В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Сблъсъкът сред Иран и Израел навлезе в нов стадий, откакто Съединени американски щати нанесоха удари по нуклеарни обекти, намиращи се на територията на Ислямската република. Решението на американския президент Доналд Тръмп да извърши тези офанзиви провокира разнообразни мнения. Според някои, президентът е бил задължен да се намеси, с цел да попречи на Техеран да се снабди с нуклеарно оръжие. Други го подлагат на критика, наблягайки, че по този метод очакванията за скорошно преустановяване на военните дейности са се изпарили. На фона на задълбочаващата се рецесия, един въпрос се задава все по-често – каква би трябвало да бъде ролята на Европейски Съюз и дали общността може да влезе в ролята на примирител сред двете страни в спора?
30,000-pound bunker busters used for first time in Iran nuclear facility strikes
— USA TODAY (@USATODAY)
Призиви за мир
Тел Авив и Техеран би трябвало да стартират разговор между тях допустимо най-скоро, с цел да бъде преустановен спорът – по този начин могат да бъдат систематизирани посланията, идващи от Европейски Съюз през последните няколко дни. Върховният представител за външната политика и сигурността Кая Калас прикани за прекъсване на офанзивите, допълвайки, че на Ислямската република не трябва да бъде позволявано да създаде нуклеарно оръжие. „ Сега е моментът Иран да се ангажира с надеждно дипломатическо решение. Масата на договарянията е единственото място, където може да се постави завършек на тази рецесия “, означи на собствен ред ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. На същата позиция застанаха Франция и Германия, а италианският външен министър Антонио Таяни изрази вяра, че след американските удари, които нанесоха „ големи вреди на производството на нуклеарни оръжия…може да стартира деескалация “.
Любопитно беше изявлението на английския министър председател Киър Стармър, което той направи след включването на Съединени американски щати в спора. Освен че прикани за мир и предизвести какъв брой рискови биха били последствията, в случай че Иран се снабди с нуклеарно оръжие, той добави, че е знаел авансово за проектите на Вашингтон, само че Лондон не е взел присъединяване в интервенцията. Редица специалисти означават, че това е следващото доказателство за обтегнатите връзки сред Белия дом и неговите европейски съдружници. Те вършат паралел сред днешните събития и тези от 2003 година, когато Англия се трансформира в един от основните сътрудници на Съединени американски щати по време на нашествието в Ирак. Целта на нахлуването беше разрушаването на арсенала от „ оръжия за всеобщо поразяване “, с който се предполагаше, че разполага режимът на Саддам Хюсеин. Впоследствие се оказа, че тези изказвания не дават отговор на истината и сходен боеприпас не съществува, само че единството на западните съдружници изглеждаше непоклатимо. Днес, обстановката е радикално друга. Тръмп не стопира да подлага на критика Европейски Съюз и НАТО, а трансатлантическото партньорство е изправено пред невиждано тестване.
Въпреки всичко това, множеството анализатори не изключват вероятността и Лондон да се включи в спора, в случай че не бъде реализирано спокойно съглашение в обозримо бъдеще. Една от аргументите за това е дребният остров Диего Гарсия, намиращ се в Индийския океан. Той се намира на към 3700 км. от Иран и е от стратегическо значение, защото там е ситуирана военна база, благосъстоятелност на Съединени американски щати и Англия. Ако Вашингтон желае да я употребява за осъществяването на нови офанзиви по цели в Ислямската република, Лондон би трябвало да утвърди това. В същото време, Обединеното кралство разполага с военни обекти и в Кипър. Именно от острова изхвърчат английски самолети, участващи в интервенции против групировки като „ Ал Кайда “ и „ Ислямска страна “ в Сирия и Ирак, а предходната година военновъздушните сили на Англия помогнаха за свалянето на ирански дронове, насочили се към Израел. Очевидно е, че Лондон може да изиграе значима роля в спора, в случай че се включи в него, само че дали това ще се случи е въпрос, на който към момента не може да се даде безапелационен отговор.
The EU's top diplomat, Kaja Kallas, has called on all sides in the US-Israel-Iran conflict to resume negotiations, while insisting that international security would be under threat if Iran developed a nuclear weapon.
— DW News (@dwnews)
Ролята на Европейски Съюз
Към сегашния миг наподобява, че постигането на дълготраен мир сред Израел и Иран е съвсем невъзможна задача. Междувременно, първият посланик на Техеран Абас Арагчи на няколко пъти акцентира, че няма по какъв начин страната му да договаря със Съединени американски щати. По тази причина, съгласно някои специалисти, в ролята на медиатор сред страните в спора може да влезе Русия, само че това наподобява малко евентуално предвид на мощно влошените връзки сред Москва и по-голямата част от интернационалната общественост поради продължаващата война в Украйна. Освен това, за никого не е загадка, че Кремъл поддържа иранските ползи. Показателно е, че след американските удари, Арагчи отпътува за Русия, където се срещна с президента Владимир Путин – явен сигнал за задълбочаващото се партньорство сред Москва и Техеран. Ситуацията става все по-непредсказуема, а един от най-важните въпроси е дали Европейски Съюз ще успее да поеме дипломатическата самодейност, пробвайки се да откри излаз от рецесията.
Първите стъпки в тази посока към този момент са направени. Външните министри на Франция, Англия и Германия Жан-Ноел Баро, Дейвид Лами и Йохан Вадефул, както и първият посланик на Европейски Съюз Кая Калас се срещнаха преди няколко дни с Арагчи в Женева. Те означиха, че военно решение на спора не може да има и се схванаха да проведат нови договаряния. Конкретни резултати по време на срещата не бяха реализирани, което не беше изключително изненадващо предвид на ескалиращото напрежение. В същото време, Тръмп за следващ път омаловажи въздействието на Европейски Съюз на интернационалната сцена, отбелязвайки, че общността не е в положение да помогне за постигането на мир сред Тел Авив и Техеран. „ Иран не желае да приказва с Европа. Те желаят да договарят с нас “, съобщи американският президент. Два дни по-късно, Съединени американски щати нападнаха Ислямската република, с което като че ли дефинитивно беше комплициран завършек на очакванията за скорошно преустановяване на спора.
Сред най-тревожните аспекти на актуалната обстановка е неналичието на явен проект за приключването на военните дейности. Неслучайно, някои анализатори съпоставят протичащото се с нахлуването на Съединени американски щати в Ирак и пагубните последствия от него. Разбира се, вярата, че размяната на удари сред Израел и Иран няма да прерасне в
пълномащабна война, към момента е жива. Повечето анализатори, обаче, са песимисти и предизвестяват, че в случай че Тел Авив цели не просто да попречи на Техеран да се снабди с нуклеарно оръжие, само че и да принуди Ислямската република да разгласи „ безусловна капитулация “ – нещо, което Тръмп съобщи преди дни, това няма по какъв начин да бъде реализирано само с бомбардировки. Рисковете са големи, а от позиция на Европа изводът е един – нужни са незабавни дейности за гарантирането на сигурността на Стария континент. Времето, в което Европейски Съюз можеше на разчита на безрезервната поддръжка на Съединени американски щати, отмина, а ползите на Вашингтон към този момент са ориентирани към други райони. Страните членки са длъжни да показват единение, с цел да могат да се оправят с възходящите провокации, пред които са изправени.
30,000-pound bunker busters used for first time in Iran nuclear facility strikes
— USA TODAY (@USATODAY)
Призиви за мир
Тел Авив и Техеран би трябвало да стартират разговор между тях допустимо най-скоро, с цел да бъде преустановен спорът – по този начин могат да бъдат систематизирани посланията, идващи от Европейски Съюз през последните няколко дни. Върховният представител за външната политика и сигурността Кая Калас прикани за прекъсване на офанзивите, допълвайки, че на Ислямската република не трябва да бъде позволявано да създаде нуклеарно оръжие. „ Сега е моментът Иран да се ангажира с надеждно дипломатическо решение. Масата на договарянията е единственото място, където може да се постави завършек на тази рецесия “, означи на собствен ред ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. На същата позиция застанаха Франция и Германия, а италианският външен министър Антонио Таяни изрази вяра, че след американските удари, които нанесоха „ големи вреди на производството на нуклеарни оръжия…може да стартира деескалация “.
Любопитно беше изявлението на английския министър председател Киър Стармър, което той направи след включването на Съединени американски щати в спора. Освен че прикани за мир и предизвести какъв брой рискови биха били последствията, в случай че Иран се снабди с нуклеарно оръжие, той добави, че е знаел авансово за проектите на Вашингтон, само че Лондон не е взел присъединяване в интервенцията. Редица специалисти означават, че това е следващото доказателство за обтегнатите връзки сред Белия дом и неговите европейски съдружници. Те вършат паралел сред днешните събития и тези от 2003 година, когато Англия се трансформира в един от основните сътрудници на Съединени американски щати по време на нашествието в Ирак. Целта на нахлуването беше разрушаването на арсенала от „ оръжия за всеобщо поразяване “, с който се предполагаше, че разполага режимът на Саддам Хюсеин. Впоследствие се оказа, че тези изказвания не дават отговор на истината и сходен боеприпас не съществува, само че единството на западните съдружници изглеждаше непоклатимо. Днес, обстановката е радикално друга. Тръмп не стопира да подлага на критика Европейски Съюз и НАТО, а трансатлантическото партньорство е изправено пред невиждано тестване.
Въпреки всичко това, множеството анализатори не изключват вероятността и Лондон да се включи в спора, в случай че не бъде реализирано спокойно съглашение в обозримо бъдеще. Една от аргументите за това е дребният остров Диего Гарсия, намиращ се в Индийския океан. Той се намира на към 3700 км. от Иран и е от стратегическо значение, защото там е ситуирана военна база, благосъстоятелност на Съединени американски щати и Англия. Ако Вашингтон желае да я употребява за осъществяването на нови офанзиви по цели в Ислямската република, Лондон би трябвало да утвърди това. В същото време, Обединеното кралство разполага с военни обекти и в Кипър. Именно от острова изхвърчат английски самолети, участващи в интервенции против групировки като „ Ал Кайда “ и „ Ислямска страна “ в Сирия и Ирак, а предходната година военновъздушните сили на Англия помогнаха за свалянето на ирански дронове, насочили се към Израел. Очевидно е, че Лондон може да изиграе значима роля в спора, в случай че се включи в него, само че дали това ще се случи е въпрос, на който към момента не може да се даде безапелационен отговор.
The EU's top diplomat, Kaja Kallas, has called on all sides in the US-Israel-Iran conflict to resume negotiations, while insisting that international security would be under threat if Iran developed a nuclear weapon.
— DW News (@dwnews)
Ролята на Европейски Съюз
Към сегашния миг наподобява, че постигането на дълготраен мир сред Израел и Иран е съвсем невъзможна задача. Междувременно, първият посланик на Техеран Абас Арагчи на няколко пъти акцентира, че няма по какъв начин страната му да договаря със Съединени американски щати. По тази причина, съгласно някои специалисти, в ролята на медиатор сред страните в спора може да влезе Русия, само че това наподобява малко евентуално предвид на мощно влошените връзки сред Москва и по-голямата част от интернационалната общественост поради продължаващата война в Украйна. Освен това, за никого не е загадка, че Кремъл поддържа иранските ползи. Показателно е, че след американските удари, Арагчи отпътува за Русия, където се срещна с президента Владимир Путин – явен сигнал за задълбочаващото се партньорство сред Москва и Техеран. Ситуацията става все по-непредсказуема, а един от най-важните въпроси е дали Европейски Съюз ще успее да поеме дипломатическата самодейност, пробвайки се да откри излаз от рецесията.
Първите стъпки в тази посока към този момент са направени. Външните министри на Франция, Англия и Германия Жан-Ноел Баро, Дейвид Лами и Йохан Вадефул, както и първият посланик на Европейски Съюз Кая Калас се срещнаха преди няколко дни с Арагчи в Женева. Те означиха, че военно решение на спора не може да има и се схванаха да проведат нови договаряния. Конкретни резултати по време на срещата не бяха реализирани, което не беше изключително изненадващо предвид на ескалиращото напрежение. В същото време, Тръмп за следващ път омаловажи въздействието на Европейски Съюз на интернационалната сцена, отбелязвайки, че общността не е в положение да помогне за постигането на мир сред Тел Авив и Техеран. „ Иран не желае да приказва с Европа. Те желаят да договарят с нас “, съобщи американският президент. Два дни по-късно, Съединени американски щати нападнаха Ислямската република, с което като че ли дефинитивно беше комплициран завършек на очакванията за скорошно преустановяване на спора.
Сред най-тревожните аспекти на актуалната обстановка е неналичието на явен проект за приключването на военните дейности. Неслучайно, някои анализатори съпоставят протичащото се с нахлуването на Съединени американски щати в Ирак и пагубните последствия от него. Разбира се, вярата, че размяната на удари сред Израел и Иран няма да прерасне в
пълномащабна война, към момента е жива. Повечето анализатори, обаче, са песимисти и предизвестяват, че в случай че Тел Авив цели не просто да попречи на Техеран да се снабди с нуклеарно оръжие, само че и да принуди Ислямската република да разгласи „ безусловна капитулация “ – нещо, което Тръмп съобщи преди дни, това няма по какъв начин да бъде реализирано само с бомбардировки. Рисковете са големи, а от позиция на Европа изводът е един – нужни са незабавни дейности за гарантирането на сигурността на Стария континент. Времето, в което Европейски Съюз можеше на разчита на безрезервната поддръжка на Съединени американски щати, отмина, а ползите на Вашингтон към този момент са ориентирани към други райони. Страните членки са длъжни да показват единение, с цел да могат да се оправят с възходящите провокации, пред които са изправени.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ