Православието: Сатанизмът е голямо зло
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Началото на сатанизма се свързва с името на Алистър Кроули, роден в Англия през 1875 година Той основава своя организация „ Ордо Темпъл Ориентис ”, известна със половите си ритуали във прослава на Сатаната. Кроули бил първият, който намерено се оповестил за сатанист. Самовеличаел се като „ Страшния звяр ” и „ 666 ”. Твърдял, че при странстванията си в Египет е открил контакт с духа Айуаз, който става негов медиатор и ментор в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната борба Сатаната ще победи.
Сатанинските прояви намират удобна почва в Съединени американски щати.
Там е учредена първата „ Църквата на Сатаната ”, която съгласно откриватели е една от най-опасните в света. Неин основател е Антон Шандор Лавей, роден през 1930 година в Съединени американски щати.
На 30 април 1966 година – Валпургиевата нощ от старогерманския фолклорен календар, публично основава организацията си – Първа сатанинска черква (в Сан Франциско). Свещените му книги са „ Сатанинска библия ” и „ Сатанински ритуали ”. Своята философия той построява върху т. нар девет обстоятелството за сатаната:
1. Сатаната въплъщава удоволствието, а не въздържанието.
2. Сатаната значи действително битие, а не измислени духовни фантазии.
3. Сатаната – това е чистият разсъдък, а не лицемерно самозаблуждение.
4. Сатаната демонстрира обич към тези, които я заслужават, а не я прахосва за неблагодарници.
5. Сатаната не демонстрира благост и добрина, а отвръща с отмъщение.
6. Сатаната съставлява отговорност за виновните, а не угриженост за психовампирите.
7. Сатаната показва индивида като животно, от време на време по-добро, само че постоянно доста по-лошо от четириногите си събратя. Поради „ божественото си духовно интелектуално развиване ” това животно се е трансформирало в най-яростен звяр.
8. Сатаната съставлява всички по този начин наречени грехове, тъй като те точно са повода за нашето физическо, психическо и прочувствено задоволство.
9. Сатаната е най-хубавият другар, който църквата е имала, тъй като й обезпечава работа през всичките тези епохи.
Наблюдателите акцентират, че в действителност Ла Вей на никое място не е споделил, че има вяра в съществуването на сатаната. Но макар, че съгласно него единственият господ е човечеството, в действителност се проповядва сатанизъм, въпреки и под една по-изтънчена форма.
Впоследствие от нея се отделя „ Храмът на Сет ”. Друга сатанинска вариация е „ Църквата на Страшния съд ”, учредена през 1963 година в Лондон от разочаровани сциентолози.
За жал, има сведения, че сходни организации се основават и в България. Типичните знаци на сатанистите са обърнатият наобратно кръст и „ цифрата на звяра ” – „ 666 ”, амулети и украшения под формата на човешки кости, знакът на пентаграмата, очевидно желание към черните облекла – хеви метъл и рокери, изключителна и като че ли нестимулирана свирепост към слаби и беззащитни. Предполага се, че сходни групи към този момент има в по-големите градове – София, Пловдив и т. н. В последните години пресата неведнъж съобщаваше за поругавания на гробове, а напролет на 1997 година станаха известни тайнствени ритуали, осъществявани в Монтана – убийства на кучета и други Като цяло обаче съществени изследвания по въпроса у нас към момента няма. Сатанисти се събират постоянно край гробищата в Свищов. Носят черни наметала и качулки, вършат жертвоприношения, ядат вътрешностите и пият кръвта на заколените животни (предимно котки). Тази информация от преди година отшумя някак неусетно, без развиване. Това не би било смущаващо, в случай че в тази ситуация става въпрос за игра. Ако обаче всичко е „ на съществено ”, тогава имаме проблем.
Сатанистите са една от най-опасните религиозни общности, защото в ритуалите им се принасят и човешки жертви. В „ Завръщане от пъкъла ” – книга, която стана бестселър, 20-годишният немец Лукас споделя за четирите години в сатанинска общественост, минали „ под знака на гибелта ”. „ …Сбирките са всяка събота, като, в случай че не присъстваш, рискуваш да бъдеш погубен. Ако поискаш да се откажеш – ще бъдеш погубен, само че преди този момент ще убият околните ти. Ако се самоубиеш – някой или всички от фамилията ти ще бъдат убити. Ако не спазваш разпоредбите в сектата, търпиш жестоки санкции. Трябва да участваш в оргии, всеобщи изнасилвания, да принасяш в жертва на Сатаната животни и… хора. Ако откажеш да пребиеш някой, посочен от жреца – ще бъдеш грохнал посредством пердах. А биеш най-често свои родственици и другари. По този метод напълно скоро оставаш без близки и единственият ти живот е сатанинската църква… ”
Нови хора се притеглят посредством един извънредно елементарен способ – с въпроса: „ Искаш ли да те заведа на един ваучър? ”. Последвалият нормално позитивен отговор непосредствено води нищо неподозиращата жертва при сатанистите. Там има два разновидността – или да бъде поканена за член (т. е. би трябвало да участва на идната колекция, като отводи не се приемат), или непосредствено да бъде убита. В жертва на Сатаната се принасят най-вече просяци, проститутки, избягали деца – хора, които не са търсени от никого и чиято липса няма да бъде усетена.
Автор: Отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Началото на сатанизма се свързва с името на Алистър Кроули, роден в Англия през 1875 година Той основава своя организация „ Ордо Темпъл Ориентис ”, известна със половите си ритуали във прослава на Сатаната. Кроули бил първият, който намерено се оповестил за сатанист. Самовеличаел се като „ Страшния звяр ” и „ 666 ”. Твърдял, че при странстванията си в Египет е открил контакт с духа Айуаз, който става негов медиатор и ментор в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната борба Сатаната ще победи.
Сатанинските прояви намират удобна почва в Съединени американски щати.
Там е учредена първата „ Църквата на Сатаната ”, която съгласно откриватели е една от най-опасните в света. Неин основател е Антон Шандор Лавей, роден през 1930 година в Съединени американски щати.
На 30 април 1966 година – Валпургиевата нощ от старогерманския фолклорен календар, публично основава организацията си – Първа сатанинска черква (в Сан Франциско). Свещените му книги са „ Сатанинска библия ” и „ Сатанински ритуали ”. Своята философия той построява върху т. нар девет обстоятелството за сатаната:
1. Сатаната въплъщава удоволствието, а не въздържанието.
2. Сатаната значи действително битие, а не измислени духовни фантазии.
3. Сатаната – това е чистият разсъдък, а не лицемерно самозаблуждение.
4. Сатаната демонстрира обич към тези, които я заслужават, а не я прахосва за неблагодарници.
5. Сатаната не демонстрира благост и добрина, а отвръща с отмъщение.
6. Сатаната съставлява отговорност за виновните, а не угриженост за психовампирите.
7. Сатаната показва индивида като животно, от време на време по-добро, само че постоянно доста по-лошо от четириногите си събратя. Поради „ божественото си духовно интелектуално развиване ” това животно се е трансформирало в най-яростен звяр.
8. Сатаната съставлява всички по този начин наречени грехове, тъй като те точно са повода за нашето физическо, психическо и прочувствено задоволство.
9. Сатаната е най-хубавият другар, който църквата е имала, тъй като й обезпечава работа през всичките тези епохи.
Наблюдателите акцентират, че в действителност Ла Вей на никое място не е споделил, че има вяра в съществуването на сатаната. Но макар, че съгласно него единственият господ е човечеството, в действителност се проповядва сатанизъм, въпреки и под една по-изтънчена форма.
Впоследствие от нея се отделя „ Храмът на Сет ”. Друга сатанинска вариация е „ Църквата на Страшния съд ”, учредена през 1963 година в Лондон от разочаровани сциентолози.
За жал, има сведения, че сходни организации се основават и в България. Типичните знаци на сатанистите са обърнатият наобратно кръст и „ цифрата на звяра ” – „ 666 ”, амулети и украшения под формата на човешки кости, знакът на пентаграмата, очевидно желание към черните облекла – хеви метъл и рокери, изключителна и като че ли нестимулирана свирепост към слаби и беззащитни. Предполага се, че сходни групи към този момент има в по-големите градове – София, Пловдив и т. н. В последните години пресата неведнъж съобщаваше за поругавания на гробове, а напролет на 1997 година станаха известни тайнствени ритуали, осъществявани в Монтана – убийства на кучета и други Като цяло обаче съществени изследвания по въпроса у нас към момента няма. Сатанисти се събират постоянно край гробищата в Свищов. Носят черни наметала и качулки, вършат жертвоприношения, ядат вътрешностите и пият кръвта на заколените животни (предимно котки). Тази информация от преди година отшумя някак неусетно, без развиване. Това не би било смущаващо, в случай че в тази ситуация става въпрос за игра. Ако обаче всичко е „ на съществено ”, тогава имаме проблем.
Сатанистите са една от най-опасните религиозни общности, защото в ритуалите им се принасят и човешки жертви. В „ Завръщане от пъкъла ” – книга, която стана бестселър, 20-годишният немец Лукас споделя за четирите години в сатанинска общественост, минали „ под знака на гибелта ”. „ …Сбирките са всяка събота, като, в случай че не присъстваш, рискуваш да бъдеш погубен. Ако поискаш да се откажеш – ще бъдеш погубен, само че преди този момент ще убият околните ти. Ако се самоубиеш – някой или всички от фамилията ти ще бъдат убити. Ако не спазваш разпоредбите в сектата, търпиш жестоки санкции. Трябва да участваш в оргии, всеобщи изнасилвания, да принасяш в жертва на Сатаната животни и… хора. Ако откажеш да пребиеш някой, посочен от жреца – ще бъдеш грохнал посредством пердах. А биеш най-често свои родственици и другари. По този метод напълно скоро оставаш без близки и единственият ти живот е сатанинската църква… ”
Нови хора се притеглят посредством един извънредно елементарен способ – с въпроса: „ Искаш ли да те заведа на един ваучър? ”. Последвалият нормално позитивен отговор непосредствено води нищо неподозиращата жертва при сатанистите. Там има два разновидността – или да бъде поканена за член (т. е. би трябвало да участва на идната колекция, като отводи не се приемат), или непосредствено да бъде убита. В жертва на Сатаната се принасят най-вече просяци, проститутки, избягали деца – хора, които не са търсени от никого и чиято липса няма да бъде усетена.
Автор: Отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ