Създаването на икономически и паричен съюз е предложено още в

Създаването на стопански и паричен съюз е препоръчано още в края на 60-те години на предишния век. Основните причини в интерес на приемането му са нарасналата икономическа непоклатимост и по-лесната трансгранична търговия.Едва през 1999 година еврото в действителност стартира своето действително битие,когато 11 страни (Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания) фиксират валутните си курсове и основават нова валута, чиято парична политика е предадена на Европейската централна банка.

В началото еврото е „ невидима валута “ и се употребява единствено за счетоводни цели.

Три години по-късно, през 2002 година, в обращение влизат евромонети и банкноти, а националните валути последователно са изтеглени от обращение.Първите 10 години на еврото са белязани от основаването на валутата и разширението ѝ. Второто десетилетие е значително засенчено от рецесията.

Пет страни от еврозоната (Ирландия, Испания, Португалия, Кипър и Гърция) трябваше да потърсят помощ заради финансовата рецесия. Бяха въведени незабавни ограничения, в това число основаването на Европейския механизъм за непоклатимост, финансова институция, предопределена да оказва помощ на страните от еврозоната във финансови усложнения.

Общо разбиране

 

Еврозоната е географски и стопански район, който се състои от всички страни от Европейския съюз, които са въвели еврото като своя национална валута. Към 2025 година еврозоната се състои от 20 страни в Европейския съюз:

Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия, като, след формалното приемане на страната ни на 1 януари следващата година, общият брой на европейците, които употребяват единната валута, ще стане към 350 милиона души.

Еврозоната е един от най-големите стопански райони в света и нейната валута, еврото, се смята за една от най-ликвидните спрямо други. Валутата продължава да се развива с течение на времето и заема все по-видно място в запасите на доста централни банки. Тя постоянно се употребява като образец при проучване на трилемите – икономическа доктрина, която постулира, че нациите имат три благоприятни условия, когато вземат решения по отношение на интернационалната си парична политика.

История на еврозоната

 

През 1988 година е основана комисията за проучване на икономическия и паричен съюз, по-известна като комисията „ Делор “. Тя е основана в резултат на предоставена от Европейския съвет задача да бъдат изследвани и препоръчани съответни стадии за построяването на европейски стопански и паричен съюз. Председател на Комисията е тогавашният ръководител на Европейската комисия Жак Делор.

Членовете й включват шефовете на централните банки на страните членки на Европейската икономическа общественост и още няколко определени персони. Сред тях е Александър Ламфалуси, по това време общоприет шеф на Банката за интернационалните разплащания, който по-късно става първият ръководител на Европейския паричен институт.

През април 1989 г. комисията „ Делор “ показва отчета си „ Икономически и паричен съюз в Европейската общественост “ (Докладът „ Делор “). Освен всичко останало той съдържа предложение за три стадия на построяването на стопански и паричен съюз и способства за напредъка на паричната и икономическата интеграция.

През 1992 година страните, съставляващи Европейската общественост (ЕО), подписват Договора от Маастрихт, с което основават Европейски Съюз. Създаването на Блока има няколко области с главно влияние – то предизвиква по-голяма съгласуваност и съдействие в политиката, като цяло, само че има характерни последствия върху поданството, политиката за сигурност и защита, както и икономическата политика.

Що се отнася до икономическата политика, Договорът от Маастрихт има за цел да сътвори общ стопански и паричен съюз с централна банкова система – Европейската централна банка (ЕЦБ) и обща валута (евро).

За да се реализира това, договорът приканва за свободно придвижване на капитали сред страните членки, което по-късно прераства в засилено съдействие сред националните централни банки и по-голямо координиране на икономическата политика сред страните членки.

Последната стъпка е въвеждането на самото евро, дружно с използването на единна парична политика, идваща от ЕЦБ.

 

В отчета „ Делор “ се предлага предварителен интервал, който включва три стадия, за основаване на стопански и паричен съюз и еврозона, обхващащ времето от 1990 г. до 1999 г. Европейските водачи одобряват рекомендациите на отчета.

За контракта за Европейския съюз, който съдържа разпореждания, нужни за реализирането на паричния съюз, е реализирано единодушие на срещата на Европейския съвет в Маастрихт, Нидерландия, през декември 1991 година

След траяли едно десетилетие мерки, на 1 януари 1999 г. еврото е въведено.  През първите три години то е „ невидима валута “, употребена единствено за счетоводни цели и електронни заплащания. Евромонетите и евробанкнотите са пуснати в обращение на 1 януари 2002 г., когато в 12 страни от Европейски Съюз се прави най-голямото в историята прекосяване от една валута към друга.

Специални съображения

Поради разнообразни аргументи не всички страни от Европейски Съюз са членове на еврозоната. Дания се е отказала от присъединение, макар че може да го направи в бъдеще. Някои страни от Европейски Съюз към момента не са изпълнили изискванията, нужни за присъединение към еврозоната. Други страни избират да употребяват личната си валута като метод за опазване на финансовата си самостоятелност във връзка с основни стопански и парични въпроси.

Има обаче и страни, които не са членки на Европейски Съюз, само че са приели еврото като своя национална валута. Ватикана, Андора, Монако и Сан Марино имат парични съглашения с Европейски Съюз, които им разрешават да емитират лична евровалута при избрани ограничавания.

Изисквания за присъединение към еврозоната

 

За да се причислят към еврозоната и да употребяват еврото като своя валута, страните от Европейски Съюз би трябвало да дават отговор на избрани критерии, състоящи се от четири макроикономически индикатора, които се концентрират върху ценовата непоклатимост, постоянните и устойчиви обществени финанси, трайността на конвергенцията и стабилността на валутния курс.

За да показва една страна от Европейски Съюз ценова непоклатимост, тя би трябвало да показва стабилно ценово показване и междинна инфлация не повече от 1,5% над тази на трите страни членки с най-хубави резултати. За да показва постоянни обществени финанси, държавното управление би трябвало да поддържа бюджетен недостиг не по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт и да поддържа обществен дълг не по-голям от 60% от Брутният вътрешен продукт.

Трайността на конвергенцията на една страна се прави оценка посредством нейните дълготрайни лихвени проценти, които не могат да бъдат с повече от 2% над лихвените проценти в трите страни членки с най-стабилни цени. И най-после, страната би трябвало да показва непоклатимост на валутния курс, като взе участие в Механизма за валутни курсове (ERM) II, известна още като „ часкалнята на еврозоната “ в продължение на най-малко две години „ без съществено напрежение “ и без да се обезценява по отношение на еврото.

Редица страни изпитват известни съмнения, преди да одобряват единната европейска валута, както мнозина в България се тормозят от въвеждането на еврото. Но съгласно специалисти една национална стопанска система доста по-трудно може да банкрутира, когато е част от еврозоната.

 

Гуверньорът на Гръцката национална банка Янис Стурнарас твърди, че в случай че през предходното десетилетие Гърция беше напуснала еврозоната, до момента в който е преговаряла с кредитори за финансова помощ, стопанската система й е щяла да изпадне в колапс.

Единната валута има доста преимущества.

 

Тя улеснява трансграничната търговия сред фирмите, води до възстановяване на икономическите резултати и до по-голям избор и повече благоприятни условия за потребителите.

Пътят на България към еврозоната (2018 – 2025 г.)

 

Всъщност, влизането на страната ни в еврозоната е обвързано още с контракта за присъединение към Европейски Съюз. Реалните стъпки обаче към цялостната интеграция стартират на 29 юни 2018 година, когато министърът на финансите и шефът на Българска народна банка изпращат съвместно писмо с желание за присъединяване на България в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II). В средата на идващия месец страната ни получава политическа подкрепа от Еврогрупата.

След това, на 18 юли България изпраща официално писмо и уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка, като поема задължения за смяна в законодателството. През август Министерският съвет приема решение за одобрение на проект за деяние, включващ ограничения за осъществяване на желанията на България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. На 13 декември 2018 година Народното събрание приема ключови промени в Закона за Българска национална банка и се основава нова глава, която урежда тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ.

На 30 януари 2020 година Народното събрание приема решение за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото при присъединяване в Механизма на валутните курсове. По създание това е спомагателна отбрана на съществуващия курс на лв. към еврото. На 9 юли страната ни изпраща писмо до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II). Още на идващия ден българският лев влиза в чакалнята на еврозоната и ЕЦБ публично афишира, че установява тясно съдействие с Българска народна банка.

На 22 май 2022 година Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото в България. Пет месеца по-късно Народното събрание приема решение за ускорение на консултациите и договарянията с европейските институции, както и за ускорение процеса на техническата подготовка за приемане на единната европейска валута.

На 1 февруари 2024 година Народното събрание приема изцяло нов Закон за Българска национална банка, който влиза в действие от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България. През юли Народното събрание приема и решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото, а по-късно и Закон за въвеждане на еврото.

През февруари тази година министърът на финансите и шефът на Българска народна банка желаеха от Европейска комисия и ЕЦБ изключителни конвергентни отчети, които получиха позитивно мнение на 4 юни. Така и последната стъпка преди въвеждането на еврото у нас е извървяна, с цел да може единната европейска валута да влезе в България от 1 януари 2026 година

 

 Автор:Камелия Павлова/SafeNews

Още вести четете в: Бизнес, България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News