Всичко се купува, бате. И законите на физиката даже!
Съвсем първоначално е доста значимо да направя следното конкретизиране: тук, в този момент, в този материал НЕ разясня злополуката до Своге от предходната седмица.
Иска ми се да запазя нещо като благовъзпитание и по тази причина не искам да се подреждам во всичките знайни и незнайни „ експерти “, които към този момент се изрекоха по тематиката.
Трагедията е огромна, а незнайните в уравнението са прекомерно доста, с цел да може да се прави умозаключение към този миг или да се размахва пръст.
Така че НИЩО тук не е отпратка и не се отнася до въпросната злополука.
След като направихме това конкретизиране, да продължим нататък:
Факт е обаче, че в този момент пътищата и автомобилната дисциплинираност са под лупа (временно, след това отново ще се върнем към общоприетата апатия). И все пак, вижте какви заглавия се въртят…
„ Мотопед с недееспособен лидер блъсна служител на реда, опита се да избяга “; „ Полицаи хванаха недееспособен мотоциклетист след гонка “; „ Шофьор блъсна велосипедистка, само че си тръгнал, тъй като бързал “; „ Шофьор се заби в гараж с колата си “…
Не е нужно да гадаем за какво това се случва, не се постанова да гледаме на кристално кълбо. Причинно-следствената връзка е доста елементарна. Можем да го разбираем и онагледим даже. С ето тези заглавия, които изясняват за какво нагоре упоменатите ги има:
„ Млад мъж хвърли 20 лв. на служител на реда “; „ Младеж подмятна 20 лева на служители на реда “; „ 37-годишен без брошура предложи 20 евро на служители на реда “; „ Мъж опита да подкупи служители на реда с 50 лева “
Усещането, че може да им се размине, ги кара да се усещат недосегаеми. Психиката на прекомерно доста нашенци по този начин се изврати, че започнаха да си мислят, че всичко се оправя с подкуп, че всеки си има цена, а най-най-отвратителното е: взеха решение, че тази цена е ниска и ДОСТЪПНА ЗА ВСЕКИ. Мислят си, че ченгето се продава за 20 кинта.
Вече сме разгледали феномена „ татино синче “, който си мисли, че богатият/влиятелен тати ще го измъкне от всичко, само че тук не приказваме за него. Не. Тук приказваме за това, че от ден на ден хора взеха да се държат като упоменатия непоносим феномен. И тук – поради „ възпитаното “ чувство за безотговорност.
Това е от една страна – настояването да си над закона, над нещата, да си хитрец, да можеш да си купуваш катаджии и да се присмееш на този, който задминаваш неразрешено в насрещното, нищо, че можеш да избиеш куп хора, че и себе си даже. Точно както (ако щете вярвайте, само че това е ДЕЙСТВИТЕЛНА, същинска история) преди години един „ хитрец “, само че от по-старото потомство си възпламени цигара на бензиностанция и един от чиновниците, с настръхнала от смут коса, му сподели да я загаси.
Отговорът беше: „ Спокойно, аз ги познавам собствениците… “ (!!)
Ясно ли ви е, бе, балъци! Ако си хитрец и познаваш, който би трябвало, освен законите не важат за теб, само че и законите на физиката, химията, естествените закони – нищо не важи за тебе!
Другата страна на явлението: потребността и навикът.
Аз не познавам човек, който да не се е докоснал по някакъв метод до явлението „ корупция “. Макар и да има някой, който да не се е поддал, то той (99% съм сигурен) е „ топнал пръстче “ в гнусното тресавище, когато са му поискали рушвет и той се е замислил.
Това се случва, тъй като е традиция – и настояването, и предлагането. Знаете – гъбичките никнат в „ удобна “ среда. Българинът е привикнал, че, в случай че не даде рушвет, няма да му свършат работа. В същото време си знае и си търси – и той да получи, когато се явява страна-изпълнител на нещо си. И дребна власт да има, ще се опита да я употребява, с цел да се облажи.
Можем да си умуваме години наред каква е повода – че сме небогати? Вярно е. Но небогати има на всички места. То и корупция има, ще каже някой. Да, само че не по този начин ширеща се – има места, където е неприятно събитие, а не предписание и метод на живот. Има и по-страшни места? Има, само че дано не се съпоставяме с тях, а!
Не ми е прелестно да го кажа, само че, в случай че щете не междуведомствени комисии, междупланетарни комисии направете. С още и още специалисти на още и още заплати (за да си клатят… да кажем краката). Промяната потегля от личността, единицата.
Ама по какъв начин, когато всички и всичко към теб е по този начин устроено, че да те подготвя към корупция?
Ами, почтено казано – до момента в който слушаме такива въпроси и си ги задаваме, оневинявайки се пред самите себе си, смяна няма да има. Никаква.
И ще имаме 4 варианти:
А) вършим най-сетне нещо и започваме смяната от себе си;
Б) Терминал 1;
В) Терминал 2;
Г) затваряме си устата, помиряваме се и продължаваме да си живуркаме по остаряло му. Вечер се благодарим, че сме се прибрали живи, а не е бил „ наш ред “ по пътищата. Но и си ЗАТВАРЯМЕ УСТАТА – тъй като мрънкаш, в случай че действаш и няма резултат – в случай че си трайкаш, нямаш право на глас. Или греша?
Май греша, тъй като феноменалната народопсихология все избира 5-и вид (макар да липсва в изискването на задачата като опция).
Той се разказва почти по този начин: „ Нееее, аз нищо няма да направя и ще очаквам да ме/ни оправят (защото все някой ми е задължен да ме/ни оправи, нали!) и ще си мърморя до небесата междувременно… я, подкупче, оп, благодаря!
Иска ми се да запазя нещо като благовъзпитание и по тази причина не искам да се подреждам во всичките знайни и незнайни „ експерти “, които към този момент се изрекоха по тематиката.
Трагедията е огромна, а незнайните в уравнението са прекомерно доста, с цел да може да се прави умозаключение към този миг или да се размахва пръст.
Така че НИЩО тук не е отпратка и не се отнася до въпросната злополука.
След като направихме това конкретизиране, да продължим нататък:
Факт е обаче, че в този момент пътищата и автомобилната дисциплинираност са под лупа (временно, след това отново ще се върнем към общоприетата апатия). И все пак, вижте какви заглавия се въртят…
„ Мотопед с недееспособен лидер блъсна служител на реда, опита се да избяга “; „ Полицаи хванаха недееспособен мотоциклетист след гонка “; „ Шофьор блъсна велосипедистка, само че си тръгнал, тъй като бързал “; „ Шофьор се заби в гараж с колата си “…
Не е нужно да гадаем за какво това се случва, не се постанова да гледаме на кристално кълбо. Причинно-следствената връзка е доста елементарна. Можем да го разбираем и онагледим даже. С ето тези заглавия, които изясняват за какво нагоре упоменатите ги има:
„ Млад мъж хвърли 20 лв. на служител на реда “; „ Младеж подмятна 20 лева на служители на реда “; „ 37-годишен без брошура предложи 20 евро на служители на реда “; „ Мъж опита да подкупи служители на реда с 50 лева “
Усещането, че може да им се размине, ги кара да се усещат недосегаеми. Психиката на прекомерно доста нашенци по този начин се изврати, че започнаха да си мислят, че всичко се оправя с подкуп, че всеки си има цена, а най-най-отвратителното е: взеха решение, че тази цена е ниска и ДОСТЪПНА ЗА ВСЕКИ. Мислят си, че ченгето се продава за 20 кинта.
Вече сме разгледали феномена „ татино синче “, който си мисли, че богатият/влиятелен тати ще го измъкне от всичко, само че тук не приказваме за него. Не. Тук приказваме за това, че от ден на ден хора взеха да се държат като упоменатия непоносим феномен. И тук – поради „ възпитаното “ чувство за безотговорност.
Това е от една страна – настояването да си над закона, над нещата, да си хитрец, да можеш да си купуваш катаджии и да се присмееш на този, който задминаваш неразрешено в насрещното, нищо, че можеш да избиеш куп хора, че и себе си даже. Точно както (ако щете вярвайте, само че това е ДЕЙСТВИТЕЛНА, същинска история) преди години един „ хитрец “, само че от по-старото потомство си възпламени цигара на бензиностанция и един от чиновниците, с настръхнала от смут коса, му сподели да я загаси.
Отговорът беше: „ Спокойно, аз ги познавам собствениците… “ (!!)
Ясно ли ви е, бе, балъци! Ако си хитрец и познаваш, който би трябвало, освен законите не важат за теб, само че и законите на физиката, химията, естествените закони – нищо не важи за тебе!
Другата страна на явлението: потребността и навикът.
Аз не познавам човек, който да не се е докоснал по някакъв метод до явлението „ корупция “. Макар и да има някой, който да не се е поддал, то той (99% съм сигурен) е „ топнал пръстче “ в гнусното тресавище, когато са му поискали рушвет и той се е замислил.
Това се случва, тъй като е традиция – и настояването, и предлагането. Знаете – гъбичките никнат в „ удобна “ среда. Българинът е привикнал, че, в случай че не даде рушвет, няма да му свършат работа. В същото време си знае и си търси – и той да получи, когато се явява страна-изпълнител на нещо си. И дребна власт да има, ще се опита да я употребява, с цел да се облажи.
Можем да си умуваме години наред каква е повода – че сме небогати? Вярно е. Но небогати има на всички места. То и корупция има, ще каже някой. Да, само че не по този начин ширеща се – има места, където е неприятно събитие, а не предписание и метод на живот. Има и по-страшни места? Има, само че дано не се съпоставяме с тях, а!
Не ми е прелестно да го кажа, само че, в случай че щете не междуведомствени комисии, междупланетарни комисии направете. С още и още специалисти на още и още заплати (за да си клатят… да кажем краката). Промяната потегля от личността, единицата.
Ама по какъв начин, когато всички и всичко към теб е по този начин устроено, че да те подготвя към корупция?
Ами, почтено казано – до момента в който слушаме такива въпроси и си ги задаваме, оневинявайки се пред самите себе си, смяна няма да има. Никаква.
И ще имаме 4 варианти:
А) вършим най-сетне нещо и започваме смяната от себе си;
Б) Терминал 1;
В) Терминал 2;
Г) затваряме си устата, помиряваме се и продължаваме да си живуркаме по остаряло му. Вечер се благодарим, че сме се прибрали живи, а не е бил „ наш ред “ по пътищата. Но и си ЗАТВАРЯМЕ УСТАТА – тъй като мрънкаш, в случай че действаш и няма резултат – в случай че си трайкаш, нямаш право на глас. Или греша?
Май греша, тъй като феноменалната народопсихология все избира 5-и вид (макар да липсва в изискването на задачата като опция).
Той се разказва почти по този начин: „ Нееее, аз нищо няма да направя и ще очаквам да ме/ни оправят (защото все някой ми е задължен да ме/ни оправи, нали!) и ще си мърморя до небесата междувременно… я, подкупче, оп, благодаря!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ