Създаването на човешко сърце вече е възможно. На гости в

...
Създаването на човешко сърце вече е възможно. На гости в
Коментари Харесай

Проф. Николай Желев: Хората ще живеят повече, защото много заболявания ще се лекуват

Създаването на човешко сърце към този момент е допустимо. На посетители в „ 120 минути” е един талантлив академик, който с изключение на всичко е и българин - проф. Николай Желев.

– Здравейте, три десетилетия вие работите в Шотландия и ето ви тук. Първо ви видяхме по Би Би Си, по американските малките екрани преди няколко години и ето ви в този момент на родна земя. Разкажете ни, по какъв начин се основава човешко сърце?

– Развитието на биотехнологиите в последните години направи допустимо това, което по-рано считахме за научна фантастика. Ако бяхте ми задали този въпрос единствено преди 5 години, аз щях да ви отговоря, че това е невероятно 9 да сътворяваме изкуствени човешки органи от човешки кафези.

Но с помощта на развиването на няколко технологии – първото е.. на човешкия геном, второто е по този начин наречените стволови кафези и фактът, че успяхме да се научим да препрограмираме клетките. Тъй като всички кафези в нашия организъм са на процедура клонове от една и съща клетка – това е яйцеклетката. Тоест, те съдържат една и съща информация, цялата информация за организма, макар че всяка обособена клетка употребява може би 10% от тази информация, с цел да извършва съответни функционалности.

– Тоест, ние можем да кажем на клетката каква да бъде?

– Да, можем да я препрограмираме. Кожната клетка има информацията за организма като цяло. Тя употребява част от тази информация, само че, в случай че е препрограмираме, тя може да стане сърдечно, в тази ситуация кардиомиоцит.

– Кардиоклетка. Те не се регенерират, нали, сърцето не се регенерира?

– Да, за жалост, сърцето е единственият орган, който доста мъчно регенерира. Ние се раждаме с дребни сърца с избран брой кафези, което нараства с помощта на това, че всяка обособена клетка нараства по размер. Но, в случай че в хода на нашия живот част от тези кафези умрат, ние оставаме с толкоз кафези по-малко. Сърцето е един специфичен орган. То е най-здраво работещият орган в човешкото тяло непрестанно. Няма време за ремонти.

Ние се научихме да вършим дребни сърца, това особено е 1 мм. Размерът в тази ситуация няма значение, ние се раждаме с доста дребни сърца, които са изцяло функционални. Целта на тези дребни сърца е да можем да вършим огромно количество такива сърца, които да използваме за тестване на лекарствени субстанции.

В нашата лаборатория досега ги използваме за тестване на лекарствени субстанции, защото е огромен проблем. За да се получат положителни лекарствени субстанции, те би трябвало да се тестват в идеалния случай върху пациенти и здрави хора.

– Ето за какво английските медии ви нарекоха „ индивидът, разрушил хиляда сърца”.

– Ние ги сътворяваме, по-късно ги разрушаваме.

– Мислите ли, че това малко сърчице, което демонстрирахме, някой ден може да се употребява, с цел да размени човешкия орган?

– Това към този момент е изцяло допустимо. Това не е научна фантастика. Даже се вършат такива опити от други сътрудници – да се направи същинско, функциониращо огромно човешко сърце.

– Как да се направи?

– Първо се основава колагенната конструкция на сърцето, по-късно може да се препрограмират кожни кафези, които образуват трите пласта на сърцето, и тези сърца бият и биха могли да се употребяват за трансплантация. Това е в далечна и не толкоз далечна вероятност.

– Колко не толкоз далечна?

– Винаги съм бил оптимист, само че това бързо развиване на биотехнологиите ме изненадва и мен. Факт е, че в този момент можем да секвенираме човешки геноми, което докара до бурното развиване на тази област на стволовите кафези, изненада всички. Когато бях студент, ние секвенирахме един ген за една година и смятахме това за огромно достижение.

Първият геном се секвенира 2004 година, за 10 години упорита работа на доста учени на стойност от 3 млрд $. Тогава никой не можеше да ви каже, че ще можем единствено след няколко години, с помощта на развиването на технологиите, да секвенираме човешки геноми за половин ден на стойност 1000 $.

– Тоест, нещо като софтуерната гражданска война. Както преди 1- година не можехме да си представим, че телефоните ни ще са без бутони и ще са едни огромни екрани, по този начин не можехме да си представим също да клонират органи. А рака? Какво вършим там, ще има ли пробив най-сетне?

– Вече има пробив. Доскоро ние не знаехме какви са молекулните механизми на това заболяване. Ракът е едно доста комплицирано заболяване, защото се провокира от разновидности в нашето тяло в клетките на нашето тяло, които карат избрани кафези да се разделят без надзор, да не се подчиняват на главната цел – да поддържат организма като цяло, да метастазират и това води до гибелта.

Но има доста типове рак, разнообразни комбинации от разновидности могат да доведат до това положение в разнообразни органи. Важно е да се знае във всеки съответен случай какви са разновидностите, които са довели до това.

Ракът към този момент не е такава мистерия, знаят се аргументите, обособените типове ракове и в този момент се търсят комбинациите, които биха могли да провокират селективно заличаване на раковите кафези.

– Друго ваше начинание, говорейки за битката с рака – някои животни излъчват своя лична светлина ми обяснихте вие. Какво значение има това в битката с рака?

– Ракът е едно доста комплицирано заболяване, защото се дължи на разновидности на нашите лични кафези и там казусът е не да се убият раковите кафези, ние доста елементарно можем да ги убием, а да се запазят естествените кафези.

Трябва лекарството да можем доста тъкмо да го диференцираме сред ракова и естествена клетка, а ние се опитваме да създадем способи, където да пресъздаваме раковите кафези в подтекста на организма. Един метод, който ние разработихме, беше оповестен в едно от нашите списания, може би за това говорите, е да създадем ракови кафези, които излъчват светлина.

Ние може да кажете, но това са някакви неестествени кафези, защото човешкото тяло не излъчва светлина, макар че това е един доста античен механизъм, доста обикновени скотски организми, като се стартира от планктона и светулките излъчват светлина, е допустимо да се вземе генът, който е виновен за този развой, и да се инжектира в човешкия геном или в генома на мишките и те стартират да излъчват светлина.

– Правили сте подобен опит?

– Да, ние сме правили такива опити и тези животни са изцяло физиологично естествени, единствено че излъчват зелена или алена светлина, което прави останалите мишки завистливи.

– Ама това е рисково, някоя котка като види отдалече, че мишката свети, може да я…

– Да, несъмнено, това ги прави лесна плячка. Особено в тъмното. Идеята беше да създадем способ, посредством който доста бързо да тестваме лекарствени субстанции без да се убиват животни. В нашия случай създадохме мишки със светещи тумори.

Много елементарно се наблюдава размера на тумора, дали той метастазира. Различни медикаменти се инжектират в мишката и незабавно се вижда техният резултат. Това е един метод за по-бързо и сполучливо развиване в нашия случай на лекарствени субстанции против рака.

– Светещите мишки по цялостен живот ли светят или по малко?

– Можем да създадем по този начин, че да включваме или да изключваме тази светлина, да променяме цвета.

– А хора?

– Теоретично хора също могат да светят. Аз се майтапя дори, че би било потребно за велосипедистите да имат светещи елементи на тялото, с цел да се виждат елементарно в тъмното. Хората употребяват този способ, това провокира и големи етически разногласия. Ние имахме подобен огромен спор – би трябвало ли ние да променяме генома на индивида, да го вършим по-добър, тъй като това е допустимо.

– А би трябвало ли? Защото всяка смяна на генома е някаква разновидност, нали по този начин?

– Ние променяме нашия геном непрекъснато. Тези, които сега са на плажа, под въздействието на въздействието на ултравиолетовата светлина ще получат доста разновидности. Теоретично е допустимо някои от тези разновидности да накарат тяхната кожа да свети, само че би трябвало да се разчита на късмет.

В някои случаи е наложително – в случай че вие имате разновидност, която ще докара до болест, бихте желали да променим тази разновидност, с цел да не боледувате от тази болест.

Ако желаете да променим вашия и моя геном, с цел да станем високи и руси, с къдрави коси, някои споделят, че това към този момент е прекомерно. Според мен този въпрос би трябвало да се взема решение самостоятелно от индивида, само че провокира големи етически полемики.

– Професоре, както е тръгнало, единствено да ви попитам, по какъв брой години ще живеят хората, да кажем, след един век?

– Повече, несъмнено повече, защото доста болести ще се лекуват. Ще можем да възвръщаме развалени органи и това несъмнено ще удължи живота. Това не значи, че би трябвало в този момент да водим един неблагоразумен метод на живот, защото ще можем постоянно да си подменим крайниците, и сърцата, и други органи.

– И бъбреците, и черните дробове. Много хора в този момент се питат по кое време ще стане да се сменят черните дробове.

– Предимно насочваме нашите старания, несъмнено, за лекуване на съществени, на значими болести, като да вземем за пример диабета. Има в този момент сполучливи опити със основаване на неестествен панкреас, опити за възобновяване на нерви.

– Четох за това, обвързвано с едни ваши сътрудници в Япония. Доколко е реалистично да се сътвори напълно неестествен панкреас, или най-малко болните да оздравеят.

– Или най-малко тези кафези, които създават инсулин. Това е допустимо. Огромен прогрес има в неврологичните болести. Травма – при спиране на нервите те могат да бъдат възобновени още веднъж, като се вземат кафези, които се препрограмират в нервни кафези и хората стават от инвалидните столове и потеглят. Това са чудеса, които граничеха с научна фантастика преди години, само че нашата област се развива толкоз бързо, че към този момент нищо не може да ни учуди.

– Да разкажем нещо за вас, по какъв начин попаднахте в Шотландия?

– В Шотландия попаднах от Дания през Лондон, и незабавно се влюбих в тази страна.

– По-правилният въпрос е по кое време напуснахте България и за какво?

– България напуснах през 1991 година по време на измененията, както доста учени да търсят професионална реализация и избавление.

– Къде работехте към 91-ва година?

– Бях в Института по клетъчна биология с акад. Асен Хаджиолов. По това време това беше изходът за доста учени. Шотландия незабавно ме притегли след Англия, защото тя е страна, която доста наподобява на България по хубостта си, по нравите на хората. Темпераментът на шотландеца е доста непосредствен до българина. Те обичат националните танци, мощният алкохол, веселието, само че в същото време доста и се разграничават.

– Здравеопазването по какъв начин е там?

– Здравеопазването е положително, поставят се големи старания, има хубави лечебни заведения. Моята щерка приключи медицина и влагат се новите технологии, персонализираната медицина, за която говорихме.

– Към 91-ва година се изисква и малко храброст да напуснеш България, тъй като в този безпорядък, в който е била потънала страната към този миг, вие отивате… не знам дали сте имали другар, който да ви подаде ръка или сте отишли на сляпо в чужбина.

– Да, с един куфар. Вижте, човек елементарно се приспособява към хубавото. Шотландия е една обективна страна. Това, което липсва в България – правдивост. Няма значение от кое място идваш и с какъв брой куфара багаж идваш, въпросът е по какъв начин мислиш. Даже няма значение с какъв акцент приказваш.

– А с какъв брой лв. в джоба излизаш от България има ли значение?

– И това няма значение общо взето, защото човек доста бързо може да се устрои на квартира.

– При вас по този начин ли беше?

– Нямах никакви проблеми с адаптирането в Шотландия, те са доста гостоприемни към чужденците. Това, че си от България не е преимущество, несъмнено, само че никога не е минус. Това е едно заслужено, добре уредено общество, което, ние единствено можем да се поучим от тях. По размер ние сме сходна страна.

– Колко време ви трябваше, с цел да се почувствате оценен? Защото в България в доста връзки, за жалост, се толерира посредствеността. Срещали сте го евентуално.

– Да, за жалост. България си остава една красива страна и дори хората сякаш станаха по-ярки и красиви, само че виреят и доста тъмни усеща като злоба, лакомия и това възприятие на липса на правдивост, което някак потиска на всички места и във всяка една област.

– А вие по какъв начин се почувствахте оценен там?

– Много елементарно. Там няма значение от кое място идваш и какъв си. В едно заслужено общество като Шотландия всеки, който дава, получава. Там виждаш действителната помощ на обществото. И там има, несъмнено, конкуренция, ненапълно злоба, тя е градивна. Държавата оказва помощ в същинския смисъл, примерно за основаване на приложни посоки, което отсъства в България.

Един академик в последна сметка желае да види неговото изобретение освен оповестено и забравено в някакво списание, в случай че ще да е представено там 1000 пъти, желае да види то да оказва помощ на практиката, да прави живота на хората по-добър и да избавя животи.

Затова е належащо да се сътвори частна компания в миналото, тъй като частните компании са тези, които претворяват фундаменталните открития в практиката. Това в Шотландия става доста елементарно, с голяма помощ на университетите, на страната. В България това е един доста сложен развой.

– То даже и да го измислиш тук, евентуално би трябвало да работиш с някой в чужбина, с цел да разчиташ на тази бърза писта към частните компании.

– Да, това е за жалост методът.

– Дъщеря ви учи медицина, казахте, че е приключила дори в Лондон?

– В Дънди, в Шотландия.

– Живее в Лондон, бихте ли я посъветвали да се върне някой ден в България?

– Тя пътува доста, сега е в Южна Африка, откакто мина през Танзания, Колумбия. Тя обича да пътува, тъй че най-вероятно ще мине и през България. Тя е подобен странник, че кой знае къде ще се окаже след година-две и обича да натрупа опит.

Трудно ми е да дам подобен съвет, това е доста персонално. Аз персонално виждам всичките компликации, с които учените и експертите в България се сблъскват и това е персонален въпрос. Аз самият на този стадий избирам да пристигам до България да работя с сътрудници, само че още не съм намерил смелостта да остана.

– Разбрах ви, триумф във всяко във всяко ваше бъдещо начинание. Пазете сърцето и сърцата на другите, несъмнено.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР