Брюксел иска Европейски валутен фонд
Създаването на Европейски валутен фонд, по сходство на Международния валутен фонд, е едно от основните претенции на Европейската комисия, показани през вчерашния ден за цялостна смяна на институциите и функционалностите на еврозоната.
Централната концепция е Европейският стабилизационен механизъм да бъде трансфорат във валутен фонд с по-широка роля, включваща опцията той да бъде кредитор в краен случай при банкови рецесии. Планът, като философия, среща поддръжка от всички страни, а Берлин е един от най-горещите му последователи. Германия е страната, която е внесла най-голяма част от средствата, които сега се ръководи от Европейския стабилизационен механизъм и които ще преминат под шапката на ЕМФ. Към момента те са към 500 милиарда евро.
Идеята на Европейска комисия обаче е решенията в него да се взимат с болшинство - Жан-Клод Юнкер твърди, че това ще направи институцията по-демократична, а по време на рецесия решенията ще могат да се взимат по-бързо. Досега всички решения изискваха цялостно единогласие. И е доста евентуално държавните управления, и изключително Германия, да се недоволни от концепцията да се откажат от опцията да постановат несъгласие.
Сред останалите хрумвания е основаването на служба министър на стопанската система и финансите на еврозоната , концепцията, която се разисква от много време.
Мерките са ориентирани към укрепването на еврозоната, само че и също към окуражаване на страните от Европейски Съюз, които към момента не са се включили към нея. В момента, всички страни-членки на Блока имат обвързване да влязат във валутния съюз, с изключение на Дания и Англия.
След Brexit еврозоната ще съставлява 85% от стопанската система на Европейски Съюз и 76% от популацията, което повдига терзания дали аутсайдърите няма да станат " втора класа жители " без глас, разяснява The Guardian.С последните оферти, в случай че бъдат признати, страни като Полша, Унгария и България ще могат да аплайват за техническа помощ на стойност 300 милиона евро, които да им оказват помощ да извършат нужните промени преди приемането на еврото.
Централната концепция е Европейският стабилизационен механизъм да бъде трансфорат във валутен фонд с по-широка роля, включваща опцията той да бъде кредитор в краен случай при банкови рецесии. Планът, като философия, среща поддръжка от всички страни, а Берлин е един от най-горещите му последователи. Германия е страната, която е внесла най-голяма част от средствата, които сега се ръководи от Европейския стабилизационен механизъм и които ще преминат под шапката на ЕМФ. Към момента те са към 500 милиарда евро.
Идеята на Европейска комисия обаче е решенията в него да се взимат с болшинство - Жан-Клод Юнкер твърди, че това ще направи институцията по-демократична, а по време на рецесия решенията ще могат да се взимат по-бързо. Досега всички решения изискваха цялостно единогласие. И е доста евентуално държавните управления, и изключително Германия, да се недоволни от концепцията да се откажат от опцията да постановат несъгласие.
Сред останалите хрумвания е основаването на служба министър на стопанската система и финансите на еврозоната , концепцията, която се разисква от много време.
Мерките са ориентирани към укрепването на еврозоната, само че и също към окуражаване на страните от Европейски Съюз, които към момента не са се включили към нея. В момента, всички страни-членки на Блока имат обвързване да влязат във валутния съюз, с изключение на Дания и Англия.
След Brexit еврозоната ще съставлява 85% от стопанската система на Европейски Съюз и 76% от популацията, което повдига терзания дали аутсайдърите няма да станат " втора класа жители " без глас, разяснява The Guardian.С последните оферти, в случай че бъдат признати, страни като Полша, Унгария и България ще могат да аплайват за техническа помощ на стойност 300 милиона евро, които да им оказват помощ да извършат нужните промени преди приемането на еврото.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ