За митарствата
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Православното обучение за митарствата е пристигнало до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му генезис личи ясно от обстоятелството, че го загатват св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и доста други.
Макар в Библията то да не е категорично упоменато, учението за митарствата освен не опонира на Св. Писание, а е в цялостно единодушие с него.
Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки.
Те са непрекъснатите наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, с цел да ни лишат от безконечното избавление. Затова и в смъртния час на човек те са там, с цел да сграбчен душата му в своя власт.
„ Безумнико, снощи ще ти изискат душата ” (Лука 12:20)
Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на налозите. Те нормално взимали налозите посредством откуп и употребявали всевъзможни средства, като не пренебрегвали дори изтезанията, с цел да извлекат най-голяма полза за себе си. Митарите стояли при особени митници или принуди, събирайки от транспортираните товари мито. Тези принуди се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това наименование и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и посредством това да ги отведат в пъкъла.
При умиращия се явяват ангели и демони, посредством които – като оръдие на Божието правораздаване – Бог прави Частния съд.
Добрите Ангели са нашите ръководители и наставници към безконечното избавление, знаейки нашите положителни каузи и, спомагат за нашето оправдаване на Частния съд.
„ Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово ” (Лука 16:22).
Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете – „ поднебесните духове на злобата ”.
„ Нашата битка не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу управляващите, срещу светоуправниците на тъмнината от тоя век, срещу поднебесните духове на злобата ” (Еф. 6:12).
Като ги види, душата ще се разтрепери и в ужас и смут ще търси за себе си отбрана от Божиите ангели. Св. Отци ни предизвестяват за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта), на всяко от митарство всеки ще дава отговор за: всички грехове на езика, неистини, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното замогване и други осъществени неправди; за всяка проявена завист или злоба, горделивост, яд, злопаметство, ликвидиране и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и приканване на тъмни духове; за блудничество, прелюбодейство, содомия, ереси, обезверение, подозрения и нападка към светините, a също за всяка демонстрация на немилосърдието и свирепост.
Всяка пристрастеност, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще участват и божествените сили, и доста нечисти духове; и както първите ще показват добродетелите на душата, по този начин вторите ще изобличават греховете й…
И в случай че за своя благоверен и богоугоден живот тя се окаже почтена (за награда), то ще я одобряват ангелите, и тогава тя към този момент без боязън ще отиде в Царството. И противоположното, в случай че се окаже, че тя е прекарала живота си в грехове и прекаляване, то ще чуе оня заплашителен глас: „ да се махне нечестивият, да не види славата Господня ” (Ис. 26:10, слав.). Тогава Божиите ангели ще я оставят, ще я вземат страшните демони и душата, обвързвана с неразкъсваеми вериги, ще бъде изпратена в адските тъмници.
В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който прави Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки освен това и демоните – съд, на който на душата се напомнят и независимо се правят оценка всичките й каузи и след който й се дефинира известна орис. Този съд се назовава частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий още веднъж ще пристигна на земята, само че към този момент в славата Си.
Църковното обучение за митарствата ни предизвестява да си представяме митарствата не в жестоко веществен смисъл, а доколкото ни е допустимо – в нравствен смисъл. То ни насочва към живот, посредством който да не дадем на демоните материал да ни упрекват на Частния Божи съд.
Затова подробното проучване на митарствата е от огромна изгода за нас: да заобикаляме греховете, които се изследват на всяко от тях или, в случай че сме ги правили, да се разкаем за тях, до момента в който е време.
Като израз освен на Божията суровост, само че и на Божията благосклонност, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава опция също да облекчим задгробната орис на нашите умряли близки. Според учението на Православната черква душите на умрелите с религия в Христа, само че не смогнали приживе да покажат почтени плодове на смирение, могат да получат облекчение в своите задгробни премеждия, даже и изцяло да се освободят от веригите на пъкъла и да доближат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях.
Особено в случай че тези молебствия се съединяват с принасяне на безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също посредством благотворенията, които се вършат с религия от живите за паметта на тия умряли хора.
Че в действителност след гибелта човек получава една или друга отсъда според от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: например в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното положение и на двамата е несъмнено незабавно след гибелта им (Лука 16:19-31).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Православното обучение за митарствата е пристигнало до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му генезис личи ясно от обстоятелството, че го загатват св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и доста други.
Макар в Библията то да не е категорично упоменато, учението за митарствата освен не опонира на Св. Писание, а е в цялостно единодушие с него.
Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки.
Те са непрекъснатите наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, с цел да ни лишат от безконечното избавление. Затова и в смъртния час на човек те са там, с цел да сграбчен душата му в своя власт.
„ Безумнико, снощи ще ти изискат душата ” (Лука 12:20)
Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на налозите. Те нормално взимали налозите посредством откуп и употребявали всевъзможни средства, като не пренебрегвали дори изтезанията, с цел да извлекат най-голяма полза за себе си. Митарите стояли при особени митници или принуди, събирайки от транспортираните товари мито. Тези принуди се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това наименование и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и посредством това да ги отведат в пъкъла.
При умиращия се явяват ангели и демони, посредством които – като оръдие на Божието правораздаване – Бог прави Частния съд.
Добрите Ангели са нашите ръководители и наставници към безконечното избавление, знаейки нашите положителни каузи и, спомагат за нашето оправдаване на Частния съд.
„ Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово ” (Лука 16:22).
Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете – „ поднебесните духове на злобата ”.
„ Нашата битка не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу управляващите, срещу светоуправниците на тъмнината от тоя век, срещу поднебесните духове на злобата ” (Еф. 6:12).
Като ги види, душата ще се разтрепери и в ужас и смут ще търси за себе си отбрана от Божиите ангели. Св. Отци ни предизвестяват за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта), на всяко от митарство всеки ще дава отговор за: всички грехове на езика, неистини, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното замогване и други осъществени неправди; за всяка проявена завист или злоба, горделивост, яд, злопаметство, ликвидиране и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и приканване на тъмни духове; за блудничество, прелюбодейство, содомия, ереси, обезверение, подозрения и нападка към светините, a също за всяка демонстрация на немилосърдието и свирепост.
Всяка пристрастеност, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще участват и божествените сили, и доста нечисти духове; и както първите ще показват добродетелите на душата, по този начин вторите ще изобличават греховете й…
И в случай че за своя благоверен и богоугоден живот тя се окаже почтена (за награда), то ще я одобряват ангелите, и тогава тя към този момент без боязън ще отиде в Царството. И противоположното, в случай че се окаже, че тя е прекарала живота си в грехове и прекаляване, то ще чуе оня заплашителен глас: „ да се махне нечестивият, да не види славата Господня ” (Ис. 26:10, слав.). Тогава Божиите ангели ще я оставят, ще я вземат страшните демони и душата, обвързвана с неразкъсваеми вериги, ще бъде изпратена в адските тъмници.
В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който прави Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки освен това и демоните – съд, на който на душата се напомнят и независимо се правят оценка всичките й каузи и след който й се дефинира известна орис. Този съд се назовава частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий още веднъж ще пристигна на земята, само че към този момент в славата Си.
Църковното обучение за митарствата ни предизвестява да си представяме митарствата не в жестоко веществен смисъл, а доколкото ни е допустимо – в нравствен смисъл. То ни насочва към живот, посредством който да не дадем на демоните материал да ни упрекват на Частния Божи съд.
Затова подробното проучване на митарствата е от огромна изгода за нас: да заобикаляме греховете, които се изследват на всяко от тях или, в случай че сме ги правили, да се разкаем за тях, до момента в който е време.
Като израз освен на Божията суровост, само че и на Божията благосклонност, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава опция също да облекчим задгробната орис на нашите умряли близки. Според учението на Православната черква душите на умрелите с религия в Христа, само че не смогнали приживе да покажат почтени плодове на смирение, могат да получат облекчение в своите задгробни премеждия, даже и изцяло да се освободят от веригите на пъкъла и да доближат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях.
Особено в случай че тези молебствия се съединяват с принасяне на безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също посредством благотворенията, които се вършат с религия от живите за паметта на тия умряли хора.
Че в действителност след гибелта човек получава една или друга отсъда според от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: например в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното положение и на двамата е несъмнено незабавно след гибелта им (Лука 16:19-31).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ