УНСС създава два нови института
Създаването на два нови института под " шапката " на УНСС оферират от висшето учебно заведение - Институт за изкуствен интелект в стопанската система и Институт за повишението на научно-изследователския потенциал в нуклеарната енергетика и нуклеарната сигурност.В икономиката приложението на ИИ става всекидневие. Изчезват доста консултантски действия. Трябва да се търси приложение на ИИ на всички места, а не да се не разрешава или лимитира, разяснява пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
" Няма да сътворяваме програмен продукт, да пишем нови стратегии за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е допустимо. "
Университетът има огромен data център, взе участие в два плана за супер бързи компютри, има и връзка със супер компютъра на Българска академия на науките, развива стартъпи и образованието няма да е единствено теоретично, твърди ректорът. По думите му, упоритостта е студентите да се научат да ползват ИИ в бизнеса, какъвто е профилът на университета.
Студентите са много по-напред в потреблението на изкуствения разсъдък, в сравнение с образователната стратегия разрешава, регистрира проф. Димитров.
Според него новият институт за ИИ би могъл да се финансира на планов принцип, без да се изискват в допълнение разноски от бюджета. Това може да е рамка за взаимна работа, акцентира проф. Димитров.
" Искаме да създадем точка за контакт, организационна конструкция, която да е ясно забележима. Бизнесът ще знае доста тъкмо към кого тъкмо да се обърне. "
Ядрената енергетика не са единствено инженери, които могат да работят с нуклеарни реактори. Почти 2/3 от хората в една нуклеарна централа се занимават с логистика, стопанска система, счетоводство, сигурност и доста други неща отвън физиката и нуклеарното инженерство. Това е огромен и комплициран развой, акцентира ректорът, мотивирайки построяването на втория институт – в региона на нуклеарната сигурност.
За новия план – строителството на седми и осми блок на АЕЦ " Козлодуй ", ще бъдат нужни 8 000 - 10 000 души, добавя Димитър Димитров.
" Няма да сътворяваме програмен продукт, да пишем нови стратегии за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е допустимо. "
Университетът има огромен data център, взе участие в два плана за супер бързи компютри, има и връзка със супер компютъра на Българска академия на науките, развива стартъпи и образованието няма да е единствено теоретично, твърди ректорът. По думите му, упоритостта е студентите да се научат да ползват ИИ в бизнеса, какъвто е профилът на университета.
Студентите са много по-напред в потреблението на изкуствения разсъдък, в сравнение с образователната стратегия разрешава, регистрира проф. Димитров.
Според него новият институт за ИИ би могъл да се финансира на планов принцип, без да се изискват в допълнение разноски от бюджета. Това може да е рамка за взаимна работа, акцентира проф. Димитров.
" Искаме да създадем точка за контакт, организационна конструкция, която да е ясно забележима. Бизнесът ще знае доста тъкмо към кого тъкмо да се обърне. "
Ядрената енергетика не са единствено инженери, които могат да работят с нуклеарни реактори. Почти 2/3 от хората в една нуклеарна централа се занимават с логистика, стопанска система, счетоводство, сигурност и доста други неща отвън физиката и нуклеарното инженерство. Това е огромен и комплициран развой, акцентира ректорът, мотивирайки построяването на втория институт – в региона на нуклеарната сигурност.
За новия план – строителството на седми и осми блок на АЕЦ " Козлодуй ", ще бъдат нужни 8 000 - 10 000 души, добавя Димитър Димитров.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ