Шеста Божия заповед
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“Не убивай ”
(Изх.20:13)
Велика е тайната на живота, тъй като безпределно популярен е Онзи, Който го е основал. Човекът взе участие в тази велика загадка освен с чудно устроената си физика, само че и със своя вечен дух – тая дивна небесна искра, която го тегли нагоре към небесата. Онзи, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на индивида е непостижимия Бог. Затова никой различен, с изключение на Него няма право да гаси този пламък. Бог единствен ожитотворява, Той единствен има право и да умъртвява, както Сам приказва за Себе си: “Аз съм и няма Бог, с изключение на Мене; Аз трепя и възкресявам, Аз раня и Аз лекувам ” (Второз. 32:39). За да огради премъдро основания от Него живот у индивида против опасността на заличаването, Бог е изрекъл шестата Своя заповед, която гласи: Не убивай!
Животът на хората е Божия благосъстоятелност. Никой не трябва да го лишава. Въпреки това падналия в грях човек си присвоява правото – в своето безумство – да убива себеподобните! За забелязване е, че след грехопадението на първите индивиди в парадайса, скоро последва различен съдбоносен грях за човечеството – братоубийството. Тъй, преди да пристигна естествената гибел от Бога, пристигна насилствената от индивида! Кайн умъртви своя почтен брат Авел! Оттогава зачестиха братоубийствата. Нечестиви, небогоязливи хора посягаха върху живота на свои ближни и повтаряха братоубийствения грях на Каина. Защото всяко ликвидиране е братоубийство. “Бог създаде от една кръв целия човешки жанр ” (Деян. 17:26). Всички ние сме братя и сестри между тях. Всички имаме един общ Баща – нашият небесен Създател. Затова и през днешния ден, когато някой отнеме живота на различен, без значение от това кого убива – собствен или непознат, роднина или не – той убива брата си.
Шестата Божа заповед е доста къса. Тя се състои единствено от две думи: “Не убивай! ”. Но човешкия грях я е разширил до там, че надали ще стигне време в една сказка да изчерпим и разгледаме всички ония грехове, с които хората са я нарушили и не престават да я нарушават.
Против тая Божия заповед се провиняват доста типове хора, освен ония, които физически убиват близък си, само че и ония, които го тормозят или морално убиват. Поради това убийци са освен тези, които в изблик на яд, ревнивост, злоба, тъга, жадност за власт и за замогване, или по други някой нечисти подбуди протягат ръка на живота на своите ближни. Убийци са и тези, които от злоба и завист смъртно нараняват с някоя тежка дума душата на близък си. Св. ап. Йоан Богослов споделя: “Всякой, който ненавижда брата си, е човекоубиец ” (1 Йоан, 3:15).
Убийци са и тези, които клеветят близък си и убиват положителното му име. Убийци са и тези, които изтезават по всякакви способи съседите си, съквартирантите си, познатите и околните си. Убийци са и тези, които се самоубиват.
Понеже индивидът се състои от тяло и душа, то и убийството може да засегне както тялото, по този начин и душата на близък. Изброените до тук случаи се отнасят най-вече до физическото човекоубийство. Към духовното самоубийство се отнася съблъзанта.
Човешкият живот е огромна полезност. Той самичък по себе си е висшо земно богатство, тъй като дава опция да се радва човек на всички други земни богатства. Но той е безпределно скъп и заради това, че е избран с него да се заслужи безконечния живот.
Убиецът прави три велики несгоди: две във връзка с близък си и една във връзка с себе си. Първата е тази, че лишава близък си от висшото богатство в тукашния свят – от земния живот; втората е тази, че му приключва живота в миг, когато той може би още не е квалифициран за отвъдния свят; и третата е тази, че с убиването на близък си убива и себе си, като се обрича заради злодеянието си на геената огнена. Словото Божие напряко приказва, че наред с другите нарушители, делът им на убийци е “в езерото, що гори с огън и жупел ” (Откр. 21:8).
Разбира се, и за този най-грозен грях има амнистия, в случай че килърът се покае от все сърце. А Господ непрекъснато зове към смирение, като разпалва огъня на страшните скрупули в тяхната съвест. Опитът приказва, че никой нарушител по този начин грубо не се изтезава от скрупули, както килърът. Той вижда убитите от него жертви и нескрито, и на сън. Те го преследват. Те викат за възмездие. Те го корят и изобличават. Убиецът не може да откри на никое място покой. Той носи наказването за своето злочинство в съвестта си, откъдето не може да избяга.
Има няколко типа убийства. Едно от тях даже си е спечелило славата на добротворство към страдащите. Това е отравянето на тежко боледуващите с някои смъртоносно действуващи медикаменти, за да се облекчат предсмъртните им премеждия. Но знаете ли каква лукава машинация се крие зад тази привидна обич към близък! Колкото и да е доброжелателно, намесването на индивиди в преустановяване живота на тежкоболния е ликвидиране! Никой няма право да отсече последната нишка на живота с изключение на Бог. И то по две аргументи: 1) Че човешкото познание е лимитирано и 2) Че човешката лошота е неограничена. Но има и друга една още по-важна причина, заради която един същински християнин в никакъв случай не би се решил от сантиментални и “човеколюбиви ” съображения да аргументи “лека гибел ” на околните си – тъй като човек се готви в този живот за бъдещия; тъй като посредством търпеливо понесената болест на тялото, оздравява душата. Спасителят споделя: “Който претърпи до край, той ще бъде спасен„ (Мат. 24:13). Прекратяването на страданията приключва и търпението. А който не е претърпял до край, по какъв начин ще се избави?! Велики светци като св. Ефрем Сирин, Блаж. Августин и мн.др, като съзнавали, че заболяванията и страданията във краткотрайния живот ни избавят от страдания във безконечния, по този начин са се молили: “По-добре тук ни накажи, Господи, а там ни помилвай ”.
И по този начин, Бог може да бъде милосърден и към килъра и да възпламени подобен огън в съвеста му, който да го докара до откровено смирение и избавление. Нали Господ не желае гибелта на грешника, само че да се отвърне той от пътя си и да бъде жив (Иез. 33:11). Но по какъв начин ще бъде Бог милосърден към оня, който посредством самоубийство самичък си лишава всяка опция за покаяне, и то откакто е направил смъртен грях – слагане завършек на своя живот? Защото смирение след гибелта няма!
Самоубиецът прави три страшни гряха: 1) Отнема живота си, над който няма право; 2) Провинява се тежко срещу своето семейство, като го лишава от себе си; 3) Провинява се и срещу своето избавление, тъй като погубвайки тялото си, той погубва и душата си.
Но какво би трябвало да се направи, с цел да се ограничи това обществено зло – самоубийството? Трябва да възпитаваме ближните си и децата си във религия и благочестие; да ги учим на боязън Божи и на очакване в Божия мил промисъл; да им внушаваме, че даже косъм от главата на индивида не пада без Божията воля. Истинският християнин в никакъв случай не свършва живота си със самоубийство, тъй като знае, че Бог е негов небесен татко, който всичко премъдро подрежда с оглед да се реализира най-високата цел на човешкия живот – спасението на душата. Той е уверен, че Бог по-добре се грижи за нас, в сравнение с ние умеем да се грижим за себе си. Истинският християнин в никакъв случай не свършва живота си със самоубийство, тъй като знае сходно на св. ап. Павла, да живее в убилие и оскъдност (Фил. 4:12), тъй като е привикнал на себеограничеване и себеотричане. Той не се оставя пристрастеностите му да го управляват и довеждат до обезсърчение и самоубийство, а се бори с тях.
Към самоубийците спадат и следните хора: скъперниците, алкохолиците, ненаситните сладострастници, тези, които убиват съвеста си и по този начин наречените благочестиви самоубийци, които отхвърлят да бъдат лекувани от лекари и да одобряват медикаменти.
Както към този момент казахме, към духовното ликвидиране спада съблазанта.
Съблазнителите, които вкарват близък си в грехове, му предизвикват таман такава духовна гибел! Блаж. Августин споделя: “Не мисли, че ти не си палач, в случай че си научил близък си на грях…Ти погубваш душата на съблазнения и отнемаш от него това, което принадлежи на вечноста ”. Колко доста духовни убийци има през днешния ден, които сеят сексапил към себе си! И какъв брой плачевни последствия се раждат от това! А освен това обществото е привикнало със съблазните като с нещо надали не редно в живота! Съблазнителите подражават на дявола. Без да убиват тялото, те погубват душата, с което предизвикват гибелта и на едното, и на другото.
Като знаем, че светът е цялостен със съблазни, какво би трябвало да сторим? Когато сме изправени пред съблазните на живота, би трябвало да помним, че за всяко отричане от тях ние ще получим огромна премия от Бог. Каква изгода тук да живеем угодно на пристрастеностите си, а там, във безконечния живот да бъдем вечно отлъчени от Бог?! Нали по тази причина Христос ни учи: “Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; тъй като по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената ” (Мат. 5:29-30).
Братя и сестри, дано се научим да летим духом към Бога, да мислим за небесните неща, да се стремим към безконечната си татковина и тогава ще изгубят за нас съблазните всяка власт. Да помним чудните думи на св. Йоан Златоуст: “Когато птиците летят във въздуха, не можеш да ги хванеш в примка. Тъй и тебе няма да те уловят в примките на пристрастеностите и съблазните, в случай че ти гледаш към небето. Който се е изкачил на върха на планината, вижда града и къщите му дребни. А хората, движещи се по земята, му се демонстрират като мравки. Тъй и на тебе всичко земно ще ти се стори като нищо непредставляваща дреболия, в случай че ти се издигаш във височината на духовната мъдрост. ”
И по този начин, съблазни би трябвало да дойдат, само че ние би трябвало да се пазим:
1. Да не идват те посредством нас, с цел да не станем ние отговорни за духовното ликвидиране на нашите ближни.
2. Когато срещнем съблазни, да не ги приютяваме в сърцата си.
Само тогава, газейки в калта на живота, ние ще преминем с Божията помощ чисти.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“Не убивай ”
(Изх.20:13)
Велика е тайната на живота, тъй като безпределно популярен е Онзи, Който го е основал. Човекът взе участие в тази велика загадка освен с чудно устроената си физика, само че и със своя вечен дух – тая дивна небесна искра, която го тегли нагоре към небесата. Онзи, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на индивида е непостижимия Бог. Затова никой различен, с изключение на Него няма право да гаси този пламък. Бог единствен ожитотворява, Той единствен има право и да умъртвява, както Сам приказва за Себе си: “Аз съм и няма Бог, с изключение на Мене; Аз трепя и възкресявам, Аз раня и Аз лекувам ” (Второз. 32:39). За да огради премъдро основания от Него живот у индивида против опасността на заличаването, Бог е изрекъл шестата Своя заповед, която гласи: Не убивай!
Животът на хората е Божия благосъстоятелност. Никой не трябва да го лишава. Въпреки това падналия в грях човек си присвоява правото – в своето безумство – да убива себеподобните! За забелязване е, че след грехопадението на първите индивиди в парадайса, скоро последва различен съдбоносен грях за човечеството – братоубийството. Тъй, преди да пристигна естествената гибел от Бога, пристигна насилствената от индивида! Кайн умъртви своя почтен брат Авел! Оттогава зачестиха братоубийствата. Нечестиви, небогоязливи хора посягаха върху живота на свои ближни и повтаряха братоубийствения грях на Каина. Защото всяко ликвидиране е братоубийство. “Бог създаде от една кръв целия човешки жанр ” (Деян. 17:26). Всички ние сме братя и сестри между тях. Всички имаме един общ Баща – нашият небесен Създател. Затова и през днешния ден, когато някой отнеме живота на различен, без значение от това кого убива – собствен или непознат, роднина или не – той убива брата си.
Шестата Божа заповед е доста къса. Тя се състои единствено от две думи: “Не убивай! ”. Но човешкия грях я е разширил до там, че надали ще стигне време в една сказка да изчерпим и разгледаме всички ония грехове, с които хората са я нарушили и не престават да я нарушават.
Против тая Божия заповед се провиняват доста типове хора, освен ония, които физически убиват близък си, само че и ония, които го тормозят или морално убиват. Поради това убийци са освен тези, които в изблик на яд, ревнивост, злоба, тъга, жадност за власт и за замогване, или по други някой нечисти подбуди протягат ръка на живота на своите ближни. Убийци са и тези, които от злоба и завист смъртно нараняват с някоя тежка дума душата на близък си. Св. ап. Йоан Богослов споделя: “Всякой, който ненавижда брата си, е човекоубиец ” (1 Йоан, 3:15).
Убийци са и тези, които клеветят близък си и убиват положителното му име. Убийци са и тези, които изтезават по всякакви способи съседите си, съквартирантите си, познатите и околните си. Убийци са и тези, които се самоубиват.
Понеже индивидът се състои от тяло и душа, то и убийството може да засегне както тялото, по този начин и душата на близък. Изброените до тук случаи се отнасят най-вече до физическото човекоубийство. Към духовното самоубийство се отнася съблъзанта.
Човешкият живот е огромна полезност. Той самичък по себе си е висшо земно богатство, тъй като дава опция да се радва човек на всички други земни богатства. Но той е безпределно скъп и заради това, че е избран с него да се заслужи безконечния живот.
Убиецът прави три велики несгоди: две във връзка с близък си и една във връзка с себе си. Първата е тази, че лишава близък си от висшото богатство в тукашния свят – от земния живот; втората е тази, че му приключва живота в миг, когато той може би още не е квалифициран за отвъдния свят; и третата е тази, че с убиването на близък си убива и себе си, като се обрича заради злодеянието си на геената огнена. Словото Божие напряко приказва, че наред с другите нарушители, делът им на убийци е “в езерото, що гори с огън и жупел ” (Откр. 21:8).
Разбира се, и за този най-грозен грях има амнистия, в случай че килърът се покае от все сърце. А Господ непрекъснато зове към смирение, като разпалва огъня на страшните скрупули в тяхната съвест. Опитът приказва, че никой нарушител по този начин грубо не се изтезава от скрупули, както килърът. Той вижда убитите от него жертви и нескрито, и на сън. Те го преследват. Те викат за възмездие. Те го корят и изобличават. Убиецът не може да откри на никое място покой. Той носи наказването за своето злочинство в съвестта си, откъдето не може да избяга.
Има няколко типа убийства. Едно от тях даже си е спечелило славата на добротворство към страдащите. Това е отравянето на тежко боледуващите с някои смъртоносно действуващи медикаменти, за да се облекчат предсмъртните им премеждия. Но знаете ли каква лукава машинация се крие зад тази привидна обич към близък! Колкото и да е доброжелателно, намесването на индивиди в преустановяване живота на тежкоболния е ликвидиране! Никой няма право да отсече последната нишка на живота с изключение на Бог. И то по две аргументи: 1) Че човешкото познание е лимитирано и 2) Че човешката лошота е неограничена. Но има и друга една още по-важна причина, заради която един същински християнин в никакъв случай не би се решил от сантиментални и “човеколюбиви ” съображения да аргументи “лека гибел ” на околните си – тъй като човек се готви в този живот за бъдещия; тъй като посредством търпеливо понесената болест на тялото, оздравява душата. Спасителят споделя: “Който претърпи до край, той ще бъде спасен„ (Мат. 24:13). Прекратяването на страданията приключва и търпението. А който не е претърпял до край, по какъв начин ще се избави?! Велики светци като св. Ефрем Сирин, Блаж. Августин и мн.др, като съзнавали, че заболяванията и страданията във краткотрайния живот ни избавят от страдания във безконечния, по този начин са се молили: “По-добре тук ни накажи, Господи, а там ни помилвай ”.
И по този начин, Бог може да бъде милосърден и към килъра и да възпламени подобен огън в съвеста му, който да го докара до откровено смирение и избавление. Нали Господ не желае гибелта на грешника, само че да се отвърне той от пътя си и да бъде жив (Иез. 33:11). Но по какъв начин ще бъде Бог милосърден към оня, който посредством самоубийство самичък си лишава всяка опция за покаяне, и то откакто е направил смъртен грях – слагане завършек на своя живот? Защото смирение след гибелта няма!
Самоубиецът прави три страшни гряха: 1) Отнема живота си, над който няма право; 2) Провинява се тежко срещу своето семейство, като го лишава от себе си; 3) Провинява се и срещу своето избавление, тъй като погубвайки тялото си, той погубва и душата си.
Но какво би трябвало да се направи, с цел да се ограничи това обществено зло – самоубийството? Трябва да възпитаваме ближните си и децата си във религия и благочестие; да ги учим на боязън Божи и на очакване в Божия мил промисъл; да им внушаваме, че даже косъм от главата на индивида не пада без Божията воля. Истинският християнин в никакъв случай не свършва живота си със самоубийство, тъй като знае, че Бог е негов небесен татко, който всичко премъдро подрежда с оглед да се реализира най-високата цел на човешкия живот – спасението на душата. Той е уверен, че Бог по-добре се грижи за нас, в сравнение с ние умеем да се грижим за себе си. Истинският християнин в никакъв случай не свършва живота си със самоубийство, тъй като знае сходно на св. ап. Павла, да живее в убилие и оскъдност (Фил. 4:12), тъй като е привикнал на себеограничеване и себеотричане. Той не се оставя пристрастеностите му да го управляват и довеждат до обезсърчение и самоубийство, а се бори с тях.
Към самоубийците спадат и следните хора: скъперниците, алкохолиците, ненаситните сладострастници, тези, които убиват съвеста си и по този начин наречените благочестиви самоубийци, които отхвърлят да бъдат лекувани от лекари и да одобряват медикаменти.
Както към този момент казахме, към духовното ликвидиране спада съблазанта.
Съблазнителите, които вкарват близък си в грехове, му предизвикват таман такава духовна гибел! Блаж. Августин споделя: “Не мисли, че ти не си палач, в случай че си научил близък си на грях…Ти погубваш душата на съблазнения и отнемаш от него това, което принадлежи на вечноста ”. Колко доста духовни убийци има през днешния ден, които сеят сексапил към себе си! И какъв брой плачевни последствия се раждат от това! А освен това обществото е привикнало със съблазните като с нещо надали не редно в живота! Съблазнителите подражават на дявола. Без да убиват тялото, те погубват душата, с което предизвикват гибелта и на едното, и на другото.
Като знаем, че светът е цялостен със съблазни, какво би трябвало да сторим? Когато сме изправени пред съблазните на живота, би трябвало да помним, че за всяко отричане от тях ние ще получим огромна премия от Бог. Каква изгода тук да живеем угодно на пристрастеностите си, а там, във безконечния живот да бъдем вечно отлъчени от Бог?! Нали по тази причина Христос ни учи: “Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; тъй като по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената ” (Мат. 5:29-30).
Братя и сестри, дано се научим да летим духом към Бога, да мислим за небесните неща, да се стремим към безконечната си татковина и тогава ще изгубят за нас съблазните всяка власт. Да помним чудните думи на св. Йоан Златоуст: “Когато птиците летят във въздуха, не можеш да ги хванеш в примка. Тъй и тебе няма да те уловят в примките на пристрастеностите и съблазните, в случай че ти гледаш към небето. Който се е изкачил на върха на планината, вижда града и къщите му дребни. А хората, движещи се по земята, му се демонстрират като мравки. Тъй и на тебе всичко земно ще ти се стори като нищо непредставляваща дреболия, в случай че ти се издигаш във височината на духовната мъдрост. ”
И по този начин, съблазни би трябвало да дойдат, само че ние би трябвало да се пазим:
1. Да не идват те посредством нас, с цел да не станем ние отговорни за духовното ликвидиране на нашите ближни.
2. Когато срещнем съблазни, да не ги приютяваме в сърцата си.
Само тогава, газейки в калта на живота, ние ще преминем с Божията помощ чисти.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ