НАТО вече търси наследник на Столтенберг
Съюзниците на НАТО преглеждат редиците си в търсене на правоприемник на сегашния общоприет секретар Йенс Столтенберг, оповестява изданието „ Политико “.
Бившият министър-председател на Норвегия е на един от най-висшите постове в структурите на Алианса от октомври 2014 година насам. Мандатът му бе продължен до септември 2022 година, по тази причина и търсенето на приемник към този момент е на дневен ред.
В централата стартират публични полемики, а наследникът се чака да бъде показан на срещата на върха на водачите на НАТО в Мадрид в края на пролетта или при започване на лятото идната година.
В Брюксел и в някои от съюзническите столици към този момент се популяризират спекулации, като някои чиновници, дипломати и анализатори споделят, че след 72 години е извънредно време генералният секретар да бъде жена. Други споделят, че поради продължаващата борба с Русия избирането на разположение от Източна Европа би изпратило значим сигнал към Москва.
Кой може да е идващият?
Така на върха на листата бързо се изстрелват трима евентуални претенденти – някогашните президенти на Хърватия и Литва, надлежно Колинда Грабар-Китарович и Далия Грибаускайте, както и сегашния естонски държавен глава Керсти Калюлайд.
Грабар-Китарович, която бе първият президент от женски пол в Хърватия в интервала 2015-2020 година, към този момент е работила в централата на НАТО като помощник-генерален секретар по обществената дипломация от 2011 до 2014 година. Тя може да се похвали и с едно от най-впечатляващите резюмета измежду евентуалните бъдещи шефове на НАТО. Била е по едно и също време министър по европейските въпроси на Хърватия и външен министър. Тя има роля и в сполучливите кандидатури на страната за участие в Европейски Съюз и НАТО. Тя е и дипломат на страната си в Съединени американски щати от 2008 до 2011 година, което ѝ дава мощни връзки с Вашингтон, чиято дума ще тежи във финалното решение на НАТО.
„ Обичах работата си в НАТО… и взаимния опит и атмосфера “, признава Грабар-Китарович в семинар, воден от нея предходната пролет.
„ Важният “ квартет
Традиционно Англия, Германия, Франция и Съединени американски щати се преглеждат като най-влиятелните съдружници в процеса по избиране на общоприет секретар.
Държавите от Европейски Съюз образуват огромно болшинство измежду съдружниците – 21 от 30 членове, до момента в който Англия след Брекзит може да се окаже в компликация да получи поддръжка за издигане на собствен претендент на поста. Някои страни в блока и особено Италия считат, че е на опашката за грабването на основната позиция. Кой в последна сметка ще оглави НАТО? Обратното преброяване до окончателното решение към този момент стартира.
Бившият министър-председател на Норвегия е на един от най-висшите постове в структурите на Алианса от октомври 2014 година насам. Мандатът му бе продължен до септември 2022 година, по тази причина и търсенето на приемник към този момент е на дневен ред.
В централата стартират публични полемики, а наследникът се чака да бъде показан на срещата на върха на водачите на НАТО в Мадрид в края на пролетта или при започване на лятото идната година.
В Брюксел и в някои от съюзническите столици към този момент се популяризират спекулации, като някои чиновници, дипломати и анализатори споделят, че след 72 години е извънредно време генералният секретар да бъде жена. Други споделят, че поради продължаващата борба с Русия избирането на разположение от Източна Европа би изпратило значим сигнал към Москва.
Кой може да е идващият?
Така на върха на листата бързо се изстрелват трима евентуални претенденти – някогашните президенти на Хърватия и Литва, надлежно Колинда Грабар-Китарович и Далия Грибаускайте, както и сегашния естонски държавен глава Керсти Калюлайд.
Грабар-Китарович, която бе първият президент от женски пол в Хърватия в интервала 2015-2020 година, към този момент е работила в централата на НАТО като помощник-генерален секретар по обществената дипломация от 2011 до 2014 година. Тя може да се похвали и с едно от най-впечатляващите резюмета измежду евентуалните бъдещи шефове на НАТО. Била е по едно и също време министър по европейските въпроси на Хърватия и външен министър. Тя има роля и в сполучливите кандидатури на страната за участие в Европейски Съюз и НАТО. Тя е и дипломат на страната си в Съединени американски щати от 2008 до 2011 година, което ѝ дава мощни връзки с Вашингтон, чиято дума ще тежи във финалното решение на НАТО.
„ Обичах работата си в НАТО… и взаимния опит и атмосфера “, признава Грабар-Китарович в семинар, воден от нея предходната пролет.
„ Важният “ квартет
Традиционно Англия, Германия, Франция и Съединени американски щати се преглеждат като най-влиятелните съдружници в процеса по избиране на общоприет секретар.
Държавите от Европейски Съюз образуват огромно болшинство измежду съдружниците – 21 от 30 членове, до момента в който Англия след Брекзит може да се окаже в компликация да получи поддръжка за издигане на собствен претендент на поста. Някои страни в блока и особено Италия считат, че е на опашката за грабването на основната позиция. Кой в последна сметка ще оглави НАТО? Обратното преброяване до окончателното решение към този момент стартира.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ