На фона на войната: Мечтите на Путин и Си Цзинпин за вечна власт и безсмъртие
Съвременните тирани наподобяват недосегаеми - глобите не ги засягат, жителите не ги смъкват. Днес за тях най-важно е оптимално да продължат живота си, респективно - властта си, пише Татяна Фелгенхауер за .
Представете си клуб, събрал тираните, автократите и диктаторите. Той ще наподобява доста на миналата преди малко среща на върха на Шанхайската организация за съдействие. Както се разбра, в персоналните си диалози участниците в нея са обсъждали тематиките, които ги безпокоят най-вече. Като да вземем за пример - личното си безсмъртие!
72 години още не са нищо
Кадрите, на които Си Цзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун вървят, заобиколени от свитите си, подхождат чудесно за учебниците по политология, отдадени на диктаторските режими. Ким Чен Ун се откроява с младостта си, само че другите двама - 72-годишните Путин и Си разискват безсмъртието. Руската държавна организация ТАСС внимателно написа " дългоденствие ". Но тези хора мечтаят точно за величие. И се убеждават взаимно, че възрастта им още нищо не е. Десетилетията, в продължение на които са на власт, не им стигат - те желаят повече и имат вяра, че актуалната просвета и технологиите ще им обезпечат безконечен живот. И Си, и Путин схващат, че за тях това е равно на безконечна власт.
Но не е ли това фантазията на всеки тиранин и деспот? Пред вероятността да се живее до 150-годишна възраст (каквато цифра загатва Си) , мащабите на днешните събития, без значение дали става дума за репресии или войни, се губят, издребняват и отстъпват на втори проект. Те мечтаят да не им се постанова да търсят наследници и да не се простят с главно в живота си - безграничната власт в страната.
Животът на Путин и гибелта на всички останали
Този диалог наподобява изключително злокобен на фона на войната , репресиите и отношението към цената на човешкия живот в Русия. Путин е военнопрестъпник - здравомислещите хора надали биха оспорили това. Но духът на гибелта витаеше към него още преди началото на пълномащабната война в Украйна: от нежеланието да избави моряците от потъналата подводница " Курск " до убийството на неговия основен политически конкурент, от пренебрежието към живота на заложниците в Беслан до демонстративното игнориране на домашното насилие - всичко това демонстрира, че за Путин човешкият живот не значи нищо. Важни са единствено личната му власт и личният му живот.
Заради какво е подготвен да пожертва десетки, в случай че не и стотици хиляди животи? Той няма идеология, няма разбираеми цели, изпълнен е единствено с желанието да ръководи постоянно. Като тази власт се крепи на страха и гибелта. Логично е, че Путин би желал да резервира този собствен статус колкото може по-дълго. Той няма подозрения в безнаказаността си, тъй че всички биотехнологии и обещания за безконечен живот не са опасност да се доживее до Международния арбитражен съд, а късмет да бъдат осъществени още повече убийства и да бъдат завладени още повече територии.
Тържеството на безнадеждността
Слушайки разсъжденията на Путин за безсмъртието си мисля, че няма да дочакаме тогавашната висока скорост на промяна на руските политически лидери , както по времето на Брежнев, Андропов и Черненко. Путин и неговото обграждане очевидно имат намерение да живеят колкото може по-дълго. В диалозите, отдадени на промяната на режима, постоянно се чува, че единствената вяра е обвързвана с биологическия фактор, а не с (не)възможния дворцов прелом или с някакво външно въздействие. Изглежда, че и самият Путин мисли по този начин.
Но в случай че той в действителност живее още 20-30 години, какво ще стане със страната? Какво потомство ще израсне? Колко са хората в Русия, които не са виждали никаква друга власт, с изключение на тази на Путин? И с какъв брой ще се усилят руснаците, които считат репресиите за норма на живота? Дали ще се смирят или ще се разпалват? Май в тази ситуация утешението е единствено в две тежки баналности, само че от това, че думите са банални, не следва, че не са правилни. Първо - прави това, което би трябвало, пък да става каквото ще. И второ - всеки все в миналото умира.
Представете си клуб, събрал тираните, автократите и диктаторите. Той ще наподобява доста на миналата преди малко среща на върха на Шанхайската организация за съдействие. Както се разбра, в персоналните си диалози участниците в нея са обсъждали тематиките, които ги безпокоят най-вече. Като да вземем за пример - личното си безсмъртие!
72 години още не са нищо
Кадрите, на които Си Цзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун вървят, заобиколени от свитите си, подхождат чудесно за учебниците по политология, отдадени на диктаторските режими. Ким Чен Ун се откроява с младостта си, само че другите двама - 72-годишните Путин и Си разискват безсмъртието. Руската държавна организация ТАСС внимателно написа " дългоденствие ". Но тези хора мечтаят точно за величие. И се убеждават взаимно, че възрастта им още нищо не е. Десетилетията, в продължение на които са на власт, не им стигат - те желаят повече и имат вяра, че актуалната просвета и технологиите ще им обезпечат безконечен живот. И Си, и Путин схващат, че за тях това е равно на безконечна власт.
Но не е ли това фантазията на всеки тиранин и деспот? Пред вероятността да се живее до 150-годишна възраст (каквато цифра загатва Си) , мащабите на днешните събития, без значение дали става дума за репресии или войни, се губят, издребняват и отстъпват на втори проект. Те мечтаят да не им се постанова да търсят наследници и да не се простят с главно в живота си - безграничната власт в страната.
Животът на Путин и гибелта на всички останали
Този диалог наподобява изключително злокобен на фона на войната , репресиите и отношението към цената на човешкия живот в Русия. Путин е военнопрестъпник - здравомислещите хора надали биха оспорили това. Но духът на гибелта витаеше към него още преди началото на пълномащабната война в Украйна: от нежеланието да избави моряците от потъналата подводница " Курск " до убийството на неговия основен политически конкурент, от пренебрежието към живота на заложниците в Беслан до демонстративното игнориране на домашното насилие - всичко това демонстрира, че за Путин човешкият живот не значи нищо. Важни са единствено личната му власт и личният му живот.
Заради какво е подготвен да пожертва десетки, в случай че не и стотици хиляди животи? Той няма идеология, няма разбираеми цели, изпълнен е единствено с желанието да ръководи постоянно. Като тази власт се крепи на страха и гибелта. Логично е, че Путин би желал да резервира този собствен статус колкото може по-дълго. Той няма подозрения в безнаказаността си, тъй че всички биотехнологии и обещания за безконечен живот не са опасност да се доживее до Международния арбитражен съд, а късмет да бъдат осъществени още повече убийства и да бъдат завладени още повече територии.
Тържеството на безнадеждността
Слушайки разсъжденията на Путин за безсмъртието си мисля, че няма да дочакаме тогавашната висока скорост на промяна на руските политически лидери , както по времето на Брежнев, Андропов и Черненко. Путин и неговото обграждане очевидно имат намерение да живеят колкото може по-дълго. В диалозите, отдадени на промяната на режима, постоянно се чува, че единствената вяра е обвързвана с биологическия фактор, а не с (не)възможния дворцов прелом или с някакво външно въздействие. Изглежда, че и самият Путин мисли по този начин.
Но в случай че той в действителност живее още 20-30 години, какво ще стане със страната? Какво потомство ще израсне? Колко са хората в Русия, които не са виждали никаква друга власт, с изключение на тази на Путин? И с какъв брой ще се усилят руснаците, които считат репресиите за норма на живота? Дали ще се смирят или ще се разпалват? Май в тази ситуация утешението е единствено в две тежки баналности, само че от това, че думите са банални, не следва, че не са правилни. Първо - прави това, което би трябвало, пък да става каквото ще. И второ - всеки все в миналото умира.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ