ССИ алармира: Ако минималната заплата стане 933 лв., ще удари бизнеса в цели региони
Съюзът за стопанска самодейност показва сериозна угриженост за икономическите резултати, които носи със себе си предлагането на Министерски съвет размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година да стане 933 лева
Прилагането на процедура на механизма за пресмятане на минималната заплата като 50% от междинната може да се окаже гибелен за огромна част от дребния и междинен бизнес в цели райони у нас, както и да докара до банкрути на компании. Нещо повече: ще усили сивата стопанска система и ще натежи на фиска.
Предложението на кабинета за нарастване на МРЗ с над 150 лева визира най-малко 20% от наетите у нас и ще се отрази извънредно отрицателно на работодателите в дребните обитаеми места и в браншове с ниска добавена стойност. Данните на Национален статистически институт по райони демонстрират, че МРЗ ще стане близка до междинната заплата в областите Благоевград, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково.
Близкият размер на МРЗ и междинната работна заплата може да способства за по-ниска претовареност за хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните. Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селско, горско и рибно стопанство, снабдяване на води, канализационни услуги.
Алтернативата е заетите в тези браншове да бъдат принудени да работят без трудов контракт, което отваря вратите на сивия бранш.
Увеличаването на МРЗ може да не окаже директен резултат върху заетостта в кратковременен интервал. В по-дългосрочен, обаче, прекомерно високата МРЗ по отношение на продуктивността на труда води до възпиране от страна на работодателите да наемат по-нископроизводителни служащи.
За работодателите с изключение на разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки. При повишение на МРЗ до 933 лева и опазване на данъчно-осигурителната тежест разноските за труд на работодателя ще се покачат до 1109,51 лева Тоест повишаването на разноските за труд ще бъде 181,93 лева на месец (2 183,16 лева на година).
Риск има освен за бизнеса, само че и за държавния бюджет. Повишението на МРЗ със 153 лева на месец ще докара до повишаване на разноските в консолидирания държавен бюджет с най-малко 760 млн. лева, съгласно най-консервативната оценка.
Такова повишаване на работните заплати ще способства за повишение на вътрешното търсене и за по-висок ритъм на инфлация, в сравнение с би бил без тази смяна. Това може да повлияе отрицателно върху опцията за осъществяване на критерия за непоклатимост на цените и да попречи за по-бързото приемане на еврото в България.
ССИ е безапелационен, че МРЗ не би трябвало да извършва обществени функционалности. Тя се дефинира от продуктивността на служащите и чиновниците, а не от нужната им покупателна дарба.
Прилагането на процедура на механизма за пресмятане на минималната заплата като 50% от междинната може да се окаже гибелен за огромна част от дребния и междинен бизнес в цели райони у нас, както и да докара до банкрути на компании. Нещо повече: ще усили сивата стопанска система и ще натежи на фиска.
Предложението на кабинета за нарастване на МРЗ с над 150 лева визира най-малко 20% от наетите у нас и ще се отрази извънредно отрицателно на работодателите в дребните обитаеми места и в браншове с ниска добавена стойност. Данните на Национален статистически институт по райони демонстрират, че МРЗ ще стане близка до междинната заплата в областите Благоевград, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково.
Близкият размер на МРЗ и междинната работна заплата може да способства за по-ниска претовареност за хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните. Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селско, горско и рибно стопанство, снабдяване на води, канализационни услуги.
Алтернативата е заетите в тези браншове да бъдат принудени да работят без трудов контракт, което отваря вратите на сивия бранш.
Увеличаването на МРЗ може да не окаже директен резултат върху заетостта в кратковременен интервал. В по-дългосрочен, обаче, прекомерно високата МРЗ по отношение на продуктивността на труда води до възпиране от страна на работодателите да наемат по-нископроизводителни служащи.
За работодателите с изключение на разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки. При повишение на МРЗ до 933 лева и опазване на данъчно-осигурителната тежест разноските за труд на работодателя ще се покачат до 1109,51 лева Тоест повишаването на разноските за труд ще бъде 181,93 лева на месец (2 183,16 лева на година).
Риск има освен за бизнеса, само че и за държавния бюджет. Повишението на МРЗ със 153 лева на месец ще докара до повишаване на разноските в консолидирания държавен бюджет с най-малко 760 млн. лева, съгласно най-консервативната оценка.
Такова повишаване на работните заплати ще способства за повишение на вътрешното търсене и за по-висок ритъм на инфлация, в сравнение с би бил без тази смяна. Това може да повлияе отрицателно върху опцията за осъществяване на критерия за непоклатимост на цените и да попречи за по-бързото приемане на еврото в България.
ССИ е безапелационен, че МРЗ не би трябвало да извършва обществени функционалности. Тя се дефинира от продуктивността на служащите и чиновниците, а не от нужната им покупателна дарба.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ