Развален пистолет спасява живота на двама мъже преди 23 г.Димитър

Развален револвер избавя живота на двама мъже преди 23 година
Димитър Харакчиев разфасова и продава на части лекотоварните коли

Ще търка наровете доживот

За един мъж от Харманли човешкият живот е нищо. Той е подготвен за избива един след различен притежатели на микробуси, с цел да задигне и разфасова возилата им. Жестокостта му е голяма и съгласно психолози изпитва наслаждение да умъртвява жертвите си. Мъжът има добър преподавател – един от коматевските убийци. Решението да стане сериен убиец обаче взема самичък.

Криминалната кариера на Димитър Харакчиев от Харманли стартира от един банкрут. Той е предприемач и държи три заведения и магазини за млечни артикули. Иска да изкара повече пари и взема решение да купи огромно количество сирене и да го продаде на по-висока цена. Точно в този миг на пазара се появява евтиното сирене „ Фета “. Димитър би трябвало да продава на безценица. Задлъжнява с 20 000 лева Тогава стартират измамите и кражбите. Взема стока, без да заплаща. Отмъква 7,5 т кашкавал от мандра. Хващат го с краден микробус, осъждат го на 2 години затвор през 1998 година Там той се сближава с един от небезизвестните коматевски убийци, с който споделя килия. Той оказва огромно въздействие върху Харакчиев.



Димитър Харакчиев решил да проработи, като убива притежатели на микробуси, а возилата продава на части.

През 2001 година Димитър излиза на независимост и тогава минава от измами към убийства. Финансовите проблеми не са се изпарили и Харакчиев още веднъж стартира да мисли проект за изплъзване от проблемите си, които се усилват. Жена му не желае да живее с някогашен пандизчия и бяга на незнайно място с двете им дъщери. Той остава изцяло самичък. Кара майка си да ипотекира дома им, с цел да може да изплати задълженията си. Изведнъж му идва концепцията да краде микробуси, да ги разфасова и продава на части. Задига бус „ Мерцедес “ и по тази скица изкарва 2500 лева Вече убеден в себе си, взема решение да си купи револвер. Снабдява се с дребен „ Маузер “ и възнамерява първото си ликвидиране. Оръжието по-късно ще му сътвори проблеми, тъй като е с изхабени нарези, което ще избави живота на двама души. Първата жертва обаче няма този шанс. Харакчиев наема от пиаца за транспортиране на стока 65-годишния Никола Петров от старозагорското село Еленино. Той му дава пари авансово, с цел да е по-убедителен и бъдещата жертва да не се откаже. Когато двамата се срещат, Димитър не се бави – той вади револвера и гръмва Петров в тила. След това товари натрупа в микробуса и го откарва край хасковското село Узунджово, където го закопава.

Първият „ триумф “ въодушевява убиеца и той замисля идващия удар. За жертва е набелязан 53-годишният Колю Драгов от град Гълъбово, който Харакчиев също наема за транспорт. Убиецът не демонстрира фикция – при срещата им той вади револвера и стреля 2 пъти. Жертвата обаче не умира. Колью моли за помощ, само че на вятъра. Димитър вади нож и го забива няколко пъти в гърдите му. После му прерязва гърлото, с цел да е по-сигурен. Трупа мята в една шахта. Двата микробуса на мъртвите са разфасовани в особено нает за задачата гараж край Хасково и продадени. Набелязаният за трета жертва е 25-годишният Тодор Марински от Граф Игнатиево, Пловдивско. Димитър го наема и се качва в микробуса му. По гледище на килъра отбиват по черен път от автомагистралата от Пловдив за Хасково. Когато стопират, убиецът издебва водача, когато е в тил, и стреля откъм гърба в главата му. След това се пробва да възпламени возилото и да избяга с него, само че нещо не се получава. В този миг простреляният идва в схващане и извиква: „ Сега ще умреш! “. Харакчиев евентуално си е помислил, че Марински има револвер и под паника бяга. Подобна сцена се разиграва и с пловдивчанина Петър Притропов. И на него Харакчиев пуска патрон откъм гърба в главата му, само че вижда, че мъжът не умира, а е подготвен да се хвърли върху него. И тук извергът си плюе на петите. По-късно психолозите ще кажат, че той е бил доста нерешителен, тъй като невъзмутимите убийци не работят по този метод.

И двете оживели жертви са откарани в болница и незабавно оперирани. От тила им са извадени проектили. Следите водят криминалистите към вилна зона до Хасково, където в гараж се разфасоват микробуси. Полицията направила заградителни мероприятия и зачакала кой ще появи. Вечерта Харакчиев дошъл и  започнал да разкомплектова микробус „ Мерцедес “, бял, който се оказва, че е на убития Кольо Драгов от Гълъбово. В микробуса имало доста кръв.

В гаража са открити пет микробуса, движимости на оповестени за изчезнали мъже и развален противозаконен револвер „ Маузер “. При разпитите Харакчиев признава, че е умъртвил двама души. Откритите в гаража автомобилни елементи се оказват от техните микробуси.

Според психолози, с които е беседвал след ареста, Димитър е човек,  който убива и изпитва изключително наслаждение от това. „ Доста време преди да убие, той изживява удоволствието, до момента в който си показва по какъв начин ще постъпи с жертвата. След като убие, повече от месец живее с насладата от стореното “, настояват експертите.  По време на делото той споделя с детайлности по какъв начин e умъртвил жертвите си, а околните им припадат в правосъдната зала.

Харакчиев обаче е вменяем и може да носи отговорност за постъпките си, по тази причина получава най-тежкото наказване – пожизнен затвор без право на подмяна. Пред магистратите той признава: „ Очаквах да ме заловен. За мен животът свърши с първото ликвидиране “. Заключението на психолозите е малко: Ако беше на независимост, Харакчиев отново щеше да убива.

Заради неприятните условия в пандиза
Осъди България в Страсбург


От Старозагорския затвор Харакчиев написа една след друга тъжби за неприятните условия зад решетките.

От пандиза в Стара Загора Димитър Харакчиев написа над 200 тъжби, които адресира до най-различни инстанции. Според магистрати, това е един от методите да си обезпечава разходки из града. Съдебните съвещания се точат с години, тъй като килърът апелира. Това му разрешава да напуща пандиза, да върви на процеси в Апелативния съд в Пловдив и във висшите съдилища в София. С годините Харакчиев напредва в материята и стартира да желае по-големи парични компенсации – да вземем за пример, че не му е обезпечено видео в килията. После следват тъжби, че няма безвъзмезден достъп до телефон, пощенски марки за писмата му, даже и за това, че хартията в лавката на пандиза била скъпа, с което се нарушавали правата му. Едно от недоволствата му е, че не му били обезпечени трюфелите, с които желал да почерпи съкилийниците си. Жалва се и за неосигурена разходка, както и за неналичието на особено и на ниска цена канцеларско лепило. Настоява за обезщетение и че в продължение на три години не му е обезпечаван достъп до централен всекидневник. В началото на юли 2014 година съумя и да осъди България в Страсбург  за нечовешките условия в пандиза в Стара Загора. Европейският съд за правата на индивида постанови да му бъдат изплатени 4000 евро.