Чудото със слепеца
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и сподели: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, с цел да мълчи; само че той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече:
Прогледай! Твоята религия те избави. И той незабавно прогледа и потегли след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала. ” (Лук. 18:35-43)
Минавайки около небогати, заболели, сакати хора, гледаме на тях със състрадание и неуважение, жал и им отделяме нещедра лепта. Ние прекосяваме около тях, гордеейки се със своето здраве и благоденствие, без да знаем че душата на подобен злощастник пред очите на Всевиждащия Бог може да се окаже несравнимо по-прекрасна от нашите суетни души.
Такова зарево на духа скривал под жалките си дрипи Йерихонския слепец. Господ съзрял кротостта на неговото ярко сърце и се срещнал с него.
Евангелистът разказва мястото на срещата доста тъкмо. Древен бит било до градските врати да стоят бедните и страдащите люде и да просят лепта от жителите и гостите на града.
Св.Лука не споделя името му, само че Св.Марк разкрива неговата фамилия като Вартимей, на еврейски „ наследник на Тимей ” – евентуално редуциране от Тимотей. На гръцки Тимотеос, значи „ този, който уважава Бога ”. Това име не е еврейско, а елинско и евентуално татко му е бил грък, приел непринудено юдейската религия.
Както излиза наяве от описа, Вартимей не е бил кьорав по рождение, а изгубва зрението си по-късно. Този тип слепота е особенно мъчителна, тъй като слепецът имал живи мемоари за времето, когато е бил като зрящите хора и се е наслаждавал на светлината и хубостта на сътворения свят. Но въпреки десетилетия да е живял в мрак, изкупвайки своите грехове, нещастието не го е озлобило и в душата му се разгаряла светлина.
По това време от уста на уста се разнасяла мълвата за чудесата, осъществявани от Учителя от Назарет. Често жителите на Йерихон тълкували действията на Чудотвореца, не забелязвайки бедния слепец, който жадно се вслушвал в такива диалози. Тези хора виждали синьото небе, зелената трева, жълтото слънце, само че светлината на духовния свят била невиждаща за тях. А Йерихонският слепец, съзерцаващ Божия облик в душата си, бил духовно зрящ. Като чул за чудесата, осъществени от Назарянина, той незабавно схванал, че сходни неща може да извърши единствено Този, който дълги епохи очаквал народът – Синът Давидов, Месията, Спасителя на света.
В сърцето на йерихонския слепец пламнала вяра, че Синът Давидов, пристигнал да избави всички, и него ще изведе от мрака, ще му дарува зрение.
И ето един път, когато при портите на Йерихон се чул звук от многолюдно шествие, бедният слепец попитал: „ Какво става? ” и чул в отговор дълго чаканото: „ Иисус Назорей минава ” /Лк. 18:37/.
Как възликувал от тази новина йерихонският слепец! Цялата мощ на насъбраната през дългите години религия, разпалилата се вяра от разказите за чудесата на Спасителя, той вложил във вика:
„ Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! ” /Лк. 18:38/.
Викът на Вартимей не бил беззащитен и обезверен, а писклив и неотстъпчив. По принцип множеството инвалиди са съкрушени и потиснати от своя кусур. Кое придало смелост и кое е предиздвикало да бъде твърдоглав?
Силната религия, му дала тази неподозирана мощ в него.
Да бъде наименуван някой „ наследник на Давидов ”, е било еднакво да бъде назван „ Месия ”. За юдеите това определение означавало обещания от Бога потомък на Давид, който ще седне на трона на Израиля (Лука 1:32-33).
През по-голямата част от Своето земно служение Иисус не подтиквал хората да го назовават Месия, тъй като незабавно би бил задържан като бунтовник (Мат. 16:16, 20). Но часът му към този момент е пристигнал. Той към този момент е поел към Йерусалим, където ще бъде разпънат най-много поради Неговия отвод да отхвърли купите „ Христос ” и „ Цар на юдеите ” (Лука 23:2-3, 35; Марк 14:61-62).
Когато Вартимей се провикнал към Христос, за разлика от множеството зяпачи и сеирджии, той очаквал доста повече – да прогледне.
Спасителят го попитал: „ Какво искаш да ти сторя? ” Подобен въпрос задал и към парализирания човек във къпалнята Витезда: „ Искаш ли да оздравееш? ” (Йоан 5:6).
Защо? За да разсъни вярата им, с цел да я изразят намерено пред всички.
Силната религия на слепеца се изразила с думите: „ Господи, да прогледам. ” Иисус произнасъл единствено две къси фрази: „ Прогледай! Твоята религия те избави ”.
В този миг чудото станало – фактически, намерено, пред всички:
„ И той незабавно прогледа и потегли след Него, славейки Бога ”
Вартимей служи като живо доказателство за всемогъществото на Бога и е извънреден образец за силата на вярата, която е проявена от един елементарен човек, считан за утайката на обществото. Вяра не на мъдруването и на подозрението, а на действието, което води към телесно и душевно избавление.
Колко от нас през днешния ден, имат тази религия, казвайки че са християни, а душата им е мъртва за Бога. Колко отиват в храмовете и външно показват вярата си, а нямат делата на тази религия.
Ако желаеме да тръгнем по стъпките на Христа, би трябвало още тук, в този живот, да очистим нашата съвест, нашата душа и да освободим сърцето си от греховете. Това може да стане като прогледнем духовно. Но първо би трябвало да знаем, че докато телесната слепота е гибелна за тялото ни, то духовната слепота води до сигурна гибел.
При духовно слепия човек съвестта не работи. За него, потребността на душата да се отърси от греховете не е значима, той не я приема и не й обръща внимание. Такъв човек нормално се трансформира в лакомец, сребролюбец, безсърдечен, гони на първо място личните си ползи и не го интересуват болките на другите в живота. Духовната му слепота с старание се поддържа от врага на човешкото избавление – дявола, с цел да го отдалечи колкото се може повече от Бога. Не приема съвет от никого, молба или предизвестие и нерядко такива хора недоволстват срещу тези, който се стремят да ги предпазят.
За такива хора Иисус е споделил: „ с цел да гледат с очи, и да не видят; с цел да слушат с уши, и да не разбират; тъй като те се боят, да не би в миналото да се извърнат, и да им се простят греховете. ” ()
Но по какъв начин да лекуваме духовната слепота? Да вземем образец от Иерихонския слепец, който сподели:„ Господи, помилуй ме! ” Това е молитвата към Бога.
Тя би трябвало да бъде обвързвана със мощна религия и същинско разкайване за греховете ни. Успеем ли да осъзнаем греховете си и да се разкаем, то към този момент сме тръгнали по стъпките на изцерения слепец.
Да не забравяме, че вярата в Бога, мощната религия в Иисуса Христа избави слепецът. Той прогледна освен физически, само че и духовно. Да се поучим от неговата мощна религия. Нека всички да прогледнем в духовната си слепота и да тръгнем с Иисус, както потегли Йерихонския слепец. Да вървим по пътя на Христа. Пътя на нашето християнско избавление. Само тогава ще забележим същинската Светлина и сами ще бъдем част от светлината на света.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и сподели: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, с цел да мълчи; само че той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече:
Прогледай! Твоята религия те избави. И той незабавно прогледа и потегли след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала. ” (Лук. 18:35-43)
Минавайки около небогати, заболели, сакати хора, гледаме на тях със състрадание и неуважение, жал и им отделяме нещедра лепта. Ние прекосяваме около тях, гордеейки се със своето здраве и благоденствие, без да знаем че душата на подобен злощастник пред очите на Всевиждащия Бог може да се окаже несравнимо по-прекрасна от нашите суетни души.
Такова зарево на духа скривал под жалките си дрипи Йерихонския слепец. Господ съзрял кротостта на неговото ярко сърце и се срещнал с него.
Евангелистът разказва мястото на срещата доста тъкмо. Древен бит било до градските врати да стоят бедните и страдащите люде и да просят лепта от жителите и гостите на града.
Св.Лука не споделя името му, само че Св.Марк разкрива неговата фамилия като Вартимей, на еврейски „ наследник на Тимей ” – евентуално редуциране от Тимотей. На гръцки Тимотеос, значи „ този, който уважава Бога ”. Това име не е еврейско, а елинско и евентуално татко му е бил грък, приел непринудено юдейската религия.
Както излиза наяве от описа, Вартимей не е бил кьорав по рождение, а изгубва зрението си по-късно. Този тип слепота е особенно мъчителна, тъй като слепецът имал живи мемоари за времето, когато е бил като зрящите хора и се е наслаждавал на светлината и хубостта на сътворения свят. Но въпреки десетилетия да е живял в мрак, изкупвайки своите грехове, нещастието не го е озлобило и в душата му се разгаряла светлина.
По това време от уста на уста се разнасяла мълвата за чудесата, осъществявани от Учителя от Назарет. Често жителите на Йерихон тълкували действията на Чудотвореца, не забелязвайки бедния слепец, който жадно се вслушвал в такива диалози. Тези хора виждали синьото небе, зелената трева, жълтото слънце, само че светлината на духовния свят била невиждаща за тях. А Йерихонският слепец, съзерцаващ Божия облик в душата си, бил духовно зрящ. Като чул за чудесата, осъществени от Назарянина, той незабавно схванал, че сходни неща може да извърши единствено Този, който дълги епохи очаквал народът – Синът Давидов, Месията, Спасителя на света.
В сърцето на йерихонския слепец пламнала вяра, че Синът Давидов, пристигнал да избави всички, и него ще изведе от мрака, ще му дарува зрение.
И ето един път, когато при портите на Йерихон се чул звук от многолюдно шествие, бедният слепец попитал: „ Какво става? ” и чул в отговор дълго чаканото: „ Иисус Назорей минава ” /Лк. 18:37/.
Как възликувал от тази новина йерихонският слепец! Цялата мощ на насъбраната през дългите години религия, разпалилата се вяра от разказите за чудесата на Спасителя, той вложил във вика:
„ Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! ” /Лк. 18:38/.
Викът на Вартимей не бил беззащитен и обезверен, а писклив и неотстъпчив. По принцип множеството инвалиди са съкрушени и потиснати от своя кусур. Кое придало смелост и кое е предиздвикало да бъде твърдоглав?
Силната религия, му дала тази неподозирана мощ в него.
Да бъде наименуван някой „ наследник на Давидов ”, е било еднакво да бъде назван „ Месия ”. За юдеите това определение означавало обещания от Бога потомък на Давид, който ще седне на трона на Израиля (Лука 1:32-33).
През по-голямата част от Своето земно служение Иисус не подтиквал хората да го назовават Месия, тъй като незабавно би бил задържан като бунтовник (Мат. 16:16, 20). Но часът му към този момент е пристигнал. Той към този момент е поел към Йерусалим, където ще бъде разпънат най-много поради Неговия отвод да отхвърли купите „ Христос ” и „ Цар на юдеите ” (Лука 23:2-3, 35; Марк 14:61-62).
Когато Вартимей се провикнал към Христос, за разлика от множеството зяпачи и сеирджии, той очаквал доста повече – да прогледне.
Спасителят го попитал: „ Какво искаш да ти сторя? ” Подобен въпрос задал и към парализирания човек във къпалнята Витезда: „ Искаш ли да оздравееш? ” (Йоан 5:6).
Защо? За да разсъни вярата им, с цел да я изразят намерено пред всички.
Силната религия на слепеца се изразила с думите: „ Господи, да прогледам. ” Иисус произнасъл единствено две къси фрази: „ Прогледай! Твоята религия те избави ”.
В този миг чудото станало – фактически, намерено, пред всички:
„ И той незабавно прогледа и потегли след Него, славейки Бога ”
Вартимей служи като живо доказателство за всемогъществото на Бога и е извънреден образец за силата на вярата, която е проявена от един елементарен човек, считан за утайката на обществото. Вяра не на мъдруването и на подозрението, а на действието, което води към телесно и душевно избавление.
Колко от нас през днешния ден, имат тази религия, казвайки че са християни, а душата им е мъртва за Бога. Колко отиват в храмовете и външно показват вярата си, а нямат делата на тази религия.
Ако желаеме да тръгнем по стъпките на Христа, би трябвало още тук, в този живот, да очистим нашата съвест, нашата душа и да освободим сърцето си от греховете. Това може да стане като прогледнем духовно. Но първо би трябвало да знаем, че докато телесната слепота е гибелна за тялото ни, то духовната слепота води до сигурна гибел.
При духовно слепия човек съвестта не работи. За него, потребността на душата да се отърси от греховете не е значима, той не я приема и не й обръща внимание. Такъв човек нормално се трансформира в лакомец, сребролюбец, безсърдечен, гони на първо място личните си ползи и не го интересуват болките на другите в живота. Духовната му слепота с старание се поддържа от врага на човешкото избавление – дявола, с цел да го отдалечи колкото се може повече от Бога. Не приема съвет от никого, молба или предизвестие и нерядко такива хора недоволстват срещу тези, който се стремят да ги предпазят.
За такива хора Иисус е споделил: „ с цел да гледат с очи, и да не видят; с цел да слушат с уши, и да не разбират; тъй като те се боят, да не би в миналото да се извърнат, и да им се простят греховете. ” ()
Но по какъв начин да лекуваме духовната слепота? Да вземем образец от Иерихонския слепец, който сподели:„ Господи, помилуй ме! ” Това е молитвата към Бога.
Тя би трябвало да бъде обвързвана със мощна религия и същинско разкайване за греховете ни. Успеем ли да осъзнаем греховете си и да се разкаем, то към този момент сме тръгнали по стъпките на изцерения слепец.
Да не забравяме, че вярата в Бога, мощната религия в Иисуса Христа избави слепецът. Той прогледна освен физически, само че и духовно. Да се поучим от неговата мощна религия. Нека всички да прогледнем в духовната си слепота и да тръгнем с Иисус, както потегли Йерихонския слепец. Да вървим по пътя на Христа. Пътя на нашето християнско избавление. Само тогава ще забележим същинската Светлина и сами ще бъдем част от светлината на света.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ