Радев наложи вето на закона, с който продажбата на Лукойл може да стане само с разрешение на ДАНС
Създава се състояние, при което Министерски съвет не може независимо да упражни свое конституционно пълномощие, показва президентът
Държавният глава Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание признатия на 24 октомври Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията. Посредством закона са въведени характерни условия за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с недвижимо имущество, с някои движими движимости и с дружествени дялове и акции от капитала на четири компании, следени от компанията „ Лукойл “. Такива покупко-продажби ще може да се правят единствено след решение на Министерския съвет, което от своя страна е обусловено от позитивно мнение на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС).
В претекстовете към ветото президентът акцентира, че законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнение на ДАНС, което е конституционно неприемливо. „ Министерският съвет е способният орган, който управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната и обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС, въпреки това, е профилиран орган към Министерския съвет и не може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения. В противоположен случай се основава състояние, при което Министерският съвет не може независимо да упражни свое конституционно пълномощие. Това единствено по себе си е несъвместимо с логиката на действие на структурите на изпълнителната власт ”, аргументира се президентът.
„ Още повече, че по глава Шеста от Закона за поощряване на вложенията към този момент има уредена процедура по скрининг на задгранични вложения, които евентуално биха могли да застрашат националната сигурност. В тази процедура се регистрира освен мнението на ДАНС по възможни покупко-продажби, само че също по този начин и мнението на Държавна организация „ Разузнаване “, както и на редица други държавни органи. Налагането на спомагателни условия за съответно избрани компании не е съобразено и с условията на правото на Европейския съюз и опонира както на буквата, по този начин и на смисъла на Закона за нормативните актове ”, твърди президентът.
Ето и цялостните претекстове на „ Дондуков ” 2:
МОТИВИ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ПРИЕТ ОТ 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 24 ОКТОМВРИ 2025 ГОДИНА
Уважаеми народни представители,
Споделям преобладаващите настройки измежду политическото болшинство в Народното събрание, че при разпоредителни покупко-продажби с активите на най-значимата нефтопреработвателна компания в страната и главен снабдител на нефтопродукти за вътрешния пазар, пораждат съществени опасности за националната сигурност. В тази обстановка няма подозрение, че държавното управление е длъжно да работи навреме и да употребява всички законни средства, с цел да отбрани икономическите ползи и енергийната сигурност на страната и да обезврежда възможни закани против стратегически обекти и действия, които са от голяма важност както за нашата национална сигурност, по този начин и за сигурността на нашите сътрудници от Европейския съюз и НАТО.
Върховенството на закона и отбраната на националната сигурност обаче не са взаимоизключващи се полезности. Неслучайно в член 4, т. 1 и 3 от рамковия Закон за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност категорично се показва, че ръководството и действието на системата за отбрана на националната сигурност следва да се реализира при съблюдаване на Конституцията, законите и интернационалните контракти, по които Република България е страна, както и при ценене и гарантиране правата на индивида и главните свободи.
Приетият на 24 октомври 2025 година Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията (ЗД ЗНИ) нарушава този нужен баланс и поражда опасения, че няма да успее да подсигурява и ефикасна отбрана на националната сигурност.
Предлагам на Вашето внимание следните причини в тази връзка:
1. По силата на правото на Европейския съюз страните членки са обвързани както от разпоредбите за свободен общ пазар, по този начин и от правила за обща външна политика и политика за сигурност. По силата на член 3, § 1, б. „ д “ от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът разполага с изключителна подготвеност в региона на общата комерсиална политика, а рестриктивните мерки върху придвижването на капитали сред страните членки са поначало неразрешени (чл. 63 ДЕС).
Посредством Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година е основана обща европейска правна рамка за скрининг на директните задгранични вложения в Съюза, която подсигурява съгласуваност и съдействие сред страните членки на Европейски Съюз във връзка с скрининга на директните задгранични вложения, които има възможност да обиден сигурността или публичния ред.
През 2024 година е признат Закон за изменение и допълнение на Закона за поощряване на вложенията (Обн., Дъждовни води, бр. 20 от 8.03.2024 г.) и е добавена нова глава Шеста „ Национален механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, в сходство с Регламент (ЕС) 2019/452 “. Посредством нея е въведен специфичен позволителен режим за разнообразни групи задгранични вложения, измежду които и всички директни задгранични вложения в обекти, действия, предприятията или капитала на лица, които правят действия по член 2, алинея 1, т. 8 от Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
На настрана съображение този позволителен режим обгръща и всички директни задгранични вложения, когато вложителят е от Русия или от Беларус.
По член 27, алинея 5 от Закона за поощряване на вложенията както Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС), по този начин и Държавна организация „ Разузнаване “ могат да подадат стимулирано искане до Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция, която не попада в приложното поле на закона, само че за която тези две организации имат данни, че същата може да окаже влияние върху сигурността и публичния ред в страната.
По силата на член 27в, алинея 2 от Закона за поощряване на вложенията представители на ДАНС и на ДАР са членове на Междуведомствения съвет за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, а самият състав на съвета се дефинира от Министерския съвет (чл. 27в, алинея 3 от Закона за поощряване на инвестициите).
По този метод настоящото българско право към този момент съдържа механизъм, който е съгласуван с правото на Европейски Съюз и който разрешава осъществяването на прелиминарен скрининг на евентуално рискови задгранични вложения. Разглежданият тук Закон за допълнение на ЗНИ основава две спомагателни условия за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с активите на категорично посочени юридически лица и по този начин влиза в несъгласие както с настоящото национално законодателство, по този начин и с относимото право на Европейски Съюз.
Противоречие с настоящото национално право е налице, защото предварителното изследване от страна на ДАНС по новите алинея 10 и 11 и решението на Министерския съвет по новата алинея 12 от член 27 ЗНИ ще работят редом с националния механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред по глава Шеста от ЗНИ. От закона не излиза наяве в каква връзка ще бъдат двете процедури и дали въобще ще има връзка сред тях. Ако една инвестиция получи позитивно мнение от ДАНС и позволение от Министерския съвет, тогава разглеждането от Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция става безсмислено.
Новият юридически ред за реализиране на разпоредителни покупко-продажби по алинея 10–13 на член 27 ЗНИ нарушава и правилата на правото на Европейския съюз и особено разпоредбите на единния пазар, гарантиращ свободното придвижване на артикули, услуги, капитали и хора. Допустимите отклонения от този режим по съображения за отбрана на националната сигурност са към този момент уредени в Регламент 2019/452 и надлежно приложени в българското право по глава Шеста от ЗНИ.
2. По смисъла на член 3, алинея 1 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, публични връзки, които се поддават на трайна уредба. Поначало законът контролира държанието на безграничен кръг субекти и важи за голям брой бъдещи еднотипни връзки. Приемането от Народното събрание на закон за съответни покупко-продажби на съответни юридически лица опонира както на буквата и смисъла на Закона за нормативните актове, по този начин и на конституционния принцип на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията).
3. Обсъжданият тук ЗД ЗНИ открива конституционно неприемлива обязаност сред мнението на ДАНС по алинея 10 и 11 от член 27 от Закона за поощряване на вложенията и решението на Министерския съвет по алинея 12 на същия текст. Законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнението на ДАНС, въпреки че организацията по смисъла на член 2, алинея 1 от Закона за ДАНС е профилиран орган към Министерския съвет за осъществяване на политиката за отбрана на националната сигурност.
Според член 105, алинея 1 от Конституцията Министерският съвет е способен да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, а съгласно алинея 2 от същия текст Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност. От това следва, че ДАНС не би трябвало да може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения.
Още повече, че визираните в новата алинея 10 и 11 от член 27 ЗНИ мнения надали ще бъдат обществено притежание, с цел да може да се реши дали Министерският съвет е работил при позитивно или при негативно мнение на ДАНС по договорката.
4. Законът за допълнение на Закона за поощряване на вложенията слага редица въпроси и от позиция на реализиране на посочените от вносителите цели.
4.1. По смисъла на § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за ДАНС, ДАНС е приемник на Национална работа „ Сигурност “ в Министерството на вътрешните работи. В претекстовете на вносителите на законопроекта се акцентира, че през 1999 година при продажбата на петролната рафинерия мнението на Национална работа „ Сигурност “ по договорката „ е променяно няколко пъти по неразбираеми подбуди “. Законът обаче не предлага каквито и да е гаранции, че мнението на ДАНС по възможни бъдещи покупко-продажби, визирани в новите алинея 10–13 от член 27 на Закона за поощряване на вложенията, ще бъде по-обективно спрямо ситуацията от 1999 година. След като Народното събрание одобри, че то е умело да избира и да освобождава ръководителя на ДАНС, поражда сериозна заплаха в активността на организацията професионалната преценка на рисковете и заканите пред националната сигурност да бъде подценявана за сметка на краткотрайните политически ползи на ръководещата коалиция.
4.2. Според претекстовете на вносителите на законопроекта, въз основа на който е признат ЗД ЗНИ, преследваната цел се показва в привличането на „ стратегически вложител от сектора, който да подсигурява непрекъсната работа на активите в обсега на този план “. Създаването на правна неустановеност обаче не е фактор за привличане на стратегически вложители, а в противен случай – рискува да ги отблъсне. Правната неустановеност в тази ситуация се показва в това, че не са авансово открити критериите, на които би трябвало да дават отговор икономическите субекти, които са визирани в новата алинея 10–13 от член 27 ЗНИ, с цел да получат позитивно мнение от ДАНС и решение на Министерския съвет за разрешаване на покупко-продажбите.
Това поражда риск от произвол, както и от нарушение на конституционните правила на отбрана на правото на благосъстоятелност (чл. 17 от Конституцията) и свободната стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 от Конституцията). Вярно е, че тези права не са безспорни. Те подлежат на ограничение, обаче при съблюдаване на изискванията за правда и пропорция на рестриктивните мерки и при изискване, че тези ограничавания важат в една и съща степен за другите стопански субекти, които може да бъдат наранени от тях.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за поощряване на вложенията, признат от Народното събрание на 24 октомври 2025 година.
Държавният глава Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание признатия на 24 октомври Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията. Посредством закона са въведени характерни условия за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с недвижимо имущество, с някои движими движимости и с дружествени дялове и акции от капитала на четири компании, следени от компанията „ Лукойл “. Такива покупко-продажби ще може да се правят единствено след решение на Министерския съвет, което от своя страна е обусловено от позитивно мнение на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС).
В претекстовете към ветото президентът акцентира, че законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнение на ДАНС, което е конституционно неприемливо. „ Министерският съвет е способният орган, който управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната и обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС, въпреки това, е профилиран орган към Министерския съвет и не може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения. В противоположен случай се основава състояние, при което Министерският съвет не може независимо да упражни свое конституционно пълномощие. Това единствено по себе си е несъвместимо с логиката на действие на структурите на изпълнителната власт ”, аргументира се президентът.
„ Още повече, че по глава Шеста от Закона за поощряване на вложенията към този момент има уредена процедура по скрининг на задгранични вложения, които евентуално биха могли да застрашат националната сигурност. В тази процедура се регистрира освен мнението на ДАНС по възможни покупко-продажби, само че също по този начин и мнението на Държавна организация „ Разузнаване “, както и на редица други държавни органи. Налагането на спомагателни условия за съответно избрани компании не е съобразено и с условията на правото на Европейския съюз и опонира както на буквата, по този начин и на смисъла на Закона за нормативните актове ”, твърди президентът.
Ето и цялостните претекстове на „ Дондуков ” 2:
МОТИВИ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ПРИЕТ ОТ 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 24 ОКТОМВРИ 2025 ГОДИНА
Уважаеми народни представители,
Споделям преобладаващите настройки измежду политическото болшинство в Народното събрание, че при разпоредителни покупко-продажби с активите на най-значимата нефтопреработвателна компания в страната и главен снабдител на нефтопродукти за вътрешния пазар, пораждат съществени опасности за националната сигурност. В тази обстановка няма подозрение, че държавното управление е длъжно да работи навреме и да употребява всички законни средства, с цел да отбрани икономическите ползи и енергийната сигурност на страната и да обезврежда възможни закани против стратегически обекти и действия, които са от голяма важност както за нашата национална сигурност, по този начин и за сигурността на нашите сътрудници от Европейския съюз и НАТО.
Върховенството на закона и отбраната на националната сигурност обаче не са взаимоизключващи се полезности. Неслучайно в член 4, т. 1 и 3 от рамковия Закон за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност категорично се показва, че ръководството и действието на системата за отбрана на националната сигурност следва да се реализира при съблюдаване на Конституцията, законите и интернационалните контракти, по които Република България е страна, както и при ценене и гарантиране правата на индивида и главните свободи.
Приетият на 24 октомври 2025 година Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията (ЗД ЗНИ) нарушава този нужен баланс и поражда опасения, че няма да успее да подсигурява и ефикасна отбрана на националната сигурност.
Предлагам на Вашето внимание следните причини в тази връзка:
1. По силата на правото на Европейския съюз страните членки са обвързани както от разпоредбите за свободен общ пазар, по този начин и от правила за обща външна политика и политика за сигурност. По силата на член 3, § 1, б. „ д “ от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът разполага с изключителна подготвеност в региона на общата комерсиална политика, а рестриктивните мерки върху придвижването на капитали сред страните членки са поначало неразрешени (чл. 63 ДЕС).
Посредством Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година е основана обща европейска правна рамка за скрининг на директните задгранични вложения в Съюза, която подсигурява съгласуваност и съдействие сред страните членки на Европейски Съюз във връзка с скрининга на директните задгранични вложения, които има възможност да обиден сигурността или публичния ред.
През 2024 година е признат Закон за изменение и допълнение на Закона за поощряване на вложенията (Обн., Дъждовни води, бр. 20 от 8.03.2024 г.) и е добавена нова глава Шеста „ Национален механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, в сходство с Регламент (ЕС) 2019/452 “. Посредством нея е въведен специфичен позволителен режим за разнообразни групи задгранични вложения, измежду които и всички директни задгранични вложения в обекти, действия, предприятията или капитала на лица, които правят действия по член 2, алинея 1, т. 8 от Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
На настрана съображение този позволителен режим обгръща и всички директни задгранични вложения, когато вложителят е от Русия или от Беларус.
По член 27, алинея 5 от Закона за поощряване на вложенията както Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС), по този начин и Държавна организация „ Разузнаване “ могат да подадат стимулирано искане до Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция, която не попада в приложното поле на закона, само че за която тези две организации имат данни, че същата може да окаже влияние върху сигурността и публичния ред в страната.
По силата на член 27в, алинея 2 от Закона за поощряване на вложенията представители на ДАНС и на ДАР са членове на Междуведомствения съвет за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, а самият състав на съвета се дефинира от Министерския съвет (чл. 27в, алинея 3 от Закона за поощряване на инвестициите).
По този метод настоящото българско право към този момент съдържа механизъм, който е съгласуван с правото на Европейски Съюз и който разрешава осъществяването на прелиминарен скрининг на евентуално рискови задгранични вложения. Разглежданият тук Закон за допълнение на ЗНИ основава две спомагателни условия за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с активите на категорично посочени юридически лица и по този начин влиза в несъгласие както с настоящото национално законодателство, по този начин и с относимото право на Европейски Съюз.
Противоречие с настоящото национално право е налице, защото предварителното изследване от страна на ДАНС по новите алинея 10 и 11 и решението на Министерския съвет по новата алинея 12 от член 27 ЗНИ ще работят редом с националния механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред по глава Шеста от ЗНИ. От закона не излиза наяве в каква връзка ще бъдат двете процедури и дали въобще ще има връзка сред тях. Ако една инвестиция получи позитивно мнение от ДАНС и позволение от Министерския съвет, тогава разглеждането от Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция става безсмислено.
Новият юридически ред за реализиране на разпоредителни покупко-продажби по алинея 10–13 на член 27 ЗНИ нарушава и правилата на правото на Европейския съюз и особено разпоредбите на единния пазар, гарантиращ свободното придвижване на артикули, услуги, капитали и хора. Допустимите отклонения от този режим по съображения за отбрана на националната сигурност са към този момент уредени в Регламент 2019/452 и надлежно приложени в българското право по глава Шеста от ЗНИ.
2. По смисъла на член 3, алинея 1 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, публични връзки, които се поддават на трайна уредба. Поначало законът контролира държанието на безграничен кръг субекти и важи за голям брой бъдещи еднотипни връзки. Приемането от Народното събрание на закон за съответни покупко-продажби на съответни юридически лица опонира както на буквата и смисъла на Закона за нормативните актове, по този начин и на конституционния принцип на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията).
3. Обсъжданият тук ЗД ЗНИ открива конституционно неприемлива обязаност сред мнението на ДАНС по алинея 10 и 11 от член 27 от Закона за поощряване на вложенията и решението на Министерския съвет по алинея 12 на същия текст. Законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнението на ДАНС, въпреки че организацията по смисъла на член 2, алинея 1 от Закона за ДАНС е профилиран орган към Министерския съвет за осъществяване на политиката за отбрана на националната сигурност.
Според член 105, алинея 1 от Конституцията Министерският съвет е способен да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, а съгласно алинея 2 от същия текст Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност. От това следва, че ДАНС не би трябвало да може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения.
Още повече, че визираните в новата алинея 10 и 11 от член 27 ЗНИ мнения надали ще бъдат обществено притежание, с цел да може да се реши дали Министерският съвет е работил при позитивно или при негативно мнение на ДАНС по договорката.
4. Законът за допълнение на Закона за поощряване на вложенията слага редица въпроси и от позиция на реализиране на посочените от вносителите цели.
4.1. По смисъла на § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за ДАНС, ДАНС е приемник на Национална работа „ Сигурност “ в Министерството на вътрешните работи. В претекстовете на вносителите на законопроекта се акцентира, че през 1999 година при продажбата на петролната рафинерия мнението на Национална работа „ Сигурност “ по договорката „ е променяно няколко пъти по неразбираеми подбуди “. Законът обаче не предлага каквито и да е гаранции, че мнението на ДАНС по възможни бъдещи покупко-продажби, визирани в новите алинея 10–13 от член 27 на Закона за поощряване на вложенията, ще бъде по-обективно спрямо ситуацията от 1999 година. След като Народното събрание одобри, че то е умело да избира и да освобождава ръководителя на ДАНС, поражда сериозна заплаха в активността на организацията професионалната преценка на рисковете и заканите пред националната сигурност да бъде подценявана за сметка на краткотрайните политически ползи на ръководещата коалиция.
4.2. Според претекстовете на вносителите на законопроекта, въз основа на който е признат ЗД ЗНИ, преследваната цел се показва в привличането на „ стратегически вложител от сектора, който да подсигурява непрекъсната работа на активите в обсега на този план “. Създаването на правна неустановеност обаче не е фактор за привличане на стратегически вложители, а в противен случай – рискува да ги отблъсне. Правната неустановеност в тази ситуация се показва в това, че не са авансово открити критериите, на които би трябвало да дават отговор икономическите субекти, които са визирани в новата алинея 10–13 от член 27 ЗНИ, с цел да получат позитивно мнение от ДАНС и решение на Министерския съвет за разрешаване на покупко-продажбите.
Това поражда риск от произвол, както и от нарушение на конституционните правила на отбрана на правото на благосъстоятелност (чл. 17 от Конституцията) и свободната стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 от Конституцията). Вярно е, че тези права не са безспорни. Те подлежат на ограничение, обаче при съблюдаване на изискванията за правда и пропорция на рестриктивните мерки и при изискване, че тези ограничавания важат в една и съща степен за другите стопански субекти, които може да бъдат наранени от тях.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за поощряване на вложенията, признат от Народното събрание на 24 октомври 2025 година.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ