Порточанов: Бенфика искаше да купи Кишишев с ценни книжа, като Батето друг няма да има
Създателят на явлението Нефтохимик и някогашен член на изпълкома на БФС Христо Порточанов приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по TV+. През 90-те години бургаските вечери бяха едни от най-актуалните в българския футбол. Край морето вреше и кипеше. И с атракция, и със кавги, и с една фигура, която бързо си отвоюва неоспорим почит в родния футбол. Левски и ЦСКА знаеха, че стигнат ли до Пловдив, към този момент са взели най-малко по един гол против Нефтохимик. Треньор на отбора беше Димитър Димитров-Херо, само че зад сполучливия план стоеше фигура, с чиито лик на електронното табло на тогавашния стадион-красавец започваше и завършваше всеки мач на стадиона в квартал „ Лазур “ – Христо Порточанов.
- Здравейте, господин Порточанов! Предстои Конгрес на БФС, какви промени са нужни в най-популярната игра?
- Във всяко нещо в днешно време постоянно могат да се създадат промени. Но то няма нищо, няма футбол – за какви промени приказваме? Ако приказваме дали да сменим Боби и да сложим някой различен, това е ненужно занятие. За мен този Конгрес е ненужно харчене на пари. Промени могат да настъпят в Изпълнителния комитет.
- Какви?
- Президенти и притежатели на клубове нямат място в Изпълнителния комитет и мисля, че ще излязат оттова. Това е вярното.
- Различни бяха в годините връзките ви с Борислав Михайлов, в този момент какви са?
- Много положителни. Имаше напрежение преди няколко години, само че мисля, че уточнихме разликите, изгладихме несъгласията и сме в естествен човешки разговор.
- Тогава се смяташе, че е направил неприятно като не ви е присъединил в Изпълкома, само че в действителност може би се оказа за положително.
- Аз персонално се усещам добре. Бил съм несъмнено 10 години в Изпълкома. Не виждам нещо, което да се е отразило негативно на житието ми. Дали съм вътре или вън от Изпълкома, е без значение. Важно е в живота да се усещам добре.
- Защо Борислав Михайлов реши да се дистанцира от вас и да не ви вземе в Изпълкома? Говорили ли сте по този въпрос?
- Това е от преди осем години.
- Да, само че не е станало въпрос. Минала е отминалост, може да се кажат всички неща.
- Много добре знаете, че един наш общ другар си беше въобразил, че аз преча на развиването на неговия клуб. И очевидно Боби се е поддал. Това е цялата истина.
- Коя е мощната фигура в българския футбол сега?
- Като началник е Боби, няма различен. Действително одобрен началник, израсна доста, направи извънредно положителни контакти на европейско и международно равнище в УЕФА и ФИФА. Прави положително за българския футбол, само че като цяло няма футбол. Мисля, че като цяло виновността не е в Боби или в Изпълнителния комитет. Когато страната реши футболът да стане приоритет, тогава ще имаме футбол. Засега страната не поставя футбола като приоритет, както и спорта. Когато го постави и се върнем отпреди демокрацията, тогава ще почнем да имаме положителни спортисти и добър футбол.
- В днешно време може ли да се появи събитие като Нефтохимик?
- Мисля, че не. Времето е друго, доста комерсиално. Хората са други – овълчени, мнителни. Може би Лудогорец загатва леко и би се доближил, само че това е различен модел – интернационален модел. Там просто не виждам българи. Едва ли скоро ще се появи нещо като Нефтохимик, в случай че не реша аз на тези години да върша отново Нефтохимик, в кръга на шегата.
- Останаха ли ви врагове – толкоз борби, а с съвсем всички ваши врагове във времето в този момент се прегръщате?
- Какво значи врагове? Имали сме някакви несъгласия. За това не може да се каже зложелател. За какво има да водиме война между тях? Аз съм защитавал позициите на клуба, който съм управлявал и индиректно е бил мой. Но той е бил благосъстоятелност на града като цяло, в никакъв случай не съм смятал този клуб като мой. Не съм давал опция на тези хора, които ги наричаш врагове, да спекулират, злоупотребяват или да мачкат клуба ни. По-скоро сме имали някакви кардинални разлики. Аз съм бил за това че, това което се случи на терена, е истината, а не отвън терена. Попадал съм в такива обстановки, идвали са с цялостни с дарове багажници и са се прибирали.
- Давам един образец с Томас Лафчис. Левски идва, пада с 1:5 в Бургас - драми, кавги. Гостуване в София – изкарват ви с патрулки, напрежение. Сега се срещате с Лафчис и следват толкоз мощни целувки и обятия, че може да има пукнати ребра…
- Какво да създадем? Ние фактически бяхме най-хубавият тим в един интервал – 1995 – 2000 година Дали играем в Бургас или в столицата, постоянно биехме. Ако публиката на Левски не е приемала това за обикновено, по тази причина се е налагало да бъда ескортиран с полиция. Лично аз не съм пречил и не съм създавал напрежение на публиката. Аз съм бил самичък в формалната ложа или до мен е бил Лафчис или Венци Димитров, или Георги Марков, или Косьо Баждеков на по-късен стадий - все някой от Левски.
- Преди време бяхте част от Изпълкома, когато президент бе Иван Славков. Тогава всички разясниха, че има три мощни фигури в българския футбол – Иван Славков, Иван Вуцов и Христо Порточанов. До едно време бяхте дружно, по-късно се обърнахте против тях…
- Пак кардинално. Имаше един мач със Спартак (Варна), когато Вили Вуцов беше треньор там и Вуцов реши да ни курдиса. Понеже мачът е със Спартак, няма да ги накажем по разпоредба, т. е. по никакъв начин няма да ги накажем. Тогава имахме малко несъгласия. Но другояче връзките изключително с Батето, безконечна му памет… Такъв като Батето в спорта в никакъв случай няма да има. Присъствал съм с него на сесии на МОК, постоянно съм бил с него. Това е изключителна фигура освен в спорта, а и в политиката. Но ние като страна Батето не го защитихме задоволително добре. Ако бяхме го защитили Батето нямаше да има такова леке най-после на спортната си кариера, да отива да потвърждава, че няма сестра на една изключителна сесия на МОК в Сингапур. Беше при мен на морето и авансово беше сметнал гласовете, какъв брой няма да стигнат, какъв брой са се продали, с цел да напусне той Изпълнителния комитет. Но Батето беше почитан човек. Присъствал съм на негови срещи и с Блатер, и със Самаранч, с Хавеланж, с Такач, със Смирнов… Като кажеха: „ О, Иван! “ и мачът свършва.
- А по какъв начин се разбирахте с фигурите от „ златното “ ни потомство? Точно в този интервал Христо Порточанов бе отговорник за националния тим на хора, на които мъчно някой можеше да направи даже забележка…
- Нямах никакви проблеми, уважавахме се взаимно и се изпълняваха разпоредбите на играта. Това, което сме утвърдили като правила, се изпълняваше от тяхна страна. Бяхме пренесли правилника на Нефтохимик и в националния тим. Не можеше да се мисли, че ще се даде сума против точки. Примерно бият някой и би трябвало да вземат 9 хиляди $. Има сума при класиране и завършиха нещата. Разбирахме се.
- Преговорите за тези награди бяха тежки…
- Не бих споделил „ тежки “. Веднъж бяхме събрани в ресторант в Кайзерслаутерн. От едната страна бяхме аз и Бонев, а от другата бяха седнали Наско, Боби, Краси и Ицо. Казах: „ Наско, твоето място, в случай че не е тук, изобщо не би трябвало да си при нас, т. е. не си с тима. Определи си къде си. “ И седна при нас.
- Защо Любослав Пенев реши да се кандидатира за президентския пост на БФС? Виждате ли някаква причина?
- Уважавам доста Любо като футболист. Действително беше отличен състезател. Аз самия се изненадах. След като напусна националния тим, остана в някакъв футболен вакуум, за житейски не знам. Много се зарадвах, когато разбрах, че е поел втория тим на Валенсия с доста положително заплащане. Някой най-вероятно го е подвел. Иначе нямам пояснение, не виждам за какво го прави Любо това нещо. Какво става в този момент? Искат да махнат Боби – за какво? Преди малко споделих за Батето, че институциите в България не опазиха Славков, както би трябвало. Ако го бяха защитили, нямаше да го има този позор най-после. Същото се получава и с Боби. Той е направил име в тези среди в УЕФА и ФИФА. Член на Изпълнителния комитет втори мандат, член на Съдийската комисия, оказал помощ е доста в тази комисия. Имаме информация какъв брой оказа помощ на ЦСКА, с цел да стане това, което е в този момент. Опита се да помогне, с цел да не отидат в този тригодишен цикъл и да нямат право да вземат участие в Европа. Доколкото знам направи среща на сина на един от притежателите в Атина. Но там има правила, за разлика от нас.
- А купуват ли се гласове за Конгрес в българския футбол, сходно на политическите избори?
- Аз не съм взел участие в такива мероприятия. Не имам вяра, не бих позволил. Просто е несериозно да отидеш да дадеш пари. Те са 500 делегата, преди отново бяха толкоз. Преди беше другият принцип, само че Ицо стана и го промени на един Конгрес и беше вярно. Тогава имаше квота – „ А “ група – 4, „ Б “ група – 3, „ В “ група – 2. Не мисля, че се купуват, по-скоро е на омагьосване и на някакви резултати.
- И на обещания.
- Обещания постоянно има. Нали знаете – по време на политически избори на лов се лъже най-вече. Във футбола отново са избори. Възможно е част от нещата, които се споделят, да са неистина. Футболният съюз няма тези права и пълномощия, с цел да обърне всичко, с цел да стане играта по-привлекателна и да има повече фенове на трибуните. Футболният съюз основава правила. В момента Брюксел ни основава правила и ние козируваме, което е неприемливо. Аз в никакъв случай не бих се съгласил, по тази причина и се отдръпнах от политиката. Не позволявам някой да ми постанова какво би трябвало да върша, кое е вярно и кое не.
- Имаше ли фетиш към личността? Всеки мач на Нефтохимик започваше с надписа „ Христо Порточанов – президент “ и завършваше отново с лика на Христо Порточанов…
- По-скоро беше някакво почитание към моята персона, за което се веселя, че продължава и до ден-днешен. С над 95% от хората, с които съм работил, съм запазил положителни човешки връзки. Е, 5% слама постоянно има. Но в тази слама има хора, които откриха сили, с цел да се извинят, че са сбъркали и контактуваме по някакъв метод.
- Защо потъна бургаският футбол?
- На това би трябвало да отговори най-добре кметът на Бургас. Този въпрос към него. Аз не желая да го разясня. Не желая да се споделя, че като е излязъл Порточанов, футбол няма. Така се получи. Защо? Явно прекомерно доста користни цели са преследвали футбола, дали с Нефтохимик, дали с Черноморец не знам. Но по този начин, както я карат, скоро футбол няма да има. Ние към този момент нямаме игрища в Бургас. Градският стадион е руини, „ Нефтохимик “ би трябвало съществено да се реновира, само че въпреки всичко си остава най-хубавият стадион в България. Ако се довърши това, което бях замислил преди време, всичко ще бъде покрито, над 25 хиляди седящи места, с хубава зона за паркинг. Но няма хора, които да го създадат. Защо – не знам.
- Какво чувствате в този момент като гледате в профил? Направил сте толкоз доста за бургаския футбол, видял сте пика и в този момент внезапно това падение…
- Не ми е прелестно, само че нищо не мога да направя и да трансформира за жалост. Явно няма подобаващи хора, които най-малко да запазят равнището, което бях стигнал. Ако най-малко малко слушаха във всички тези години и желаеха съвет, най-вероятно щяхме да сме на по-добро равнище и нямаше да бъде такава руина. Ние нямаме база и нямаме футбол сега в Бургас.
- А каква беше рецептата за триумфа на Нефтохимик?
- Дисциплина и труд – тези две неща.
- А тоталитарно ръководство? Навремето споделяха „ Садам Хюсеин на футбола “.
- Не знам кой ги приказва тези неща. Но в случай че съблюдаване на дисциплината и разпоредбите, които сме утвърдили, е тирания, да приемем, че е по този начин. Но тирания на пролетариата.
- Много мъчно пускахте ваши футболисти в други тимове. Защо спряхте Радостин Кишишев за Байерн (Мюнхен)?
- Скоро бяхме на едно мероприятие с Кишишев. Някой се опита да предизвика, в никакъв случай не е имало покана от Байерн (Мюнхен). Имаше едно питане от Бенфика. Четири часа хвърча от Лисабон до София мениджърът на Фиго. Лъчо Танев го посрещна, още живееше в България. Пътуваха четири часа с колата до Бургас, нямаше автомагистрала. Пуснахме осветлението на стадиона, прегледа го и внезапно сподели: „ Може ли 2,5 милиона марки да ги плащаме с скъпи бумаги? “. Погледнах го и крещя: „ Танев, нещо сте объркали… Ако желаете се прибирайте, в случай че желаете останете, само че диалогът завърши ". Единствената действителна оферта беше от Бурса и то доста добра. Офертата беше прелестна и се изпълняваше. Това е самата истина за Радостин Кишишев. Не знам кой му ги приказва тези неща. Мислите ли, че в случай че от Байерн (Мюнхен) фактически са желали да вземат Радостин Кишишев и сме водили диалози, нямаше да го продадем? Щяхме да го продадем, по какъв начин.
- Публична загадка е, че бе въпрос на сделка на един-два мача от ваша страна и Нефтохимик щеше да бъде първенец. Съжалявате ли, че не го направихте?
- Не, другояче нямаше да мога да ви виждам с чиста съвест. Така беше. Даже два са доста, мач и половина несъмнено. Но не го направихме и изобщо не скърбя. Може би момчетата съжаляват, само че какво да създадем – по този начин е било писано. Веднъж станахме втори, два пъти – четвърти, един път пети или шести в най-силните си години. Не разбирам това във футбола, спорта или в живота нещо да се реши или реализира по непочтен метод. Успехът на Нефтохимик беше завоюван на терена – два пъти купата на лигата, два пъти най-резултатно нахлуване, голмайстор на България в лицето на Антон Спасов. За него имаше преди време интерес от Рома, само че направи няколко травми и приключихме.
- Много постоянно сте водили разногласия с българските съдии. Кога вършат повече неточности – когато бяхте мощният човек в родния футболен съюз или в този момент, когато сте отвън играта?
- Когато бях във футбола, изключително вторият мандат, тогава не правеха неточности. Мисля, че още си спомнят с положително за това време. Имаше човек, който ги пази и свиреха това, което е на терена.
- Но беше за малко.
- Два полусезона. Явно на някои не им беше комфортно, че реферите свирят по разпоредбите на съдийския ръб на ФИФА. Сега позволяват неточности. Аз български футбол съвсем не виждам, само че от това, което чета, слушам и беседвам, от време на време позволяват неточности не от неведение, а от боязън от мощните на деня във футбола, че могат да приключат със спорта. Иначе и тогава, и в този момент има положителни съдии.
- А за какво не можахте да работите с Митко Събев? Къде се скъса нишката, в случай че изобщо е имало такава? А първоначално май се разбирахте…
- Ние и в този момент се разбираме с Митко след толкоз години. Имали сме кардинални разминавания. Виждаше нещата по различен метод. Мисля, че моят беше верен и се оказа, че аз съм бил прав. Затова по този начин завършиха нещата. Мисля, че те съжаляват, не аз, тъй като през днешния ден Нефтохимик щеше да съществува, спортната база щеше да е довършена. Нормално ли е да изхарчиш 25 милиона и да станеш пети?
- Казват, че заниманието ви е да си създавате врагове и да ги побеждавате. Колко борби сте спечелили отвън футбола и коя е най-ценна за вас?
- Не съм правил съзнателно някой зложелател или съперник за момента. Аз общо взето не съм губил борба или война. Там, където съм смятал, че би трябвало да се оправя с казуса, съм го правил. Всичко е било, както би трябвало.
- Грешка ли беше влизането в политиката?
- Да, като се изключи че изхарчих доста персонални пари, това е по-голяма кал и мръсотия от футбола. Нали виждаме какво става – за някаква Истанбулска спогодба разделихме България. Та „ джендъри “, та „ първи пол “, „ втори пол “, „ трети пол “, та не знам си какво. Краси Каракачанов сподели, че и 32-и пол имало. Явно не сме задоволително образовани да ги разберем тези неща. Синода, католиците и другите православни споделиха „ не “.
- Сещам се, че доста държахте играчите да гласоподават по ваше време…
- Да, само че не съм им казвал за кого да гласоподават. С правото на глас, на следващия ден не може да протестираш. Дал си си гласа, нали. Сега като една огромна част не вървят да гласоподават, по-късно за какво се обаждат? Избираш някого с 30 или 40% и по-късно не си удовлетворен от този човек. Като не си удовлетворен, ще мълчиш. Когато излязат 60-70-80% да гласоподават, това е напълно друго. Дали за локални, парламентарни или президентски избори, би трябвало да се гласоподава. Всеки човек би трябвало да гласоподава.
- Кой е най-големият български политик за вас в най-новата ни история?
- Кольо Добрев.
- Защо?
- Много се спекулира с Кольо, само че той фактически избави страната от революция. Аз съм очевидец на огромна част на това, което се случваше 1997 година и в случай че Кольо беше „ хард “, Българска социалистическа партия нямаше да даде оставка. Имаше зад себе си основен прокурор, който го обичаше като наследник. Кольо виждаше България над всичко. Той не можеше да си намерения, че нещо може да стане по непочтен път. Шансът на тези, които по-късно станаха политици, беше гибелта на Кольо, за жалост.
- А през днешния ден някой импонира ли ви в политиката?
- Не, изрично. Не виждам от кого от политиците в днешно време мога да се удивлявам. Те са безспорни „ фурнаджийски лопати “. Почвам да се комплицирам и не мога да се ориентирам дали са ръководещи или съпротива.
- С какво се занимава през днешния ден Христо Порточанов, като се изключи че ни отделя време за това изявление?
- Да, вие сте щастливци. Други медии не могат да се похвалят с това нещо в последните години.
- Кой ви радва най-вече през днешния ден?
- Моето богатство – щерка ми. Занимавам се с нея.
- Медалистка от…
- Математическа олимпиада.
- Със спорт занимава ли се?
- Да, пробва доста спортове. Каквото най-после се получи. Акробатика, гимнастика, танци… Минаваме през всичко. Перфектно приказва съветски език.
- А не ви ли е отегчителен в този момент животът?
- Не, по какъв начин може да ми е отегчителен с такова детенце? За всяко нещо си има време. Понякога имаме разногласия с нея, само че е обикновено. Общо взето я чувам.
- Как да приключим този диалог, господин Порточанов?
- Дано настъпят по-добри дни за България и това потомство да е по-щастливо и да остава тук.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
- Здравейте, господин Порточанов! Предстои Конгрес на БФС, какви промени са нужни в най-популярната игра?
- Във всяко нещо в днешно време постоянно могат да се създадат промени. Но то няма нищо, няма футбол – за какви промени приказваме? Ако приказваме дали да сменим Боби и да сложим някой различен, това е ненужно занятие. За мен този Конгрес е ненужно харчене на пари. Промени могат да настъпят в Изпълнителния комитет.
- Какви?
- Президенти и притежатели на клубове нямат място в Изпълнителния комитет и мисля, че ще излязат оттова. Това е вярното.
- Различни бяха в годините връзките ви с Борислав Михайлов, в този момент какви са?
- Много положителни. Имаше напрежение преди няколко години, само че мисля, че уточнихме разликите, изгладихме несъгласията и сме в естествен човешки разговор.
- Тогава се смяташе, че е направил неприятно като не ви е присъединил в Изпълкома, само че в действителност може би се оказа за положително.
- Аз персонално се усещам добре. Бил съм несъмнено 10 години в Изпълкома. Не виждам нещо, което да се е отразило негативно на житието ми. Дали съм вътре или вън от Изпълкома, е без значение. Важно е в живота да се усещам добре.
- Защо Борислав Михайлов реши да се дистанцира от вас и да не ви вземе в Изпълкома? Говорили ли сте по този въпрос?
- Това е от преди осем години.
- Да, само че не е станало въпрос. Минала е отминалост, може да се кажат всички неща.
- Много добре знаете, че един наш общ другар си беше въобразил, че аз преча на развиването на неговия клуб. И очевидно Боби се е поддал. Това е цялата истина.
- Коя е мощната фигура в българския футбол сега?
- Като началник е Боби, няма различен. Действително одобрен началник, израсна доста, направи извънредно положителни контакти на европейско и международно равнище в УЕФА и ФИФА. Прави положително за българския футбол, само че като цяло няма футбол. Мисля, че като цяло виновността не е в Боби или в Изпълнителния комитет. Когато страната реши футболът да стане приоритет, тогава ще имаме футбол. Засега страната не поставя футбола като приоритет, както и спорта. Когато го постави и се върнем отпреди демокрацията, тогава ще почнем да имаме положителни спортисти и добър футбол.
- В днешно време може ли да се появи събитие като Нефтохимик?
- Мисля, че не. Времето е друго, доста комерсиално. Хората са други – овълчени, мнителни. Може би Лудогорец загатва леко и би се доближил, само че това е различен модел – интернационален модел. Там просто не виждам българи. Едва ли скоро ще се появи нещо като Нефтохимик, в случай че не реша аз на тези години да върша отново Нефтохимик, в кръга на шегата.
- Останаха ли ви врагове – толкоз борби, а с съвсем всички ваши врагове във времето в този момент се прегръщате?
- Какво значи врагове? Имали сме някакви несъгласия. За това не може да се каже зложелател. За какво има да водиме война между тях? Аз съм защитавал позициите на клуба, който съм управлявал и индиректно е бил мой. Но той е бил благосъстоятелност на града като цяло, в никакъв случай не съм смятал този клуб като мой. Не съм давал опция на тези хора, които ги наричаш врагове, да спекулират, злоупотребяват или да мачкат клуба ни. По-скоро сме имали някакви кардинални разлики. Аз съм бил за това че, това което се случи на терена, е истината, а не отвън терена. Попадал съм в такива обстановки, идвали са с цялостни с дарове багажници и са се прибирали.
- Давам един образец с Томас Лафчис. Левски идва, пада с 1:5 в Бургас - драми, кавги. Гостуване в София – изкарват ви с патрулки, напрежение. Сега се срещате с Лафчис и следват толкоз мощни целувки и обятия, че може да има пукнати ребра…
- Какво да създадем? Ние фактически бяхме най-хубавият тим в един интервал – 1995 – 2000 година Дали играем в Бургас или в столицата, постоянно биехме. Ако публиката на Левски не е приемала това за обикновено, по тази причина се е налагало да бъда ескортиран с полиция. Лично аз не съм пречил и не съм създавал напрежение на публиката. Аз съм бил самичък в формалната ложа или до мен е бил Лафчис или Венци Димитров, или Георги Марков, или Косьо Баждеков на по-късен стадий - все някой от Левски.
- Преди време бяхте част от Изпълкома, когато президент бе Иван Славков. Тогава всички разясниха, че има три мощни фигури в българския футбол – Иван Славков, Иван Вуцов и Христо Порточанов. До едно време бяхте дружно, по-късно се обърнахте против тях…
- Пак кардинално. Имаше един мач със Спартак (Варна), когато Вили Вуцов беше треньор там и Вуцов реши да ни курдиса. Понеже мачът е със Спартак, няма да ги накажем по разпоредба, т. е. по никакъв начин няма да ги накажем. Тогава имахме малко несъгласия. Но другояче връзките изключително с Батето, безконечна му памет… Такъв като Батето в спорта в никакъв случай няма да има. Присъствал съм с него на сесии на МОК, постоянно съм бил с него. Това е изключителна фигура освен в спорта, а и в политиката. Но ние като страна Батето не го защитихме задоволително добре. Ако бяхме го защитили Батето нямаше да има такова леке най-после на спортната си кариера, да отива да потвърждава, че няма сестра на една изключителна сесия на МОК в Сингапур. Беше при мен на морето и авансово беше сметнал гласовете, какъв брой няма да стигнат, какъв брой са се продали, с цел да напусне той Изпълнителния комитет. Но Батето беше почитан човек. Присъствал съм на негови срещи и с Блатер, и със Самаранч, с Хавеланж, с Такач, със Смирнов… Като кажеха: „ О, Иван! “ и мачът свършва.
- А по какъв начин се разбирахте с фигурите от „ златното “ ни потомство? Точно в този интервал Христо Порточанов бе отговорник за националния тим на хора, на които мъчно някой можеше да направи даже забележка…
- Нямах никакви проблеми, уважавахме се взаимно и се изпълняваха разпоредбите на играта. Това, което сме утвърдили като правила, се изпълняваше от тяхна страна. Бяхме пренесли правилника на Нефтохимик и в националния тим. Не можеше да се мисли, че ще се даде сума против точки. Примерно бият някой и би трябвало да вземат 9 хиляди $. Има сума при класиране и завършиха нещата. Разбирахме се.
- Преговорите за тези награди бяха тежки…
- Не бих споделил „ тежки “. Веднъж бяхме събрани в ресторант в Кайзерслаутерн. От едната страна бяхме аз и Бонев, а от другата бяха седнали Наско, Боби, Краси и Ицо. Казах: „ Наско, твоето място, в случай че не е тук, изобщо не би трябвало да си при нас, т. е. не си с тима. Определи си къде си. “ И седна при нас.
- Защо Любослав Пенев реши да се кандидатира за президентския пост на БФС? Виждате ли някаква причина?
- Уважавам доста Любо като футболист. Действително беше отличен състезател. Аз самия се изненадах. След като напусна националния тим, остана в някакъв футболен вакуум, за житейски не знам. Много се зарадвах, когато разбрах, че е поел втория тим на Валенсия с доста положително заплащане. Някой най-вероятно го е подвел. Иначе нямам пояснение, не виждам за какво го прави Любо това нещо. Какво става в този момент? Искат да махнат Боби – за какво? Преди малко споделих за Батето, че институциите в България не опазиха Славков, както би трябвало. Ако го бяха защитили, нямаше да го има този позор най-после. Същото се получава и с Боби. Той е направил име в тези среди в УЕФА и ФИФА. Член на Изпълнителния комитет втори мандат, член на Съдийската комисия, оказал помощ е доста в тази комисия. Имаме информация какъв брой оказа помощ на ЦСКА, с цел да стане това, което е в този момент. Опита се да помогне, с цел да не отидат в този тригодишен цикъл и да нямат право да вземат участие в Европа. Доколкото знам направи среща на сина на един от притежателите в Атина. Но там има правила, за разлика от нас.
- А купуват ли се гласове за Конгрес в българския футбол, сходно на политическите избори?
- Аз не съм взел участие в такива мероприятия. Не имам вяра, не бих позволил. Просто е несериозно да отидеш да дадеш пари. Те са 500 делегата, преди отново бяха толкоз. Преди беше другият принцип, само че Ицо стана и го промени на един Конгрес и беше вярно. Тогава имаше квота – „ А “ група – 4, „ Б “ група – 3, „ В “ група – 2. Не мисля, че се купуват, по-скоро е на омагьосване и на някакви резултати.
- И на обещания.
- Обещания постоянно има. Нали знаете – по време на политически избори на лов се лъже най-вече. Във футбола отново са избори. Възможно е част от нещата, които се споделят, да са неистина. Футболният съюз няма тези права и пълномощия, с цел да обърне всичко, с цел да стане играта по-привлекателна и да има повече фенове на трибуните. Футболният съюз основава правила. В момента Брюксел ни основава правила и ние козируваме, което е неприемливо. Аз в никакъв случай не бих се съгласил, по тази причина и се отдръпнах от политиката. Не позволявам някой да ми постанова какво би трябвало да върша, кое е вярно и кое не.
- Имаше ли фетиш към личността? Всеки мач на Нефтохимик започваше с надписа „ Христо Порточанов – президент “ и завършваше отново с лика на Христо Порточанов…
- По-скоро беше някакво почитание към моята персона, за което се веселя, че продължава и до ден-днешен. С над 95% от хората, с които съм работил, съм запазил положителни човешки връзки. Е, 5% слама постоянно има. Но в тази слама има хора, които откриха сили, с цел да се извинят, че са сбъркали и контактуваме по някакъв метод.
- Защо потъна бургаският футбол?
- На това би трябвало да отговори най-добре кметът на Бургас. Този въпрос към него. Аз не желая да го разясня. Не желая да се споделя, че като е излязъл Порточанов, футбол няма. Така се получи. Защо? Явно прекомерно доста користни цели са преследвали футбола, дали с Нефтохимик, дали с Черноморец не знам. Но по този начин, както я карат, скоро футбол няма да има. Ние към този момент нямаме игрища в Бургас. Градският стадион е руини, „ Нефтохимик “ би трябвало съществено да се реновира, само че въпреки всичко си остава най-хубавият стадион в България. Ако се довърши това, което бях замислил преди време, всичко ще бъде покрито, над 25 хиляди седящи места, с хубава зона за паркинг. Но няма хора, които да го създадат. Защо – не знам.
- Какво чувствате в този момент като гледате в профил? Направил сте толкоз доста за бургаския футбол, видял сте пика и в този момент внезапно това падение…
- Не ми е прелестно, само че нищо не мога да направя и да трансформира за жалост. Явно няма подобаващи хора, които най-малко да запазят равнището, което бях стигнал. Ако най-малко малко слушаха във всички тези години и желаеха съвет, най-вероятно щяхме да сме на по-добро равнище и нямаше да бъде такава руина. Ние нямаме база и нямаме футбол сега в Бургас.
- А каква беше рецептата за триумфа на Нефтохимик?
- Дисциплина и труд – тези две неща.
- А тоталитарно ръководство? Навремето споделяха „ Садам Хюсеин на футбола “.
- Не знам кой ги приказва тези неща. Но в случай че съблюдаване на дисциплината и разпоредбите, които сме утвърдили, е тирания, да приемем, че е по този начин. Но тирания на пролетариата.
- Много мъчно пускахте ваши футболисти в други тимове. Защо спряхте Радостин Кишишев за Байерн (Мюнхен)?
- Скоро бяхме на едно мероприятие с Кишишев. Някой се опита да предизвика, в никакъв случай не е имало покана от Байерн (Мюнхен). Имаше едно питане от Бенфика. Четири часа хвърча от Лисабон до София мениджърът на Фиго. Лъчо Танев го посрещна, още живееше в България. Пътуваха четири часа с колата до Бургас, нямаше автомагистрала. Пуснахме осветлението на стадиона, прегледа го и внезапно сподели: „ Може ли 2,5 милиона марки да ги плащаме с скъпи бумаги? “. Погледнах го и крещя: „ Танев, нещо сте объркали… Ако желаете се прибирайте, в случай че желаете останете, само че диалогът завърши ". Единствената действителна оферта беше от Бурса и то доста добра. Офертата беше прелестна и се изпълняваше. Това е самата истина за Радостин Кишишев. Не знам кой му ги приказва тези неща. Мислите ли, че в случай че от Байерн (Мюнхен) фактически са желали да вземат Радостин Кишишев и сме водили диалози, нямаше да го продадем? Щяхме да го продадем, по какъв начин.
- Публична загадка е, че бе въпрос на сделка на един-два мача от ваша страна и Нефтохимик щеше да бъде първенец. Съжалявате ли, че не го направихте?
- Не, другояче нямаше да мога да ви виждам с чиста съвест. Така беше. Даже два са доста, мач и половина несъмнено. Но не го направихме и изобщо не скърбя. Може би момчетата съжаляват, само че какво да създадем – по този начин е било писано. Веднъж станахме втори, два пъти – четвърти, един път пети или шести в най-силните си години. Не разбирам това във футбола, спорта или в живота нещо да се реши или реализира по непочтен метод. Успехът на Нефтохимик беше завоюван на терена – два пъти купата на лигата, два пъти най-резултатно нахлуване, голмайстор на България в лицето на Антон Спасов. За него имаше преди време интерес от Рома, само че направи няколко травми и приключихме.
- Много постоянно сте водили разногласия с българските съдии. Кога вършат повече неточности – когато бяхте мощният човек в родния футболен съюз или в този момент, когато сте отвън играта?
- Когато бях във футбола, изключително вторият мандат, тогава не правеха неточности. Мисля, че още си спомнят с положително за това време. Имаше човек, който ги пази и свиреха това, което е на терена.
- Но беше за малко.
- Два полусезона. Явно на някои не им беше комфортно, че реферите свирят по разпоредбите на съдийския ръб на ФИФА. Сега позволяват неточности. Аз български футбол съвсем не виждам, само че от това, което чета, слушам и беседвам, от време на време позволяват неточности не от неведение, а от боязън от мощните на деня във футбола, че могат да приключат със спорта. Иначе и тогава, и в този момент има положителни съдии.
- А за какво не можахте да работите с Митко Събев? Къде се скъса нишката, в случай че изобщо е имало такава? А първоначално май се разбирахте…
- Ние и в този момент се разбираме с Митко след толкоз години. Имали сме кардинални разминавания. Виждаше нещата по различен метод. Мисля, че моят беше верен и се оказа, че аз съм бил прав. Затова по този начин завършиха нещата. Мисля, че те съжаляват, не аз, тъй като през днешния ден Нефтохимик щеше да съществува, спортната база щеше да е довършена. Нормално ли е да изхарчиш 25 милиона и да станеш пети?
- Казват, че заниманието ви е да си създавате врагове и да ги побеждавате. Колко борби сте спечелили отвън футбола и коя е най-ценна за вас?
- Не съм правил съзнателно някой зложелател или съперник за момента. Аз общо взето не съм губил борба или война. Там, където съм смятал, че би трябвало да се оправя с казуса, съм го правил. Всичко е било, както би трябвало.
- Грешка ли беше влизането в политиката?
- Да, като се изключи че изхарчих доста персонални пари, това е по-голяма кал и мръсотия от футбола. Нали виждаме какво става – за някаква Истанбулска спогодба разделихме България. Та „ джендъри “, та „ първи пол “, „ втори пол “, „ трети пол “, та не знам си какво. Краси Каракачанов сподели, че и 32-и пол имало. Явно не сме задоволително образовани да ги разберем тези неща. Синода, католиците и другите православни споделиха „ не “.
- Сещам се, че доста държахте играчите да гласоподават по ваше време…
- Да, само че не съм им казвал за кого да гласоподават. С правото на глас, на следващия ден не може да протестираш. Дал си си гласа, нали. Сега като една огромна част не вървят да гласоподават, по-късно за какво се обаждат? Избираш някого с 30 или 40% и по-късно не си удовлетворен от този човек. Като не си удовлетворен, ще мълчиш. Когато излязат 60-70-80% да гласоподават, това е напълно друго. Дали за локални, парламентарни или президентски избори, би трябвало да се гласоподава. Всеки човек би трябвало да гласоподава.
- Кой е най-големият български политик за вас в най-новата ни история?
- Кольо Добрев.
- Защо?
- Много се спекулира с Кольо, само че той фактически избави страната от революция. Аз съм очевидец на огромна част на това, което се случваше 1997 година и в случай че Кольо беше „ хард “, Българска социалистическа партия нямаше да даде оставка. Имаше зад себе си основен прокурор, който го обичаше като наследник. Кольо виждаше България над всичко. Той не можеше да си намерения, че нещо може да стане по непочтен път. Шансът на тези, които по-късно станаха политици, беше гибелта на Кольо, за жалост.
- А през днешния ден някой импонира ли ви в политиката?
- Не, изрично. Не виждам от кого от политиците в днешно време мога да се удивлявам. Те са безспорни „ фурнаджийски лопати “. Почвам да се комплицирам и не мога да се ориентирам дали са ръководещи или съпротива.
- С какво се занимава през днешния ден Христо Порточанов, като се изключи че ни отделя време за това изявление?
- Да, вие сте щастливци. Други медии не могат да се похвалят с това нещо в последните години.
- Кой ви радва най-вече през днешния ден?
- Моето богатство – щерка ми. Занимавам се с нея.
- Медалистка от…
- Математическа олимпиада.
- Със спорт занимава ли се?
- Да, пробва доста спортове. Каквото най-после се получи. Акробатика, гимнастика, танци… Минаваме през всичко. Перфектно приказва съветски език.
- А не ви ли е отегчителен в този момент животът?
- Не, по какъв начин може да ми е отегчителен с такова детенце? За всяко нещо си има време. Понякога имаме разногласия с нея, само че е обикновено. Общо взето я чувам.
- Как да приключим този диалог, господин Порточанов?
- Дано настъпят по-добри дни за България и това потомство да е по-щастливо и да остава тук.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ