “, а по-твърдо примерно с „ набутахте си го сами като да ви го е натаковал усурийски тигър “.
Скука, ма кой ги гледа тия! Така де, единственото по-скучно е вървиш на избори. Поради единствената причина, че до момента в който вероятно си упражниш правото на (не)глас, няма депутати из секциите за гласоподаване да те забавляват. И е ясно за какво – няма по какъв начин да се клонира тоя „ цирк “ заради простата липса на чак пък толкоз „ клоуни “. Нужни са най-малко 12 879 съгласно последните данни на ЦИК от последните (засега) предварителни избори на 27 октомври за броя на секциите в страната плюс още 719 секции отвън страната. Да не приказваме за „ първокласен циркаджилък “, който може да обезпечат най-много двама в последните скоротечни и скоропостижни парламенти. Като от едната страна е Демократична България депутатът Манол Пейков, а от другата основният „ всё и вся “ на „ Възраждане “ Костадин Костадинов. По-атрактивен някак си наподобява Манол Кръстител, сдобил се с този прякор след опита му да прекръсти на Коцето Късопишков към този момент „ покръстеният “ Костя Копейкин. Пък атрактивността си е най-малкото и заради обстоятелството, че националният фаворит от листата на ПП-ДБ е самичък на този фронт, до момента в който от отсрещната страна му скачат и по-дребни „ възродителни “ номинали. А таз клоунада в Народното събрание е непрестанна – най-малко дотолкоз, доколкото се събират депутатите „ да работят “. Ама най-малко толкоз, тъй като клоуните непосредствено си скачат и в парламентарните почивки, които като време неколкократно надвишават „ работния порядък “.
Та по този начин, ясно е че трагикомедията „ Кръстител vs(с/у) Копейкин “ няма по какъв начин да послужи за повишение на изборната интензивност. Просто „ нЕма хора “ като в оня анекдот: - Кои сте вие,бе? - Е Седемте самураи! - А, що сте трима? - Ми... немаме хора...
Но пък за какво да не се почерпи от челния конфликт под формата на преден опит. Ей по този начин, чисто „ литературно “ да се употребяват и политико-извънпарламентарно някои форми като „ бодил в задните елементи “, „ московски кремове от тестиси на усурийски тигър “ и несъмнено най-пословичното „ късопишковци “. И всякаква друга сходна „ тежка артилерия “, до момента в който леката пехота от двете страни непрекъснато се праща един различен (виртуално, де) я на прокурор, на съд, я на психиатър, а най-много „ на дрегер ту за алкохол, ту за опиати “.
(По)черпването примерно можеше доста да помогне да бъде разбрана от всевъзможен вид и гласуващи, и негласуващи гласоподаватели най-сериозната освен за миналата седмица политпартийна поръчка. Направи я някогашният водач на ДСБ Радан Кънев – директният партиен правоприемник, непосредствено от Иван Костов, и предявител на лидерския пост към настоящия Атанас Атанасов, който сега е „ на пангара “ да е „ новият избор “ за ръководител на ново(не)сформираното Народно заседание.
Рече ги нещата в прав текст Радан, но за едно друго време, че сега „ правото “ може освен да се прочете, а въпреки всичко да се попие най-малко малко, единствено в случай че е изказано я с някой „ пълен “ термин откъм гърба, я с „ пай “, само че пък начело.
И по този начин ето по какъв начин щеше да му се получи на Радан Кънев, в случай че ей по този начин, в „ името на държавничеството “ единствено за малко беше влезнал най-малко в ролята на Манол Пейков. Все отново са сътрудници по съдружна партийност – от Демократична България са. Затова няма смисъл да се употребява и Костя, че с него таман Демократична България, за разлика от „ огромния “ съдружен сътрудник Политическа партия, даже не гласоподава, камо ли да му употребява ни челния, ни задния опит.
„ Преводът “ на Радановото мнение би могло да звучи по следния метод, в случай че стъпим на фразеологии, съвсем като ония дето се размятат по ла**яната, пардон - алената линия, „ Пейков – Костадинов “. Още повече, че претворяването „ на думите в каузи “ стартира мигновено и медийно, и „ обществено “. Примерно като най-хубав превод на Кънев, освен това и най-кратък, изрично може да се схване „ Радан го сподели на ПП-ДБ: Осрахте се! Гласувате с копейките “. Точно, ясно и разбрано освен от негласуващите, а и от нищо не четящите – камо ли „ политика “.
В този смисъл от обръщението на някогашният началник на ДСБ и сегашен евродепутат прозира, че не просто не е икономисал на съпартийците си и съдружните си сътрудници острата рецензия, а че напряко им е „ гневен “ че Демократична България са се огънали даже и единствено един път и са гласоподава за „ Силви Кирилов (ИТН) ръководител на Народно събрание през днешния ден – на следващия ден на Министерски съвет “.
Така де, какъв е смисълът един Радан да загатва доста интелигентно, че по този начин тази групировка за нищо не става в този си състав, щото колкото Демократична България са десни, толкоз Политическа партия са все по-лев(ац)и. Да употребява един Кънев изкази като „ груба и мъчно поправима и мъчно простима неточност “, „ политическо решение, което не може да бъде подминато безмълвно, или най-малко аз не мога “, „ гласуването на ПП-ДБ е политически безпринципно “, „ никакви причини не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа групировка “, „ гласуването е и дребнаво-конюнктурно - не дава отговор на нито един от огромните въпроси и проблеми пред обществото ни “, „ не сочи излаз от политическата рецесия “, „ не предлага решение на стопански провокации “, „ не взема решение даже краткосрочния проблем с бюджета за 2025 година “, „ не подкрепя, а пречи на дейното включване на България в политиката на Европейски Съюз “. А най-фрапантният израз на Костовия правоприемник да е „ решението е и неуместно, и заради това – несполучливо “.
Изводът е очеваден – смисъл няма, откакто, в случай че Радан беше Манол, или най-малко Манол да му е преводач на Кънев, всичко щеше да е от ясно по-ясно. Просто меко казано с „ Осрахте се “, а по-твърдо примерно с „ набутахте си го сами като да ви го е натаковал усурийски тигър “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ