Лекар разкри скрита причина за хроничната умора, мозъчна мъгла и липсата на мотивация
Съвременният метод на живот основава предпоставки за необятно публикуван, само че постоянно подценяван здравословен проблем, който експертите дефинират като „ тиха зараза “ . Става въпрос за хроничното инфектиране – развой, който протича незабележимо, само че може да оказва значително въздействие върху действието на организма.
В основата му стои натурален предпазен механизъм. При пострадване или зараза имунната система задейства серия от химични сигнали, които притеглят бели кръвни кафези към засегнатата зона. Кръвоносните съдове се уголемяват, течности проникват в тъканите и се появяват присъщите признаци – зачервяване, оток и нараснала температура. В кратковременен проект това е жизненоважна реакция, ориентирана към ограничение на увреждането и възобновяване на тъканите.
Проблемът поражда, когато този механизъм не се изключва след отминаване на опасността . Вместо това остава деен на ниско равнище в продължение на месеци или години – положение, известно като хронично нискостепенно инфектиране . То не се усеща непосредствено, само че резултатите му се демонстрират под формата на отмалялост, затруднена централизация, намалено въодушевление и липса на мотивация.
По данни на общопрактикуващия доктор и експерт по незабавна медицина доктор Хосе Креспо, хроничното инфектиране не визира само дълготрайното здраве, само че и ежедневната когнитивна и физическа успеваемост.
Един от най-честите признаци е необяснима отмалялост . С времето възпалителните процеси повреждат вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, което понижава тяхната разтегливост и успеваемост. В резултат се нарушава доставката на О2 и хранителни субстанции до тъканите. Това води до по-бърза мускулна отмалялост, по-бавно възобновяване и чувство, че организмът изразходва повече сила за нормални действия.
Когнитивните функционалности също могат да бъдат наранени. Възпалителни молекули, циркулиращи в кръвта, могат да доближат до мозъка и да нарушат връзката сред нервните кафези. Това се демонстрира като така наречен „ мозъчна мъгла “ – затруднена централизация, по-слаба памет и намалена дарба за взимане на решения. Изследвания демонстрират, че даже кратковременно инфектиране може да повлияе отрицателно на когнитивните качества, а при дълготрайно влияние се следят и структурни промени в мозъка.
Наред с това, възпалението оказва въздействие и върху психологичното положение . То трансформира метода, по който организмът обработва триптофан – основен детайл за синтеза на серотонин, хормон, регулиращ настроението. Повишените възпалителни равнища могат да доведат до спад в серотонина и до увеличение на субстанции, които въздействат неподходящо на мозъчните кафези . Това основава предпоставки за признаци, сходни с меланхолия и тревога, даже при липса на явна външна причина.
Постоянното чувство за липса на сила също може да бъде обяснено с този развой. По време на инфектиране организмът пренасочва ресурсите си към имунната система, за сметка на процеси като възобновяване и произвеждане на сила. На клетъчно равнище се засягат митохондриите – структурите, виновни за енергийния баланс, което в допълнение задълбочава умората.
Специалистите показват, че хроничното инфектиране може да повлияе и върху самоконтрола и способността за създаване на здравословни привички. Възпалителните процеси понижават интензивността в префронталната кора – региона на мозъка, обвързвана с обмисляне, взимане на решения и надзор върху държанието. Това може да затрудни поддържането на дисциплинираност и поредност , като основава чувство за липса на воля, което в реалност има биологична основа.
Практиката демонстрира, че при преодоляване на възпалителните процеси – посредством възстановяване на съня, храненето и общия метод на живот – се следи доста усъвършенстване както във физическата, по този начин и в умствената продуктивност. Това удостоверява, че зад редица видимо несвързани признаци може да стои един общ, постоянно подценяван механизъм.
