Бог е господар на живота ни
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Очите Господни са на всяко място: те виждат неприятните и положителните. Пр(15:3 Когато индивидите осъзнаят това и имат вяра, че е по този начин, от голяма важност за самите тях, тъй като ще се пазят от грях. Тайните на човешкото сърце, т.е. целият нравствен живот начовека с неговите земни стремежи, мисли, очаквания и проекти са напълно очевидни на Бога. „ Сърцето на индивида обмисля своя път, само че стъпките му Господ насочва ” 16:9 или В сърцето на индивида има доста кроежи, само че сбъдва се единствено избраното от Господа. 19:21 Човек обмисля в детайли и взема решение по какъв начин да постъпи в даден миг. Но Господ като всезнаещ, знае, че човек постоянно постъпва погрешно, като се управлява от чисто човешки съображения. В Св. Писание ясно са дадени методите, по които би трябвало да постъпват хората в връзките си към другите, с цел да бъдат постъпките им благоугодни Богу. Има случаи, когато Господ се намества директно в замислите на хората, изключително когато те вземат решение нещо, което ще бъде във щета на доста хора. Нащият народ добре е схванал това и тъкмо изразил посредством поговорката: Човек допуска, само че Господ разполата. И в кн. Пр.16:33 „ Жребият се хвърля в скут, само че всичко що то взема решение е от Господа ”. Бог като всившждаш, знае по какъв начин и в интерес на кого да позволи вярно хвърленото жребие.
Законът за справедливото въздаяние
За този закон сеговори в пцялата Библия – от първите до последните й страници. Навсякъде е подчертана мисълта, че човек ще бъде заплатен или осъден съгласно делатаси. Във връзка с този закон човек би трябвало да помни няколко неща:
Че правото на въздаяние принадлежи единствено на Бога 20:22Основният принцип, съгласно който ще се отмерва премията или наказването е спазването или отклонението от Божия закон Че Божието въздаяние е заслужено – то е неподкупно и не се въздейства от нищо, а е според единствено от делата на хората. Затова доста са случаите, когато Бог санкционира и Своя народ, а избавя угнетените. Че и съгрешилият може да бъде оневинен и да заслужи Божията благосклонност, стига да се смири пред Бога, в случай че от сърце се извърнат към Бога.
Човек не би трябвало да споделя: ” Както той стори на мене, така и аз ще сторя с него ” Пр 24:29. А би трябвало да даде на Бога да отсъди, тъй като Той, като сърцеведец и обективен арбитър, най- добре ще реши и присъди постъпката на прегрешения.
За отношението ни към Бога
В 3 глава на Притчите от 5 до 12 стих намираме препоръки по какъв начин да се отнасяме към Бога, с цел да бъдем в материално и в нравствено отношение удовлетворени и съвършени. „ Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй /не разчитай/на твоя разсъдък. ” Трябва от цялото си сърце откровено и безрезервно да имаме вяра, че Господ може всичко и по тази причина да уповаваме единствено на Него. „ Във всичките си пътища опознавай Него и Той ще охрави твоите пътеки ” Каквото и да вършим духовният ни взор би трябвало да бъде насочен към Бога, тогава всички грапавини и спънки по нашите пътища ще бъдат отстранени. „ Не пренебрегвай, синко, наказването от Господа и да не ти е тежко от Неговото изобличение ” Когато сме в неволя, не би трябвало да роптаем срещу Бога, не би трябвало да се отхвърляме от него и от вярата си в Него, а да се замислимвърху това, дали нещастието ни нее изпратено с възпитателна цел. ”Защото който Бог обича, негонаказва и към него благоволи, както татко към наследник ”. Божиите санкции не са от яд, а от обич. „ Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в сигурност е Пр.18:11 Във високи и здрави кули хората в древността са намирали леговище. Сигурне заслон човек намира в „ името на Гостпода ” Чрез изповядане на постоянно съществуващия Бог праведникът е в сигурност.
За гнева и дълготърпението
„ Гневливият може да стори нелепост, само че човек, който с предумисъл прави зло, е ненавиждан ” Пр. 14:17. Тук се показват две негативни черти в хората. Човек, който се гневи, може да извърши нелепост, тъй като изгубва хладнокръвие и в мощно възбудено положение, само че откакто се успокои може и да се извини. Не е по този начин с оня, който авансово е намислил да извърши зло. Такъв е ненавиждан постоянно. „ В дълготърпеливия човек разсъдък доста, а гневливият изрича нелепости 14:29. ” В търпеливия човек постоянно разсъдъкът надвива над мощните и завладяващи индивида усеща. Сприхавия сее раздори и кавги, търпеливия със своите рационални доводи внася успокоение сред спорещите и въдворява мир. Награда за смирението е страхът от Господа, благосъстояние, популярност и живот ни се споделя в Пр. 22:4. Тази алегория желае да ни каже, че първото изискване да почувстваме благоговение към Бога е смирението, посредством което се придобива и мъдрост. „ Не се хвали с утрешния ден, тъй като не знаеш, какво ще роди тоя ден 27:1. Най- положително тълкувание на този стих намираме в посланието на ап. Яков 4:13-17.Той ни поучава да споделяме, когато планираме някаква работа да споделяме: „ Ако ще Господ и бъдем живи, ще създадем това или това. Философът Сенека споделя: „ Колко е неуместно да разпределяме времето; даже и с утрешния ден да не се разпореждаме ”. Атинският стихотворец Еврипид /5 в.пр.Хр./ поучава: „ Няма подобен от смъртните, който да знае, дали ще е жив през утрешния ден ”. „ Гордостта на индивида го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест ” 29:23 Така ни учи и Христос ”Който превъзнася себе си ще бъде потиснат, а който се смвирява ще бъде въздигнат: ще баде уважаван от другите хора Мат. 23:12
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Очите Господни са на всяко място: те виждат неприятните и положителните. Пр(15:3 Когато индивидите осъзнаят това и имат вяра, че е по този начин, от голяма важност за самите тях, тъй като ще се пазят от грях. Тайните на човешкото сърце, т.е. целият нравствен живот начовека с неговите земни стремежи, мисли, очаквания и проекти са напълно очевидни на Бога. „ Сърцето на индивида обмисля своя път, само че стъпките му Господ насочва ” 16:9 или В сърцето на индивида има доста кроежи, само че сбъдва се единствено избраното от Господа. 19:21 Човек обмисля в детайли и взема решение по какъв начин да постъпи в даден миг. Но Господ като всезнаещ, знае, че човек постоянно постъпва погрешно, като се управлява от чисто човешки съображения. В Св. Писание ясно са дадени методите, по които би трябвало да постъпват хората в връзките си към другите, с цел да бъдат постъпките им благоугодни Богу. Има случаи, когато Господ се намества директно в замислите на хората, изключително когато те вземат решение нещо, което ще бъде във щета на доста хора. Нащият народ добре е схванал това и тъкмо изразил посредством поговорката: Човек допуска, само че Господ разполата. И в кн. Пр.16:33 „ Жребият се хвърля в скут, само че всичко що то взема решение е от Господа ”. Бог като всившждаш, знае по какъв начин и в интерес на кого да позволи вярно хвърленото жребие.
Законът за справедливото въздаяние
За този закон сеговори в пцялата Библия – от първите до последните й страници. Навсякъде е подчертана мисълта, че човек ще бъде заплатен или осъден съгласно делатаси. Във връзка с този закон човек би трябвало да помни няколко неща:
Че правото на въздаяние принадлежи единствено на Бога 20:22Основният принцип, съгласно който ще се отмерва премията или наказването е спазването или отклонението от Божия закон Че Божието въздаяние е заслужено – то е неподкупно и не се въздейства от нищо, а е според единствено от делата на хората. Затова доста са случаите, когато Бог санкционира и Своя народ, а избавя угнетените. Че и съгрешилият може да бъде оневинен и да заслужи Божията благосклонност, стига да се смири пред Бога, в случай че от сърце се извърнат към Бога.
Човек не би трябвало да споделя: ” Както той стори на мене, така и аз ще сторя с него ” Пр 24:29. А би трябвало да даде на Бога да отсъди, тъй като Той, като сърцеведец и обективен арбитър, най- добре ще реши и присъди постъпката на прегрешения.
За отношението ни към Бога
В 3 глава на Притчите от 5 до 12 стих намираме препоръки по какъв начин да се отнасяме към Бога, с цел да бъдем в материално и в нравствено отношение удовлетворени и съвършени. „ Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй /не разчитай/на твоя разсъдък. ” Трябва от цялото си сърце откровено и безрезервно да имаме вяра, че Господ може всичко и по тази причина да уповаваме единствено на Него. „ Във всичките си пътища опознавай Него и Той ще охрави твоите пътеки ” Каквото и да вършим духовният ни взор би трябвало да бъде насочен към Бога, тогава всички грапавини и спънки по нашите пътища ще бъдат отстранени. „ Не пренебрегвай, синко, наказването от Господа и да не ти е тежко от Неговото изобличение ” Когато сме в неволя, не би трябвало да роптаем срещу Бога, не би трябвало да се отхвърляме от него и от вярата си в Него, а да се замислимвърху това, дали нещастието ни нее изпратено с възпитателна цел. ”Защото който Бог обича, негонаказва и към него благоволи, както татко към наследник ”. Божиите санкции не са от яд, а от обич. „ Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в сигурност е Пр.18:11 Във високи и здрави кули хората в древността са намирали леговище. Сигурне заслон човек намира в „ името на Гостпода ” Чрез изповядане на постоянно съществуващия Бог праведникът е в сигурност.
За гнева и дълготърпението
„ Гневливият може да стори нелепост, само че човек, който с предумисъл прави зло, е ненавиждан ” Пр. 14:17. Тук се показват две негативни черти в хората. Човек, който се гневи, може да извърши нелепост, тъй като изгубва хладнокръвие и в мощно възбудено положение, само че откакто се успокои може и да се извини. Не е по този начин с оня, който авансово е намислил да извърши зло. Такъв е ненавиждан постоянно. „ В дълготърпеливия човек разсъдък доста, а гневливият изрича нелепости 14:29. ” В търпеливия човек постоянно разсъдъкът надвива над мощните и завладяващи индивида усеща. Сприхавия сее раздори и кавги, търпеливия със своите рационални доводи внася успокоение сред спорещите и въдворява мир. Награда за смирението е страхът от Господа, благосъстояние, популярност и живот ни се споделя в Пр. 22:4. Тази алегория желае да ни каже, че първото изискване да почувстваме благоговение към Бога е смирението, посредством което се придобива и мъдрост. „ Не се хвали с утрешния ден, тъй като не знаеш, какво ще роди тоя ден 27:1. Най- положително тълкувание на този стих намираме в посланието на ап. Яков 4:13-17.Той ни поучава да споделяме, когато планираме някаква работа да споделяме: „ Ако ще Господ и бъдем живи, ще създадем това или това. Философът Сенека споделя: „ Колко е неуместно да разпределяме времето; даже и с утрешния ден да не се разпореждаме ”. Атинският стихотворец Еврипид /5 в.пр.Хр./ поучава: „ Няма подобен от смъртните, който да знае, дали ще е жив през утрешния ден ”. „ Гордостта на индивида го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест ” 29:23 Така ни учи и Христос ”Който превъзнася себе си ще бъде потиснат, а който се смвирява ще бъде въздигнат: ще баде уважаван от другите хора Мат. 23:12
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ