Най-големият хладилник в света се намира в Русия
Създаден на ръка за предпазване на големи количества риба през 1950-те години, хладилникът на пристанище „ Нови “ към момента е най-големият в света.
В продължение на 6 години (1950-1956 г.) този великански постоянно заледен ледник, състоящ се от 200 пещери, е издигнат с ръчен труд. Той не се топи даже през лятото и има статут на монумент на материалната просвета.
Както доста пъти по времето на Сталин, работата по основаването на най-голямото вместилище за замразена риба в света се прави от ръцете на руски хора, заточени в съветския Север. Но за какво руската страна се нуждае от великански ледник, издигнат във безконечната заледеност в региона на Ямал, където температурите спадат под -50 градуса през зимата?
Изгнаници, които ловят риба на Север
Густав Бекман
В началото на 1920-те години новородената болшевишка страна обезверено се нуждае от пари. След революционните разтърсвания, гражданската война и всички компликации, позволени при започване на новата страна, към този момент дълго време географските изследвания са спрени. Но скоро те се възобновяват и през 1920 година руските откриватели намират новa тиха ниша в Обския залив, част от Карско море в Северния ледовит океан.
Обският залив се употребява от XVII в., само че моряците минават напряко през него, с цел да стигнат до устието на река Об – в този момент е открито безвредно място, където може да се построи пристанище. Защо? Защото Обският залив се оказва място за миграция на есетрови риби, което значи вкусна риба и хайвер. До 1930 година там е издигната рибна фабрика. Количествата риба са големи – до 1940 година са наети 60 риболовни кораба и тук е учредено непрекъснато населено място – пристанище „ Нови “.
Почти всички поданици на пристанище „ Нови “ са изгнаници – германци от Волжския район, хора от Западна Украйна, молдовци и доста други, които са избутани в този замръзващ район заради войни и сталинистки репресии – първото население на пристанище „ Нови “ е към 1000 поданици, с към 400 работоспособни.
План-схема на хладилника.
Производството на риба нараства, само че оборудванията за предпазване не са задоволително положителни. Докато есетрата е мигрирала и е уловена през зимния интервал, превозването ѝ до континента се прави по време на лятна навигация.
Докато не стартира превозването, би трябвало някъде да се съхраняват големи количества риба, а отдалеченото село няма задоволително електричество да се зареждат хладилници, които да съхраняват цялата риба. Така че е взето решение за построяването на великански ледник във безконечната заледеност. Съветското държавно управление взема решение – чудовищно – че е по-евтино да се прави това с ръчен труд, в сравнение с да се транспортират тежки машини до отдалечения район.
Германецът, който строи хладилника във безконечната заледеност
Druschba 4 (CC BY-SA 4.0)
Густав Бекман е немец, който е заточен в пристанище „ Нови “ през 1942 година на 30-годишна възраст – евентуално просто тъй като е немец. Съюз на съветските социалистически републики е атакуван от нацистите година по-рано и към момента се бори с тях.
Бекман стартира работа в пристанище „ Нови “ първо като риболовец, а по-късно като механик (работата му е да дефинира индустриалните квоти за други риболовци – тъй че той е знаел в елементи какви количества риба са уловени. Бекман е този, който предлага дизайна на хладилника и е назначен за основен инженер по построяването му.
Входът на хранилището гледа към залива и е на 2 м над най-високото записано равнище на водата. Входният кулоар е с надолнище от 15 градуса, до момента в който подовете на пещерите са на дълбочина 12-13 м от земята.
Цялата работа се прави на ръка, благодарение на кирки, с цел да се пробие безконечната заледеност. Хората работят на три смени, всяка се състои от 15-20 мъже – и, забележете, дами, които работят, като изваждат навън шейните, съдържащи отрязания лед от безконечната заледеност. Работата е приключена за 6 години.
Хладилникът в пристанище „ Нови “ през днешния ден
През 2020 година действието на хладилника в пристанище „ Нови “ се поддържа от инженер Александър Неляпин, който дава отговор за това от 1978 година. Постоянната температура вътре е -12°C.
От 2008 година хладилникът се смята за обект от културно значение. За повече от 50 години от съществуването си той в никакъв случай не е претърпявал никаква реорганизация или ремонт и в този момент е в развой на частична реституция. Елена Дубкова, началник на локална институция за запазване на културното завещание, споделя, че превозът е неразрешен от и до територията на пристанище „ Нови “ до 2022 година, с цел да се резервира неповторимата структура от раздробяване.
Независимо от това, хладилникът работи. Той може да побере до 1750 т замразена риба, с размер 3200 куб. метра. Общата дължина на коридорите му е 1300 метра. Шест вентилационни шахти се употребяват за издухване на студения въздух вътре в хладилника през зимата. От януари до април хранилището се цялостни с риба благодарение на транспортьорска лента, вградена в една от трите галерии. От април до юни рибата се натоварва на шлепове, които я транспортират до Салехард, където се сортира и опакова. Уникалната сграда е в това време исторически монумент и значимо вместилище, което оказва помощ за запазването и производството на черния хайвер, с който Русия е толкоз известна.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
В продължение на 6 години (1950-1956 г.) този великански постоянно заледен ледник, състоящ се от 200 пещери, е издигнат с ръчен труд. Той не се топи даже през лятото и има статут на монумент на материалната просвета.
Както доста пъти по времето на Сталин, работата по основаването на най-голямото вместилище за замразена риба в света се прави от ръцете на руски хора, заточени в съветския Север. Но за какво руската страна се нуждае от великански ледник, издигнат във безконечната заледеност в региона на Ямал, където температурите спадат под -50 градуса през зимата?
Изгнаници, които ловят риба на Север
Густав Бекман
В началото на 1920-те години новородената болшевишка страна обезверено се нуждае от пари. След революционните разтърсвания, гражданската война и всички компликации, позволени при започване на новата страна, към този момент дълго време географските изследвания са спрени. Но скоро те се възобновяват и през 1920 година руските откриватели намират новa тиха ниша в Обския залив, част от Карско море в Северния ледовит океан.
Обският залив се употребява от XVII в., само че моряците минават напряко през него, с цел да стигнат до устието на река Об – в този момент е открито безвредно място, където може да се построи пристанище. Защо? Защото Обският залив се оказва място за миграция на есетрови риби, което значи вкусна риба и хайвер. До 1930 година там е издигната рибна фабрика. Количествата риба са големи – до 1940 година са наети 60 риболовни кораба и тук е учредено непрекъснато населено място – пристанище „ Нови “.
Почти всички поданици на пристанище „ Нови “ са изгнаници – германци от Волжския район, хора от Западна Украйна, молдовци и доста други, които са избутани в този замръзващ район заради войни и сталинистки репресии – първото население на пристанище „ Нови “ е към 1000 поданици, с към 400 работоспособни.
План-схема на хладилника.
Производството на риба нараства, само че оборудванията за предпазване не са задоволително положителни. Докато есетрата е мигрирала и е уловена през зимния интервал, превозването ѝ до континента се прави по време на лятна навигация.
Докато не стартира превозването, би трябвало някъде да се съхраняват големи количества риба, а отдалеченото село няма задоволително електричество да се зареждат хладилници, които да съхраняват цялата риба. Така че е взето решение за построяването на великански ледник във безконечната заледеност. Съветското държавно управление взема решение – чудовищно – че е по-евтино да се прави това с ръчен труд, в сравнение с да се транспортират тежки машини до отдалечения район.
Германецът, който строи хладилника във безконечната заледеност
Druschba 4 (CC BY-SA 4.0)
Густав Бекман е немец, който е заточен в пристанище „ Нови “ през 1942 година на 30-годишна възраст – евентуално просто тъй като е немец. Съюз на съветските социалистически републики е атакуван от нацистите година по-рано и към момента се бори с тях.
Бекман стартира работа в пристанище „ Нови “ първо като риболовец, а по-късно като механик (работата му е да дефинира индустриалните квоти за други риболовци – тъй че той е знаел в елементи какви количества риба са уловени. Бекман е този, който предлага дизайна на хладилника и е назначен за основен инженер по построяването му.
Входът на хранилището гледа към залива и е на 2 м над най-високото записано равнище на водата. Входният кулоар е с надолнище от 15 градуса, до момента в който подовете на пещерите са на дълбочина 12-13 м от земята.
Цялата работа се прави на ръка, благодарение на кирки, с цел да се пробие безконечната заледеност. Хората работят на три смени, всяка се състои от 15-20 мъже – и, забележете, дами, които работят, като изваждат навън шейните, съдържащи отрязания лед от безконечната заледеност. Работата е приключена за 6 години.
Хладилникът в пристанище „ Нови “ през днешния ден
През 2020 година действието на хладилника в пристанище „ Нови “ се поддържа от инженер Александър Неляпин, който дава отговор за това от 1978 година. Постоянната температура вътре е -12°C.
От 2008 година хладилникът се смята за обект от културно значение. За повече от 50 години от съществуването си той в никакъв случай не е претърпявал никаква реорганизация или ремонт и в този момент е в развой на частична реституция. Елена Дубкова, началник на локална институция за запазване на културното завещание, споделя, че превозът е неразрешен от и до територията на пристанище „ Нови “ до 2022 година, с цел да се резервира неповторимата структура от раздробяване.
Независимо от това, хладилникът работи. Той може да побере до 1750 т замразена риба, с размер 3200 куб. метра. Общата дължина на коридорите му е 1300 метра. Шест вентилационни шахти се употребяват за издухване на студения въздух вътре в хладилника през зимата. От януари до април хранилището се цялостни с риба благодарение на транспортьорска лента, вградена в една от трите галерии. От април до юни рибата се натоварва на шлепове, които я транспортират до Салехард, където се сортира и опакова. Уникалната сграда е в това време исторически монумент и значимо вместилище, което оказва помощ за запазването и производството на черния хайвер, с който Русия е толкоз известна.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ