Съвременният поет може да каже като послания същото, което преди

Съвременният стихотворец може да каже като послания същото, което преди този момент е казвал Шекспир, което е казвал Данте, което преди тях са казвали Овидий, Омир като лирика. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “ поетът Пейчо Кънев. " Вековете не трансформират поезията, самата лирика се трансформира – става по-кратка през днешния ден, когато хората имат все по-малко време да обръщат внимание на която и да е част от културата. Но като метод на обръщение през вековете не се е трансформирала поезията – приказва за едни и същи неща, тематики от живота, метода на живеене. “

Любовта и поезията – това са безконечни и непреходни полезности и тематика, сподели още Пейчо Кънев. " Така както Данте и Шекспир са писали за любовта, по този начин и днешните поети пишат за обич по същия метод. Просто времето е друго и оценката за любовта се трансформира, само че същинската й част остава същата.

Ценностната система на хората се трансформира през годините. По друг метод се възпитава един човек от поколението на 90-те години и в този момент, счита още Пейчо Кънев. " Тогава започнахме да разбираме света и връзките сред хората. И при мен това чисто отношение към отсрещния човек, към дамата не се е трансформирало изключително. Все още имам вяра в нематериалната полза от една връзка с индивида. А доколкото разбирам днешните младежи възприемат връзките като някакъв тип бизнес партньорство. “ Това отношение, съгласно поета, е наслагвано от актуалния свят и въздействието и възпитателната роля на малкия екран и медиите. " Жената от рекламата е принизена до артикул. И младежите това го виждат и възприемат по повърхностния метод. След това, когато срещне индивидът против себе си, работи по същия метод. Човекът за него не е този, който би трябвало да е. “

" Всичко в живота ме въодушевява – дамите, музиката, филмите, изкуството като цяло, диалозите с приятелите, приятелите. Абсолютно всяко нещо, което си коства да бъде разказано в лирика, ме въодушевява. Дори да е нещо от низките крайности – Шекспир има брилянтни драми за крал Лир, Отело и така нататък – там е единствено мрак. В " Ромео и Жулиета “ съвсем всички умират, а е обич. Драмата и любовта постоянно съжителстват ръка за ръка, “ показа поетът.

Според поетът Пейчо Кънев постоянно би трябвало да се търси златната среда: " Ако струната е прекомерно натегната – няма да звучи музика, в случай че е прекомерно охлабена, още веднъж няма да звучи, само че в случай че е идеално настроена, тогава зазвучава най-красивата музика. Такава е и моята философия – постоянно диря златната среда: не прекален мрак, не и прекомерна наслада. “

Социалните мрежи са нещо хубаво, счита още Пейчо Кънев, " дават ти съгласуваност с повече хора, само че родиха една въпиюща графомания – всеки втори е публицист, всеки втори е стихотворец. И това извънредно доста вреди на положителните поети, на същинската лирика. Защото има поети в България, които са в действителност огромни, а са потънали в давност, до момента в който хора, които не схващат въобще какво е лирика, подреждат три реда един под различен и получават големи аплодисменти в обществените мрежи от хора, които не схващат. И всичко това се трансформира в лавина и опустошава същинското изкуство. И стартира да се харесва имитацията, графоманията като цяло, само че това не е изкуство. “