Луксозният лайнер „Титаник“ потъва след сблъсък с айсберг - загиват над 1500 души
Сблъсъкътс айсберга ставав 23:40 ч., неделя вечерта на 14 април 1912 година, след което корабът потъва за 2 часа и 40 минути. При злополуката на борда му се намират 1316 пасажери (пътници) и 891-членен екипаж или общо 2207 души. От тях се избавят 705, а 1502 умират. Корабокрушението на „ Титаник “ провокира неправдоподобен за времето си публичен резонанс в целия свят, ставайки в същото време най-голямата по бройка на жертвите морска и транспортна злополука в историята накорабоплаването. Един век след злополуката, потъването на „ Титаник “ по брой на жертвите е петата в историята по трагизъм морска злополука.
„ Титаник “ е вторият транспортен съд от план за построяването на три, най-големи за времето си кораби – всеки с водоизместимост 66 хиляди тона. Титаник има 11 палуби и е суперлуксозен – заведения за хранене, питейни заведения, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, в това число площадки за ролкови кънки и турска баня. За развлечение на пасажерите му се грижат и 25 професионални музиканти. Разстоянието сред двата бряга на Атлантика е трябвало да бъде преминавано за 5 денонощия.
Титаник се насочва на първия си трансокеански автобус на 10 април 1912 година от пристанището на Саутхямптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит – с 38-годишен стаж. Плаването му с „ Титаник “ трябвало да бъде неговата „ лебедова ария “ и премия от страна на компанията Уайт Стар преди плануваното му пенсиониране.
В нощта на съдбовната среща на „ Титаник ” с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния транспортен съд „ Калифорния ”. Вечерта на 9 април неговият транспортен съд е заобиколен от ледове и той е заставен да спре до сутринта. Понеже знае за медийния автобус на „ Титаник ” и че той се намира в същия регион, капитан Лорд е първият, който предизвестява капитана на „ Титаник ” за рисковите ледени блокове по радиото в 23.00 ч. Съобщението не е било разбрано и защото не е носил специфичен надпис за заплаха, радистът на „ Титаник ” не е съобщил за него на капитана. Радистът на „ Калифорния ” изключва радиостанцията и ляга да спи, тъй като дежурството му е изтекло.
Още същата вечер двамата наблюдаващи на „ Титаник ” оповестяват за айсберг. Разстоянието е някъде към 200-250 м. Температурата на въздуха е била към -10 градуса по Целзий. Следва най-известният удар с айсберг в международната история. Ледената канара разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 м. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако единствено първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, само че е наводнено и петото поделение.
Конструкторът на „ Титаник ” Томас Андрюс незабавно прави нужните калкулации - корабът ще потъне! „ Титаник ” потъва за към два часа и двадесет минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се едвам 704 души, които са прибрани на кораба „ Карпатия ”.
По време на извършеното разследване след гибелта на „ Титаник ” се схваща, че корабът е неприятно квалифициран за спешни обстановки, като капитанът му - остарелият морски вълк Едуард Смит, прави редица съществени неточности във връзка с спасяването му. По време на самата злополука капитанът в сериозния миг не съумява да вземе единственото вярно решение - да спусне незабавно избавителните средства зад борда и да направи всичко допустимо за оцеляването на колкото се може повече хора.
Първата избавителна лодка е спусната на вода едвам един час по-късно - в 0.45 ч. Към 2.00 ч. измежду нощ корабът се накренява на 45 градуса по отношение на хоризонта, кърмата в началото потъва, след това се надига и корабът с носовата си част поема към дълбочина от 3800 м. Това е краят.
Първа през 1985 година взаимна американо-френска експедиция съумява да открие потъналия транспортен съд почти на 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Буквално преди дни излиза наяве, че в действителност останките на „ Титаник ” са открити при мистериозна военна задача. За да заблудят руснаците през тези години на Студената война, американците употребяват за претекст издирването на „ Титаник ”. В същото време съгласно океанографа Робърт Балард американците в действителност търсят потънали нуклеарни подводници.
Заедно с „ Титаник ” на дъното на Атлантическия океан остават да лежат големи съкровища - тяхната стойност се прави оценка на към 2 милиарда $. Касите на парахода са препълнени с полезности, измежду които е и брилянтът „ Синият Таверние ”, около който също се „ ражда ” история.
„ Титаник “ е вторият транспортен съд от план за построяването на три, най-големи за времето си кораби – всеки с водоизместимост 66 хиляди тона. Титаник има 11 палуби и е суперлуксозен – заведения за хранене, питейни заведения, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, в това число площадки за ролкови кънки и турска баня. За развлечение на пасажерите му се грижат и 25 професионални музиканти. Разстоянието сред двата бряга на Атлантика е трябвало да бъде преминавано за 5 денонощия.
Титаник се насочва на първия си трансокеански автобус на 10 април 1912 година от пристанището на Саутхямптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит – с 38-годишен стаж. Плаването му с „ Титаник “ трябвало да бъде неговата „ лебедова ария “ и премия от страна на компанията Уайт Стар преди плануваното му пенсиониране.
В нощта на съдбовната среща на „ Титаник ” с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния транспортен съд „ Калифорния ”. Вечерта на 9 април неговият транспортен съд е заобиколен от ледове и той е заставен да спре до сутринта. Понеже знае за медийния автобус на „ Титаник ” и че той се намира в същия регион, капитан Лорд е първият, който предизвестява капитана на „ Титаник ” за рисковите ледени блокове по радиото в 23.00 ч. Съобщението не е било разбрано и защото не е носил специфичен надпис за заплаха, радистът на „ Титаник ” не е съобщил за него на капитана. Радистът на „ Калифорния ” изключва радиостанцията и ляга да спи, тъй като дежурството му е изтекло.
Още същата вечер двамата наблюдаващи на „ Титаник ” оповестяват за айсберг. Разстоянието е някъде към 200-250 м. Температурата на въздуха е била към -10 градуса по Целзий. Следва най-известният удар с айсберг в международната история. Ледената канара разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 м. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако единствено първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, само че е наводнено и петото поделение.
Конструкторът на „ Титаник ” Томас Андрюс незабавно прави нужните калкулации - корабът ще потъне! „ Титаник ” потъва за към два часа и двадесет минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се едвам 704 души, които са прибрани на кораба „ Карпатия ”.
По време на извършеното разследване след гибелта на „ Титаник ” се схваща, че корабът е неприятно квалифициран за спешни обстановки, като капитанът му - остарелият морски вълк Едуард Смит, прави редица съществени неточности във връзка с спасяването му. По време на самата злополука капитанът в сериозния миг не съумява да вземе единственото вярно решение - да спусне незабавно избавителните средства зад борда и да направи всичко допустимо за оцеляването на колкото се може повече хора.
Първата избавителна лодка е спусната на вода едвам един час по-късно - в 0.45 ч. Към 2.00 ч. измежду нощ корабът се накренява на 45 градуса по отношение на хоризонта, кърмата в началото потъва, след това се надига и корабът с носовата си част поема към дълбочина от 3800 м. Това е краят.
Първа през 1985 година взаимна американо-френска експедиция съумява да открие потъналия транспортен съд почти на 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Буквално преди дни излиза наяве, че в действителност останките на „ Титаник ” са открити при мистериозна военна задача. За да заблудят руснаците през тези години на Студената война, американците употребяват за претекст издирването на „ Титаник ”. В същото време съгласно океанографа Робърт Балард американците в действителност търсят потънали нуклеарни подводници.
Заедно с „ Титаник ” на дъното на Атлантическия океан остават да лежат големи съкровища - тяхната стойност се прави оценка на към 2 милиарда $. Касите на парахода са препълнени с полезности, измежду които е и брилянтът „ Синият Таверние ”, около който също се „ ражда ” история.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ