Имунологът д-р Цветелина Великова разкрива топ 3 на най-важните фактори за изграждането на добър имунитет в детска възраст
Съвсем неотдавна на пазара излезе книгата на имунолога доктор Цветелина Великова " Детският имунитет “, в която тя споделя скъпа информация по отношение на боледуването в детска възраст.
В нея специалистката визира тематики като кърменето, значимостта на храненето за поддръжка на имунната система, както и за имунопрофилактиката и използването на имуностимулатори и имуномодулатори.
Малко след формалната премиера на “Детският имунитет ” разговоряхме с доктор Великова, която ни описа повече за своята първа книга.
Здравейте, доктор Великова! Наскоро на пазара излезе книгата Ви “Детският имунитет ”, разкажете ни в резюме какво ви подтикна да я напишете и за каква аудитория е предопределена тя?
Всичко стартира със основаването на блога ми за имунологията два месеца след раждането на първото ми дете. Много ми се искаше да споделя някои мои прозрения за имунната система тъй че да бъдат разбрани и от хора с немедицинско обучение. Струваше ми се, че имунната система е непозната, подценявана или всява боязън. Така незабелязано започнаха да доминират тематики, свързани с имунната система на бебета, майки, кърмене и така нататък Аудиторията на блога се оформи като главно родители на деца, по-малко пациенти с автоимунни болести. А концепцията за книгата пристигна от редактора на Сиела Димитър Николов, която концепция одобрих с огромна наслада.
Книгата “Детският имунитет ” е предопределена за необятната публика - главно родители на деца, само че и всички хора, които биха желали да схванат с какво се занимава имунната система и по какъв начин да я поддържаме в добра форма. Докато я пишех, непроменяемо на всяка страница си мислех - в случай че я четат хора с по-голям медицински интерес или експерти, работещи в областта на опазването на здравето, то информацията да е подобаваща и за тях.
В кой интервал от развиването на детето то боледува най-вече и по кое време в действителност можем да кажем, че имунната система на един човек е изцяло узряла?
Най-много децата боледуват сред 6-и месец след раждането и 2-годишна възраст. Тогава към този момент няма антитела, минали през плацентата от майката към плода, а имунната система е най-незряла. Периодът с по-често боледуване при някои деца може да продължи и до 5-годишна възраст. Освен това е значимо родителите да знаят, че интервалът с потегляне на детско заведение постоянно се отбелязва като интервал на “непрестанно ” боледуване, като е добре те да се приготвят душевен и физически за към 5-6 цикъла на боледуване. А чак в пубертета можем да кажем, че имунната система на детето е към този момент функционално достигнала тази на възрастния човек.
Голяма част от родителите се тормозят, че техните деца боледуват постоянно, можете ли да ни споделите какъв брой в действителност е обикновено да боледува едно дете?
Има самостоятелни разлики при децата и възрастните, по тази причина е мъчно да кажем какъв брой е обикновено да боледува едно дете или възрастен. Но можем да кажем по кое време едно дете боледува прекомерно постоянно - да вземем за пример, да прекара повече от 2 пневмонии за една година, повече от 4 ушни инфекции или синузита, да се постанова приложимост на венозни антибиотици, да настъпват затруднения, да се постанова постъпване в болница и така нататък
В книгата са изброени 10-те предупредителни сигнала, които са потребни както за родителите, по този начин и за други здравни експерти, да се реши дали се постанова в допълнение консултиране и проучване във връзка постоянно боледуване от инфекции. Така че в случай че родителите се тормозят, и открият, че при детето им или при тях самите има няколко от тези сигнала, най-добре е да се съветват с имунолог, педиатър или ОПЛ и да се реши дали се касае за имунен недостиг, друго заболяване с присъединяване на имунната система или самостоятелна специфичност.
Можете ли да ни разкриете кои са топ 3 на най-важните фактори за построяването на добър имунитет в детска възраст?
Топ три фактора по значимост за имунната система са здравословният метод на живот (хранене, физическа интензивност, сън), имунопрофилактиката (ваксинопрофилактика, закаляване и други) и справяне със напрежението.
Кой е най-разпространеният мит за детския имунитет?
Най-честият мит, с който се сблъсквам, е че детската имунна система се “натоварва ”. Някои споделят, че детската имунна система се натоварва от имунизациите, изключително когато имунизацията е против няколко причинителя ”. Други се притесняват, че имунната система се “натоварва ” от посещаване на детски ясли и градини. Трети популяризират заблудата, че имуномодулаторите (имуностимулатори и други) “натоварват ” имунитета. Най-често под “натоварване ” се има поради “потискане ”. Нито едно от тези изказвания не е правилно и в книгата съм обърнала особено внимание за какво е по този начин.
Нека засегнем и може би двете най-горещи тематики измежду родителите, които имат дребни деца, “градинският сопол ” и “остатъчната кашлица ”, какво Вашето мнение за тях?
Тъй като респираторните инфекции при децата са несъмнено най-чести, то и проявлението ни е мъчително познато - хрема със секреция от носа. Децата си обменят микроорганизмите от носа и устата в детските заведения. Някои микроорганизми са потребни, други - болестотворни. Но до момента в който се “изравнят ”, то следим и този “градински сопол ”. Разбира се, от време на време става дума за алергични болести, различен път кашлицата може да е симптом и на друго заболяване. Затова тук още веднъж е добре да се потърси мнение на експерт, изключително когато тези недоволства продължат прекомерно дълго.
В какви случаи бихте посъветвала родителите да се съветват с имунолог?
Родителите се интересуват мощно от здравето на децата си, повече даже от за своето здраве. И когато децата са заболели, стартират да си задават въпроси дали имунната система на детето работи добре. В днешно време повече се знае за специалността имунология, за болесттите с присъединяване на имунната система. Затова и родителите търсят съвещания с имунолог когато се тормозят, че имунитетът на децата не е задоволителен, или се съмняват за автоимунно заболяване, например когато “нещо му има на детето, само че не се знае какво ”. Много постоянно след прекарана тежка вирусна зараза (напр. Ковид, грип, коксаки, Епщайн бар вирус и др.) родителите търсят имунолог, с цел да се разиска какво да се наблюдава оттук нататък, тъй като имунитетът е подтиснат след инфекцията или има дебют на автоимунно заболяване.
Наподледък като че ли зачести предписването на имуномодулатори, в какви случаи е добре да бъдат предписани те и належащо ли е преди този момент да бъдат направени проучвания на детето?
Повечето имуномодулатори са хранителни добавки, в тази връзка те могат да бъдат препоръчвани както от лекари, по този начин и купувани свободно от родителите. Понякога това може да докара до компликации в избора какво да се приложи или по кое време и по какъв начин да се назначи.
Моята процедура е да проследя какъв е моделът на боледуване от инфекции, да назнача проучвания и след разискване на резултатите, да препоръчам имуномодулатор, в случай че е належащо. В някои случаи се постанова да изключа съществуване на автоимунно заболяване и чак тогава да разясняваме приложение на имуностимулатор. При автоимунните болести при деца и възрастни, както и при репродуктивни проблеми, свързани с имунната система, също може да се ползва имуномодулираща терапия.
В нея специалистката визира тематики като кърменето, значимостта на храненето за поддръжка на имунната система, както и за имунопрофилактиката и използването на имуностимулатори и имуномодулатори.
Малко след формалната премиера на “Детският имунитет ” разговоряхме с доктор Великова, която ни описа повече за своята първа книга.
Здравейте, доктор Великова! Наскоро на пазара излезе книгата Ви “Детският имунитет ”, разкажете ни в резюме какво ви подтикна да я напишете и за каква аудитория е предопределена тя?
Всичко стартира със основаването на блога ми за имунологията два месеца след раждането на първото ми дете. Много ми се искаше да споделя някои мои прозрения за имунната система тъй че да бъдат разбрани и от хора с немедицинско обучение. Струваше ми се, че имунната система е непозната, подценявана или всява боязън. Така незабелязано започнаха да доминират тематики, свързани с имунната система на бебета, майки, кърмене и така нататък Аудиторията на блога се оформи като главно родители на деца, по-малко пациенти с автоимунни болести. А концепцията за книгата пристигна от редактора на Сиела Димитър Николов, която концепция одобрих с огромна наслада.
Книгата “Детският имунитет ” е предопределена за необятната публика - главно родители на деца, само че и всички хора, които биха желали да схванат с какво се занимава имунната система и по какъв начин да я поддържаме в добра форма. Докато я пишех, непроменяемо на всяка страница си мислех - в случай че я четат хора с по-голям медицински интерес или експерти, работещи в областта на опазването на здравето, то информацията да е подобаваща и за тях.
В кой интервал от развиването на детето то боледува най-вече и по кое време в действителност можем да кажем, че имунната система на един човек е изцяло узряла?
Най-много децата боледуват сред 6-и месец след раждането и 2-годишна възраст. Тогава към този момент няма антитела, минали през плацентата от майката към плода, а имунната система е най-незряла. Периодът с по-често боледуване при някои деца може да продължи и до 5-годишна възраст. Освен това е значимо родителите да знаят, че интервалът с потегляне на детско заведение постоянно се отбелязва като интервал на “непрестанно ” боледуване, като е добре те да се приготвят душевен и физически за към 5-6 цикъла на боледуване. А чак в пубертета можем да кажем, че имунната система на детето е към този момент функционално достигнала тази на възрастния човек.
Голяма част от родителите се тормозят, че техните деца боледуват постоянно, можете ли да ни споделите какъв брой в действителност е обикновено да боледува едно дете?
Има самостоятелни разлики при децата и възрастните, по тази причина е мъчно да кажем какъв брой е обикновено да боледува едно дете или възрастен. Но можем да кажем по кое време едно дете боледува прекомерно постоянно - да вземем за пример, да прекара повече от 2 пневмонии за една година, повече от 4 ушни инфекции или синузита, да се постанова приложимост на венозни антибиотици, да настъпват затруднения, да се постанова постъпване в болница и така нататък
В книгата са изброени 10-те предупредителни сигнала, които са потребни както за родителите, по този начин и за други здравни експерти, да се реши дали се постанова в допълнение консултиране и проучване във връзка постоянно боледуване от инфекции. Така че в случай че родителите се тормозят, и открият, че при детето им или при тях самите има няколко от тези сигнала, най-добре е да се съветват с имунолог, педиатър или ОПЛ и да се реши дали се касае за имунен недостиг, друго заболяване с присъединяване на имунната система или самостоятелна специфичност.
Можете ли да ни разкриете кои са топ 3 на най-важните фактори за построяването на добър имунитет в детска възраст?
Топ три фактора по значимост за имунната система са здравословният метод на живот (хранене, физическа интензивност, сън), имунопрофилактиката (ваксинопрофилактика, закаляване и други) и справяне със напрежението.
Кой е най-разпространеният мит за детския имунитет?
Най-честият мит, с който се сблъсквам, е че детската имунна система се “натоварва ”. Някои споделят, че детската имунна система се натоварва от имунизациите, изключително когато имунизацията е против няколко причинителя ”. Други се притесняват, че имунната система се “натоварва ” от посещаване на детски ясли и градини. Трети популяризират заблудата, че имуномодулаторите (имуностимулатори и други) “натоварват ” имунитета. Най-често под “натоварване ” се има поради “потискане ”. Нито едно от тези изказвания не е правилно и в книгата съм обърнала особено внимание за какво е по този начин.
Нека засегнем и може би двете най-горещи тематики измежду родителите, които имат дребни деца, “градинският сопол ” и “остатъчната кашлица ”, какво Вашето мнение за тях?
Тъй като респираторните инфекции при децата са несъмнено най-чести, то и проявлението ни е мъчително познато - хрема със секреция от носа. Децата си обменят микроорганизмите от носа и устата в детските заведения. Някои микроорганизми са потребни, други - болестотворни. Но до момента в който се “изравнят ”, то следим и този “градински сопол ”. Разбира се, от време на време става дума за алергични болести, различен път кашлицата може да е симптом и на друго заболяване. Затова тук още веднъж е добре да се потърси мнение на експерт, изключително когато тези недоволства продължат прекомерно дълго.
В какви случаи бихте посъветвала родителите да се съветват с имунолог?
Родителите се интересуват мощно от здравето на децата си, повече даже от за своето здраве. И когато децата са заболели, стартират да си задават въпроси дали имунната система на детето работи добре. В днешно време повече се знае за специалността имунология, за болесттите с присъединяване на имунната система. Затова и родителите търсят съвещания с имунолог когато се тормозят, че имунитетът на децата не е задоволителен, или се съмняват за автоимунно заболяване, например когато “нещо му има на детето, само че не се знае какво ”. Много постоянно след прекарана тежка вирусна зараза (напр. Ковид, грип, коксаки, Епщайн бар вирус и др.) родителите търсят имунолог, с цел да се разиска какво да се наблюдава оттук нататък, тъй като имунитетът е подтиснат след инфекцията или има дебют на автоимунно заболяване.
Наподледък като че ли зачести предписването на имуномодулатори, в какви случаи е добре да бъдат предписани те и належащо ли е преди този момент да бъдат направени проучвания на детето?
Повечето имуномодулатори са хранителни добавки, в тази връзка те могат да бъдат препоръчвани както от лекари, по този начин и купувани свободно от родителите. Понякога това може да докара до компликации в избора какво да се приложи или по кое време и по какъв начин да се назначи.
Моята процедура е да проследя какъв е моделът на боледуване от инфекции, да назнача проучвания и след разискване на резултатите, да препоръчам имуномодулатор, в случай че е належащо. В някои случаи се постанова да изключа съществуване на автоимунно заболяване и чак тогава да разясняваме приложение на имуностимулатор. При автоимунните болести при деца и възрастни, както и при репродуктивни проблеми, свързани с имунната система, също може да се ползва имуномодулираща терапия.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ