Имах силата да открия България заради мен и корените ми
Гледам клип, който се върти в мрежата, от една млада госпожица в изявление при Ризова през вчерашния ден (петък - бел. ред.) дружно с още две девойки, показани като част от поколението Gen Z. Сугестията към фена е: „ Ето по този начин мислят тези хора, това потомство, и то рано или късно ще ръководи съдбините на България. Защото старите ще си отидат и ще дойдат тези младежи. “
Едната от трите девойки - въртят се доста клипове с нея - се показа като Лекси Фльор, тъй като доста години живяла във Франция и трябвало името й да звучало добре на французите.
След това младата дама потегли да разсъждава над съдбините и заплахите, които тегнат, съгласно нея, над България.
Паралелно с това виждам и чувам реакции на доста хора, освен от поколението Gen Z, в това число такива в другарската ми листа, които асимилират рухването на държавното управление като добра вест, която обаче слага въпроса: „ И в този момент накъде? “
И тук стартирам съществено да се възнамерявам
Маса хора се чудят по какъв начин да се ориентират в тази обстановка, в която още веднъж менюто с партиите е все от същото. Нищо ново под слънцето.
Отварям единствено една скоба - моментът Радев да разгласи своите планове чука на вратата до степен, в която ще я разбие, само че това е мое мнение. Казвал съм какво мисля по тематиката неведнъж, от доста години насам - президентът би трябвало да се появи на терена на политическите партии със лично политическо придвижване и да се бори за властта по този начин, както другите партии.
Но различен е въпросът, който ме тревожи. Не е партията на Радев. Тревожи ме Лекси Фльор и по тази причина ще се обърна към нея - не я познавам - и посредством нея към всички хора, млади и остарели, Gen Z или друго потомство, които споделят нейното виждане за света и България.
Скъпа Лекси, явно си будно момиче
Всеки безсънен младеж - не беше толкоз от дълго време и аз бях подобен - има мощни убеждения и желае да ги показа и да се бори за тях. Иска да види, че други хора биха го последвали. В това отношение те приветствам, тъй като имаш храброст да се изкажеш обществено и да участваш с името си и лицето си в обществения спор. Това е почтено за почитание и не всеки път е елементарно.
Аз също като теб съм живял доста дълги години точно във Франция. Не знам ти какъв брой години си живяла там, само че аз бях на две, когато отпътувах дружно с родителите ми. За да слага в вероятност какво означаваше за мен това, ще ти споделя, че се научих да пиша и чета на френски, а доста по-късно на майчиния си език. Моето име също не звучеше доста благозвучно на френски и всякога когато ме повикваха се усещах необичайно. До мен бяха единствено Жан Батист, Мирейл, Катрин и Франсоа. Странна работа, само че това беше ситуацията. Не съм си задавал повече въпроси от това и съм го приемал.
За да прибавя още един пласт вероятност, ще ти кажа, че като дребен в детската градина и по-късно в учебно заведение ми викаха „ le bulgarien “, а не „ le bulgare “, както е граматически вярно, тъй като в края на 80-те години нямаше доста източноевропейци, а
България беше тотално непознато място
Някаква страна - там някъде доста надалеч, на другия завършек на света.
Тогава разбрах нещо доста значимо. Както Франция тогава, по този начин и България през днешния ден има голямо непознаване на това, което не се вписва в непосредствените ни ползи. Французите не се интересуваха от България и не познаваха нищо за нея. Живях в свят, в който се говореше за Франция и Европа, в който нито дума не се загатваше за моята страна.
Така и младите българи през днешния ден, от твоето потомство, не се интересуват от нищо, с изключение на от “Запада ”.
Същото прочее видях години по-късно в Съединени американски щати, където имах шанса да продължа да изучавам и да откривам света. Завършил съм бакалавърска степен по интернационалните връзки в Бостън и в границите на тези четири години, в които учих за света, България се загатна единствено веднъж - атентатът против папата през 1981 година Това е.
Както за американците, по този начин и за французите България е една дребна, незначителна страна. Това не се е трансформирало.
Сега ще ти кажа за какво ти пиша това
Защото, скъпа Фльор, непознаването на света не те прави по-силен, по-умен, по-прав. За французите от 80-те България не съществуваше, само че за мен тя беше там, където беше дядо ми, родът ми, историята ни и това, което съм аз. Усещал съм го, без да го разбирам.
И паралелът, който върша със себе си, в случай че си стигнала дотук, е, че самата ти не познаваш личната си страна. Разликата сред мен и теб е, че аз не сложих България такава, каквато е била в визиите на французи и в по-малка степен на американци - страна, обвързвана с комунизъм, лагери и войни. Общо взето историческа дупка. Опитах се да я схвана.
И четох, и четох, и четох. И приказвах с хора -
остарели, млади, от София и други градове и села - и постоянно съм подхождал с готовност да схвана повече. С времето разбираш, че светът не е подобен, какъвто си го мислил, колкото и да си бил уверен и убеждаван.
И евентуално точно тъй като израснах в среда, в която България беше тотално непозната, имах силата, нуждата и голямото предпочитание да я открия.
Заради мен и корените ми. Но го направих със лични очи, а не с непознати лозунги и хрумвания. И резултатът е замайващ, тъй като картината, която открих, е доста друга от тази, която се показва.
Довери ми се за секунда, като ти споделям, че това, което имаш като картина в съзнанието си за България и света, е ненапълно и неопределено. Ще видиш, че най-опасното не е да се върнем към Русия, тъй като такава заплаха няма. Това е мит, паралелна действителност, която ти се насажда от провалени политици, които се пробват да ти приказват, само че няма какво да ти кажат. Най-опасно е непознаването на нашата страна, нашата история, а оттова възприемането на избрани събития по избран метод. Това изкривява визия ти за света и за България.
Това те обърква като човек, а около теб и доста, които се асоциират с теб. Имаш непълна визия за България и света, и оттова правиш неверни изводи за това кое е рисково, кое е най-опасно и кое не.
Ако имаш предпочитание, скъпа Фльор, те поканвам на кафе. Можеш да ми пуснеш едно „ здрасти “ тук или в месинджър и незабавно ще ти предложа да се забележим. Можеш да поканиш и другари. Убеден съм, че бихме имали какво да си кажем.
Защото в последна сметка и ти, и аз се борим за едно и също - по-добра България.
С почитание,
Слави Василев
Facebook
Едната от трите девойки - въртят се доста клипове с нея - се показа като Лекси Фльор, тъй като доста години живяла във Франция и трябвало името й да звучало добре на французите.
След това младата дама потегли да разсъждава над съдбините и заплахите, които тегнат, съгласно нея, над България.
Паралелно с това виждам и чувам реакции на доста хора, освен от поколението Gen Z, в това число такива в другарската ми листа, които асимилират рухването на държавното управление като добра вест, която обаче слага въпроса: „ И в този момент накъде? “
И тук стартирам съществено да се възнамерявам
Маса хора се чудят по какъв начин да се ориентират в тази обстановка, в която още веднъж менюто с партиите е все от същото. Нищо ново под слънцето.
Отварям единствено една скоба - моментът Радев да разгласи своите планове чука на вратата до степен, в която ще я разбие, само че това е мое мнение. Казвал съм какво мисля по тематиката неведнъж, от доста години насам - президентът би трябвало да се появи на терена на политическите партии със лично политическо придвижване и да се бори за властта по този начин, както другите партии.
Но различен е въпросът, който ме тревожи. Не е партията на Радев. Тревожи ме Лекси Фльор и по тази причина ще се обърна към нея - не я познавам - и посредством нея към всички хора, млади и остарели, Gen Z или друго потомство, които споделят нейното виждане за света и България.
Скъпа Лекси, явно си будно момиче
Всеки безсънен младеж - не беше толкоз от дълго време и аз бях подобен - има мощни убеждения и желае да ги показа и да се бори за тях. Иска да види, че други хора биха го последвали. В това отношение те приветствам, тъй като имаш храброст да се изкажеш обществено и да участваш с името си и лицето си в обществения спор. Това е почтено за почитание и не всеки път е елементарно.
Аз също като теб съм живял доста дълги години точно във Франция. Не знам ти какъв брой години си живяла там, само че аз бях на две, когато отпътувах дружно с родителите ми. За да слага в вероятност какво означаваше за мен това, ще ти споделя, че се научих да пиша и чета на френски, а доста по-късно на майчиния си език. Моето име също не звучеше доста благозвучно на френски и всякога когато ме повикваха се усещах необичайно. До мен бяха единствено Жан Батист, Мирейл, Катрин и Франсоа. Странна работа, само че това беше ситуацията. Не съм си задавал повече въпроси от това и съм го приемал.
За да прибавя още един пласт вероятност, ще ти кажа, че като дребен в детската градина и по-късно в учебно заведение ми викаха „ le bulgarien “, а не „ le bulgare “, както е граматически вярно, тъй като в края на 80-те години нямаше доста източноевропейци, а
България беше тотално непознато място
Някаква страна - там някъде доста надалеч, на другия завършек на света.
Тогава разбрах нещо доста значимо. Както Франция тогава, по този начин и България през днешния ден има голямо непознаване на това, което не се вписва в непосредствените ни ползи. Французите не се интересуваха от България и не познаваха нищо за нея. Живях в свят, в който се говореше за Франция и Европа, в който нито дума не се загатваше за моята страна.
Така и младите българи през днешния ден, от твоето потомство, не се интересуват от нищо, с изключение на от “Запада ”.
Същото прочее видях години по-късно в Съединени американски щати, където имах шанса да продължа да изучавам и да откривам света. Завършил съм бакалавърска степен по интернационалните връзки в Бостън и в границите на тези четири години, в които учих за света, България се загатна единствено веднъж - атентатът против папата през 1981 година Това е.
Както за американците, по този начин и за французите България е една дребна, незначителна страна. Това не се е трансформирало.
Сега ще ти кажа за какво ти пиша това
Защото, скъпа Фльор, непознаването на света не те прави по-силен, по-умен, по-прав. За французите от 80-те България не съществуваше, само че за мен тя беше там, където беше дядо ми, родът ми, историята ни и това, което съм аз. Усещал съм го, без да го разбирам.
И паралелът, който върша със себе си, в случай че си стигнала дотук, е, че самата ти не познаваш личната си страна. Разликата сред мен и теб е, че аз не сложих България такава, каквато е била в визиите на французи и в по-малка степен на американци - страна, обвързвана с комунизъм, лагери и войни. Общо взето историческа дупка. Опитах се да я схвана.
И четох, и четох, и четох. И приказвах с хора -
остарели, млади, от София и други градове и села - и постоянно съм подхождал с готовност да схвана повече. С времето разбираш, че светът не е подобен, какъвто си го мислил, колкото и да си бил уверен и убеждаван.
И евентуално точно тъй като израснах в среда, в която България беше тотално непозната, имах силата, нуждата и голямото предпочитание да я открия.
Заради мен и корените ми. Но го направих със лични очи, а не с непознати лозунги и хрумвания. И резултатът е замайващ, тъй като картината, която открих, е доста друга от тази, която се показва.
Довери ми се за секунда, като ти споделям, че това, което имаш като картина в съзнанието си за България и света, е ненапълно и неопределено. Ще видиш, че най-опасното не е да се върнем към Русия, тъй като такава заплаха няма. Това е мит, паралелна действителност, която ти се насажда от провалени политици, които се пробват да ти приказват, само че няма какво да ти кажат. Най-опасно е непознаването на нашата страна, нашата история, а оттова възприемането на избрани събития по избран метод. Това изкривява визия ти за света и за България.
Това те обърква като човек, а около теб и доста, които се асоциират с теб. Имаш непълна визия за България и света, и оттова правиш неверни изводи за това кое е рисково, кое е най-опасно и кое не.
Ако имаш предпочитание, скъпа Фльор, те поканвам на кафе. Можеш да ми пуснеш едно „ здрасти “ тук или в месинджър и незабавно ще ти предложа да се забележим. Можеш да поканиш и другари. Убеден съм, че бихме имали какво да си кажем.
Защото в последна сметка и ти, и аз се борим за едно и също - по-добра България.
С почитание,
Слави Василев
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ