Защо се изповядваме
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
За да пристъпи към причестяване с Тялото и Кръвта Христови, православният християнин би трябвало да се очисти от греховете си, сторени след св. кръщение. Това става при св. свещенодействие смирение или изповед.
В това свещенодействие Сам Господ очиства и опрощава каещите се от греховете, осъществени след кръщението. Защото, въпреки че свещеникът изслушва пред св. Кръст и св. Евангелие изповедта на каещия се, Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо участва при изповедта, приема разкаянието на грешника и посредством свещеника му дава амнистия на греховете.
Прощаването на греховете се прави, когато свещеникът произнася словата:
„ Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето великодушие, да ти елементарни, чадо (името) всички твои съгрешения; и аз, недостойният духовник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и разплитам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа, Амин ”.
Ние би трябвало да имаме вяра, че този текст, произнесен от свещеника на земята, се удостоверява и на небето, тъй като свещеникът от името на Господ Иисус Христос, Който му е дал власт, прости греховете на каещия се.
Подготовка към определяне на това свещенодействие се следи в активността на св. Йоан Кръстител. С думите „ покайте се, тъй като се приближи царството небесно… ” започвал проповедта си св.Йоан Кръстител[Мат.3:2].
Със същите думи Господ Иисус Христос сложил началото на публичното Си служение[Мат.4:17]. Правото на апостолите да простят или „ задържат ” грехове било обещано посредством думите „ ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде обвързвано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата… ”[ Мат.16:19] и „ каквото свържете на земята, ще бъде обвързвано на небето… ”[ Мат.18:18].
И двата случая би трябвало да бъдат обсъждани като обещания за предоставяне правото на апостолите да „ простят ” или „ задържат ” грехове. Това заричане било изпълнено след възкресението на Господ Иисус Христос, когато Му била дадена „ всяка власт на небето и на земята… ”[ Мат.28:18].
Властта да се простят и задържат грехове е плодородна и тайнствена. Тя е била дадена на апостолите като пратеници Христови и минала по приемственост на епископите и свещениците.
Дяволът елементарно може да се промъкне, без да бъде видян, в една душа, която е размътена от беззакония, така както вълкът може незабелязано да се приближи до кошарата в мъгляв зимен ден. Но, когато душата е очистена от грехове, явяването на лукавия елементарно може да се забележи.
Изповедта може да бъде осъществена единствено от свещеник или духовник.
Нарушаването на тайната на изповедта е обвързвана с най-тежки санкции. Тайнството Изповед, учи св. Димитрий, е Божие тайнство; по тази причина тази загадка не би трябвало да бъде известна никому, с изключение на на Самия Всезнаещ Бог и на духовния отец, като очевидец и слушател на делата, изповядани от устата на каещия се.
„ Ако някой управник, или цивилен съд, или някой различен принуди иерея да разкрие някакъв грях на своя нравствен син; в случай че заплашват и убеждават иерея със закани, мъчения и гибел, то той е задължен по-скоро да почине и да се увенчае с страдалчески венец, в сравнение с да разгласи изповедта и да разкрие Божията загадка, обявявайки греховете на своя нравствен наследник. Защото за духовния отец е по-добре, поради необявяване на изповедта, да одобри краткотрайна гибел от хора, които убиват тялото, само че не могат да убият душата, в сравнение с да бъде осъден от Бога с безконечна гибел поради това, че е разкрил грехове. ”[ житие на св. Димитрий Ростовски]
Светият отец споделя, че подобен пастир-духовник се лишава от Небесното Царство и се предава на безконечна тъга, а по този начин лишава от избавление и тези, които се изповядват при него.
Щом стартират да осъзнават своите неприятни действия, децата също би трябвало наложително да се изповядват преди причестяване. Православната черква няма единно мнение отностно възрастта, от която би трябвало да почне да се изповядва детето. Различни св. отци и църковни писатели сочат, че от 7 до14 годишна възраст е най-подходяща за начало на осъществяване на изповед. Изповед може да бъде осъществена когато и да е.
На изповедта човек би трябвало да разтвори душата си, да извади на показ всички скрити намерения и тъмни секрети, да се яви във всичката си усърдно прикривана до тогава духовна грозотия, да се почувства духовно разголен, с цел да го види духовният му отец подобен, какъвто е. Християнинът би трябвало да разкрие без притеснение всички свои грехове, тъй като, в случай че умишлено скрие осъществен грях, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с откровено разкайване, с надълбоко обезсърчение, с религия в Христа, с вяра на Неговото състрадание и с твърда решителност да изправи живота си, безусловно получава амнистия на греховете си.
Какво угодничество е изповедта, какво самоизобличаване, само че какъв брой избавителна е тя!
И в случай че след такава съществена изповед той замине от земния живот, сторените, само че изповядани грехове, не му се зачитат и по Божия благосклонност получава избавление.
Ето образец, който илюстрира казаното: Преподобни Нифонт имал плодородната заложба от Бога да вижда напълно ясно събитията в духовния свят. Веднъж влезнал в черква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия трон. По този път ангелите носели душата на един мъртвец. Зад тях следвали голям брой демони, които лудо викали: „ Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и развратник и бандит, и скъперник? Той се провини във всички грехове ”.
Ангелите дали отговор: „ Знаем ”, че този човек беше популярен виновник, само че знаем и това, че той доста плака за своите грехове и преди гибелта си ги изповяда, заради което милостивият Господ му ги елементарни ”.
Демоните закрещяли: „ Ако и тая душа е получила амнистия от Бога, вземете тогава при себе си всички грешници! А ние тогава защо ще се трудим? ”
Ангелите обяснили: „ Помнете, че всички грешници, които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават амнистия от Бога. А който почине неразкаян, него Бог ще осъди на безконечни страдания с вас ”[ житие на преп. Нифонт].
Словото Божие свидетелства за доста образци на същинско разкайване. Показателен е образецът на св. оракул Давид, който откакто сторил два велики гряха, със съкрушено сърце се покаял и написал дивния 50 псалом, пример на покайна молитва. В Новия завет е емблематичен образецът на покаялия се на кръста бандит, който с вярата си в Иисус Христос и със смиреното изповядване, че е неверен и по тази причина заслужен за кръстна гибел, бил почетен от Христос да бъде в парадайса. Ето образеца на св. ап. Петър, който три пъти се отрекъл от Христа, само че след това се опомнил, излязъл вън от първосвещеническия двор и горко оплаквал своя грях. За своето надълбоко и откровено разкайване той бил банален и възобновен в своето апостолско достолепие.
Всички би трябвало да пристъпваме към тайнството смирение преди причастието, а също и когато съвестта ни е гузна и ни изобличава в някакви грехове. Можем да си записваме на листче всички грехове, с цел да не ги забравяме от разстройване пред свещеника.
За да се причастим почтено и причащението със Светите Тайни да ни укрепява за свят живот, би трябвало да имаме откровено предпочитание да не бъркаме и да съжаляваме за греховете, които към този момент сме направили.
Когато се приготвяме за изповед, би трябвало да се постараем да си напомним всичко, с което сме съгрешили срещу Бога и срещу ближните. Трябва да извиним на тези които са ни наранили с думи и каузи, и да желаяме амнистия от всеки, който сме обидили. Искреното разкайване би трябвало да бъде доказано с плодовете на смирение. Нека се откажем от порочния си живот и да стартираме нов.
За да можем да се оправим фактически и по-лесно с тези условия, ние би трябвало в дните преди покаянието да постим, да се молим. Покаянието е доста тясно обвързвано с поста и молитвата. Те са подготвителни и спомагателни средства за същинско смирение. Постът, като ни лишава от обичаните удоволствия и храна, подготвя душата ни към смирение и дружно с това умирява доста от нашите пристрастености. А усилената молитва по време на пост, най-ясно ни демонстрира как да осъзнаем греховете си.
Мнозина считат, постът би трябвало да се състои от отричане от блажни храни. Това е единствено едната страна на поста – телесния пост, който самичък по себе си е непълен без духовния пост. Православните християни, които са решили да постят, би трябвало да знаят това и да го съблюдават.
Св. Иоан Златоуст ни наставлява по какъв начин да постим духовно:
„ Преди всичко помири се с врага си, като му простиш от сърце;
– като видиш безпаричен не се отвръщай от него, само че му помогни с каквото можеш
– не завиждай никому;
– не осъждай никому;
– не поглеждай с пожелание;
– не протягай ръце към това, което не ти принадлежи;
– не подавай ухо на клюки и лъжливи сведения за ближния;
– дано устата ти е затворена за всяко неприятно за своя близък
– пости с очи, с ръце и нозе, с разум и сърце!
Бъди благовеен във всичко – бъди всеки път преклонен и мирен.
Защото каква изгода, в случай че измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от горделивост?
Каква изгода имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от злоба?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от ненавист?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята с обети?
И по този начин, както постим телесно, дано постим духовно:
-Като очистваме тялото с самоограничение от храна и пиво.
-нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли.
-нека се украсяваме с състрадание, кроткост, примирение, примиряване с враговете, с благосклонност към всички наши ближни.
Това е пост, прелестен за Бога и избавителен за нас.
Постихме с пост удобен, благоугоден на Господа.
Пост на отказване на злото, самоограничение на езика, самоограничение от яд, отделяне от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът през който липсват тези провинения, е същински и удобен ”
Изповедта е огледало за нашите действия и най-хубавото средство да ги забележим в цялата им голота и грозотия. За откровено каещите се, тя не е тъга, а лекуване и избавление за тяхната душа. Истинската изповед е придружена от разкайване на греховете. Каещите се би трябвало да се признават за виновни не заради гузната си съвест, а заради рационална увереност, че са неприятни за направените грехове и заслужават наказване. Разкаянието е самоосъждане, признание на виновността и вяра за амнистия. То е съпроводено с откровено предпочитание да се заживее добре, да се служи на положителното, да се не помни предишното. Превратът от зло към положително е неосъществим единствено за разсъдъка на индивида. Поради това, покаянието като път на обновлението на човешката душа се счита като подарък Божи.
Друго средство за ликвидиране и омиротворяване съвестта на грешника, който към този момент се е покаял, са по този начин наречените епитимии. Думата “επιτιμια ” е гръцка и значи „ възбрана ”, „ забраняване ”. Епитимията не е средство за наказване на християнина за осъществените от него грехове, а прийом за лекуване – лекарство, належащо на всеки съгрешил. Целта на епитимията е да се задълбочи разкаянието му и да го направи кадърен да разбере и почуства тежестта на осъществените грехове. Чрез нея да се лекува душата му от духовни заболявания и се подпомога съгрешилия да поправи живота си.
В взаимозависимост от осъществените грехове се постановат разнообразни епитимии. Такива са интензивен пост, избран брой земни поклони, четене на молебствия, предоставяне на лепта, пеене на псалми и други Понякога свещеникът може да откаже да елементарни греховете на някой твърдоглав виновник и да го лиши за известно време от св. причестяване.
Колкото по-често се изповядва човек, толкоз по-добре ще води духовния си живот. Покайното възприятие би трябвало да съпътства всеки път християнина. То би трябвало да се демонстрира освен на изповед, а всеки ден. Затова добре вършат ония, които всяка вечер, откакто произнесат вечерни молебствия преди лягане от Молитвеника, създадат равносметка по какъв начин са прекарали деня, с какво са съгрешили, кого са обидили. Трябва да принасят смирение пред Бога за всички свои волни и неволни провинения, като дават обещание пред всевиждащия Създател да се поправят. Това е по този начин наречената ежедневна изповед на греховете пред Бога.
Според свидетелството на св. Димитрий Ростовски, на Страшния съд за грешника по-страшно от гибелта ще бъде изобличаването на тайните и очевидни негови грехове пред лицето на небесните ангели и всички земни индивиди: „ Наистина в съдния ден, когато Господ ще тържествува над враговете Си, по-драго ще е на грешника да почине, нежели да бъде жив обвързван с огнени вериги… пред лицето на всички нации с доста позор ”… „ тогава за грешника ще бъде по-драго да паднат върху му скалите и планините, в сравнение с да гледа лицето на прогневения Бог ”[ житие на св. Димитрий Ростовски].
Единственият метод да се избавим от тоя заплашителен позор е да го изпитаме, в безпределно по-малка степен, в този момент, на изповедта пред своя свещеник. Нека изповедта бъде за нас един дребен Страшен съд! Нека без страх изповядваме греховете си, като помним, че всеки чистосърдечно изповядан грях не ще бъде очевиден на Страшния съд! Да побързаме към избавителната изповед!
„ Жилото на гибелта е прегрешението ” споделя св. деятел Павел [1 Кор. 15:56].
Нека изтръгнем от душите си това жило още в този момент, до момента в който за нас изгрява слънце! Нека не крием в себе си гибелта!
Като умозаключение да повторим – Много е значимо да осъзнаваме, че свещеникът е единствено очевидец на нашата изповед, а греховете си, ние откриваме на Самия Бог и дружно със свещеника Го молим за амнистия.
Като разкажем на свещеника всичко неприятно, което сме правили, говорили или мислили, и като изслушаме неговото напътствие, заставаме на колене, той слага над главите ни епитрахила и чете разрешителната молитва, в която с името и властта на Господ Иисус Христос ни се простят греховете. И с благодатта на Светия Дух всички те се умиват от нашата душа и стават недействителни.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
За да пристъпи към причестяване с Тялото и Кръвта Христови, православният християнин би трябвало да се очисти от греховете си, сторени след св. кръщение. Това става при св. свещенодействие смирение или изповед.
В това свещенодействие Сам Господ очиства и опрощава каещите се от греховете, осъществени след кръщението. Защото, въпреки че свещеникът изслушва пред св. Кръст и св. Евангелие изповедта на каещия се, Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо участва при изповедта, приема разкаянието на грешника и посредством свещеника му дава амнистия на греховете.
Прощаването на греховете се прави, когато свещеникът произнася словата:
„ Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето великодушие, да ти елементарни, чадо (името) всички твои съгрешения; и аз, недостойният духовник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и разплитам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа, Амин ”.
Ние би трябвало да имаме вяра, че този текст, произнесен от свещеника на земята, се удостоверява и на небето, тъй като свещеникът от името на Господ Иисус Христос, Който му е дал власт, прости греховете на каещия се.
Подготовка към определяне на това свещенодействие се следи в активността на св. Йоан Кръстител. С думите „ покайте се, тъй като се приближи царството небесно… ” започвал проповедта си св.Йоан Кръстител[Мат.3:2].
Със същите думи Господ Иисус Христос сложил началото на публичното Си служение[Мат.4:17]. Правото на апостолите да простят или „ задържат ” грехове било обещано посредством думите „ ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде обвързвано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата… ”[ Мат.16:19] и „ каквото свържете на земята, ще бъде обвързвано на небето… ”[ Мат.18:18].
И двата случая би трябвало да бъдат обсъждани като обещания за предоставяне правото на апостолите да „ простят ” или „ задържат ” грехове. Това заричане било изпълнено след възкресението на Господ Иисус Христос, когато Му била дадена „ всяка власт на небето и на земята… ”[ Мат.28:18].
Властта да се простят и задържат грехове е плодородна и тайнствена. Тя е била дадена на апостолите като пратеници Христови и минала по приемственост на епископите и свещениците.
Дяволът елементарно може да се промъкне, без да бъде видян, в една душа, която е размътена от беззакония, така както вълкът може незабелязано да се приближи до кошарата в мъгляв зимен ден. Но, когато душата е очистена от грехове, явяването на лукавия елементарно може да се забележи.
Изповедта може да бъде осъществена единствено от свещеник или духовник.
Нарушаването на тайната на изповедта е обвързвана с най-тежки санкции. Тайнството Изповед, учи св. Димитрий, е Божие тайнство; по тази причина тази загадка не би трябвало да бъде известна никому, с изключение на на Самия Всезнаещ Бог и на духовния отец, като очевидец и слушател на делата, изповядани от устата на каещия се.
„ Ако някой управник, или цивилен съд, или някой различен принуди иерея да разкрие някакъв грях на своя нравствен син; в случай че заплашват и убеждават иерея със закани, мъчения и гибел, то той е задължен по-скоро да почине и да се увенчае с страдалчески венец, в сравнение с да разгласи изповедта и да разкрие Божията загадка, обявявайки греховете на своя нравствен наследник. Защото за духовния отец е по-добре, поради необявяване на изповедта, да одобри краткотрайна гибел от хора, които убиват тялото, само че не могат да убият душата, в сравнение с да бъде осъден от Бога с безконечна гибел поради това, че е разкрил грехове. ”[ житие на св. Димитрий Ростовски]
Светият отец споделя, че подобен пастир-духовник се лишава от Небесното Царство и се предава на безконечна тъга, а по този начин лишава от избавление и тези, които се изповядват при него.
Щом стартират да осъзнават своите неприятни действия, децата също би трябвало наложително да се изповядват преди причестяване. Православната черква няма единно мнение отностно възрастта, от която би трябвало да почне да се изповядва детето. Различни св. отци и църковни писатели сочат, че от 7 до14 годишна възраст е най-подходяща за начало на осъществяване на изповед. Изповед може да бъде осъществена когато и да е.
На изповедта човек би трябвало да разтвори душата си, да извади на показ всички скрити намерения и тъмни секрети, да се яви във всичката си усърдно прикривана до тогава духовна грозотия, да се почувства духовно разголен, с цел да го види духовният му отец подобен, какъвто е. Християнинът би трябвало да разкрие без притеснение всички свои грехове, тъй като, в случай че умишлено скрие осъществен грях, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с откровено разкайване, с надълбоко обезсърчение, с религия в Христа, с вяра на Неговото състрадание и с твърда решителност да изправи живота си, безусловно получава амнистия на греховете си.
Какво угодничество е изповедта, какво самоизобличаване, само че какъв брой избавителна е тя!
И в случай че след такава съществена изповед той замине от земния живот, сторените, само че изповядани грехове, не му се зачитат и по Божия благосклонност получава избавление.
Ето образец, който илюстрира казаното: Преподобни Нифонт имал плодородната заложба от Бога да вижда напълно ясно събитията в духовния свят. Веднъж влезнал в черква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия трон. По този път ангелите носели душата на един мъртвец. Зад тях следвали голям брой демони, които лудо викали: „ Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и развратник и бандит, и скъперник? Той се провини във всички грехове ”.
Ангелите дали отговор: „ Знаем ”, че този човек беше популярен виновник, само че знаем и това, че той доста плака за своите грехове и преди гибелта си ги изповяда, заради което милостивият Господ му ги елементарни ”.
Демоните закрещяли: „ Ако и тая душа е получила амнистия от Бога, вземете тогава при себе си всички грешници! А ние тогава защо ще се трудим? ”
Ангелите обяснили: „ Помнете, че всички грешници, които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават амнистия от Бога. А който почине неразкаян, него Бог ще осъди на безконечни страдания с вас ”[ житие на преп. Нифонт].
Словото Божие свидетелства за доста образци на същинско разкайване. Показателен е образецът на св. оракул Давид, който откакто сторил два велики гряха, със съкрушено сърце се покаял и написал дивния 50 псалом, пример на покайна молитва. В Новия завет е емблематичен образецът на покаялия се на кръста бандит, който с вярата си в Иисус Христос и със смиреното изповядване, че е неверен и по тази причина заслужен за кръстна гибел, бил почетен от Христос да бъде в парадайса. Ето образеца на св. ап. Петър, който три пъти се отрекъл от Христа, само че след това се опомнил, излязъл вън от първосвещеническия двор и горко оплаквал своя грях. За своето надълбоко и откровено разкайване той бил банален и възобновен в своето апостолско достолепие.
Всички би трябвало да пристъпваме към тайнството смирение преди причастието, а също и когато съвестта ни е гузна и ни изобличава в някакви грехове. Можем да си записваме на листче всички грехове, с цел да не ги забравяме от разстройване пред свещеника.
За да се причастим почтено и причащението със Светите Тайни да ни укрепява за свят живот, би трябвало да имаме откровено предпочитание да не бъркаме и да съжаляваме за греховете, които към този момент сме направили.
Когато се приготвяме за изповед, би трябвало да се постараем да си напомним всичко, с което сме съгрешили срещу Бога и срещу ближните. Трябва да извиним на тези които са ни наранили с думи и каузи, и да желаяме амнистия от всеки, който сме обидили. Искреното разкайване би трябвало да бъде доказано с плодовете на смирение. Нека се откажем от порочния си живот и да стартираме нов.
За да можем да се оправим фактически и по-лесно с тези условия, ние би трябвало в дните преди покаянието да постим, да се молим. Покаянието е доста тясно обвързвано с поста и молитвата. Те са подготвителни и спомагателни средства за същинско смирение. Постът, като ни лишава от обичаните удоволствия и храна, подготвя душата ни към смирение и дружно с това умирява доста от нашите пристрастености. А усилената молитва по време на пост, най-ясно ни демонстрира как да осъзнаем греховете си.
Мнозина считат, постът би трябвало да се състои от отричане от блажни храни. Това е единствено едната страна на поста – телесния пост, който самичък по себе си е непълен без духовния пост. Православните християни, които са решили да постят, би трябвало да знаят това и да го съблюдават.
Св. Иоан Златоуст ни наставлява по какъв начин да постим духовно:
„ Преди всичко помири се с врага си, като му простиш от сърце;
– като видиш безпаричен не се отвръщай от него, само че му помогни с каквото можеш
– не завиждай никому;
– не осъждай никому;
– не поглеждай с пожелание;
– не протягай ръце към това, което не ти принадлежи;
– не подавай ухо на клюки и лъжливи сведения за ближния;
– дано устата ти е затворена за всяко неприятно за своя близък
– пости с очи, с ръце и нозе, с разум и сърце!
Бъди благовеен във всичко – бъди всеки път преклонен и мирен.
Защото каква изгода, в случай че измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от горделивост?
Каква изгода имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от злоба?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от ненавист?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята с обети?
И по този начин, както постим телесно, дано постим духовно:
-Като очистваме тялото с самоограничение от храна и пиво.
-нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли.
-нека се украсяваме с състрадание, кроткост, примирение, примиряване с враговете, с благосклонност към всички наши ближни.
Това е пост, прелестен за Бога и избавителен за нас.
Постихме с пост удобен, благоугоден на Господа.
Пост на отказване на злото, самоограничение на езика, самоограничение от яд, отделяне от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът през който липсват тези провинения, е същински и удобен ”
Изповедта е огледало за нашите действия и най-хубавото средство да ги забележим в цялата им голота и грозотия. За откровено каещите се, тя не е тъга, а лекуване и избавление за тяхната душа. Истинската изповед е придружена от разкайване на греховете. Каещите се би трябвало да се признават за виновни не заради гузната си съвест, а заради рационална увереност, че са неприятни за направените грехове и заслужават наказване. Разкаянието е самоосъждане, признание на виновността и вяра за амнистия. То е съпроводено с откровено предпочитание да се заживее добре, да се служи на положителното, да се не помни предишното. Превратът от зло към положително е неосъществим единствено за разсъдъка на индивида. Поради това, покаянието като път на обновлението на човешката душа се счита като подарък Божи.
Друго средство за ликвидиране и омиротворяване съвестта на грешника, който към този момент се е покаял, са по този начин наречените епитимии. Думата “επιτιμια ” е гръцка и значи „ възбрана ”, „ забраняване ”. Епитимията не е средство за наказване на християнина за осъществените от него грехове, а прийом за лекуване – лекарство, належащо на всеки съгрешил. Целта на епитимията е да се задълбочи разкаянието му и да го направи кадърен да разбере и почуства тежестта на осъществените грехове. Чрез нея да се лекува душата му от духовни заболявания и се подпомога съгрешилия да поправи живота си.
В взаимозависимост от осъществените грехове се постановат разнообразни епитимии. Такива са интензивен пост, избран брой земни поклони, четене на молебствия, предоставяне на лепта, пеене на псалми и други Понякога свещеникът може да откаже да елементарни греховете на някой твърдоглав виновник и да го лиши за известно време от св. причестяване.
Колкото по-често се изповядва човек, толкоз по-добре ще води духовния си живот. Покайното възприятие би трябвало да съпътства всеки път християнина. То би трябвало да се демонстрира освен на изповед, а всеки ден. Затова добре вършат ония, които всяка вечер, откакто произнесат вечерни молебствия преди лягане от Молитвеника, създадат равносметка по какъв начин са прекарали деня, с какво са съгрешили, кого са обидили. Трябва да принасят смирение пред Бога за всички свои волни и неволни провинения, като дават обещание пред всевиждащия Създател да се поправят. Това е по този начин наречената ежедневна изповед на греховете пред Бога.
Според свидетелството на св. Димитрий Ростовски, на Страшния съд за грешника по-страшно от гибелта ще бъде изобличаването на тайните и очевидни негови грехове пред лицето на небесните ангели и всички земни индивиди: „ Наистина в съдния ден, когато Господ ще тържествува над враговете Си, по-драго ще е на грешника да почине, нежели да бъде жив обвързван с огнени вериги… пред лицето на всички нации с доста позор ”… „ тогава за грешника ще бъде по-драго да паднат върху му скалите и планините, в сравнение с да гледа лицето на прогневения Бог ”[ житие на св. Димитрий Ростовски].
Единственият метод да се избавим от тоя заплашителен позор е да го изпитаме, в безпределно по-малка степен, в този момент, на изповедта пред своя свещеник. Нека изповедта бъде за нас един дребен Страшен съд! Нека без страх изповядваме греховете си, като помним, че всеки чистосърдечно изповядан грях не ще бъде очевиден на Страшния съд! Да побързаме към избавителната изповед!
„ Жилото на гибелта е прегрешението ” споделя св. деятел Павел [1 Кор. 15:56].
Нека изтръгнем от душите си това жило още в този момент, до момента в който за нас изгрява слънце! Нека не крием в себе си гибелта!
Като умозаключение да повторим – Много е значимо да осъзнаваме, че свещеникът е единствено очевидец на нашата изповед, а греховете си, ние откриваме на Самия Бог и дружно със свещеника Го молим за амнистия.
Като разкажем на свещеника всичко неприятно, което сме правили, говорили или мислили, и като изслушаме неговото напътствие, заставаме на колене, той слага над главите ни епитрахила и чете разрешителната молитва, в която с името и властта на Господ Иисус Христос ни се простят греховете. И с благодатта на Светия Дух всички те се умиват от нашата душа и стават недействителни.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ