Древните немагнитни компаси
Съвременните магнитни компаси не работят в полярните области на планетата. Причината е, че магнитните и географските полюси на Земята не съответстват – дистанцията сред тях на Северния полюс е 900 км, а на Южния – 3000. Затова постоянно е било забавно по какъв начин може да се направи немагнитен компас.
Това не е нова концепция. Още в Древен Китай употребявали немагнитни компаси, сочещи Южния полюс. Най-старият подобен прочут компас е от времето на империята Хан (206 година прочие Хр. – 220 година сл. Хр.). Той се състои от медна квадратна плочка и порцеланова лъжица, която с полусферичната си част се опира в центъра на плочката. Тънката ръкохватка висяла над плочата и постоянно сочела на юг, без значение от ситуацията на самата плоча. Съвременните проучвания демонстрират, че пред дръжката на порцелановата лъжица се образува тънко енергийно поле, което взаимодейства с магнитните линии на Южния полюс.
Немагнитният китайски компас има и различен вид – изработвали го във формата на дървена дрънкулка на човек с протегната ръка, в която вкарвали неметална вътрешност. Най-прочутият апарат от този вид е превъзходно направен модел на двуколесна каляска с диференциал сред колелата – човечето с протегната ръка стои върху колесницата. Именно това е и един от най-сложните уреди, основани от античната китайска цивилизация, който се употребявал през цялото Средновековие и е разказан в доста китайски хроники. До наши дни не са достигнали оригинали на този механизъм, само че по описанията в старинните документи са направени точни функциониращи копия. Такива може да се видят в Историческия музей в Пекин, в Националния музей-дворец в Тайпе (Тайван) и в Музея на науката в Лондон.
Китайският немагнитен компас-колесница.
Но освен китайците създавали немагнитни компаси.
Викингите, които плавали в северните географски ширини до Шпицберген, Гренландия и Америка, също създали своя форма на немагнитния компас – който, несъмнено, за разлика от китайския, показвал постоянно север. Той представлявал дребен дървен диск с ръкохватка. В горната част на диска се поставял дървен цилиндър с хоризонтална стрелка, която се върти свободно към отвесната си ос. В стрелката се вкарвала неметална вътрешност – към този момент незнайна от какъв материал, само че по-всяка възможност минерал. Пред стрелката възниквало енергийно поле, взаимодействащо с магнитното поле на Северния полюс. Подобно енергийно поле се появява и над центъра на стрелката. Такъв компас бил открит през 1948 година при археологически разкопки в Гренландия.
Мореплавателите от епохата на викингите по време на корабоплаване употребявали и калциев карбонат (СаСО3), именуван още исландски шпат („ безоблачен камък “), с цел да дефинират ситуацията на слънцето даже при облачно време. Исландският шпат е транспарантен камък, който има дарба да поляризира светлината. Цветовете му нормално са бледи, като се срещат наследник, розов; от време на време е прозрачен. Най-често срещаната му вариация има жълто оцветяване, откъдето получил и „ слънчевото “ си име в древността. На сходен принцип работи актуалният компас вид „ Колсман “, който се употребява от военни и цивилен самолети, летящи в полярни ширини.
През ХХ-ти век в Музея на Древен Египет в Кайро била открита дрънкулка, напомняща актуален аероплан. Когато я изследвали, открили, че тя има държание на немагнитен компас – пред предната й част и над центъра се следили останки от слаби магнитни полета.
До ден-днешен археолози, историци иинженери не съумяват да обяснят до дъно правилото на деяние на мистериозните немагнитни и неметални компаси в Китай, Египет, Скандинавия, както и метода, по който в предишното са употребявали характерните свойства на „ слънчевият камък “.
Но едно е ясно: в антични времена в разнообразни страни, разграничени от хиляди километри, хората разкрили приципа на деяние на немагнитните типове компаси – освен това в разнообразни форми и устройства. Това значи, че са познавали такива свойства на минералите и тяхното взаимоотношение с естествените сили, по-специално с магнитните полета на Земята, които дори през днешния ден не са изключително ясни за актуалните учени.
Както в органичната, по този начин и в неорганичната природа обектите си взаимодействат, без значение от техния размер, маса и тегло. Различните материали (тела) реагират друго на магнитни, гравитационни и други взаимоотношения както на близки, по този начин и на дълги дистанции. Известно е, че детайлите на химическата таблица на Менделеев съгласно взаимоотношенията между тях се разделят на съвместими, неутрални и несъвместими. Това се следи и в техните близки и далечни взаимоотношения. Не е изключено обособени минерали с дълготрайно деяние да са били употребявани в миналото в дървените немагнитни компаси.
В актуалната авиация и мореплаване се употребяват съвременни немагнитни компаси – жироскопични и радиокомпаси. Но по какъв начин античните хора са стигнали до концепцията за немагнитните компаси, към момента си остава мистерия.
