Защо се кръщаваме
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Православната черква прави Свети тайнства, посредством които при строго избрани молитвени формули, се измолват над вярващите плодородните блага на Светия дух.
Които са повярвали в Иисуса Христа и живеят с вярата да станат съобщници на Неговото възкресение, засвидетелстват вярата си посредством Светото свещенодействие Кръщение. Кръщението е належащо за всеки, който желае да стане член на Христовата черква и съставлява първото и най – значимо изискване за реализиране на безконечния живот.,
“Ако някой се роди от вода и Дух, т. е. в случай че не се кръсти, не може да влезе в царството Божие ” е споделил самичък Господ. Но за какво от вода и от Дух – тъй като ние се състоим от две природи – от душа и от тяло, от естество очевидно и от естество невидимо; по тази причина и очистването е двояко, точно посредством вода и Дух. Едното ликвидиране се приема очевидно и физически, а другото в това време се прави не физически и не видимо; едното е нагледно, а другото – същинско и очистващо самите душевни дълбочини.
Тайнството Кръщение е такова богослужение, при което вярващият посредством трикратно потапяне на тялото в осветена вода и приканване на името на Пресветата Троица – Отец, Син и Свети дух се омива от първородния грях и от всички грехове, които е направил до Кръщението, става член на Христовата черква.
За да се кръсти човек, би трябвало да има жива и същинска религия в Бога и да се покае за греховете си. Чрез това Тайнство той се избавя от духовната смърт; от прегрешението, който е причина за смъртта; и от проклятието постигнало нашите прадеди.
Най – напред човек починал духовно. Духовната гибел стои в отделянето, в бягството на човешката душа от Бога, станало след грехопадението на Адам и Ева, чиито грях се предавал по завещание на всички техни потомци до Първото Пришествие на Иисуса Христа. При Кръщението човек още веднъж съединява душата си с Бога и възкръсва духовно за нов живот. Физическата гибел настава след отделянето на душата от тялото. Тя също е разследване от грехопадението. При Кръщението нашата плът получава семето на безконечния живот, телесната гибел за християнина към този момент не е безотрадна гибел, а блажено заспиване; по тази причина и умрелите в Христа ние назоваваме умряли, покойници. Тази истина се изобразява от самия обряд на Кръщението: водата символизира смъртта; купелът гроба, от който кръстилият се, по сходство на Христа, възкръсва за безконечен живот.
Повярвалият и кръстеният в Иисуса Христа е победител и над прегрешението. До кръщенето прегрешението живее в човешкото сърце и работи като отрова, проникваща в цялото му създание. Кръщелната вода измива тази отрова на прегрешението и човек се просвещава и освещава духовно. Божията берекет, настояща в Кръщението, изгаря всяко нечестие и тъмна сласт, зарежда акумулатора на човешката душа с силата и целомъдрието, праведността и благочестието. Но даже, когато заради отпадналост падаме в някое съгрешение, “ако използваме греховете си, Той (Бог) е правилен и правоверен, с цел да ни елементарни греховете и ни очисти от всяка несправедливост ”.
Чрез Светото Тайнство Кръщение ние се избавяме и от третата последица на първородния грях, която е проклятието. Нещо повече, то бива сменен с Божието благословение: “Тогава (на Страшния Съд) Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете Вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от творение мира ”.
Тези плодородни блага на Кръщението, патриарсите на Източно – Вселенската Църква формулират в своето Послание от 1723 година до живеещите във Англия по този начин: “Действията на Кръщението, в резюме са следните: първо, посредством него се дарува освобождение от прародителския грях и от всички други грехове, направени от оня, който се кръщава; Второ, кръщаващият заобикаля безконечното наказване, на което предстои всеки, както за вродения грях, така и за личните си смъртни грехове; Трето, Кръщението дарува блажено величие, тъй като освобождавайки индивидите от сторените по – рано грехове, прави ги храмове на Бога.
При Кръщението човек получава от Бога Ангел – страж, който го защищава от всяко зло и посредством съвестта му го управлява по пътя на спасението. Макар в античната Църква да е съществувала процедура повярвалите да се кръщават в по – късна възраст, с цел да одобряват Христа умишлено и да получат помилван на всичките си грехове, сторени до часа на Кръщението, по – късно църковните отци постановили Тайнството да бъде осъществяване в най – ранна възраст. Това те наредили за да се избегне заплахата от преждевременна гибел на правилни, преди да са съумели да се кръстят. Кръщаването на дребни деца е била необятна Апостолска процедура. Поради това, че Кръшението в Новия Завет замества старозаветното обрязване, което се правило над осемдневни младенци, в тази процедура няма нищо смущаващо. В случай на смъртна заплаха за некръстеното дете, в случай че наоколо няма духовник, кръщението може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, поръсва се с нея болното дете и се произнасят думите: “Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Святия дух, амин.
Тайнството Кръщение се прави единствено един път и в никакъв случай не се повтаря. Най – добре е това свещенодействие да се отслужва в черква, само че в изключителни случаи то може да се реализира и в къщи.
Ето и по – основните обредни дейности на Кръщението:
ДАВАНЕ НА ИМЕ: то би трябвало да бъде християнско, нормално на някой светец (напр. Георги, Николай, Петър) или име обвързвано с някое свещено евангелско събитие (напр. Спас, Йордан). Не е редно християни да именуват децата си с имена, чието значение натъртва на суетни всемирски достолепия и които не съществуват в църковния календар.
ДУХВАНЕ: Бог сътвори “човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот ” (бит 2:7). Същото това Божествено дихание се изобразява от свещеника, който символизира Господа.
РЪКОВЪЗЛАГАНЕ: посредством което се демонстрира, че новопокръстеният ще бъде цялостен живот под Божия отбрана и всемогъщата Господня десница ще подкрепя делата му.
ЗАКЛИНАНИЕТО, ОТРИЧАНЕТО И ЗАПЛЮВАНЕТО на сатаната от страна на кръщаващия се (или на неговия кръстник) демонстрират цялостното му пренебрежение към дявола в отдаването му занапред нататък само на Бога.
ВОДОСВЕЩЕНИЕ И ИЗЛИВАНЕ във водата на елей (дървено масло). Смисълът на това богослужение е следният: кръщелният купел е съдът, в който човек получава избавление, по сходство на избавилите се от потопа в Ноевия ковчег, както маслиновото стръкче, донесено от гълъба в ковчега, послужило като знак на особената Господня благосклонност към хората, точно, че потопът спрял и се явила суша, по този начин и изливането на дървено масло в купела свидетелства за великото божие състрадание към кръщаващия се, който се избавя от греховния потоп на дявола. Кръщелната вода се освещава преднамерено за случая.
ТРИКРАТНО ПОТАПЯНЕ на кръщаващия се, който е с лице обърнато на изток значи, че той умива духовната си нечестота (греховете), че се погребва с Иисуса Христа в Кръщението, с цел да възкръсне с Него за безконечен живот. Това е най – основният миг в Кръщението. Потапянето се прави три пъти в чест на Светата Троица, а също и в чест на гибелта, погребението и възкресението на Господ Иисус Христос.
ОБЛИЧАНЕТО НА КРЪСТЕНИЯ в бяла дреха е знак на получената от него духовна непорочност и увещание, че той би трябвало да води благодетелен и свят живот. Заедно с бялата дреха новопокръстеният получава също и кръстче, което ще му припомня, че християнският живот е изпълнен с тествания, които могат да бъдат преодолени само благодарение на разпнатия на Кръста Господ Иисус Христос.
ОБИКАЛЯНЕТО НА КУПЕЛА със запалени свещи и песента “Които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха, алилуя ” е израз на духовна наслада заради обогатяването на Църквата с още един неин член.
ПОСТРИЖЕНИЕТО е знак за цялостното смирение на кръстения по отношение на Христа и Неговата Православна Църква.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Православната черква прави Свети тайнства, посредством които при строго избрани молитвени формули, се измолват над вярващите плодородните блага на Светия дух.
Които са повярвали в Иисуса Христа и живеят с вярата да станат съобщници на Неговото възкресение, засвидетелстват вярата си посредством Светото свещенодействие Кръщение. Кръщението е належащо за всеки, който желае да стане член на Христовата черква и съставлява първото и най – значимо изискване за реализиране на безконечния живот.,
“Ако някой се роди от вода и Дух, т. е. в случай че не се кръсти, не може да влезе в царството Божие ” е споделил самичък Господ. Но за какво от вода и от Дух – тъй като ние се състоим от две природи – от душа и от тяло, от естество очевидно и от естество невидимо; по тази причина и очистването е двояко, точно посредством вода и Дух. Едното ликвидиране се приема очевидно и физически, а другото в това време се прави не физически и не видимо; едното е нагледно, а другото – същинско и очистващо самите душевни дълбочини.
Тайнството Кръщение е такова богослужение, при което вярващият посредством трикратно потапяне на тялото в осветена вода и приканване на името на Пресветата Троица – Отец, Син и Свети дух се омива от първородния грях и от всички грехове, които е направил до Кръщението, става член на Христовата черква.
За да се кръсти човек, би трябвало да има жива и същинска религия в Бога и да се покае за греховете си. Чрез това Тайнство той се избавя от духовната смърт; от прегрешението, който е причина за смъртта; и от проклятието постигнало нашите прадеди.
Най – напред човек починал духовно. Духовната гибел стои в отделянето, в бягството на човешката душа от Бога, станало след грехопадението на Адам и Ева, чиито грях се предавал по завещание на всички техни потомци до Първото Пришествие на Иисуса Христа. При Кръщението човек още веднъж съединява душата си с Бога и възкръсва духовно за нов живот. Физическата гибел настава след отделянето на душата от тялото. Тя също е разследване от грехопадението. При Кръщението нашата плът получава семето на безконечния живот, телесната гибел за християнина към този момент не е безотрадна гибел, а блажено заспиване; по тази причина и умрелите в Христа ние назоваваме умряли, покойници. Тази истина се изобразява от самия обряд на Кръщението: водата символизира смъртта; купелът гроба, от който кръстилият се, по сходство на Христа, възкръсва за безконечен живот.
Повярвалият и кръстеният в Иисуса Христа е победител и над прегрешението. До кръщенето прегрешението живее в човешкото сърце и работи като отрова, проникваща в цялото му създание. Кръщелната вода измива тази отрова на прегрешението и човек се просвещава и освещава духовно. Божията берекет, настояща в Кръщението, изгаря всяко нечестие и тъмна сласт, зарежда акумулатора на човешката душа с силата и целомъдрието, праведността и благочестието. Но даже, когато заради отпадналост падаме в някое съгрешение, “ако използваме греховете си, Той (Бог) е правилен и правоверен, с цел да ни елементарни греховете и ни очисти от всяка несправедливост ”.
Чрез Светото Тайнство Кръщение ние се избавяме и от третата последица на първородния грях, която е проклятието. Нещо повече, то бива сменен с Божието благословение: “Тогава (на Страшния Съд) Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете Вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от творение мира ”.
Тези плодородни блага на Кръщението, патриарсите на Източно – Вселенската Църква формулират в своето Послание от 1723 година до живеещите във Англия по този начин: “Действията на Кръщението, в резюме са следните: първо, посредством него се дарува освобождение от прародителския грях и от всички други грехове, направени от оня, който се кръщава; Второ, кръщаващият заобикаля безконечното наказване, на което предстои всеки, както за вродения грях, така и за личните си смъртни грехове; Трето, Кръщението дарува блажено величие, тъй като освобождавайки индивидите от сторените по – рано грехове, прави ги храмове на Бога.
При Кръщението човек получава от Бога Ангел – страж, който го защищава от всяко зло и посредством съвестта му го управлява по пътя на спасението. Макар в античната Църква да е съществувала процедура повярвалите да се кръщават в по – късна възраст, с цел да одобряват Христа умишлено и да получат помилван на всичките си грехове, сторени до часа на Кръщението, по – късно църковните отци постановили Тайнството да бъде осъществяване в най – ранна възраст. Това те наредили за да се избегне заплахата от преждевременна гибел на правилни, преди да са съумели да се кръстят. Кръщаването на дребни деца е била необятна Апостолска процедура. Поради това, че Кръшението в Новия Завет замества старозаветното обрязване, което се правило над осемдневни младенци, в тази процедура няма нищо смущаващо. В случай на смъртна заплаха за некръстеното дете, в случай че наоколо няма духовник, кръщението може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, поръсва се с нея болното дете и се произнасят думите: “Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Святия дух, амин.
Тайнството Кръщение се прави единствено един път и в никакъв случай не се повтаря. Най – добре е това свещенодействие да се отслужва в черква, само че в изключителни случаи то може да се реализира и в къщи.
Ето и по – основните обредни дейности на Кръщението:
ДАВАНЕ НА ИМЕ: то би трябвало да бъде християнско, нормално на някой светец (напр. Георги, Николай, Петър) или име обвързвано с някое свещено евангелско събитие (напр. Спас, Йордан). Не е редно християни да именуват децата си с имена, чието значение натъртва на суетни всемирски достолепия и които не съществуват в църковния календар.
ДУХВАНЕ: Бог сътвори “човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот ” (бит 2:7). Същото това Божествено дихание се изобразява от свещеника, който символизира Господа.
РЪКОВЪЗЛАГАНЕ: посредством което се демонстрира, че новопокръстеният ще бъде цялостен живот под Божия отбрана и всемогъщата Господня десница ще подкрепя делата му.
ЗАКЛИНАНИЕТО, ОТРИЧАНЕТО И ЗАПЛЮВАНЕТО на сатаната от страна на кръщаващия се (или на неговия кръстник) демонстрират цялостното му пренебрежение към дявола в отдаването му занапред нататък само на Бога.
ВОДОСВЕЩЕНИЕ И ИЗЛИВАНЕ във водата на елей (дървено масло). Смисълът на това богослужение е следният: кръщелният купел е съдът, в който човек получава избавление, по сходство на избавилите се от потопа в Ноевия ковчег, както маслиновото стръкче, донесено от гълъба в ковчега, послужило като знак на особената Господня благосклонност към хората, точно, че потопът спрял и се явила суша, по този начин и изливането на дървено масло в купела свидетелства за великото божие състрадание към кръщаващия се, който се избавя от греховния потоп на дявола. Кръщелната вода се освещава преднамерено за случая.
ТРИКРАТНО ПОТАПЯНЕ на кръщаващия се, който е с лице обърнато на изток значи, че той умива духовната си нечестота (греховете), че се погребва с Иисуса Христа в Кръщението, с цел да възкръсне с Него за безконечен живот. Това е най – основният миг в Кръщението. Потапянето се прави три пъти в чест на Светата Троица, а също и в чест на гибелта, погребението и възкресението на Господ Иисус Христос.
ОБЛИЧАНЕТО НА КРЪСТЕНИЯ в бяла дреха е знак на получената от него духовна непорочност и увещание, че той би трябвало да води благодетелен и свят живот. Заедно с бялата дреха новопокръстеният получава също и кръстче, което ще му припомня, че християнският живот е изпълнен с тествания, които могат да бъдат преодолени само благодарение на разпнатия на Кръста Господ Иисус Христос.
ОБИКАЛЯНЕТО НА КУПЕЛА със запалени свещи и песента “Които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха, алилуя ” е израз на духовна наслада заради обогатяването на Църквата с още един неин член.
ПОСТРИЖЕНИЕТО е знак за цялостното смирение на кръстения по отношение на Христа и Неговата Православна Църква.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ