Опасна ли е йогата?
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
--------------
Мнозина, които се смятат за християни, имат прекомерно дребна визия за радикалното разграничение сред православното християнство и всички други религии. Други пък, които познават това разграничение, имат прекомерно слаба прозорливост в региона на „ духовните прекарвания “. Става въпрос за проницателността, която е практикувана близо две хиляди години и е предадена на поколенията в православните светоотечески творби и житията на светиите. При отсъствието на тази визия и прозорливост, увеличаващото се наличие на източни религиозни придвижвания предизвиква голям ужас измежду доста псевдохристияни.
В днешно време хората мощно желаят да имат красиво и атлетично тяло. Това е предиздвикало доста от тях да посещават както фитнес зали, по този начин и да практикуват източното изкуство йога. Тези, които страдат от стрес, меланхолия и отчаяние, също се обръщат към йогизма за разтуха и позволение на проблемите.
Индуистката йога е позната от доста десетилетия. Тя е в основата на безбройни култове и е една известна форма на психотерапия, за която се мисли, че не е религиозна. Фактът, че не се приказва непосредствено за Бог, не трансформира нищо. Защото никоя вяра не приказва “директно за Бога ”, а за взаимоотношенията сред индивида и Бога.
И богът на всяка вяра изисква от вярващия в него съответния нравствен живот, който му обезпечава вътрешно и външно благоденствие.
От своето начало до през днешния ден йога е неразделна част от източните религии, изключително на индуизма, джайнизма и будизма. Оригиналната санскритска дума „ йога “ значи да свържа, да съединя или да притежавам, като в своята същина системата има за цел да свърже душата на индивида с висши свръхестествени сили (неясно какви!)..
В началото методите на йога са се предавали устно. След това индийският йогийски влъхва Патанджали ги записва в детайли като „ Йога Сутра “, която става главната книга с директиви за йога. Според Патанджали, йога е „ систематично изпитание да се реализира съвършенство посредством надзор на другите детайли от човешката природа, физическа и психическа “.
Но дано да разгледаме в дълбочина това обучение:
Системата е построена като степенно превъзмогване на трудностите пред себеовладяването и освобождението.
Най-ниската степен, хатха-йога, изисква концентриране върху физическите извършения и преодоляване на тялото. Карма-йога слага акцент върху ритуалните дейности, обозначавани като карма. Следващото ниво, джнана-йога, допуска интелектуално себеовладяване и централизация. Най-високата степен, дхяна-йога, е лично медитативната, или степента на духовно съзерцаване (дхяна).
Индуистката йога е обучение, което допуска прекомерно сдържан и порядъчен живот. Съчетава надзор върху дишането и известни физически пози, които водят до положение на релаксация. В такова положение човек медитира, нормално благодарение на мантра или сакрален израз, който подкрепя концентрацията. Самата същина на йога не съставлява някакво обучение, а е медитация. Привидната цел на индуистката йога е реализиране на телесно здраве и хубост. Но би трябвало да знаем, че въпреки човек да употребява йога единствено за физическо благоденствие, той към този момент подготвя себе си към избрани духовни възгледи и прекарвания, за които даже не се досеща.
Истинската цел е духовна. Съединяване на всички сили на тялото, мозъка и душата с Бога. Довеждане на индивида до духовно прекарване или избавление, посредством обединение с един изчерпателен дух.
Изкуството на йога се състои в умеенето в цялостна тишина да се освободиш от всички мисли и илюзии, да отхвърлиш и забравиш всичко, с цел да се постигнеш едно по-различно духовно положение – медитация.
Предмет на йога-техниката е да се направи по този начин, че човек да се почувства отпочинал, удовлетворен, немислещ и въздържан или схватлив за духовни хрумвания и прекарвания. Това чувство се съпътства и от еуфория, която фактически е завладяваща и остава трайна. Ако нервите на човек са обтегнати и изострени, упражненията ги успокояват и за малко време умората изчезва.
За да се опише това положение, най-удачната дума е „ задоволеност “ – задоволеност, която населява както тялото, по този начин и душата и предразполага… към нравствен живот
Но описаното дотук е единствено подготовка за „ духовната “ цел, която се реализира доста скоро. След няколко седмици /на всеки различно/, молитвата става съзерцателна и получава особена, нова форма. Достигайки изключително успокоение, човек елементарно влиза в молитвата и става „ по-възприемчив за импулсите и съдействията от небето “. Практикуването на йога способства за увеличение гъвкавостта на мозъка и възприемчивостта на сетивата, като по този метод се разкриват тези персонални връзки сред Бога и душата, които бележат пътя на мистичния живот. Дори за „ начинаещия йога “ молитвата става „ сладостна “ и „ гълтам цялото му създание “. Това вероятно е една от формите на най-висше християнско съзерцаване.
Всеки, който схваща същността на положението хубост или духовна илюзия, ясно може да разграничи в описаното дотук прекарванията, присъщи за изпадналите в духовно безпътие. Тези прекарвания са присъщи въобще за езическите религии и „ християнските “ секти. Налице е еднакъв блян към „ свети и божествени усеща “, същата отвореност и подготвеност на индивида да бъде „ уловен от духа “, същото търсене не на Бога, а на „ духовна разтуха “, същото самоопиянение, считано неправилно за „ плодородно положение “, същата невероятна леснота, с която човек реализира „ съзерцанието “, същите „ тайнствени откровения “ и псевдодуховни положения. Това са присъщите положения, общи за всички, които се намират в особеното положение на духовна илюзия.
В православната традиция сърдечната молитва е най-висшата молитва на мозъка, овладяна от малко на брой богоносни старци едвам след доста години на аскетична битка и примирение.
Индуските философи признават, че практикуването на йога може да даде на човек свръхестествени сили, без значение от изказванието им, че това не е крайната цел на учението. В книгата „ Индийската философия “ някогашният президент на Индия С. Радакришнан, лекар на философските науки, споделя, че един йога „ овладява тялото си посредством избрани пози, като това води до равнодушие към крайните стойности на горещината или студа. … Йогата може да вижда и чува от огромно разстояние … Твърде допустимо е предаването на мисли от един субект към различен без намесата на естествените способи на другарство “.
Заниманието с йога крие голям брой душевен и физически рискове. Системата е построена като степенно превъзмогване на трудностите пред себеовладяването и освобождението.
Най-ниската степен, хатха-йога, изисква концентриране върху физическите извършения и преодоляване на тялото. Карма-йога слага акцент върху ритуалните дейности, обозначавани като карма. Следващото ниво, джнана-йога, допуска интелектуално себеовладяване и централизация. Най-високата степен, дхяна-йога, е лично медитативната, или степента на духовно съзерцаване (дхяна).
Допускането на някой до идващото равнище става единствено след преценка на водачите, че този член е „ подготвен ” за това. Живеещите по системата на йога не знаят и не подозират накъде тъкмо води пътят, по който са поели и от който в бъдеще ще им бъде доста мъчно да се откъснат.
Всички обособени стъпала в тези занимания са свързани с съответни демонически практики. По подобен метод – посредством изолираност от външния свят – поддръжникът на това обучение си внушава, че се обръща към своя вътрешен свят, като се старае да се откъсне от всяко друго чувство.
В разнообразни школи на индуизма следим директната взаимозависимост на практикуващите членове от техния индуистки преподавател, който направлява живота им. Още първото равнище – „ хатха йога ” – към този момент съставлява заплаха. То е цялост от хранителни привички, хигиенични практики, физически извършения, дихателни извършения и така нататък, само че всичко – под контрола и наставничеството на даден водач „ гуру ”. Още при нея към този момент се стартират извършения, подлагащи на надзор душeвността, волята, въображението и така нататък и стартира проучването на едно пантеистическо обучение, боравещо със съответната терминология, доста напомняща тази на окултните учения. Част от тази система е неосъзнато, само че фактическо поклонение на слънцето /ха/ и на всякакви естествени „ сили ”. Цялото разнообразие от йога-техники няма нищо общо с науката, таман противоположното – налице са всички отличителни черти на магиите.
Напредъкът на индивида в региона на физическото здраве, контролът над личната физика и душeвност дават огромно разгръщане на неговата горделивост. Физическите извършения, съчетани с душевен, водят до промени в индивида и неговия контакт с духовния свят.
Това става безотговорно и неутрално, без да се приготвя индивидът за срещата с този духовен свят и с неговите жители. Тези „ жители ” се отхвърлят, като се твърди, че в „ духовния свят ” няма персони, а съществуват единствено „ сили ”. Целта е, тези „ сили ” да бъдат „ уловени ” и употребявани за персонална полза на индивида.
На по-нататъшните стадии на учениците се откриват други практики, все по-близки до окултизма. Стига се до окултни заклинания с потребление на така наречен „ мантри ” и непосредствено свързване със света на поднебесните паднали духове( демони). Придобиват се неестествени качества в следствие от общуването със злите духове. По време на упражненията могат да зародят неестествени феномени с бесовски темперамент, от рода на телепатия, плуване във въздуха, другарство с духове и мн. други. Всичко това става последователно, съгласно степента на „ напредналост ” на учениците.
След всяка „ степен ” ученикът е толкоз подвластен от системата на „ йога ”, че не желае да се откаже и върне обратно. Ако първоначално, съумява да запази частично някакъв вид схващане, след това той губи дори своето съзнание, престава да разграничава цветове, аромати, звуци, изгубва визия и за самия себе си, и за другите. Това положение на несъществуване в йога практиката се смята за „ възмездие “.
Ето за какво, всички ние би трябвало да знаем, че „ йога ” е религиозно (окултно) – философска система, безотговорно отваряща в индивида качества, изгубени от него след грехопадението и неприемливо рискови за християните. Притежаването на тези качества са противни на Божията воля. Още повече, практикуването на „ йога ” неизбежно слага тези качества в послушание не на ангели, не на Бога, а на падналите духове, служещи на врага на човешкия жанр – сатаната. Поради развиването на обвързаност и взаимозависимост към тази система, дори самото започване на нейното упражняване е твърде рисково. Този резултат се получава даже след кратковременно (1-2 год.) и неосъзнато упражняване на „ хатха-йога ”. Отключените у индивида „ порти ” за контакт с духовния свят са трайни и тяхното следващо контролиране и унищожаване е извънредно мъчно.
След всичко казано до тук, се удостоверява, че всевъзможни сходни парапсихологии, йога-практики и въобще многочислените форми на медитация се базират на окултизма, т.е. на демоните.
Следователно, йога не съставлява „ един от типовете гимнастика ”, някакъв безопасен способ за релаксация, нито прийом за отърваване от напрежението, нито средство за реализиране на физическо богатство, както това ни се показва, а съставлява настрана ходило от индуисткото самовглъбяване, обвързван с антихристиянската доктрина за прераждане на душите с демоническите божества Вишну, Кришна и Шива.
Поради тези аргументи заниманията с йога са неприемливи и безусловно несъвместими с нашата християнска религия, защото съставляват тип отказване от православната Истина и нападка срещу Светия Дух, водещи към служение на демоните и нямат място в живота на християните.
Автор: Богослов Д.Добрев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
--------------
Мнозина, които се смятат за християни, имат прекомерно дребна визия за радикалното разграничение сред православното християнство и всички други религии. Други пък, които познават това разграничение, имат прекомерно слаба прозорливост в региона на „ духовните прекарвания “. Става въпрос за проницателността, която е практикувана близо две хиляди години и е предадена на поколенията в православните светоотечески творби и житията на светиите. При отсъствието на тази визия и прозорливост, увеличаващото се наличие на източни религиозни придвижвания предизвиква голям ужас измежду доста псевдохристияни.
В днешно време хората мощно желаят да имат красиво и атлетично тяло. Това е предиздвикало доста от тях да посещават както фитнес зали, по този начин и да практикуват източното изкуство йога. Тези, които страдат от стрес, меланхолия и отчаяние, също се обръщат към йогизма за разтуха и позволение на проблемите.
Индуистката йога е позната от доста десетилетия. Тя е в основата на безбройни култове и е една известна форма на психотерапия, за която се мисли, че не е религиозна. Фактът, че не се приказва непосредствено за Бог, не трансформира нищо. Защото никоя вяра не приказва “директно за Бога ”, а за взаимоотношенията сред индивида и Бога.
И богът на всяка вяра изисква от вярващия в него съответния нравствен живот, който му обезпечава вътрешно и външно благоденствие.
От своето начало до през днешния ден йога е неразделна част от източните религии, изключително на индуизма, джайнизма и будизма. Оригиналната санскритска дума „ йога “ значи да свържа, да съединя или да притежавам, като в своята същина системата има за цел да свърже душата на индивида с висши свръхестествени сили (неясно какви!)..
В началото методите на йога са се предавали устно. След това индийският йогийски влъхва Патанджали ги записва в детайли като „ Йога Сутра “, която става главната книга с директиви за йога. Според Патанджали, йога е „ систематично изпитание да се реализира съвършенство посредством надзор на другите детайли от човешката природа, физическа и психическа “.
Но дано да разгледаме в дълбочина това обучение:
Системата е построена като степенно превъзмогване на трудностите пред себеовладяването и освобождението.
Най-ниската степен, хатха-йога, изисква концентриране върху физическите извършения и преодоляване на тялото. Карма-йога слага акцент върху ритуалните дейности, обозначавани като карма. Следващото ниво, джнана-йога, допуска интелектуално себеовладяване и централизация. Най-високата степен, дхяна-йога, е лично медитативната, или степента на духовно съзерцаване (дхяна).
Индуистката йога е обучение, което допуска прекомерно сдържан и порядъчен живот. Съчетава надзор върху дишането и известни физически пози, които водят до положение на релаксация. В такова положение човек медитира, нормално благодарение на мантра или сакрален израз, който подкрепя концентрацията. Самата същина на йога не съставлява някакво обучение, а е медитация. Привидната цел на индуистката йога е реализиране на телесно здраве и хубост. Но би трябвало да знаем, че въпреки човек да употребява йога единствено за физическо благоденствие, той към този момент подготвя себе си към избрани духовни възгледи и прекарвания, за които даже не се досеща.
Истинската цел е духовна. Съединяване на всички сили на тялото, мозъка и душата с Бога. Довеждане на индивида до духовно прекарване или избавление, посредством обединение с един изчерпателен дух.
Изкуството на йога се състои в умеенето в цялостна тишина да се освободиш от всички мисли и илюзии, да отхвърлиш и забравиш всичко, с цел да се постигнеш едно по-различно духовно положение – медитация.
Предмет на йога-техниката е да се направи по този начин, че човек да се почувства отпочинал, удовлетворен, немислещ и въздържан или схватлив за духовни хрумвания и прекарвания. Това чувство се съпътства и от еуфория, която фактически е завладяваща и остава трайна. Ако нервите на човек са обтегнати и изострени, упражненията ги успокояват и за малко време умората изчезва.
За да се опише това положение, най-удачната дума е „ задоволеност “ – задоволеност, която населява както тялото, по този начин и душата и предразполага… към нравствен живот
Но описаното дотук е единствено подготовка за „ духовната “ цел, която се реализира доста скоро. След няколко седмици /на всеки различно/, молитвата става съзерцателна и получава особена, нова форма. Достигайки изключително успокоение, човек елементарно влиза в молитвата и става „ по-възприемчив за импулсите и съдействията от небето “. Практикуването на йога способства за увеличение гъвкавостта на мозъка и възприемчивостта на сетивата, като по този метод се разкриват тези персонални връзки сред Бога и душата, които бележат пътя на мистичния живот. Дори за „ начинаещия йога “ молитвата става „ сладостна “ и „ гълтам цялото му създание “. Това вероятно е една от формите на най-висше християнско съзерцаване.
Всеки, който схваща същността на положението хубост или духовна илюзия, ясно може да разграничи в описаното дотук прекарванията, присъщи за изпадналите в духовно безпътие. Тези прекарвания са присъщи въобще за езическите религии и „ християнските “ секти. Налице е еднакъв блян към „ свети и божествени усеща “, същата отвореност и подготвеност на индивида да бъде „ уловен от духа “, същото търсене не на Бога, а на „ духовна разтуха “, същото самоопиянение, считано неправилно за „ плодородно положение “, същата невероятна леснота, с която човек реализира „ съзерцанието “, същите „ тайнствени откровения “ и псевдодуховни положения. Това са присъщите положения, общи за всички, които се намират в особеното положение на духовна илюзия.
В православната традиция сърдечната молитва е най-висшата молитва на мозъка, овладяна от малко на брой богоносни старци едвам след доста години на аскетична битка и примирение.
Индуските философи признават, че практикуването на йога може да даде на човек свръхестествени сили, без значение от изказванието им, че това не е крайната цел на учението. В книгата „ Индийската философия “ някогашният президент на Индия С. Радакришнан, лекар на философските науки, споделя, че един йога „ овладява тялото си посредством избрани пози, като това води до равнодушие към крайните стойности на горещината или студа. … Йогата може да вижда и чува от огромно разстояние … Твърде допустимо е предаването на мисли от един субект към различен без намесата на естествените способи на другарство “.
Заниманието с йога крие голям брой душевен и физически рискове. Системата е построена като степенно превъзмогване на трудностите пред себеовладяването и освобождението.
Най-ниската степен, хатха-йога, изисква концентриране върху физическите извършения и преодоляване на тялото. Карма-йога слага акцент върху ритуалните дейности, обозначавани като карма. Следващото ниво, джнана-йога, допуска интелектуално себеовладяване и централизация. Най-високата степен, дхяна-йога, е лично медитативната, или степента на духовно съзерцаване (дхяна).
Допускането на някой до идващото равнище става единствено след преценка на водачите, че този член е „ подготвен ” за това. Живеещите по системата на йога не знаят и не подозират накъде тъкмо води пътят, по който са поели и от който в бъдеще ще им бъде доста мъчно да се откъснат.
Всички обособени стъпала в тези занимания са свързани с съответни демонически практики. По подобен метод – посредством изолираност от външния свят – поддръжникът на това обучение си внушава, че се обръща към своя вътрешен свят, като се старае да се откъсне от всяко друго чувство.
В разнообразни школи на индуизма следим директната взаимозависимост на практикуващите членове от техния индуистки преподавател, който направлява живота им. Още първото равнище – „ хатха йога ” – към този момент съставлява заплаха. То е цялост от хранителни привички, хигиенични практики, физически извършения, дихателни извършения и така нататък, само че всичко – под контрола и наставничеството на даден водач „ гуру ”. Още при нея към този момент се стартират извършения, подлагащи на надзор душeвността, волята, въображението и така нататък и стартира проучването на едно пантеистическо обучение, боравещо със съответната терминология, доста напомняща тази на окултните учения. Част от тази система е неосъзнато, само че фактическо поклонение на слънцето /ха/ и на всякакви естествени „ сили ”. Цялото разнообразие от йога-техники няма нищо общо с науката, таман противоположното – налице са всички отличителни черти на магиите.
Напредъкът на индивида в региона на физическото здраве, контролът над личната физика и душeвност дават огромно разгръщане на неговата горделивост. Физическите извършения, съчетани с душевен, водят до промени в индивида и неговия контакт с духовния свят.
Това става безотговорно и неутрално, без да се приготвя индивидът за срещата с този духовен свят и с неговите жители. Тези „ жители ” се отхвърлят, като се твърди, че в „ духовния свят ” няма персони, а съществуват единствено „ сили ”. Целта е, тези „ сили ” да бъдат „ уловени ” и употребявани за персонална полза на индивида.
На по-нататъшните стадии на учениците се откриват други практики, все по-близки до окултизма. Стига се до окултни заклинания с потребление на така наречен „ мантри ” и непосредствено свързване със света на поднебесните паднали духове( демони). Придобиват се неестествени качества в следствие от общуването със злите духове. По време на упражненията могат да зародят неестествени феномени с бесовски темперамент, от рода на телепатия, плуване във въздуха, другарство с духове и мн. други. Всичко това става последователно, съгласно степента на „ напредналост ” на учениците.
След всяка „ степен ” ученикът е толкоз подвластен от системата на „ йога ”, че не желае да се откаже и върне обратно. Ако първоначално, съумява да запази частично някакъв вид схващане, след това той губи дори своето съзнание, престава да разграничава цветове, аромати, звуци, изгубва визия и за самия себе си, и за другите. Това положение на несъществуване в йога практиката се смята за „ възмездие “.
Ето за какво, всички ние би трябвало да знаем, че „ йога ” е религиозно (окултно) – философска система, безотговорно отваряща в индивида качества, изгубени от него след грехопадението и неприемливо рискови за християните. Притежаването на тези качества са противни на Божията воля. Още повече, практикуването на „ йога ” неизбежно слага тези качества в послушание не на ангели, не на Бога, а на падналите духове, служещи на врага на човешкия жанр – сатаната. Поради развиването на обвързаност и взаимозависимост към тази система, дори самото започване на нейното упражняване е твърде рисково. Този резултат се получава даже след кратковременно (1-2 год.) и неосъзнато упражняване на „ хатха-йога ”. Отключените у индивида „ порти ” за контакт с духовния свят са трайни и тяхното следващо контролиране и унищожаване е извънредно мъчно.
След всичко казано до тук, се удостоверява, че всевъзможни сходни парапсихологии, йога-практики и въобще многочислените форми на медитация се базират на окултизма, т.е. на демоните.
Следователно, йога не съставлява „ един от типовете гимнастика ”, някакъв безопасен способ за релаксация, нито прийом за отърваване от напрежението, нито средство за реализиране на физическо богатство, както това ни се показва, а съставлява настрана ходило от индуисткото самовглъбяване, обвързван с антихристиянската доктрина за прераждане на душите с демоническите божества Вишну, Кришна и Шива.
Поради тези аргументи заниманията с йога са неприемливи и безусловно несъвместими с нашата християнска религия, защото съставляват тип отказване от православната Истина и нападка срещу Светия Дух, водещи към служение на демоните и нямат място в живота на християните.
Автор: Богослов Д.Добрев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ