Година след жестокия бунт в Харманли: Могат ли бежанците да се интегрират?
Сблъсъци сред бежанци и полиция нажежиха ситуацията в Харманли преди тъкмо една година. След протеста, който се развихри в лагера края на предишния ноември, 400 мигранти бяха задържани, а 24 служители на реда бяха ранени.
В размирната нощ бежанци замеряха органите на реда с камъни и чупиха прозорци. А униформените отвърнаха на удара с водно оръдие, гумени патрони и палки.
Тогава се взе и решение 80% от мигрантите в центъра с рисков профил да бъдат изведени от страната.
Бунтът в Харманли изправи на нокти цялото общество, а година по-късно миграционната вълна значително понижава.
Това ни кара да забравяме за казуса и да не си спомняме за спорове от близкото минало, разяснява в изявление за Novini.bg преподавателят по социология във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет доцент доктор Светлозар Кирилов.
„ Поначало българите не сме толкоз толерантни, колкото сме привикнали да считаме, и надценяваме нашата приемливост “, разяснява доцент Кирилов.
По думите толерантността ни е образувана през османския интервал, когато се е налагало да живеем в една империя с хора, които са разнообразни.
Според доцент Кирилов към бежанците се подхожда с съмнение точно тъй като са културно разнообразни.
„ Дотолкова доколкото емигрантите са много по-различни като просвета, тяхната интеграция би била по-трудна. Българското общество няма чак подобен огромен опит в интеграцията на културно разнообразни. Можем да го забележим с ромската интеграция “, добави доцент Кирилов.
Известен детайл на приемливост в българското общество съществува, само че има и трендове в някои случаи към дискриминация, счита той.
Цялото изявление с доцент Светлозар Кирилов може да видите по-късно ТУК.
В размирната нощ бежанци замеряха органите на реда с камъни и чупиха прозорци. А униформените отвърнаха на удара с водно оръдие, гумени патрони и палки.
Тогава се взе и решение 80% от мигрантите в центъра с рисков профил да бъдат изведени от страната.
Бунтът в Харманли изправи на нокти цялото общество, а година по-късно миграционната вълна значително понижава.
Това ни кара да забравяме за казуса и да не си спомняме за спорове от близкото минало, разяснява в изявление за Novini.bg преподавателят по социология във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет доцент доктор Светлозар Кирилов.
„ Поначало българите не сме толкоз толерантни, колкото сме привикнали да считаме, и надценяваме нашата приемливост “, разяснява доцент Кирилов.
По думите толерантността ни е образувана през османския интервал, когато се е налагало да живеем в една империя с хора, които са разнообразни.
Според доцент Кирилов към бежанците се подхожда с съмнение точно тъй като са културно разнообразни.
„ Дотолкова доколкото емигрантите са много по-различни като просвета, тяхната интеграция би била по-трудна. Българското общество няма чак подобен огромен опит в интеграцията на културно разнообразни. Можем да го забележим с ромската интеграция “, добави доцент Кирилов.
Известен детайл на приемливост в българското общество съществува, само че има и трендове в някои случаи към дискриминация, счита той.
Цялото изявление с доцент Светлозар Кирилов може да видите по-късно ТУК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




