Конфликтът в Близкия изток: Ще изиграе ли роля Оман в отношенията между Израел и „Хамас“
Сблъсъкът сред Израел и „ Хамас “ неизбежно оказва въздействие на всички страни от Близкия изток. Отзвукът от рецесията е най-силен в Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Ливан, Сирия, Ирак и Катар, само че Оман има вяра, че може да е подобаващият медиатор за намирането на излаз.
Това не е миг за фотоси, когато се убиват деца и се раздират фамилии - с тези думи външният министър на Оман Саид Бадр бин Хамад бин Хамуд ал Бусайди стартира изявлението си по време на срещата с основани в Лондон публицисти от европейски медии.
Снимка: bTV
Събитието се състоя в Министерството на външните работи на арабската страна в оманската столица Мускат. Конфликтът сред Израел и Палестина се трансформира в главен акцент на едночасовата среща.
„ Ние не имаме вяра, че има военно решение “, настоя шефът на оманската дипломация.
Израелската войска упрекна „ Хамас “, че „ води военни дейности от лечебни заведения “Бин Хамад ал Бусайди, изрази убеденост, че единственият метод да се постави завършек на казуса, който датира „ от десетилетия “, е в сходство с интернационалното право, под егидата на Организация на обединените нации.
Въпреки че Оман няма директна интервенция в обстановката, какъвто е казусът с Катар, който е медиатор в рецесията със заложниците, страната е подобаваща за медиатор в Близкия изток. Освен с необятния си изход към Арабско море с значими пристанища, Оман e в извънредно положителни връзки с Китай и Иран, които са и главните вложители в страната.
От години призоваваме за преустановяване на цикъла на принуждение сред Палестина и Израел, защото целият Близък изток е обиден от това, само че деескалацията се нуждае от политическо решение, сподели той.
„ Ние желаеме Близкият изток да бъде район на мир и естетика “, добави външният министър.
Той отбрани тезата, че „ екстремизмът генерира принуждение и насилието генерира екстремизъм “. Затова страната му е позиционирана против двете. Външният министър на Оман дефинира палестинската милиция като „ национално съпротивително придвижване против окупацията “.
Израелската войска упрекна „ Хамас “, че „ води военни дейности от лечебни заведения “„ Първо, би трябвало да се запитате: за какво съществува „ Хамас? “, сподели той, като означи, че „ няма резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която да ги назовава терористи “.
За Бин Хамад ал Бусайди решението на рецесията, почнала „ преди 70 години, а не на 7 октомври с бомбардировките на „ Хамас “, включва слагането на организацията на " масата на договарянията “.
Министърът даде два образеца за „ насочна точка “ на сходно решение. Едната е мирът, реализиран в Северна Ирландия през 1998 година, след три десетилетия клане, с подписването на съглашението от Разпети петък, в което Шин Фейн, политическото крило на ИРА, взе участие.
Снимка: iStock
Другият образец - отношението към Организацията за избавление на Палестина на Ясер Арафат, считана от Съединени американски щати и Израел за терористична организация до Мадридската конференция през 1991 година, само че по-късно, част от преговорния развой и мирните съглашения.
Външният министър на Оман съобщи, че ще признаят Израел за страна, когато Палестина бъде приета за страна и може да влезе в Организация на обединените нации.
Въпреки че нямат дипломатически връзки, през 2018 година израелският министър председател Нетаняху се срещна с починалия султан на Оман.
Изявленията на Саид Бадр бин Хамад бин Хамуд ал Бусайди отразяват твърдата позиция на арабския свят за неотложно преустановяване на огъня и започване на договаряния, основани на концепцията за двудържавно решение на Близкоизточния спор с Източен Йерусалим като столица на Палестина.
