Създадохте си апаратчици... Нито един не е от топ съдиите,

...
Създадохте си апаратчици... Нито един не е от топ съдиите,
Коментари Харесай

Отзивите след избора: Всеки ВСС е по-лош от предишния - така ще е и сега

" Създадохте си апаратчици... Нито един не е от топ съдиите, които хората познават. "

Това са единствено два от фейсбук отзивите след вчерашния избор за шестима членове на Съдийската гилдия в новия Висш правосъден съвет. Той стана факт в неделя, тъй като нито един от членовете на получи 50% от гласовете на първи тур. Например в предишия съвет подобен имаше - Цветинка Пашкунова бе безапелационно определена на първи тур, без да се задейства правилото за " дузпи ".

Този Висш съдебен съвет има и други разлики. Например в предходния " шефове " - или класическа правосъдна номенклатура, в съдийската гилдия имаше единствено двама. От тях определен от самите съдии бе единствено един - Боряна Димитрова от Бургас (която след това напусна). Стефан Гроздев - безконечен и.д. ръководител на Софийския апелативен съд, също е в настоящия Съвет, само че той бе пратен там от Движение за права и свободи през парламентарната квота.

Факт е още, че от определените съдии - единствено шефове и зам.шефове от Ямбол, Варна, Пловдив, Хасково Велико Търново и една от София от районния съд, никой не е име в специалността, прочуло се с острите си отзиви или издирван престиж за коментар по дадени правни (или публични!) въпроси.

" Послушковци. Мърлчаливци анонимници... Най-трагичният резултат, откогато има избори на съдии за Висш съдебен съвет " - с цел да сме почтени, по този начин ни сподели през днешния ден един изтъкнат представител на опозиционерите измежду съдиите, поискал да не посочваме името му.

Но може би по-тъжната вест е и друга: че в конкуренцията имаше 0 претенденти от висшите съдии или от апелативните. Нещо, което би могло да се изясни при " шпицкомандата ", в която е превърната прокуратурата, само че за съда приказва единствено тежки неща. При това доста тежки...

Някои от нашите събеседници припомниха нежеланието на Съвета да съгласува системата за електронно гласоподаване с Министерство на електронното ръководство. Такъв апел имаше от министър Божидар Божанов, дни преди гласуването - Висш съдебен съвет се обърка, одобри да разиска точката, след това прегласува и я изхвърли - изобщо не я разисква.

" За страдание това слага под въпрос самия избор. Притесненията ми, заради които желаех това координиране, са свързани с механически елементи, в които няма да встъпвам в този момент, само че включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и опцията за гласоподаване от името на различен магистрат, поради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на Висш съдебен съвет ", написа министърът в оставка. - С нежеланието си да извърши условието на закона, този Висш правосъден съвет за следващ път акцентира сериозните проблеми в ръководството на правосъдната система. "

Интересен подробност е, че в последна сметка единият от избрните съдии е качил близо 100 " електронни " гласа сред събота и неделя.

Ето и някои мнения, които през днешния ден Клуб Z събра. Избрахме съдии или представители на Неправителствени организации с допустимо непосредствен взор, само че които са известни със своята непримирима и постоянно остра позиция - постоянно против това, което сме привикнали да назоваваме статукво в системата.

От години процесите на ерозия в съдийската общественост целеустремено възпитават просвета на равнодушие и фаворизират кариерните упоритости

https://www.clubz.bg/files/Калин Калпакчиев_25052017_1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 200 " height= " 133 " /> Калин Калпакчиев, арбитър от САС, някогашен член на Висш съдебен съвет

" Кампанията на избор на членове на Висш съдебен съвет от съдийската квота е отражение на обективното положение на професионалната общественост. От доста години процесите на ерозия в съдийската общественост целеустремено възпитават просвета на равнодушие и фаворизират кариерните упоритости пред качеството на правораздаването.

Съществуващият модел на Висш съдебен съвет е в несъгласие с Конституцията - от кадрови орган, Съветът последователно акумилира непропорционално доста власт, а това в допълнение обезмисля концепцията на съдийско самоуправление.

В този смисъл мисля, че положителното ръководство на правосъдната система няма да се получи без премислена и сериозна смяна на самия модел. Съдиите би трябвало да приказваме и обсъждаме по какъв начин правораздаването да бъде по-добро за хората, а не по какъв начин да осигурим личния си професионален комфорт. "
Всеки нов Висш съдебен съвет е по-лош от предходния
https://www.clubz.bg/files/userfiles/images/Снимки 2/петко петков.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 200 " height= " 257 " /> Петко Петков, арбитър, някогашен зам.министър на правораздаването:

" Вижда се, че българските съдии в забележителна степен са заложили на районното посланичество и по този начин регионът на София, където са съсредоточени близо половината от съдиите в България остава съвсем непредставен. Това обаче не е най-важното. През 2017 огромна част от сътрудниците заложиха на гласоподаване с хартиени бюлетини, защото Висш съдебен съвет тогава не съумя да разсее подозренията за надежността на електронната система. Тези подозрения прочее не бяха разсеяни и в този момент.

А Висш съдебен съвет от години се слави с " пробити " електронни системи.

За мен прави усещане, че част от определените нови членове в предишното са замесвани в съществени кавги. Така да вземем за пример през 2013 година съгласно изтекли в публичното пространство телефонни диалози един от през вчерашния ден определените членове говореше за сбъднат тогава опит за операция на избор от прокурорската квота. Говореше за наши и ваши тимове и победи. Използвам това изявление като насочна точка за заключението, че разделянето и другите " тимове " във Висш съдебен съвет няма да са в интерес на администрацията на правораздаването. През последните 20 години всеки нов състав на Висш съдебен съвет е бил по-лош от преди и съм уверен, че този няма да бъде изключение. "

На случая с отказаното координиране на е-системата за избор обръщат внимание и от Българския институт за правни начинания:

" Първото гласоподаване се организира на 25 юни като при започване на същата седмица от Министерството на електронното ръководство (МЕУ) посредством Министерство на правосъдието е било изпратено писмо до Висш съдебен съвет, с което се желае информация за координиране обвързвано със сигурността на осведомителните системи, които Висш съдебен съвет употребява. Писмото отразява условие на Закона за правосъдната власт – член 360б, а не волност на Министерство на правосъдието или МЕУ както някои го дефинираха. Пленумът на Висш съдебен съвет отхвърля да включи в дневния си ред разглеждането на писмото с аргумента, че “администрацията на Висш съдебен съвет не е качила материали за точката, постъпили от Министерство на правораздаването ".

Подобно маргинализиране на законова норма за гарантиране сигурността на изборния развой, посредством чиновническо-административни похвати е извънредно рисково, изключително когато става въпрос за електронно гласоподаване. Да не приказваме, че в актуалната обстановка точно Висш съдебен съвет трябваше да бъде органът, който самодейно да изиска от Министерство на правосъдието и МЕУ съгласуването ", пишат от организа;цията, която бе формален наблюдаващ на процеса.

От БИПИ декларират още:

" В хода на изборния ден БИПИ получи сигнали за неспособност да се гласоподава електронно, тъй като номерата на талоните не са били подадени в точния момент в системата от административните ръководители /два дни преди деня на избора съгласно инструкции изпратени до административните ръководители на съдилищата в страната/. При питане на място в Съдебната палата, това беше доказано и в следствие тези съдии бяха маркирани в протокола като „ Избиратели чиито талони са деактивирани “.

В първия избирателен ден това бяха общо 24 съдии от разнообразни елементи на страната. За тях единствената опция да упражнят правото си на глас остана да дойдат до София, където в Съдебната палата е единствената секция за гласоподаване с хартиени бюлетини. Много евентуално е да е имало и други такива случаи, само че съдиите просто да са решили, че няма да упражнят правото си на глас.

В тази посока приказва и фактът, че на втория избирателен ден, 26 юни, нямаше нито един гласоподавател с деактивиран ваучър, т.е. пристигналите до София предния ден съдии, на идващия ден просто не са упражнили правото си на глас. "

Оттам особено показват, че първите шест позиции се заемат от водачите в електронното гласоподаване.

А на вторият избирателен ден - при същата избиратлна интензивност - 64.22%, както и броят годно дали своят вот съдии – 1291, всеки един от шестимата определени съдии прави нарастване на електронно подадените гласове, като при някои разликите са впечатляващи:

- арбитър Младен Димитров – на 25.06 – 414 електронни гласа, на 26.06 – 513;

- арбитър Даниела Александрова – на 25.06 - 508 електронни гласа, на 26.06 – 544;

- арбитър Мария Терзийска – на 25.06 – 646 електронни гласа, на 26.06 – 669;

- арбитър Миглена Тянкова – на 25.06 – 623 електронни гласа, на 26.06 – 643;

- арбитър Явор Колев – на 25.06 – 638 електронни гласа, на 26.06 – 647.

Цялата позиция на БИПИ може да прочетете

Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР