Да помогнем за паметника на големия българин Стоян Омарчевски!
Създателят на един от неповторимите ни национални празници – Денят на националните будители /1 ноември/, който няма аналог в международната история – Стоян Омарчевски заслужава нашата респект през вчерашния ден, през днешния ден, на следващия ден. Затова е похвална самодейността на Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов ” да бъде изработен бюст-паметник на този популярен българин. Един от най-посещаваните храмове на Мелпомена аудитория свое възвание към родолюбивите българи:
Продължаваме акцията ни за набиране на средства за разработване и слагане на бюст-паметник на популярния модернизатор на българската култура и просвета Стоян Омарчевски!
Благодарим на всеки от вас, който до този миг се включи в самодейността на @са!
Благодарение на вашата поддръжка, сумата, която събрахме в миналата седмица, е в размер на 3792.00 лева
Всеки от вас, нашите фенове, който има предпочитание и опция да поддържа акцията ни, може да подари средства за нея в кутията, която слагаме пред залите ни, всяка вечер след края на спектаклите!
Стоян Омарчевски е роден на 24 декември 1885 година в Нова Загора.
През 1912-а приключва философия, а пет години по-късно - и право в Софийския университет. Учителства в Белоградчик и Видин. Избиран е за народен представител от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 година През 1917 година е определен за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 година е определен за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 година парламентарната му група го показва за член на Постоянното наличие.
Стоян Омарчевски е министър на националното просвещение в държавното управление на Стамболийски от 1920-а до Деветоюнския прелом от 1923-та година.
Личният принос на министър Омарчевски в промените на земеделския кабинет е голям:
вкарва наложително главно образование;
издейства обилни средства за градеж на нови учебни заведения - единствено за две години броят на школата, най-вече в селата и дребните градове, нараства от 561 на 1676.
разделя междинното обучение на два курса: низък общообразователен със период три години (реални училища) и горен, двегодишен, с устременост към общо или особено обучение.
като министър на просветата подхваща опростяване на правописа - прави го по-близък до говоримия език.
Документът, наименуван " Упътване за общ правопис на българския език ", за пръв път кодифицира използването на основни букви, преглежда някои въпроси на сричкопренасянето, вкарва просто предписание за цялостния и късия член на еуфонриет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се опълчва на промяната, тъй като вижда
по негово време са открити два нови факултета - ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.
Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за складиране на печатни творби в националните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за основаване на " налични национални библиотеки ", за " подучване на родната литература и изкуство ", за основаване на Български археологически институт. През септември 1920 година
Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за националното просвещение,
с който са основани Художествената и Музикалната академия. Полага особени грижи за развиването на преди малко появилата се кино промишленост - държавното управление подписва съглашение с компанията " Луна филм " за взаимно създаване на кино уреди. Заснет е филмът " Под остарялото небе " по едноименната творба на Цанко Церковски.
Няколко дни след гибелта на Иван Вазов, на 22 септември 1921 година, министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание просторен отчет с претекстовете за превръщането на Вазовия дом в музей. През 1922 година по предложение на Омарчевски 1 ноември е разгласен за Ден на националните будители. Реформаторът на книжовния език и образованието съумява да прокара Закон за поощрение на детската литература. Законът е единствено от една страничка. Благодарение на този документ детската книга е освободена от налози, а Министерството на националното просвещение е натоварено да " издава в изящна осанка защити творби от по-добрите български създатели, които раздава като дарове всяка година на отличили се възпитаници от всички учебни заведения ". Тези издания не са били пускани в продажба. Късният интервал от живота на Стоян Омарчевски, след Деветоюнския прелом, е изпълнен с партийни битки. Министърът модернизатор умира на 10 март 1941 година В спомените на съвременниците си Стоян Омарчевски е настоятелен, целенасочен човек, у него постоянно има " натиск да прави нещо ".
Последвайте канала на
Продължаваме акцията ни за набиране на средства за разработване и слагане на бюст-паметник на популярния модернизатор на българската култура и просвета Стоян Омарчевски!
Благодарим на всеки от вас, който до този миг се включи в самодейността на @са!
Благодарение на вашата поддръжка, сумата, която събрахме в миналата седмица, е в размер на 3792.00 лева
Всеки от вас, нашите фенове, който има предпочитание и опция да поддържа акцията ни, може да подари средства за нея в кутията, която слагаме пред залите ни, всяка вечер след края на спектаклите!
Стоян Омарчевски е роден на 24 декември 1885 година в Нова Загора.
През 1912-а приключва философия, а пет години по-късно - и право в Софийския университет. Учителства в Белоградчик и Видин. Избиран е за народен представител от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 година През 1917 година е определен за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 година е определен за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 година парламентарната му група го показва за член на Постоянното наличие.
Стоян Омарчевски е министър на националното просвещение в държавното управление на Стамболийски от 1920-а до Деветоюнския прелом от 1923-та година.
Личният принос на министър Омарчевски в промените на земеделския кабинет е голям:
вкарва наложително главно образование;
издейства обилни средства за градеж на нови учебни заведения - единствено за две години броят на школата, най-вече в селата и дребните градове, нараства от 561 на 1676.
разделя междинното обучение на два курса: низък общообразователен със период три години (реални училища) и горен, двегодишен, с устременост към общо или особено обучение.
като министър на просветата подхваща опростяване на правописа - прави го по-близък до говоримия език.
Документът, наименуван " Упътване за общ правопис на българския език ", за пръв път кодифицира използването на основни букви, преглежда някои въпроси на сричкопренасянето, вкарва просто предписание за цялостния и късия член на еуфонриет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се опълчва на промяната, тъй като вижда
по негово време са открити два нови факултета - ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.
Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за складиране на печатни творби в националните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за основаване на " налични национални библиотеки ", за " подучване на родната литература и изкуство ", за основаване на Български археологически институт. През септември 1920 година
Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за националното просвещение,
с който са основани Художествената и Музикалната академия. Полага особени грижи за развиването на преди малко появилата се кино промишленост - държавното управление подписва съглашение с компанията " Луна филм " за взаимно създаване на кино уреди. Заснет е филмът " Под остарялото небе " по едноименната творба на Цанко Церковски.
Няколко дни след гибелта на Иван Вазов, на 22 септември 1921 година, министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание просторен отчет с претекстовете за превръщането на Вазовия дом в музей. През 1922 година по предложение на Омарчевски 1 ноември е разгласен за Ден на националните будители. Реформаторът на книжовния език и образованието съумява да прокара Закон за поощрение на детската литература. Законът е единствено от една страничка. Благодарение на този документ детската книга е освободена от налози, а Министерството на националното просвещение е натоварено да " издава в изящна осанка защити творби от по-добрите български създатели, които раздава като дарове всяка година на отличили се възпитаници от всички учебни заведения ". Тези издания не са били пускани в продажба. Късният интервал от живота на Стоян Омарчевски, след Деветоюнския прелом, е изпълнен с партийни битки. Министърът модернизатор умира на 10 март 1941 година В спомените на съвременниците си Стоян Омарчевски е настоятелен, целенасочен човек, у него постоянно има " натиск да прави нещо ".
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ