Андрей Фурсов: Пред очите ни възниква кастово-робовладелски строй
Съвременният свят е много строго структуриран. Най-горе са тези, които френският мъдрец и икономист Жак Атали назовава неономади. Това са богати хора, които сменят местообитанието си, минават от Европа в Америка, от Хонконг в Сингапур. Най-долу са бедните хора, които мигрират от Африка в Европа. Те са мобилни и си нямат нищо.
Между богатите неономади и бедняците се оказват притиснати междинният пласт и работническата класа. Тези хора живеят стационарно, точно те са обект на употреба, заплащане на налози. В Европа те със своите отчисления в бюджета устоят африканци, араби и кюрди. Когато немската юноша отпътува за Нова Зеландия или за Канада, тя в прав текст споделя: не щем да храним новодошлите муфтаджии. Ясно е, че международната върхушка ще се оправя с рецесията точно за сметка са междинната част от човечеството, тези от които може да се вземе и отнеме.
Капитализмът претърпява систематична рецесия. Няма средства за решение на застаналите пред него проблеми - те са неразрешими в рамката на тази система. Капитализмът е екстензивно насочена система, той взема решение своите несъгласия, изнасяйки ги отвън личните си рамки. Всеки път когато международната норма би трябвало да се снижи, от некапиталистическите зони се откъсва “парче ” и се трансформира в капиталистическа външна страна - зона за продажба на артикули, първични материали и евтина работна ръка. Нормата на облагата стартира да пораства и по този начин до идната рецесия. Но през 1991 година с заличаването на Съюз на съветските социалистически републики и соцлагера, т.е. зоната на систематичния антикапитализъм, не остават некапиталистически зони - капитализмът е на всички места. Сега няма накъде да трансферира своите проблеми - той е изчерпал планетата.
На Запад междинният пласт е изцяло разрушен от неолибералната контрареволюция и с напредването на рецесията ще понижава, а неговото състояние ще се утежнява. Друго е, че е насъбрана обществена “мазнинка ” - значително дължаща се на ограбването на Третия свят, който през днешния ден назоваваме “Юг ”. Затова и западният междинен пласт има избран ресурс време, само че исторически той не е огромен. При всеки случай ще почине преди капитализма.
Що се отнася до Русия, то при нас няма междинната класа, по-точно междинният пласт като значима обществена група. Такава има в Съюз на съветските социалистически републики, само че елцинщината я унищожава.
Ако през 1989 година в Източна Европа, в това число европейската част на Съюз на съветските социалистически републики зад чертата на бедността живеят 14 млн. души, то през 1996 година те са към този момент 168 млн. В издадения в самото начало на XXI век отчет на Организация на обединените нации за бедността това се назовава най-мащабния и заплашителен разгром на междинния пласт през ХХ век. Това е по-мащабно от сътвореното от “структурните промени ”, извършени през 80-те година по поръчка на МВФ в Латинска Америка. Всъщност става дума за световна реквизиция на активите на междинния пласт, което е неотменна част от неолибералната контрареволюция след 1980 г, стартирала на Запад с татчъризма и рейгъномиката и достигнала при нас под формата на елцинщина.
При нас няма никакви вероятности освен за развиване, само че и за поява на някакъв важен междинен пласт. Социалната скица на Руската федерация работи срещу това. Така наречената изобретателна класа, чиято съществена част е “офисният планктон ”, няма никакво отношение нито към творчеството, нито към действителния междинен пласт.
Мисля, че революцията на междинния пласт надали е допустима. Още повече, че за последните 30 години на Запад, изключително в Западна Европа се образува пласт, с който властта - както брюкселските наднационални евробюрократи, по този начин и националните държавни бюрокрации - може да насочват “средните ”. Имаме поради долните пластове, новите “опасни съсловия ”, показани от мигрантите от Юга и Изтока. По-скоро е допустимо друго: поддръжка от междинните пластове на десни, властнически, националистически режими.
Възходът на Китай в началото се свързва с интереса на груповия Запад към битката против Съюз на съветските социалистически републики. В продължение на 10 години (1969–1979) КНР показва готовността си да играе на страната на Запада против Съюз на съветските социалистически републики, трансформирайки се в работилница за Съединени американски щати. Интересът беше съвместен. През 70-те години Съединени американски щати бяха в рецесия. Между другото, уверен съм: през това десетилетие Съюз на съветските социалистически републики пропусна шанса да „ изхвърли “ Съединени американски щати, добре охранения и малоумен руски хайлайф, приспиван от прозападните съветници на водачите, изяде петролните пари и бъдещето на страната... Китай се интересуваше от притока на капитали. Това стана една от основите на „ китайското знамение “ от 90-те и 2000-те години.
Но Съединените щати не пресметнаха: Китай „ се втурна “ напред доста по-силно и Америка си завоюва съперник. Доларът също получи съперник, изключително откакто има хора на международния връх, които биха желали да го „ пуснат “ и да преминат да вземем за пример към „ кошница от валути “ с водещ златен юан. В края на краищата в Америка, даже за забележителна част от англо-американския хайлайф, не се получи.
Наричам програмата за разглобяване на капитализма „ трите Д-та “: деиндустриализация, дупопулация и дерационализация (на държание и съзнание). Всъщност демонтажът на капитализма и неолибералната контрареволюция (1980-2010 г.) като негова първа фаза (следващата фаза разумно би трябвало да е премахването на пазара като институция и замяната му с монопол) значат опит за прекъсване на историята и по-късно да се върне в предкапиталистическото минало: свят на индустриално-хипериндустриални анклави, заобиколени от кастово-робовладелско-феодални зони. Капитализмът е баланс сред монопол и пазар. Елиминирането на пазара благодарение на монопол трансформира капитала във власт, която в посткапиталистическия свят, като се вземе поради ролята на осведомителните фактори, е власт над осведомителните потоци и психосферата.
Какъв в действителност ще бъде посткапиталистическият свят зависи от хода и резултатите от битката в рецесията на XXI век. Едно от главните оръжия в битката за бъдещето, за излаз от рецесията е познанието за света. Проблемът обаче е, че през днешния ден структурите, които дават познания за света - изследователските институции и аналитичните отдели на разследващите служби - са все по-неадекватни. Съвременната обществена просвета от ден на ден замязва на схоластиката в късното средновековие. Учените са сменени от специалисти – тези, които знаят от ден на ден и повече за все по-малко.
Западът съумя да наложи своята визия за действителността, своята „ решетка “ на обществените науки на целия свят. В Япония да вземем за пример се цитират единствено тези японци, които са оповестени в англосаксонски списания. Има, несъмнено, някои ярки опити да се промени това положение на нещата. Например книгата „ Ориентализъм “ от 1978 година на Едуард Саид, който може да се смята за „ научния Хомейни “. За страдание този труд е малко прочут в средите на съветските ориенталисти.
Саид написа, че актуалният ориентализъм въобще не е просвета, а „ власт на познанието “. Западът „ ориентализира “ Изтока, лишавайки последния от качествата, които притежаваше. От времето на Александър Велики Изтокът се пояснява като изостанал. Изтокът е общество, в което няма частна благосъстоятелност, свободни градове и свободен вид персона. Тоест Изтокът се дефинира като отрицателна отливка на Запада.
Така последният благодарение на своята просвета (наложена на другите от неговата картина за света) прави почти същото, както благодарение на стопанската система. Тоест в стопанската система ядрото на капиталистическата система (Западът) отчуждава продукта от „ Не-Запада “ (периферията на финансовата система), а благодарение на науката пространството и времето се отчуждават от същата външна страна. Така имаме пред себе си тънък инструмент на световна надмощие.
Съществуващата класическа триада от обществени науки в действителност работи единствено при „ проучването единствено на една обществена система – капиталистическата, и по-специално нейното северноатлантическо буржоазно ядро “. Следователно актуалните обществени науки не са подобаващи за задачите на съветския напредък и развиване. Уви, локалните науки за обществото са мощно подвластни от Запада. Досега не сме намерили личен Саид, разрушаващ нездравословните стандарти. Повечето локални откриватели рабски употребяват непознати теории.
Като чета записките от Перестройката на Горбачов на всевъзможни Черняеви, Шахназарови и други, виждам: от простотата на душата си те въодушевено пишат, че още през 60-те години са били разочаровани от марксизма-ленинизма и по какъв начин вграждат хрумвания от социологията и политическите науки в техните отчети към генералните секретари. Разбира се, те частично лъжат, само че единствено частично. Вижте какво се случва: съветниците на водачите на Съюз на съветските социалистически републики през 60-те години вграждат в нашите познания концепциите на главния ни зложелател! Няма такова нещо като неутрално познание. Ако започнете да гледате на света през очите на някой различен, вие стартирате да действате в полза на някой различен. Както сподели Тацит, този, който пръв сведе очите си, губи в борбата. Ситуацията беше тъкмо такава.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Между богатите неономади и бедняците се оказват притиснати междинният пласт и работническата класа. Тези хора живеят стационарно, точно те са обект на употреба, заплащане на налози. В Европа те със своите отчисления в бюджета устоят африканци, араби и кюрди. Когато немската юноша отпътува за Нова Зеландия или за Канада, тя в прав текст споделя: не щем да храним новодошлите муфтаджии. Ясно е, че международната върхушка ще се оправя с рецесията точно за сметка са междинната част от човечеството, тези от които може да се вземе и отнеме.
Капитализмът претърпява систематична рецесия. Няма средства за решение на застаналите пред него проблеми - те са неразрешими в рамката на тази система. Капитализмът е екстензивно насочена система, той взема решение своите несъгласия, изнасяйки ги отвън личните си рамки. Всеки път когато международната норма би трябвало да се снижи, от некапиталистическите зони се откъсва “парче ” и се трансформира в капиталистическа външна страна - зона за продажба на артикули, първични материали и евтина работна ръка. Нормата на облагата стартира да пораства и по този начин до идната рецесия. Но през 1991 година с заличаването на Съюз на съветските социалистически републики и соцлагера, т.е. зоната на систематичния антикапитализъм, не остават некапиталистически зони - капитализмът е на всички места. Сега няма накъде да трансферира своите проблеми - той е изчерпал планетата.
На Запад междинният пласт е изцяло разрушен от неолибералната контрареволюция и с напредването на рецесията ще понижава, а неговото състояние ще се утежнява. Друго е, че е насъбрана обществена “мазнинка ” - значително дължаща се на ограбването на Третия свят, който през днешния ден назоваваме “Юг ”. Затова и западният междинен пласт има избран ресурс време, само че исторически той не е огромен. При всеки случай ще почине преди капитализма.
Що се отнася до Русия, то при нас няма междинната класа, по-точно междинният пласт като значима обществена група. Такава има в Съюз на съветските социалистически републики, само че елцинщината я унищожава.
Ако през 1989 година в Източна Европа, в това число европейската част на Съюз на съветските социалистически републики зад чертата на бедността живеят 14 млн. души, то през 1996 година те са към този момент 168 млн. В издадения в самото начало на XXI век отчет на Организация на обединените нации за бедността това се назовава най-мащабния и заплашителен разгром на междинния пласт през ХХ век. Това е по-мащабно от сътвореното от “структурните промени ”, извършени през 80-те година по поръчка на МВФ в Латинска Америка. Всъщност става дума за световна реквизиция на активите на междинния пласт, което е неотменна част от неолибералната контрареволюция след 1980 г, стартирала на Запад с татчъризма и рейгъномиката и достигнала при нас под формата на елцинщина.
При нас няма никакви вероятности освен за развиване, само че и за поява на някакъв важен междинен пласт. Социалната скица на Руската федерация работи срещу това. Така наречената изобретателна класа, чиято съществена част е “офисният планктон ”, няма никакво отношение нито към творчеството, нито към действителния междинен пласт.
Мисля, че революцията на междинния пласт надали е допустима. Още повече, че за последните 30 години на Запад, изключително в Западна Европа се образува пласт, с който властта - както брюкселските наднационални евробюрократи, по този начин и националните държавни бюрокрации - може да насочват “средните ”. Имаме поради долните пластове, новите “опасни съсловия ”, показани от мигрантите от Юга и Изтока. По-скоро е допустимо друго: поддръжка от междинните пластове на десни, властнически, националистически режими.
Възходът на Китай в началото се свързва с интереса на груповия Запад към битката против Съюз на съветските социалистически републики. В продължение на 10 години (1969–1979) КНР показва готовността си да играе на страната на Запада против Съюз на съветските социалистически републики, трансформирайки се в работилница за Съединени американски щати. Интересът беше съвместен. През 70-те години Съединени американски щати бяха в рецесия. Между другото, уверен съм: през това десетилетие Съюз на съветските социалистически републики пропусна шанса да „ изхвърли “ Съединени американски щати, добре охранения и малоумен руски хайлайф, приспиван от прозападните съветници на водачите, изяде петролните пари и бъдещето на страната... Китай се интересуваше от притока на капитали. Това стана една от основите на „ китайското знамение “ от 90-те и 2000-те години.
Но Съединените щати не пресметнаха: Китай „ се втурна “ напред доста по-силно и Америка си завоюва съперник. Доларът също получи съперник, изключително откакто има хора на международния връх, които биха желали да го „ пуснат “ и да преминат да вземем за пример към „ кошница от валути “ с водещ златен юан. В края на краищата в Америка, даже за забележителна част от англо-американския хайлайф, не се получи.
Наричам програмата за разглобяване на капитализма „ трите Д-та “: деиндустриализация, дупопулация и дерационализация (на държание и съзнание). Всъщност демонтажът на капитализма и неолибералната контрареволюция (1980-2010 г.) като негова първа фаза (следващата фаза разумно би трябвало да е премахването на пазара като институция и замяната му с монопол) значат опит за прекъсване на историята и по-късно да се върне в предкапиталистическото минало: свят на индустриално-хипериндустриални анклави, заобиколени от кастово-робовладелско-феодални зони. Капитализмът е баланс сред монопол и пазар. Елиминирането на пазара благодарение на монопол трансформира капитала във власт, която в посткапиталистическия свят, като се вземе поради ролята на осведомителните фактори, е власт над осведомителните потоци и психосферата.
Какъв в действителност ще бъде посткапиталистическият свят зависи от хода и резултатите от битката в рецесията на XXI век. Едно от главните оръжия в битката за бъдещето, за излаз от рецесията е познанието за света. Проблемът обаче е, че през днешния ден структурите, които дават познания за света - изследователските институции и аналитичните отдели на разследващите служби - са все по-неадекватни. Съвременната обществена просвета от ден на ден замязва на схоластиката в късното средновековие. Учените са сменени от специалисти – тези, които знаят от ден на ден и повече за все по-малко.
Западът съумя да наложи своята визия за действителността, своята „ решетка “ на обществените науки на целия свят. В Япония да вземем за пример се цитират единствено тези японци, които са оповестени в англосаксонски списания. Има, несъмнено, някои ярки опити да се промени това положение на нещата. Например книгата „ Ориентализъм “ от 1978 година на Едуард Саид, който може да се смята за „ научния Хомейни “. За страдание този труд е малко прочут в средите на съветските ориенталисти.
Саид написа, че актуалният ориентализъм въобще не е просвета, а „ власт на познанието “. Западът „ ориентализира “ Изтока, лишавайки последния от качествата, които притежаваше. От времето на Александър Велики Изтокът се пояснява като изостанал. Изтокът е общество, в което няма частна благосъстоятелност, свободни градове и свободен вид персона. Тоест Изтокът се дефинира като отрицателна отливка на Запада.
Така последният благодарение на своята просвета (наложена на другите от неговата картина за света) прави почти същото, както благодарение на стопанската система. Тоест в стопанската система ядрото на капиталистическата система (Западът) отчуждава продукта от „ Не-Запада “ (периферията на финансовата система), а благодарение на науката пространството и времето се отчуждават от същата външна страна. Така имаме пред себе си тънък инструмент на световна надмощие.
Съществуващата класическа триада от обществени науки в действителност работи единствено при „ проучването единствено на една обществена система – капиталистическата, и по-специално нейното северноатлантическо буржоазно ядро “. Следователно актуалните обществени науки не са подобаващи за задачите на съветския напредък и развиване. Уви, локалните науки за обществото са мощно подвластни от Запада. Досега не сме намерили личен Саид, разрушаващ нездравословните стандарти. Повечето локални откриватели рабски употребяват непознати теории.
Като чета записките от Перестройката на Горбачов на всевъзможни Черняеви, Шахназарови и други, виждам: от простотата на душата си те въодушевено пишат, че още през 60-те години са били разочаровани от марксизма-ленинизма и по какъв начин вграждат хрумвания от социологията и политическите науки в техните отчети към генералните секретари. Разбира се, те частично лъжат, само че единствено частично. Вижте какво се случва: съветниците на водачите на Съюз на съветските социалистически републики през 60-те години вграждат в нашите познания концепциите на главния ни зложелател! Няма такова нещо като неутрално познание. Ако започнете да гледате на света през очите на някой различен, вие стартирате да действате в полза на някой различен. Както сподели Тацит, този, който пръв сведе очите си, губи в борбата. Ситуацията беше тъкмо такава.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ