Съвременният демократичен български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени

Съвременният либерален български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени още в епохата на националното Възраждане.

На 16 април 1879 година представителите на българския народ, събрани в остарялата българска столица, одобряват Търновската конституция. Тя е първият български главен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя ѝ към модерната европейска държавност.

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е въодушевяващ израз на концепциите на модерната ера, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.

Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година внася огромни промени в Проекта, включително смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.