Съвсем случайно един ден, докато преглеждах нюзфийда си във Фейсбук,

Съвсем инцидентно един ден, до момента в който преглеждах нюзфийда си във Facebook, погледа ми спря снимка в страница за ар деко. Красавицата в стилистиката на 20-те години на предишния век ми подсети императрица Теодора от византийската мозайка в Равена или севастократорката Десислава от фреската в Боянската черква. Съвсем фриволни асоциации, само че ме накараха да погледна имената на модела и на фотографа, надлежно – Dorothy Phillips и Boris Majdrakoff. Българската фамилия ме заинтригува. Първият уебсайт, съдържащ това име, който Google ми предложи, беше уеб сайтът на Университета в Южна Каролина – Broadway Photographs. Основна заслуга на Дейвид С. Шийлдс, професор в Департамента по изкуства, уеб сайтът представяше селекция от към 60 имена – създатели на най-ярките фотографии, разказващи филмовия и сценичен живот в Америка през 20-те и 30-те години. Сред тях беше и българинът Борис Маждраков. Животът му стартира в София. После през 1905 година е изпратен от татко си във Виена да учи инженерство. Но вместо това Борис Маждраков взема курсове по изобразяване. Стартът на кариерата му е ослепителен – Atelier Adele, фотографското студио на австрийския император Франц Йосиф, на което скоро става шеф. По-късно ще стане велможа фотограф на цар Фердинанд и на цар Борис Трети. Ще взе участие в двете балкански войни и в Първата международна война. Заради фотографските му умения ще го вземат във военното разузнаване.След прекратяването на военните дейности стартира да работи в ателието на фотографката Елена Чернева – вдовица на революционера и един от първите майстори на фотографското изкуство у нас Тома Хитров (със сигурност сте виждали фотографиите му на Ботев и Левски). Елена има седем дъщери, две от които с немски дипломи по снимка. В една от тях – Иванка – се влюбва Борис. Времената са смутни, част от семейството Хитрови се преселва в Америка. За да последва любовта си и да избегне правосъдно търсене на отговорност за пукотевица по човек, Борис отпътува за Ню Йорк. Женят се с Иванка и имат двама синове – Иван и Том. А Борис основава лично студио в апартамент над един от най-престижните нощни клубове на времето – Stork Club в Манхатън. M.I. Boris – по този начин е името на студиото – се радва на неотложен триумф. Фотографът работи три години и за Paramount. През това време прави изтънчено гравирани портрети на звездите на филмовото студио. Когато Paramount се мести на Западния бряг, създателят Джеси Ласки упорства Борис да отиде с тях, само че той избира да остане в Ню Йорк и да резервира своята автономия.Отказва и предлагането на New York Times. Отстоявайки независимостта си, се постанова като един от ярките фотографи портретисти в Ню Йорк. Експериментира с предмодернистичната югендстил хармония, която овладява във Виена, завихря фонове с нереални графични шрихове, манипулира нападателно негатива, стъпва в хладно-чувствените модернистични води. Камерата му улавя магнетизма на филмовата звезда с дръзка прическа фасул Луиз Брукс – през днешния ден считана за икона на помитащата предубеждения и ограничавания и танцуваща буйно джаз флапър просвета. Джилда Грей – полско-американската танцьорка на шими, театралничи като момиче от божествен остров – чувствено и с лукава искрица в погледа. Грета Нисен, която говорещото кино отхвърля  поради норвежкия ѝ акцент, забелязана през обектива на Борис, е бароков мраморен ангел, а саморазрушителната вамп Лиа ди Пути – спокойна и тайнствена. „ Това са едни от редките и образно приковаващи портретни фотографии, създавани сред двете войни “, обобщава основателят на уеб страницата Broadway Photographs професор Шийлдс.