Според православието: Да избягваме фарисеите
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
-----------------------------------------------
Митарите по римско време били събирачи на налози.
„ Двама индивида влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си така:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите индивиди, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: заговявам два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що получавам.
А митарят, като стоеше далеко, не смееше даже да подигне очи към небето; само че удряше се в гърди и споделяше:
Боже, бъди милосърден към мене грешника! ”
Какво е заключението, което прави Иисус Христос?
„ Казвам ви, че тоя отиде вкъщи си оневинен повече, в сравнение с оня; тъй като всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат ” (Лук. 18:10-14).
Фарисеят също имаше добродетели – ходеше в храма, беше религиозен, постеше и даваше лепта, само че нямаше примирение и се гордееше със своите качества. Наградата Бог дава не поради труда на човек и неговите добродетели които могат да възгордеят сърцето, а поради смирението.
Митарят не разчитал на своите каузи като фарисея. Принесъл в храма единствено греховете си, само че ги осъзнавал и се каел за тях. Нямал други добродетели. Беше единствено преклонен. Това примирение му отвори очите с цел да види своята духовна мизерия, своята прегрешение и да извика от дълбочината на душата си, „ Боже, бъди милосърден към мене грешника! ”(Лук.18:3). Това примирение избави митаря.
С тази смирена молитва, казана от митаря би трябвало да влизаме в църква и да започваме тайнството изповед. И Господ като види нашето примирение, нашата мощна религия, искреното смирение, ще ни елементарни греховете и прегрешенията.
Притчата изобличава фарисейското самозалъгване в което всеки може да прозре общочовешкото себелюбие. Това в същина е една илюзия, внушавана от духа на гордостта.
В този смисъл, Спасителят поучава, че е елементарно да се рече: не съм като другите – изедник и прелюбодеец, но с голи думи никой не може да промени и увеличи своята морална стойност, още повече, че под външната демонстративна богобоязливост постоянно могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със завист, злоба и низки пристрастености. Според Евангелист Лука, само по мислите, сърцата и най-много по делата, Бог съди за нашето нравствено достолепие.
„ Любовта покрива всички грехове ” споделя премъдрият Соломон (Притч. 10:12), а точно любовта е добродетелта, която липсвала най-вече на фарисея. Както казахме той изнурявал тялото си с пост, заделял избраната от Закона част от всичко, което е придобил, постоянно посещавал храма и се молел, само че сърцето му си оставало студено, без обич.
Апостол Павел ни приказва “Любовта зло не мисли… всичко извинява… всичко претърпява ” (1 Кор. 13:5, 7) и в случай че в нас има обич, тя ще извини всяко съгрешение на близък и ще ни подскаже най-верния метод към него.
Автор: Отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
-----------------------------------------------
Митарите по римско време били събирачи на налози.
„ Двама индивида влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си така:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите индивиди, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: заговявам два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що получавам.
А митарят, като стоеше далеко, не смееше даже да подигне очи към небето; само че удряше се в гърди и споделяше:
Боже, бъди милосърден към мене грешника! ”
Какво е заключението, което прави Иисус Христос?
„ Казвам ви, че тоя отиде вкъщи си оневинен повече, в сравнение с оня; тъй като всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат ” (Лук. 18:10-14).
Фарисеят също имаше добродетели – ходеше в храма, беше религиозен, постеше и даваше лепта, само че нямаше примирение и се гордееше със своите качества. Наградата Бог дава не поради труда на човек и неговите добродетели които могат да възгордеят сърцето, а поради смирението.
Митарят не разчитал на своите каузи като фарисея. Принесъл в храма единствено греховете си, само че ги осъзнавал и се каел за тях. Нямал други добродетели. Беше единствено преклонен. Това примирение му отвори очите с цел да види своята духовна мизерия, своята прегрешение и да извика от дълбочината на душата си, „ Боже, бъди милосърден към мене грешника! ”(Лук.18:3). Това примирение избави митаря.
С тази смирена молитва, казана от митаря би трябвало да влизаме в църква и да започваме тайнството изповед. И Господ като види нашето примирение, нашата мощна религия, искреното смирение, ще ни елементарни греховете и прегрешенията.
Притчата изобличава фарисейското самозалъгване в което всеки може да прозре общочовешкото себелюбие. Това в същина е една илюзия, внушавана от духа на гордостта.
В този смисъл, Спасителят поучава, че е елементарно да се рече: не съм като другите – изедник и прелюбодеец, но с голи думи никой не може да промени и увеличи своята морална стойност, още повече, че под външната демонстративна богобоязливост постоянно могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със завист, злоба и низки пристрастености. Според Евангелист Лука, само по мислите, сърцата и най-много по делата, Бог съди за нашето нравствено достолепие.
„ Любовта покрива всички грехове ” споделя премъдрият Соломон (Притч. 10:12), а точно любовта е добродетелта, която липсвала най-вече на фарисея. Както казахме той изнурявал тялото си с пост, заделял избраната от Закона част от всичко, което е придобил, постоянно посещавал храма и се молел, само че сърцето му си оставало студено, без обич.
Апостол Павел ни приказва “Любовта зло не мисли… всичко извинява… всичко претърпява ” (1 Кор. 13:5, 7) и в случай че в нас има обич, тя ще извини всяко съгрешение на близък и ще ни подскаже най-верния метод към него.
Автор: Отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ