Иво Сиромахов: Децата днес са такива, защото родителите ги мързи
Съвременните родители просто са мързеливи. През Възраждането българинът всеки лев, който му е попадал, го е заделял, с цел да изучи детето си, да го прати в чужбина, в случай че може даже. Днес обаче образованието не е полезност. Сякаш родителите пращат децата си на градина и на учебно заведение, просто с цел да не се се занимават те с тях. Бащата си гледа футбол, майката си цъка на телефона с приятелки. А детето да го заведеш на поритате топка, да поговорите, да го заведеш на кино, на спектакъл, изисква изпитание, време. На хората не им се занимава.
Това разяснява Иво Сиромахов в подкаста на Александър Кадиев The Career Show Podcast в youtube.
Дават им едни телефони и таблети и толкова. Ако се занимаваш с детето, то се развива. Важна е прочувствената просветеност, да схванеш, че не си самичък в този свят, че не си единствено ти, разяснява той.
имах шанс с моите родители - те бяха светли хора. Библиотеката им беше с към 3 000 книги. Майка купуваше всеки разказ от български създател. Те с татко ми освен бяха четящи хора, само че и обсъждаха кой какво е прочел. Имаха си любимци. Майка беше омагьосана от Йордан Радичков. Това се обсъждаше. Всяка събота се ходеше на куклен спектакъл - всичко съм гледал по няколко пъти, споделя той.
На 7-8 години отидохме на трагичен спектакъл, гледахме режисура по Радичков. Не разбрах постановката, тъй като беше доста философска. Помня, че хората доста се радваха, стояха прави в края на представлението, вълнуваха се, а майка ми се просълзи и аз въпреки че нищо не разбирах, се заразих от страстите. Това породи у мен любознание към доста неща. Никога не са ме карали да чета. Просто ги виждах по какъв начин седят на дивана всеки, хванал по една книга, а след това разискват. Така желаех и аз да взема книга и по този начин се почна, споделя той.
Така видях, че с изключение на нашия сив свят, в който живеем, има и различен - светът на книгите, където човек може да избяга. Това е най-великото наслаждение, разяснява още Сиромахов.
Това разяснява Иво Сиромахов в подкаста на Александър Кадиев The Career Show Podcast в youtube.
Дават им едни телефони и таблети и толкова. Ако се занимаваш с детето, то се развива. Важна е прочувствената просветеност, да схванеш, че не си самичък в този свят, че не си единствено ти, разяснява той.
имах шанс с моите родители - те бяха светли хора. Библиотеката им беше с към 3 000 книги. Майка купуваше всеки разказ от български създател. Те с татко ми освен бяха четящи хора, само че и обсъждаха кой какво е прочел. Имаха си любимци. Майка беше омагьосана от Йордан Радичков. Това се обсъждаше. Всяка събота се ходеше на куклен спектакъл - всичко съм гледал по няколко пъти, споделя той.
На 7-8 години отидохме на трагичен спектакъл, гледахме режисура по Радичков. Не разбрах постановката, тъй като беше доста философска. Помня, че хората доста се радваха, стояха прави в края на представлението, вълнуваха се, а майка ми се просълзи и аз въпреки че нищо не разбирах, се заразих от страстите. Това породи у мен любознание към доста неща. Никога не са ме карали да чета. Просто ги виждах по какъв начин седят на дивана всеки, хванал по една книга, а след това разискват. Така желаех и аз да взема книга и по този начин се почна, споделя той.
Така видях, че с изключение на нашия сив свят, в който живеем, има и различен - светът на книгите, където човек може да избяга. Това е най-великото наслаждение, разяснява още Сиромахов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ