Идва голяма тесла с осигуровките на стотици хиляди българи
Съюзът за стопанска самодейност намира за съществени предвижданите промени в областта на налозите и осигуровките от трудова активност, отнасящи се до работата на хонорар.
Това се споделя в мнение на съюза по измененията в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, импортиран в Народното събрание, съобщи.
С препоръчаните промени се отстраняват нормативно приетите разноски (25% при цивилен договори), с което дейно се покачва данъчно-осигурителната тежест.
Според ССИ изключително значим в въпросът с прикриването на трудова активност, обвързваният с това въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са отговорностите на работодателите във връзка с обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд в този случай.
При липса на официални трудови правни отношения работодателите нямат такива отговорности и по този метод се заобикаля заплащането на осигуровки против рисковете трудова акцидент и професионална болест, общо заболяване, майчинство и безработица. При новия режим, обаче, тази спомагателна осигурителна тежест ще бъде добавена към актуалната.
И специалистите дават съответен образец – при брутен приход от 1000 лв., който е под оптималния застрахователен предел, при новия режим ще се изплащат общо 137,80 лв. и 189,20 лв. осигурителни вноски надлежно за сметка на служащия и работодателя или общо 327 лв.. за съпоставяне през 2023 година те са 89,85 лв. и 118,65 лв. или общо 208,50 лв.. импортираният налог върху персоналните приходи ще бъде надлежно 66,02 лв. при настоящия режим и 86,22 лв. след смяната.
Това значи, че за една и съща услуга, която работодателят получава през 2023 година той би трябвало да заплати 1118,65 лв., до момента в който през 2024 година сумата към този момент е 1189,20 лв., изчисляват от съюза. Според специалистите му казусът е, че в действителност изпълнителят на активността е заинтригуван най-много от размера на чистото си заплащане.
Ако през 2023 година при брутен приход от 1000 лв., чистата сума за приемане е 844,13 лв., за същия служащ през 2024 г. разноските за труд на работодателя се усилват да 1277 лв.. Тоест поради тази смяна разноските на работодателя биха могли при най-неблагоприятния вид да набъбнат с 14,2 на 100. Промяната би била надалеч по-малка, в случай че служащият е с приход над оптималния застрахователен предел. Тогава ще се усили размерът на импортирания налог – ефикасната данъчна ставка нараства от 7,5% на 10%, а разноските за труд ще набъбнат с 2,8% за опазване на същия чист приход.
Основен въпрос тук е по какъв начин ще се разпознават чиновниците, които работят в изискванията на прикрити трудови правни отношения. Предложената дефиницията е обща, което би могло да се пояснява много необятно от страна на данъчните за събирането на по-високи доходи. ССИ е безапелационен, че такава смяна изисква по-добра аргументация, показват от съюза.
От него се афишират и срещу предлагането за повишение на данъчната оценка на недвижимите имоти и годишна преоценка на земеделските земи, които са заложени в промени в Закона за локалните налози и такси. Според ССИ по-добрата мярка, с цел да се усилят приходите на общините, е те да получават по-голям дял от приходите от налога върху персоналните приходи и от корпоративното подоходно облагане, осъществени на тяхна територия
Това се споделя в мнение на съюза по измененията в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, импортиран в Народното събрание, съобщи.
С препоръчаните промени се отстраняват нормативно приетите разноски (25% при цивилен договори), с което дейно се покачва данъчно-осигурителната тежест.
Според ССИ изключително значим в въпросът с прикриването на трудова активност, обвързваният с това въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са отговорностите на работодателите във връзка с обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд в този случай.
При липса на официални трудови правни отношения работодателите нямат такива отговорности и по този метод се заобикаля заплащането на осигуровки против рисковете трудова акцидент и професионална болест, общо заболяване, майчинство и безработица. При новия режим, обаче, тази спомагателна осигурителна тежест ще бъде добавена към актуалната.
И специалистите дават съответен образец – при брутен приход от 1000 лв., който е под оптималния застрахователен предел, при новия режим ще се изплащат общо 137,80 лв. и 189,20 лв. осигурителни вноски надлежно за сметка на служащия и работодателя или общо 327 лв.. за съпоставяне през 2023 година те са 89,85 лв. и 118,65 лв. или общо 208,50 лв.. импортираният налог върху персоналните приходи ще бъде надлежно 66,02 лв. при настоящия режим и 86,22 лв. след смяната.
Това значи, че за една и съща услуга, която работодателят получава през 2023 година той би трябвало да заплати 1118,65 лв., до момента в който през 2024 година сумата към този момент е 1189,20 лв., изчисляват от съюза. Според специалистите му казусът е, че в действителност изпълнителят на активността е заинтригуван най-много от размера на чистото си заплащане.
Ако през 2023 година при брутен приход от 1000 лв., чистата сума за приемане е 844,13 лв., за същия служащ през 2024 г. разноските за труд на работодателя се усилват да 1277 лв.. Тоест поради тази смяна разноските на работодателя биха могли при най-неблагоприятния вид да набъбнат с 14,2 на 100. Промяната би била надалеч по-малка, в случай че служащият е с приход над оптималния застрахователен предел. Тогава ще се усили размерът на импортирания налог – ефикасната данъчна ставка нараства от 7,5% на 10%, а разноските за труд ще набъбнат с 2,8% за опазване на същия чист приход.
Основен въпрос тук е по какъв начин ще се разпознават чиновниците, които работят в изискванията на прикрити трудови правни отношения. Предложената дефиницията е обща, което би могло да се пояснява много необятно от страна на данъчните за събирането на по-високи доходи. ССИ е безапелационен, че такава смяна изисква по-добра аргументация, показват от съюза.
От него се афишират и срещу предлагането за повишение на данъчната оценка на недвижимите имоти и годишна преоценка на земеделските земи, които са заложени в промени в Закона за локалните налози и такси. Според ССИ по-добрата мярка, с цел да се усилят приходите на общините, е те да получават по-голям дял от приходите от налога върху персоналните приходи и от корпоративното подоходно облагане, осъществени на тяхна територия
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ