Бенкей – японският гигант и рожба на демон
Сайто Мусашибо Бенкей е впечатляваща фигура в японската история – безусловно. За разлика от останалите японци, той се славил с голям растеж, невероятна мощ и за жал – грозотия. По съвременни описания може да се опише като мощен и злокобен орк, който обаче може да се похвали с невероятна преданост, присъща за японските самураи по това време. Присъства в доста фолклорни истории и несъгласията потеглят през цялото време на живота му. Смята се, че е роден през 1155 година, като даже за годината има редица скептични историци.
За зачеването на Бенкей, както остава прочут, има доста митове. Една от тях е, че главата на будистки манастир изнасилва майка му – щерка на ковач. Друга история е раждането му като полубог в самия манастир. Мнозина считат, че може би е роден от дявол и по тази причина е злокобно творение с дълга коса и още по-дълги зъби. В детството Бенкей е именуван с още едно име – Онивака или дявол.
Още като дребен, неговият избухлив темперамент съумява да му завоюва добро име на мощен и злокобен съперник, като той самият постоянно се стремял да избегне споровете, само че в резултат на страховитите си размери, множеството хора са почнали да го считат като един много рисков съперник. Най-накрая е заставен да влезе в Будистки манастир и да се дистанцира от хората, които го преглеждат като феномен. За жал, там примирение не съумява да открие, интервал в Япония трансформира будистите в следващата военна мощ и тренировките и подготовката за боравене с оръжие се оказват още по-свирепи.
Като доста други монаси, Бенкей получава подготовка с по този начин наречената нагината – полу-извито копие. На 17-годишна възраст минава височина от 2 метра и още веднъж е един от най-хубавите спаринг сътрудници в манастира, като внезапно будизмът остава на назад във времето. Това го кара да напусне храма и този път да се насочи в планините, като става част от планинска фракция, само че взема решение да живее напълно в изолираност, заобикаляйки всеки вероятен спор. Можем единствено да си представяме в какъв брой борби е влезнал като юноша, само че занапред предстоят и още по-интересните. Напускайки храма, този воин се облича с черно расо, поставя железни нокти и копие, взима обичаното нагината и си потегля.
Според легендата, монахът дълго време обикаля към Киото, историята споделя, че е съумял да вземе към 1000 меча от самураи, които били прекомерно арогантни и нямали достойнството да се считат за такива. Взимането става с провеждането на дуели. Бенкей живее в барака покрай статуята на Буда, избира място до поточе, строи барака и мост, като не разрешава на никой да мине около моста, без да влезе в двубой с него. И по този начин по пътя пристигнали 999 самурая, които изгубили своето оръжие. 1000-ят претендент обаче се оказва доста по-малък от него по размери. Като надалеч по-мобилен и бърз, той имал цялото предимство на моста и съумява да победи. Оказва се, че индивидът е Минамото само че Йошитсуне, наследник на Минамото само че Йошитомо.
Първата загуба се оказва доста тежка и по тази причина Бенкей избира нова локация, само че съгласно източниците, отбелязва втора победа и откакто най-сетне среща надалеч по-добър съперник, взема решение, че е най-добре да го последва. Предавайки своята душа и тяло на спечелилия, монахът потегля след Йошитсуне и се бори в Генпейската война против клана Тайра. От 1185 година до 1189 година монахът следва своя стопанин и води някои от най-лютите сражения. Участва във войната като наемник, тъй като на практика е свободен, само че неговата преданост и прошка от страна на господаря му е задоволителна, с цел да го следва на всички места.
Отново информацията не е доказана, само че будистът е съумял да вземе по 200 души във всяка една борба, в която влезе. Когато господарят идва в Ошу, до тях доближават новините, че Хедихера е умрял, а неговият наследник Фудживара е нарушил законите на татко си и побързал да нападне Йоримото. Гибелта им е сигурна, а Йошитсуне осъзнава, че единственото, което остава е да извърши сепуко и да спести позора на фамилията си. Разпуска всички останали самураи и оставя Бенкей, с цел да забави съперника, до момента в който той извърши своя финален обред. Все отново приказваме за японска чест и сходни дейности изискват време, с цел да се уважи културата и самото семейство. Бенкей е инструктиран да не позволява никого до двореца, в който се намира неговия стопанин и откакто дължи живота си на него, великанът застанал и зачакал враговете си. Настанява се на въжения мост – единственият, който дава достъп до двореца. Седнал с вярното си копие и зачакал съперника да го посрещне.
Противниците не очаквали, че точно великанът ще стои на пост. Първите няколко самурая напущат света и моста. Следващите опити също не приключват по някакъв друг метод, борбата става все по-зловеща и жестока, което най-сетне стимулирало съперниците просто да употребяват стрели. При първия залп от стрели, Бенкей продължавал да седи изправен и възвишен, като някои от попаденията продължавали да стоят забити в бронята му. Раните били задоволително, само че задачата била изпълнена – монахът умира изправен и тъкмо толкоз възвишен, колкото е бил постоянно. Отнема задоволително време, с цел да може някой да се досети, че великанът е починал, само че голямото му тяло не разрешавало на някой да се приближи на безвредно разстояние.
Страхът приключил задоволително работа и спечелил време на Йоримото да извърши своето сепуко. В негова чест е сложена голяма канара на входа на Санжо-дори, като преданието е, че в случай че малко момче я допре, той ще се трансформира в мощен мъж. В Япония участват няколко такива скали, към 8 пръснати в разнообразни територии. Всички се намират по маршрута, който Бенкей минава до Хиразуми, като всеки камък има своя лична легенда, само че до някаква степен се припокриват, тъй като се споделя за скалата, която Бенкей носил със себе си и даже оформял, с цел да наподобява на Буда.
Този проект по този начин и не се осъществил. Една легенда твърди, че в миналото е влезнал в битка със сумо-борец и откакто го проснал на тепиха, от него се отчупила канара, която той взел за сувенир. Относно концепцията за изправената гибел, лекарите считат, че това може да се в случи при мускулен конвулсия, който да го задържи изправен за дълго време, даже и след гибелта. Въпреки това, възможностите тялото да резервира баланс, са извънредно дребни, съвсем невъзможни, само че все пак легендата продължава да твърди тъкмо това. Монахът извършва своя дълги и е уважаван и до през днешния ден за своята смелост. Впрочем неговата фигура може да бъде проследена в редица японски филми, комикси, видео игри и още доста други.
Снимки: Wikipedia
