Сайтът на „Българските рок архиви” тихо и неафиширано утвърждава статута си на хронолог и лексик
Сайтът на „ Българските рок архиви ” безшумно и неафиширано утвърждава статута си на хронолог и лексикон за БГ рок бандите. Съществува едвам от няколко години. Няколко души помогнахме мъничко, само че главното продължава да се прави от Павел Серафимов. Някъде от дуалистичната дестинация Златица-Пирдоп Павката със лични старания и средства реализира толкоз, колкото други мераклии в интернет-летописите на рока наш не съумяват. Стигна до там, че от ден на ден хора го търсят сами, пращат му данни и информации и се радват на опцията групата им да заеме своето място в „ архивите ” – с история, членове, линкове, продукция. (Мисля си за комбинацията на уеб страницата на Павел с " профи-лексикона " на Румен Вълков, Ri4ivul, един трудоемък календар кой-кога-за какъв брой време-с кого е свирил... и че в БМА в действителност първо би трябвало на тях да отделят някой лев най-малко за подръжката, в случай че желаят да имат обединяващо-представителна роля в нета по повод историята и настоящото наличие на участниците в рок жанра).
Не че няма уеб сайтове и енциклопедии, които кардинално архивират и осведомят в същите „ панели ” (но са и малко, в случай че би трябвало да съотнесем нещата към ентусиазма на непрекъснато зараждащите или трансформиращи се рок обединения в страната).
Винаги съм се чудил (а когато събирахме страниците за книгата-антология за „ Цветята ”, на моменти бяхме и напряко изнервени от неналичието на каквото и да било за някои рок групи; с изключение на непокътнатите от самите нас остарели вестници) за какво толкоз малко от тях, че и фенските им структури, се захващат с подържането на почтен уебсайт с история и продукция. У нас всичко е пъклен нелогично и не се поддава на никакво хипотетично конструиране: има незнайни банди (както и известни, дейни и сега – може би това изяснява и съществуването на техни уеб сайтове или ФБ-страници), които си спретват онлайн кътче и стартират да оформят мултимедийната информация за себе си. Други – също и известни, и скоро пръкнали се – изобщо нехаят към животоописанието си и рядко можеш да намериш нещо (извън афишите по съответните онлайн „ програмни глашатаи ” за идни лайвове) за тях, за албумите им. Как тогава да се развива атрибута банди-инфо-публика за основаване на бизнес модел и в областта на БГ рока…
„ Българските рок архиви ” натрупат скромно, само че равноускорително, точно нужните лексиконни (екзистенц-минимум) данни с цел да може някой интересуващ се да отвори нещо-си там и да изтика скептицизма си настрани; писмено е повече от ясно, че „ това животно ” – БГ рокът – си е живо-здраво, пъклен разнообразно се подвизава и, макар че електронните медии не му дават съвсем никаква сцена, е готово да бъде подпомагано, развивано, бизнес-ориентирано и архивирано с предостатъчно любознание и безалтернативна изгода.
През миналата 2017-а в „ архивите ” бяха документирани 72 издадени албума и 32 ЕР-та. Цифра, оптимистично повишена от по-предишната 2016-а година. И тъй като е значимо и какъв брой хора – въпреки всичко – съумяха да чуят нещо от тази продукция, Павката още веднъж направи анкета (както и предходната година). Много или малко, дадоха отговор 312 души. Докато на началната страница в „ архивите ” има нещо като преглед на отминалата година, интересуващите се си коства да го прочетат. Има още обстоятелства, числа и имена. Картината е пъстра и по никакъв начин не подухва скептицизъм. Напротив. В панела „ Издания ” животворната инерция продължава с новите артикули от новата година. Там към този момент чакат самопризнание ок.30 заглавия, две трети са самиздатски албуми и ЕР-та, които удостоверяват, че дебелоглав и креативен креативи у групите ни има. Заради което съвсем им прощавам, че са толкоз нехайни към личното си наличие в нета. А в случай че сте пропуснали нещо, или просто се чувствате подкокоросан от някое заглавие да го чуете – на панелите с групите в уеб страницата има линкове към други техни места в мрежата. (Има един, който е чул цели 40 албума, напряко съм ошашавен от кое място се е докопал да информацията, че са основани такива...)
Колкото-толкова, заключава метафизичен един плюшен интелектуалец. Аз допълням: тази година – още повече. И поисквам на Павката Серафимов здраве (абсолютно му е нужно) и задоволително безсънни нощи с цел да натрупа и подържа „ хрониката ” на БГ рока. (Повече фотоси на групи, инфо, самата анкета и други неща можете да разгледате и във ФБ-страницата на " архивите ".)
Не че няма уеб сайтове и енциклопедии, които кардинално архивират и осведомят в същите „ панели ” (но са и малко, в случай че би трябвало да съотнесем нещата към ентусиазма на непрекъснато зараждащите или трансформиращи се рок обединения в страната).
Винаги съм се чудил (а когато събирахме страниците за книгата-антология за „ Цветята ”, на моменти бяхме и напряко изнервени от неналичието на каквото и да било за някои рок групи; с изключение на непокътнатите от самите нас остарели вестници) за какво толкоз малко от тях, че и фенските им структури, се захващат с подържането на почтен уебсайт с история и продукция. У нас всичко е пъклен нелогично и не се поддава на никакво хипотетично конструиране: има незнайни банди (както и известни, дейни и сега – може би това изяснява и съществуването на техни уеб сайтове или ФБ-страници), които си спретват онлайн кътче и стартират да оформят мултимедийната информация за себе си. Други – също и известни, и скоро пръкнали се – изобщо нехаят към животоописанието си и рядко можеш да намериш нещо (извън афишите по съответните онлайн „ програмни глашатаи ” за идни лайвове) за тях, за албумите им. Как тогава да се развива атрибута банди-инфо-публика за основаване на бизнес модел и в областта на БГ рока…
„ Българските рок архиви ” натрупат скромно, само че равноускорително, точно нужните лексиконни (екзистенц-минимум) данни с цел да може някой интересуващ се да отвори нещо-си там и да изтика скептицизма си настрани; писмено е повече от ясно, че „ това животно ” – БГ рокът – си е живо-здраво, пъклен разнообразно се подвизава и, макар че електронните медии не му дават съвсем никаква сцена, е готово да бъде подпомагано, развивано, бизнес-ориентирано и архивирано с предостатъчно любознание и безалтернативна изгода.
През миналата 2017-а в „ архивите ” бяха документирани 72 издадени албума и 32 ЕР-та. Цифра, оптимистично повишена от по-предишната 2016-а година. И тъй като е значимо и какъв брой хора – въпреки всичко – съумяха да чуят нещо от тази продукция, Павката още веднъж направи анкета (както и предходната година). Много или малко, дадоха отговор 312 души. Докато на началната страница в „ архивите ” има нещо като преглед на отминалата година, интересуващите се си коства да го прочетат. Има още обстоятелства, числа и имена. Картината е пъстра и по никакъв начин не подухва скептицизъм. Напротив. В панела „ Издания ” животворната инерция продължава с новите артикули от новата година. Там към този момент чакат самопризнание ок.30 заглавия, две трети са самиздатски албуми и ЕР-та, които удостоверяват, че дебелоглав и креативен креативи у групите ни има. Заради което съвсем им прощавам, че са толкоз нехайни към личното си наличие в нета. А в случай че сте пропуснали нещо, или просто се чувствате подкокоросан от някое заглавие да го чуете – на панелите с групите в уеб страницата има линкове към други техни места в мрежата. (Има един, който е чул цели 40 албума, напряко съм ошашавен от кое място се е докопал да информацията, че са основани такива...)
Колкото-толкова, заключава метафизичен един плюшен интелектуалец. Аз допълням: тази година – още повече. И поисквам на Павката Серафимов здраве (абсолютно му е нужно) и задоволително безсънни нощи с цел да натрупа и подържа „ хрониката ” на БГ рока. (Повече фотоси на групи, инфо, самата анкета и други неща можете да разгледате и във ФБ-страницата на " архивите ".)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ